Решение по дело №311/2018 на Софийски окръжен съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 гр. СОФИЯ, 25.06.2018 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                                              

      ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                            РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветанка П., като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 311 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:                                                      

 

 

С решение № 8 от 10.04.2018 год. по гр. дело № 461/2017 год. Етрополският районен съд е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените от К.П.Д. *** при условията на обективно съединяване искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ против „Е-М.“ АД, с. М. за признаване уволнението на ищцата, извършено със заповед № 1243/07.09.2017 год. на изпълнителния директор на дружеството за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „камериерка в общежитие“, както и за заплащане на обезщетение в размер на 6163,32 лв. за времето от 07.09.2017 год. до 07.03.2018 год., през което ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че съдът не е спазил разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, като наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението; не са конкретизирани неизпълнените „други трудови задължения“ с оглед посоченото в заповедта основание по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата твърди в исковата молба, че уволнението й е незаконно, тъй като посоченото в заповедта нарушение – „употреба на алкохол по време на работа“ не е установено по надлежния ред; наказанието е несъразмерно тежко - от нарушението не са произтекли вреди последици за предприятието; от ищцата не са поискани писмени обяснения; в заповедта не са посочени времето и мястото на извършване на нарушението; не са конкретизирани нарушените разпоредби; не са описани в пълнота обективните и субективни признаци на нарушението; не е спазена закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ от страна на работодателя, който е следвало да изиска предварително разрешение от Инспекцията по труда, тъй като ищцата страда от туберкулоза – заболяване, предвидено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.

Моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да възстанови ищцата на заеманата преди това длъжност, както и да присъди претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Със заповед № 1243/07.09.2017 год. на изпълнителния директор на „Е.-М.“ АД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради това, че на 01.08.2017 год. е употребила алкохол по време на работа, констатирано с протокол № 2319/01.08.2017 год. при тестване с алкотестер „ALCO BLOW AFIT TEST“ – нарушение по чл. 187, т. 2 от КТ – „явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи“. Посочено е, че ищцата е отказала пред свидетели да й бъде извършен повторен тест с алкотестер „дрегер 7410“, както и че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ – поискани са обяснения от ищцата. Заповедта  е връчена на ищцата на 07.09.2017 год.

Представен е констативен протокол № 2319/01.08.2017 год. на зам.-ръководител отдел ЗБУТ „Е.-М.“ АД, в който е посочено, че К.Д. – камериер в общежитие в дружеството е допуснала нарушение – употреба на алкохол през работно време, установено с взета проба в 10.50 ч. с алкотестер „ALCO BLOW Rapit TEST“. Посочено е, че ищцата е отказала проба с алкотест „Дрегер 7410“. Протоколът е подписан от свидетелите П.Й., Н.Л. и Т. А. Със заповед № 1108/01.08.2017 год. на изпълнителния директор на дружеството ищцата е отстранена от работа на 01.08.2017 год. поради явяването на работа след употреба на алкохол, на основание чл. 199 от КТ. Посочено е, че на същата дата ищцата се е явила на работа за редовна смяна – от 8.00 ч. до 16.30 ч. Ищцата  е допусната до работа на 07.09.2017 год. след взета проба с алкотест „Дрегер“.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Д. и епикриза, издадена от „СБПФЗ-София област“ ЕООД, ищцата страда от туберкулозен плеврит, като заболяването е установено във ВМА – Клиника „Гръдна хирургия“ на 24.06.2016 год., наложило хоспитализация на ищцата през периода 18.07.2016 г.-12.10.2016 г. По данни на пневмофтизиатричния диспансер - София област ищцата е провела интензивна и продължителна фаза на лечение за специфичния плеврален излив от 18.07.2016 год. до 27.03.2017 год. и е завършила туберкулостатична терапия, като подлежи на диспансерно наблюдение до м. октомври 2018 год. Към датата на уволнението на ищцата – 07.09.2017 год. курсът на лечение на активната фаза бил завършен.

В дадените обяснения вх. № 2400/10.08.2017 год. до изпълнителния директор на дружеството, поискани с покана от 03.08.2017 год. по повод констатирано нарушение на трудовата дисциплина – употреба на алкохол по време на работа, ищцата е посочила, че на 01.08.2017 год. отишла на работа редовна смяна и когато разбрала, че ще бъде правена проверка на служителите за употреба на алкохол се притеснила, тъй като предишната вечер била до късно на гости с приятели и се почерпили. При пробата било отчетено наличие на алкохол. Сочи, че не може да обясни отказа си за повторна проба - била силно притеснена. В деня преди пробата не е употребявала алкохол.

В анкетен лист от 19.03.2009 год. на „Е.-М.“ АД, с. М. ищцата е посочила, че не страда от „активна форма на туберкулоза“ и др. изброени заболявания, които да обуславят специална закрила по чл. 333 от КТ.

Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „камериерка в общежитие“ в „Е.-М.“ АД, с. М. сред основните задължения на лицата, заемащи тази длъжност е да поддържат хигиената в помещенията на общежитието и около него, като следва да спазват изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, сред които и това да не употребяват алкохол и др. упойващи вещества по време на работа и да се явяват на работа в състояние, позволяващо безопасно изпълнение на задълженията им.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Д. от 19.02.2018 год. размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от шест месеца, считано от датата на уволнението на ищцата – 07.09.2017 год., възлиза на 6 163,32 лв., изчислено на база последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението.

Според показанията на св. Лозанов на 01.08.2017 год. била извършена проба за употреба на алкохол с алкотест рапид на издишан въздух на всички служители в общежитието на дружеството, като извършването на тази рутинна проверка било трудово задължение на свидетеля – заместник-началник отдел ЗБУТ в дружеството, при което пробата на ищцата се оказала положителна. Ищцата отказала тест с дрегер за установяване на точната концентрация на алкохол. Свидетелката Йотова – камериер в общежитието твърди, че проверката била извършена около 10.00 ч. сутринта на посочената по-горе дата, като малко преди това ищцата се оплакала от болки в корема. Проверката била извършена без предупреждение, като такава била практиката в дружеството и редът за вземане на пробите бил утвърден като фирмена практика. Свидетелката не е виждала ищцата да употребява алкохол на работа. Същата фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св. Л. и св. А.

При така установеното фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.

            По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът намира следното: Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина и в тази насока относно изслушване или приемане на обясненията на  работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 от КТ, относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта съобразно нормата на чл. 195 от КТ. 

В случая следва да се приеме, че не са налице нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Спазено е задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ да поиска и приеме обясненията на ищцата за дисциплинарното нарушение преди налагане на наказанието, като това е станало с отправената от работодателя покана от 03.08.2017 год., като е посочено конкретно за кое нарушение следва да даде обяснения. Заповедта за уволнение също е мотивирана - посочено е конкретното нарушение, послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание.

Неоснователно е оплакването на ищцата, че попада под закрилата на чл. 333, ал. 1 от КТ, тъй като се доказа, че същата не страда от активна форма на туберкулоза към момента на уволнението по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, според заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза.

 

 

 

 

Спорен въпрос е представлява ли явяването на ищцата на работа с алкохол в тялото на 01.08.2017 г. тежко нарушение на трудова дисциплина по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, доколкото очевидно е нарушение на същата по смисъла на чл. 187, т.2 от КТ. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание, което следва да съответства на нарушението. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени /Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г., III г. о. и др./.

Тежестта на нарушението е категория, зависеща от редица обстоятелства, сред които в случая са количеството на употребения алкохол, момента на употребата му, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд, наличието на вредоносни последици както за самия работник така и за работодателя, неговото имущество, за трети лица и др., вида и характера на изпълняваната от работника работа. В случая следва да се отчете, че ищцата не е употребила алкохол по време на работа, а се е явила на работа с остатъчен алкохол, употребен предишната вечер. Това поведение безспорно е несъвместимо с добросъвестното изпълнение на трудовите задължения и подлежи на наказване като форма на нарушение на трудовата дисциплина. Дали обаче ищцата е била обективно в състояние, което да не й позволява да изпълнява възложените задачи е въпрос на субективна преценка на прекия ръководител, която последният е следвало да извърши въз основа на анализ на извършваната от ищцата работа, както и с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя. По делото не се установиха особености в поведението или др. обстоятелства, от които да се направи извод, че на посочената дата ищцата не е била в състояние да изпълнява възложените задачи, не изглеждала да е употребила алкохол и не е имала физически или др. затруднения, неадекватност или други видими белези в поведението. В случая от събраните по делото доказателства не се установи поведението на ищцата да е допринесло за възникване на неблагоприятни последици за работодателя или за трети лица. Заеманата от ищцата длъжност "камериерка" не предполага някакви завишени изисквания към осигуряване на безопасни условия на труд за самия работник или трети лица, каквито са например изискванията за професии като шофьор, лекар, пожарникар, полицай и т.н. С оглед това се налага извод, че нарушението, което е извършила ищцата на 01.08.2017 год. не е тежко по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, доколкото макар и да се е явила на работа след употреба на алкохол предишната вечер, ищцата не е била в състояние, което реално да не й позволява да изпълнява възложените задачи, като също така не е представлявала опасност за собствения си живот и здраве, тези на своите колеги или трети лица, както и за интересите и имуществото на работодателя. На това основание съдът намира, че за работодателя не е възникнало правото директно да накаже ищцата с дисциплинарно уволнение по реда на чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ, доколкото извършеното от нея нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 2 от КТ не се явява тежко, още повече, че в самата обжалвана заповед не са посочени други конкретни неизпълнени трудови задължения вследствие на констатираното нарушение. При налагането на дисциплинарно наказание на ищцата за нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е следвало да анализира всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, както и субективното отношение на работника към конкретното неизпълнение /следва да се изтъкне, че в дадените обяснения ищцата признава, че вечерта е пила алкохол, но не се установи същата да е имала съзнанието, че се явява на работа с наличие на остатъчен алкохол, с оглед неговото количество и времето на употребата/ и да наложи такова наказание, което съответства на тежестта на нарушението по смисъла на чл. 189 от КТ. При това положение, съдът намира, че заповедта, с която ищцата е уволнена дисциплинарно е незаконосъобразна и на това основание подлежи на отмяна.  

 

Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, поради което ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „камериерка в общежитие“.

    Установи се също така от представеното копие от личната трудова книжка на ищцата, както и от направената констатация по оригинала на същата от съда в о.с.з. на 27.03.2018 год., че за период от шест месеца след уволнението ищцата не е била в трудово правоотношение с друг работодател. С оглед това следва да бъде уважен и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа в резултат на уволнението, което според заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 6 163,32 лв., изчислено на база последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението. Ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.

При този изход на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата сумата 1000 лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати по сметка на РС-Етрополе сумата 60 лв. деловодни разноски и сумата 346 лв. - дължима държавна такса. Ответникът  следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд и сумата 173 лв. - държавна такса за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И  :

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 8 от 10.04.2018 год. по гр. дело № 461/2017 год. на Етрополския районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на К.П.Д. ***, извършено със заповед № 1243/07.09.2017 год. на изпълнителния директор на „Е.-М.“ АД, с. М.; ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „камериерка в общежитие“ - гр. Етрополе; ОСЪЖДА „Е.-М.“ АД, с. М. да заплати на К.П.Д. сумата 6163,32 лева, представляваща обезщетение за времето от 07.09.2017 год. до 07.03.2018 год., през което ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2017 год. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Е.-М.“ АД, с. М.да заплати на К.П.Д. *** сумата 1000 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.-М.“ АД, с. М. да заплати по сметка на РС-Етрополе сумата 60 лв. деловодни разноски и сумата 346 лв. - дължима държавна такса, както и да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата 173 лв. - държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от 27.06.2018 год. – датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:    1.   

 

            2.