О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№_________________

 

гр.Варна, ...............................................

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                                                                             СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

            като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

 ч.гр.дело №1026  по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от  „Диагностично-конултативен център 1 – Девня“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ул. „Петричка“ № 10против разпореждане 18395/25.04.2019 год постановено по ч.гр.д. № 6346 по описа за 2019 г. по описа на ВРС , с което се ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 30018/23.04.2019 г. на „Диагностично-конултативен център 1 – Девня“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ул. „Петричка“ № 10, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу К.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите, както следва: сумата от 55 919.80 лева, представляваща вземане за причинени вреди, констатирани с Акт за начет № 11-04-18/31.08.2018 г., издаден от Агенция за държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва върху вземането от 01.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 21 895.09 лева, представляваща законна лихва върху сумата, начислена за периода от 01.09.2013 г. до 01.09.2018 г.

 Твърди се,че постановеното разпореждане е незаконосъобразно по подробно изложени в частната жалба съображения. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да се останови друго,с което да се издаде исканата заповед по реда на чл.417 от ГПК

Настоящият въззивен състав за да се произнесе,взе предвид следното

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страната, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното разпореждане, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

             За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :

Производството по ч.гр.д. № 6346 по описа за 2019 г. по описа на ВРС  е образувано  въз основа на заявление на „Диагностично-конултативен център 1 – Девня“ ЕООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу К.В.Д. за сумите, както следва: сумата от 55 919.80 лева, представляваща вземане за причинени вреди, констатирани с Акт за начет № 11-04-18/31.08.2018 г., издаден от Агенция за държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва върху вземането от 01.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 21 895.09 лева, представляваща законна лихва върху сумата, начислена за периода от 01.09.2013 г. до 01.09.2018 г.

Към заявлението е представен актът за начет, докладът от извършената финансова инспекция, както и заключението по него.

Настоящият въззивен състав изцяло възприема извода на ВРС, че  процедурата по издаване акта за начет не е довършена съгласно разпоредбите на чл. 22 ЗДФИ  и сл и правилника за приложение на закона, тъй като липсват доказателства по делото, от които да се установява, че акта за начет е връчен на начетеното лице .

Към заявлението е приложено единствено заключение по доклада за извършена финансова инспекция, изготвено по реда на чл. 17, ал. 4 ЗДФИ. Същото обаче следва да се разграничи от заключението, изискуемо съгласно чл. 22, ал. 4 ЗДФИ и чл. 47, ал. 2 и 3 ППЗДФИ. Издаването на представеното от заявителя заключение съставлява част от производството по извършване на финансова инспекция, а не от това по реализиране на имуществена отговорност. Последното е самостоятелно производство, предмет на Глава трета от ЗДФИ

При липса на доказателства за изпълнение на предвидената в закона и правилника за неговото приложение процедура, не  може  акта за начет  да послужи като основание за  издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, на основание чл. 51 ППЗДФИ.

Предвид така изложените съображения настоящият въззивен състав приема,че правилно и законосъобразно ВРС е приел, че представеният документ по чл. 417, т. 9 ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В обобщение, разпореждането на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

 

 

Водим от горните съображения,настоящият въззивен състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане 18395/25.04.2019 год постановено по ч.гр.д. № 6346 по описа за 2019 г. по описа на ВРС

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните, пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД.

        

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: