Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1233

 

гр. Русе, 08.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в                          публично заседание на 11 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                       Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Г. и в присъствието на прокурора ……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №8328 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.242 от КТ  и  чл.224 от КТ.

Ищецът В.И.К. твърди, че с ответника „Сириус Секюрити” ООД бил в трудовоправни отношения от 01.02.2018 г. до 01.12.2018 г. и изпълнявал длъжността „охранител” с място на изпълнение на трудовите си задължения – ДП „Пристанища и инфраструктура” Русе. Въпреки положения от него труд същия не му бил заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода м. юни 2018 г. до м. ноември 2018 г. включително в общ размер от 3131,75 лв., както и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 403,58 лв. Моли ответника да бъде осъден да му заплати претендираните суми, ведно със законната лихва считано от 13.12.2018 г. до окончателното им изплащане.

Ответникът „Сириус Секюрити” ООД оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Според Трудов договор № 7243/29.01.2018 г., ищецът работел при ответника като охранител, с място на изпълнение на трудовите си задължения – ДП „Пристанища и инфраструктура” Русе, с основно месечно брутно трудово  възнаграждение в размер на 510 лв. Работодателят се задължавала да му заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. на час.  Ищецът имал право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

Видно от Заповед за освобождаване № 7243/28.11.2018 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.325,ал.1,  т.4 от КТ, считано от 01.12.2018 г., като на ищеца не му се дължало обезщетение по чл.224 от КТ.

  Според приетото заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза дължимото брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода м. 06.2018 г. до м. 11.2018 г. вкл. била в размер на 3131,75 лв. Вещото лице определило размера на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 17 дни неизползван платен годишен отпуск- 403.58 лв.

При така установените фактически данни, съдът прави следните правни изводи:

Полаганият от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща ежемесечно и в пълен размер съобразно договореностите между тях.

В тежест на работодателя е да установи факта на изпълнение на задължението си за заплащане на положения от работника труд, каквито доказателства не бяха релевирани. С оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3131,75 лв.- брутно трудово възнаграждение за  м. 06.2018 г. до м. 11.2018 г. вкл.  В тази връзка съдът кредитира приетото по делото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, тъй като вещото лице съобразно притежаваните от него специални знания е дало отговор на поставените му задачи, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло за посоченото време. Това е така тъй като, ответникът не установи при пълно и главно доказване надлежно плащане, респективно недължимост  на претендираното трудово възнаграждение.

По отношение на иска по чл.224 от КТ, в тежест на работодателя е да установи, че след прекратяване на трудовото отношение е изплатил на работника дължимото му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Същото, се определя по правилата на чл.228, ал.1 от КТ и е съразмерно на отработеното време през съответната календарна година от работника. Според заключението на вещото лице, което съдът възприема, пред вид незаинтересоваността му от изхода на спора и специалните знания, които притежава, ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни в размер на 403.58 лв.- до който размер искът следва да се уважи.

Предвид основателността на главниците, следва да се уважи акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумите.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1000 лв.- направени в настоящото и в обезпечителното производството разноски.

Дружеството следва да заплати по сметка на РРС сумата от 175.27 лв.- държавна такса за уважените обективно съединени искове.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е     Ш    И    :

 

ОСЪЖДА „Сириус Секюрити“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ж.к.“Хладилника“, ул.“Хенрик Ибсен“3, да заплати на В.И.К., с ЕГН **********, сумата от 3131,75 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода м.06.2018г.- м.11.2018 г. вкл., сумата от 403.58 лв.-обезщетение по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва върху тях, считано от 13.12.2018 г. г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1000 лв. разноски, направени в настоящото и в обезпечителното производството.

ОСЪЖДА „Сириус Секюрити“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ж.к.“Хладилника“, ул.“Хенрик Ибсен“3, да заплати по сметка на РРС сумата от 175.27 лв.– държавна такса за производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: