Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 13312/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от В.Ц.П., ЕГН ********** с адрес ***
против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е”
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 420,84лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
09.05-06.08.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик” бл.305,
вх. 2, ап.39, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/13.08.2019г.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че има качество на потребител на доставяна от ответника
ел. енергия с абонатен № ********** и клиентски № **********. По информация от ответното дружество била
извършена проверка на СТИ в дома й, като СТИ било демонтирано. За проверката
бил съставен протокол, констатациите в който се оспорват. Оспорва да дължи
процесната сума. Твърди, че при извършване на проверката не е спазена
процедурата за това, защото не е направена в нейно присъствие, упълномощено от
нея лице или орган на полицията. Твърди, че липсва манипулация на СТИ от нейна
страна като потребител и начислената за периода 09.05-06.08.2018г. ел.енергия
не е реално потребена. Отговорността относно изправността на СТИ сочи да е на
ЕРП, като достъп до него имали служителите на ЕРП, а и всеки човек на улицата
можело да извърши всякакви манипулации и то дистанционно. Нямало данни ЕРП да е
изпълнило задълженията си за периодични проверки на СТИ. Оспорва методика на
изчисленото количество ел. енергия като корекция. Оспорва протокола за
извършена експертиза от БИМ, защото бил изготвен повече от година след демонтажа
на СТИ. Липсвали данни СТИ да е монтирано при нулеви показания по всички
тарифи. Твърди нищожност като неравноправни на клаузите на ОУ даващи основание
за извършване на корекция. Искането
отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че
процесната сума представлява стойност на количество ел. енергия начислено като
корекцията на сметката на абоната и се дължи на основание чл. 48, ал.1, т.1, б.
Б ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Излага подробни правни
доводи относно основанието за извършване на корекционната
процедура. Предвид наличието на договорни отношения сочи страните да са
обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че на 06.08.2018г. в присъствието на
абоната, е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен
констативен протокол с № 1104866. СТИ е било демонтирано и изпратено на БИМ за
експертиза. На 08.08.2019г. е изготвена метрологична
експертиза и е съставен КП № 1864 от БИМ РО Варна. Съгласно експертизата на БИМ
е установено, че има осъществен достъп до вътрешността на СТИ- следи от
отваряне на корпуса, отстранен елемент върху платката и поставен мост, чужд за
схемата. СТИ не отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия
и техническите изисквания. Въз основа на протокола е изготвена справка за
корекция от 12.08.2019г., като предвид липсата на точен измерител на
потребената ел. енергия е извършена корекция за период от 90дни по одобрена от
КЕВР методика. На база справката е издадена и процесната фактура. Искането е за
отхвърляне исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже фактическия
състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно, че с
ищеца са в договорни отношения за доставка на електроенергия за посочените
обект и период; че е извършена проверка в обекта
на потребление на ищцата, при която е установено наличието на неправомерна
намеса в СТИ, довела до неточно измерване на ел. енергията; наличие на правно
основание за извършената корекция и в частност твърденията си, че проверката е
извършена съобразно разписаните в ПИКЕЕ правила, и че се дължи стойността на
електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката, фактурираното количество ел. енергия съответства
на доставеното и потребено, вкл. по размер.
Безспорно е между
страните, че ищцата е титуляр на партида с аб. № **********
и кл. № **********, с адрес на потребление находящ се
в гр. Варна, жк Владислав Варненчик
бл. 305, вх. 2, ап.39. Съответно е страна по договор за покупко- продажба на
ел. енергия в посочения обект с ответника.
От констативен протокол
№ 1104866/06.08.2018г. се установява, че на 06.08.2018г. е била извършена от
служители на ответното дружество техническа проверка на електромера монтиран за
отчитане на ел. енергията в обекта на ищцата. СТИ е било демонтирано и
изпратено за проверка в БИМ. Протоколът е бил подписан от служителите извършили
проверката, както и от ищцата.
В извършената
метрологична експертиза в БИМ, за която е съставен КП № 1864/08.08.2019г., е документирано, че СТИ измерва с грешка над
допустимата -80,04% при продължително включване с отчитане. Електромерът не
позволява да бъде софтуерно прочетен. Констатиран е осъществен достъп до
вътрешността му- следи от отваряне на корпуса, отстранен елемент върху платката
и поставен мост, чужд за схемата. Електромерът не съответства на метрологичните
характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на
ел.енергията и на техническите изискванията.
Със становище за
начисление на ел. енергия от 12.08.2019г. и въз основа на изготвения
констативен протокол от БИМ е било одобрено от ответното дружество начисляване
на допълнително количество ел. енергия в размер на 2208кВтч за периода 09.05.2018г.-
06.08.2018г., като корекция. В справката липсва посочено основание за
извършването й. Въз основа на така извършената корекция по партидата на абоната
е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 09.05.2018г.- 06.08.2018г.,
общо 90дни и ответникът е издал фактура **********/13.08.2019г. за сумата от 420,84лв.
От заключението на в.л.
инж. Л.Б., вкл. с дадените в с.з. разяснения се установява, че процесното СТИ е
тип МЕ162, като към момента на проверката му липсват данни за причината за
демонтажа му. Отразената констатация в КП от експертизата на БИМ- неправомерно
монтиран мост върху платката, означава, че е налице неправомерно вмешателство в
измервателната схема на СТИ, т.е не се касае до промяна в схемата му на
свързване. По този начин част от консумираната ел. енергия не е измерена и
отчетена. Констатирано е в протокола на БИМ, че СТИ измерва с грешка над
допустимата при кратковременно и продължително включване– 80,04%. Изчислената
ел. енергия за доплащане в.л. е посочило, че е в рамките на допустимата да
премине през СТИ за периода от 90дни. Изчисленията са извършени по използван корекционен механизъм на чл. 38, ал.3, т. 1 ОУ на ДПЕЕЕМ
при точен измерител на грешката – 80,04% и корекцията е изчислена като функция
на отчетената грешка, като се отчита класа на точност на СТИ. Тези изчисления вещото
лице е определило като математически точни. Липсва възможност да се установи от
кога СТИ измерва с грешка.
В случая ответното дружество
е твърдяло, че корекционната процедура е извършена по
реда на чл. 48, ал.1, т.1, б. Б ПИКЕЕ
/2013г./. Настоящият състав
приема, че проверката е изначално лишена от правно основание, защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./
нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите като действащи
разпоредби настоящият състав преценява, че макар и да регламентират възможните
хипотези на извършване на корекцията, се явяват недостатъчни с оглед покриване
изискванията на чл. 83 ЗЕ, защото не разписват ред за извършване на корекционната процедура. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая е станало
на 14.02.2017г. Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена след нейната отмяна, на 06.08.2018г.
Ако горното не бъде споделено, то следва да се има предвид, че хипотезата на чл. 48, ал.1, т.1, б. Б ПИКЕЕ касае
случаи, при които при метрологичната проверка е установено, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата.
Тогава операторът изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване, до
датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по- дълъг от 90
дни, като за битови клиенти при липса на точен измерител
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния
ток на средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване
на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско
измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи
инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване.
От заключението на
в.лице обаче се установи, че при извършване на корекцията в казуса е ползвана
друга методология, а именно тази на чл. 38, ал.3, т. 1 ОУ на ДПЕЕЕМ. Т.е корекцията е извършена на база протокола на
БИМ, в който е документиран точен измерител на грешката, с която СТИ измерва, а
именно -80,04%. Следователно, не е осъществена хипотезата на чл. 48, ал.1, т.1,
б. Б ПИКЕЕ, на което основание се е позовал ответника, което е достатъчно да
бъде прието, че исковата претенция е основателна. Както се посочи, в
заключението си в.л. е посочило, че ползваната методология при изчисляване
количеството на ел.енергия в случая е тази на чл.38, ал.3, т. 1 ОУДПЕЕЕМ,
защото в протокола на БИМ е установен точен измерител на грешката, противно на
твърденията на ответника, че такъв липсва. В приложените
в случая ОУ липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на
СТИ и нейното документиране. С изменението в Закона за
енергетиката с ДВ бр.54/2012г. е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а,
ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел. енергия. По въпроса относно наличие на основание за извършване
на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика на ВКС,
последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ
бр.54/17.07.2012г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ,
регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. Решение №
79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т.д. № 582/2010г., Решение №
189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 29/15.07.11г.
по т.д. № 225/10г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 12/11.02.2013г. по т.д. №
1080/11г. на ВКС Т.О., решение № 201/21.12.13г.
по т.д. № 799/12г. на ВКС, ІІ Т.О., докладчик съдията Камелия Ефремова и
много други/.
В заключение, операторът не е спазил процедурата по извършване на
корекцията, поради което и съдът следва да приема, че корекцията на сметката на
ищеца по методиката, установена в чл. 48, ал.1, т.2Б ПИКЕЕ е неправомерно
проведена.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Липсата на
проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество
е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него
цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя. Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за дължимо
платена в ДТ, в т.ч. за СУ в размер на 57лева и адв. възнаграждение от 300лева
по договор за правна помощ. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
от общо 357лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът В.Ц.П.,
ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 420,84лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
09.05-06.08.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик” бл.305,
вх. 2, ап.39, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/13.08.2019г., на основание чл. 124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Ц.П., ЕГН ********** сумата
от 357лева, представляваща сторени
по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: