РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Силистра, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря Жанет Ж. И.
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20223420200224 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф.Б.Е.“ Е***, ЕИК ********, с адрес гр.Силистра,
представлявано от управителя И.И. Е., чрез адвокат Т.С. при АК – Силистра, против
Наказателно постановление № 19-2200031/30.03.2022г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ТД - жалбоподател, на основание чл. 416, ал.5
от Кодекса на труда вр. чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр.
чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл.200, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 2, т.3 от Наредба № 16-1116 от
08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането.
В жалбата се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Визира се, че то е издадено за едно нарушение, което нарушение е
отстранено веднага след оформяне предписанията на контролните органи и от същото не са
настъпили вредни последици за работници или служители на дружеството. Подчертава се,
че нарушението не е съставно, нито е елемент от множество административни простъпки
относно които е наложена предвидена в закона административна санкция. Тази позиция се
изразява във връзка с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, в която при индивидуализация на
административното наказание не е предвидено като отегчаващо отговорността
обстоятелство да се отчита наличието на съпътстващи конкретното деяние множество други
1
нарушения, които не са предмет на конкретното административно-наказателно
производство. Счита се, че подобен принцип при определяне на наказанието противоречи на
правилото на чл.18 ЗАНН, както и на това, че административно нарушение няма докато то
не е установено по предвидения правен порядък, и се приема, че процесното наказателно
постановление е оформено в отклонение на чл.27, ал.2 ЗАНН, поради което се иска неговата
отмяна. Претендират се и сторените по делото разноски.
Пред съда жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие по
съображенията, изтъкнати в нея. Подчертава, че спорът има правен характер, и че
обосновката на АНО за наличие на множество нарушения има само характер на твърдения,
но не и на факти, на които наказващият орган може да се позове.
Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че нарушението е доказано по категоричен начин, като
в хода на административнонаказателното производство дружеството-работодател е
предприело мерки за отстраняване на последиците от простъпката, което е отчетено от АНО
със санкционната разпоредба на чл.415в, ал.1 КТ и е наложена имуществената санкция в
привилегирования размер от 300 лева. Намира, че аргументите на защитата относно
индивидуализацията на наказанието обуславят евентуално изменение, но не и отмяна на
наказателното постановление. Посочва, че в хода на проверката са установени множество
нарушения, за които са дадени предписания с оглед отстраняването на последиците от
същите, и налагането на санкцията от 300 лева по никакъв начин не е в разрез с
изискванията на чл.27, ал.2 ЗАНН като наказващият орган е съобразил измененията в ЗАНН
от месец декември 2021г. и е изложил мотиви за максималния размер на наказанието.
Претендират се разноски по делото.
Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява,
не е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което
се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
На 15.03.2022г. св.Д. – главен инспектор и св.Р.И. – помощник –инспектор, и двете
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, посетили фотостудио на „Ф.Б.Е.“
Е*** гр.Силистра, намиращо се в гр.Силистра, ул. „Симеон Велики“ № 34, с цел проверка за
спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. На 21.03.2022г. от страна на проверяваното дружество-жалбоподател била
предоставена съответната трудовоправна документация, съдържаща сертификати и
протоколи от извършените измервания в обекта. Св. Д. установила, че последното измерване
на защитното зануляване в проверявания обект е било през 2012г. и ТД – работодател не е
осигурил периодично измерване, което следва да е най-малко на пет години. Това било
2
видно от представения Сертификат № 2173/16.05.2012г .и Протокол към него №2173-ЕУ-
0001/16.05.2012г. за контрол на импеданса Zs на контура „фаза – защитен проводник“ във
фотоателието, издадени от орган за контрол от вида „С“ - Мобилаб“ ЕООД – Силистра.
Съставен бил АУАН № 19.2200031/22.03.2022г., в присъствието на управителя на
дружеството, за нарушение на чл. 200, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 2, т.3 от Наредба № 16-
1116 от 08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането. Фактическите
рамки на административното обвинение визирали, че в нарушение на установения ред за
периодично измерване, считано от 16.05.2017г., не е осигурено извършването на периодичен
контрол на импеданса Zs на контура „фаза – защитен проводник“ в проверяваното
фотостудио от акредитирана лаборатория.
След датата на съставяне на акта ТД-работодател представил пред АНО Сертификат
№ 204/25.03.2022г. и Протокол № 204.4/25.03.2022г. за контрол на импеданса Zs на контура
„фаза – защитен проводник“ във фотоателието, издадени от орган за контрол от вида „С“ - Е.
ЕООД – гр.Левски. Това обстоятелство, редом с констатациите на актосъставителя, били
отразени в обжалваното наказателно постановление, като АНО е приел, че нарушението е
било своевременно отстранено и от извършването му не са настъпили вредни за наетия
персонал последици. При възприетата като приложима правна квалификация на
фактическите обстоятелства, отразена в АУАН, с НП е наложено административно
наказание имуществена санкция в максималния размер от 300 лева на основание чл.415в,
ал.1 КТ.
Съдът констатира, че при образуване на административно-наказателното
производство и неговото протичане не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са накърнили съответно и правото на защита на наказания правен субект. АУАН и
НП са издадени в установените от закона срокове, от компетентни длъжностни лица и при
съобразяване на изискуемите от закона реквизити, като тяхно задължително съдържание.
По отношение факта на извършената административна простъпка, не се спори, а и
същата е установена по несъмнен начин при съпоставяне и анализа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Явно е неспазването изискването на посочената за
нарушена правна норма на чл. 267, ал. 2, т.3 от Наредба № 16-1116 от 08.02.2008г. за
техническата експлоатация на енергообзавеждането, измерването и оценяването с
периодичност за стационарните електрически уреди импедансът на защитният контур “фаза
– защитен проводник“ да е най - малко веднъж на пет години, считано от 16.05.2012г.
Показанията на св.Д. разкриват, че е имало и други извършени измервания през годините и
това – конкретно по посочения текст и предмет на обвинението по настоящия случай, е явно
пропуск на ТД-работодател. Посочва, че единствено негова следва да е инициативата за
извършване на визираните измервания поради липсата на контролни органи, които да
извършват тази дейност.
Налице е правилно приложение на материалния закон откъм квалифициране на
3
деянието, като АНО е мотивирал преценката си за наличието на маловажен случай по
смисъла на чл.415в, ал.1 КТ в издаденото от него наказателно постановление. Този
специален състав за „маловажно“ деяние изключва приложимостта на общата разпоредба на
чл.28 ЗАНН, като с ТР №3/10.05.2011г. на ВАС по т.д. №7/2010г. е разяснено, с оглед
еднаквото прилагане на закона, че при „маловажните нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага
след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за
работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл.28 ЗАНН), а налагане на
същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер“.
Наложената имуществена санкция е в предвидения в разпоредбата на чл.415в, ал.1
КТ максимален размер 300 лева, като доводите на наказващия орган за това са наличието на
множество други нарушения, установени при същата проверка и за които също са били
дадени предписания. Разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН повелява, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя, а съгласно ал.3 смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко
наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. В настоящия случай административното
нарушение се явява осъществено от юридическо лице, предвид което вина не се обсъжда. На
преценка подлежат онези фактори, които обуславят по-висока или по-ниска степен на
обществена опасност на деянието. Последното е формално и не изисква настъпването на
конкретни вредни последици, поради което за наличието или степента на обществена
опасност се съди от конкретните характеристики на простъпката. Св.Д., в качеството и на
контролен орган, е констатирала, заявено и пред съда, че нарушението е явен пропуск от
страна на наказаното дружество, не са налице други простъпки, които вече да са били
санкционирани по предвидения от закона ред и наказанията, за които да са влезли в сила и
ТД да е понесло тежестта на тези наказания, за да е налице по-висока степен на обществена
опасност на настоящото нарушение, а именно – то да се явява извършено след като вече е
имало осъществена наказателна мярка, който не е била зачетена от търговеца и същият е
допуснал да се осъществи настоящото нарушение, което да обуславя и необходимостта от
налагане на наказанието в предвидения максимум. Не е изяснено и имущественото
положение на търговеца, особено при отчитане на цялостната социална и финансово-
икономическа обстановка в страната към настоящия момент, с оглед и преценката доколко
наказанието ще се явява съобразено с принципите на чл.12 ЗАНН. Съдът намира, че
справедливо в конкретния случай се явява наказанието в неговия минимален размер от 100
лева, като самият факт на санкциониране на ТД-работодател е достатъчен фактор на този
етап, който да повлияе занапред навременното спазване изискванията на закона.
Исканите от процесуалния представител на административно-наказващия орган при
Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение се
4
следват съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция ТД-жалбоподател следва да заплати на Главна
дирекция „ИТ“ разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
По горните съображения и на основание чл.63, ал. 7, т. 4 вр. ал.2, т.4 вр. ал.1 ЗАНН и
чл.63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2200031/30.03.2022г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на „Ф.Б.Е.“ Е***, ЕИК
********, с адрес гр.Силистра, представлявано от управителя И. И. Е., на основание чл.416,
ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 300
(триста) лева за нарушение на чл.200, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 2, т.3 от Наредба № 16-
1116 от 08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция до минималния от 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „Ф.Б.Е.“ Е***, ЕИК ********, с адрес гр.Силистра, представлявано от
управителя И. И. Е., да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ разноски в
размер на 80.00 (осемдесет) лева за процесуално представителство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ф.Б.Е.“ Е***, ЕИК ********, с адрес
гр.Силистра, представлявано от управителя И. И. Е., за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5