№ 6443
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.А
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д.А Гражданско дело №
20221110100731 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца Г. Ц. Д. срещу ответника П.Р.Б. осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5000,00 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца досъдебно
производство № ЗМ 1071/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
12404/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, по което му било
повдигнато обвинение по чл. 343 „в“, ал. 2, вр. ал.1 НК, приключило с
оправдателно решение от 20.12.2017 г., постановена по НАХД № 18874/2017
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 3-ти състав, потвърдена с Решение
от 27.04.2018 г., постановено по ВНАХД № 968/2018 г. по описа на СГС, НО,
4-ти въззивен състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
07.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 1523,73 лева – мораторна
лихва за периода 07.01.2019 г. – 07.01.2022 г., сумата от 1000,00 лева,
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за адвокатски
хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва от
07.01.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 304,75 лева – мораторна
лихва за периода 07.01.2019 г. – 07.01.2022 г.
Ищецът Г. Ц. Д. твърди, че срещу него е водено досъдебно
производство № ЗМ 1071/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
12404/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура за престъпление по
чл. 343 „в“, ал. 2, вр. ал.1 НК, наказуемо с наказание лишаване от свобода от 1
до 3 години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Поддържа, че
наказателното производство е приключило с оправдателно решение от
20.12.2017 г., постановена по НАХД № 18874/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 3-ти състав, потвърдена с Решение от 27.04.2018 г.,
1
постановено по ВНАХД № 968/2018 г. по описа на СГС, НО, 4-ти въззивен
състав. Поддържа, че по време на воденото наказателно производство от
25.09.2017 г. до 27.04.2018 г. изживял силен психоемоционален стрес и
претърпял значителни душевни болки и страдания, затворил се в себе си, не
общувал с хората, намалели социалните му контакти, станал неуверен,
мнителен, загубил вяра в себе си, в собствените си способности. Сочи, че
неоснователното обвинение накърнило значително безупречната му до този
момент репутация, познати и приятели започнали да гледат на него с друго
око, чувал подхвърляния и коментари по своя адрес, изгубил вяра в
българските правозащитни и правоохранителни органи, страхувал се за
бъдещото, за евентуалната професионална реализация, станал
раздразнителен, загубил обичайната си веселост и откритост, избягвал
общуване, изпитвал нарушения в съня, притеснявал се от евентуалното
възможно ефективно наказание лишаване от свобода. Поддържа, че ищецът
останал все така разстроен, разколебан, депресиран, загубил вяра в себе си и в
бъдещето, останал му страхът и недоверието към правоохранителните органи.
Във връзка неоснователно повдигнатото му обвинение ищецът извършил
разходи в размер на 1000 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение за
защитник във фазата на съдебното производство по договор за правна защита
и съдействие от 20.12.2017 г. и от 29.03.2018 г., поради което твърди, че е
претърпял и имуществени вреди. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът П.Р.Б. в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че
срещу ищецът е било проведено наказателно производство, приключило с
оправдаване на ищеца. Поддържа се, че досъдебната фаза е продължила 7
месеца, за който период само би могло да се ангажира отговорността на
ответника. Поддържа, че претенцията за неимуществени вреди е недоказана
поради липса на ангажирани доказателства за претърпени морални вреди,
както и да са пряк и непосредствен резултат от предявеното обвинение.
Заявява, че ищецът не е представил доказателства относно здравословното и
психическото му състояние преди процесното обвинение. Посочва, че по
време на процесното наказателно производство срещу ищеца е имало
регистрирани и други криминални деяния и наказателни производства.
Твърди, че на ищеца било наложено административно наказание по НАХД №
824/2017 Г. по описа на СРС, НО, 115-и състав, влязло в сила на 28.04.2017 г.
за престъпление по чл. 345 НК. Възразява срещу размера исковите претенции
за неимуществени и имуществени вреди като прекомерно завишен. Оспорва
исковите претенции за обезщетение за забава върху главниците поради
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск, а в
условията на евентуалност- да присъди обезщетение в значително по-нисък
размер.
Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените осъдителни искове с правна
2
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за
извършено престъпление; влязъл в сила акт на съд, с който ищеца е оправдан
по повдигнатото обвинение; претърпени имуществени и неимуществени
вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.
При анализа на първата от предпоставките – наличие на повдигнато
срещу ищеца обвинение се установява от приложените по делото НАХД №
18874/2017 г. по описа на Софийски районен съд и ВНАХД № 968/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, че на 08.04.2017 г. е образувано бързо
производство ЗМ 1071/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 12404/2017
г. по описа на Софийска районна прокуратура срещу ищеца Г. Ц. Д. за това,
че на 08.04.2017 г. около 20:25 часа в гр. София по ул. „Житница“ с посока на
движение ул. „Н. Мушанов“ към ул. „Зеленика“ управлявал МПС – лек
автомобил БМВ 320Д с рег. № 978 Н147 в едногодишния срок от наказването
му административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство
за управление на МПС, а именно с НП № 16-4332-013661/15.08.2016 г. на
Началник отдел „Пътна полиция: при СДВР, влязло в сила на 25.11.2016 г. –
престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Бързото производство започнало
на основание чл. 356, ал. 3 НПК с първото действие по разследване – разпит
на свидетели.
С Постановление на прокурор при СРП от 12.04.2017 г. е разпоредено
разследването да се извърши по общия ред.
С Постановлението от 18.09.2017 г., предявено на ищеца на 25.09.2017
г., същият е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 08.04.2017 г.
около 20:25 часа в ..в“ управлявал МПС – лек автомобил БМВ 320Д с рег. №
978 Н147 в едногодишния срок от наказването му административен ред за
управление на МПС с НП № 16-4332-013661/15.08.2016 г. на Началник отдел
„Пътна полиция: при СДВР, влязло в сила на 25.11.2016 г. – престъпление по
чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение.
На 08.11.2017 г. – 7 месеца след образуването на ДП е внесено в съда
постановление за освобождаване на обвиняемия ищец от наказателна
отговорност с налагане на административно наказания, въз основа на което е
образувано НАХД № 18874/2017 г. по описа на Софийски районен съд.
Делото е насрочено за първо открито съдебно заседание на 20.12.2017 г.
Относно втората предпоставка за уважаване на иска – влязъл в сила акт
на съд, с който ищецът е оправдан: от приложеното НАХД № 18874/2017 г.
по описа на Софийски районен съд се установява, че на 20.12.2017 г. спрямо
ищеца е било постановено оправдателно решение, което впоследствие е било
потвърдено с Решение № 498/27.04.2018 г. по ВНАХД № 968/2018 г. по описа
на Софийски градски съд.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени
неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и
незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на
ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието
3
или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК се
приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират
неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното
настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се
предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012
г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на
ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са
налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав –
като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с
незаконно водения процес се установяват както от показанията на свидетеля
Ясен Василев Василев, така и от въведената с цитираната задължителна
практика на ВКС, житейска презумпция за претърпени неимуществени вреди,
които не се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В
тази връзка, от показанията на разпитания по делото свидетел Ясен Василев
Василев, който е близък приятел на ищеца и чиито показания съдът прецени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че в периода след
образуване на наказателното производство ищецът е преживял редица
негативни емоции, изразяващи се в притеснение от възможност за
постановява на осъдителна присъда, дискомфорт, постоянен страх,
раздразнителност и подигравки от живеещи в квартала.
Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и
съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените
вреди по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед
спецификата на правното основание по чл. чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ
константната практика на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е
било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия
процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на
претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на
увредения, обществено и социално положение, икономическите условия в
страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на
обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от
06.01.2015г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г.
4
на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по
гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице
и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява
претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004
ОСГК/.
Настоящият съдебен състав като съпостави гореизложените
задължителни критерии с установеното от фактическа страна по настоящето
дело намира, че размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би
съответствал на критерия за справедливост е 1000,00 лева.
Във връзка с така определеното обезщетение настоящата инстанция
дължи да отбележи, че счита времето за приключване на наказателното
производство като отговарящо на критериите за разумност на срока. Съгласно
трайно установената практика на Европейския съд за защита правата на
човека и основните свободи – разумността на срока за провеждане на
наказателното производство следва да се преценява с оглед фактическата и
правна сложност на делото, действията на обвиняемото лице и действията на
компетентните държавни органи, насочени към приключване на
производството с окончателен акт. В конкретния случай се установява, че
обвинението е било повдигнато срещу едно лице, за едно деяние, по основен
състав на престъплението за което е повдигнато обвинение, не са налице
съществени усложнения в наказателния процес от фактическа и правна страна
/досъдебното производство първоначално е образувано като бързо
производство, а впоследствие е било преобразувано по общия ред/, като
продължителността на делото е била 1 година и 1 месец, от която – 7 месеца
досъдебно производство, 2 месеца съдебно производство по НАХД №
18874/2017 г. по описа на Софийски районен съд, което е приключило в
рамките на 1 съдебно заседание и около 2 месеца съдебно производство по
ВНАХД № 968/2018 г. по описа на Софийски градски съд. Действително
следва да се отчете и обстоятелството, че през целия този период ищецът,
макар да не е бил с мярка за неотклонение, се е намирал под угрозата от
реализиране на най-тежката форма на наказателна репресия – а именно
налагане на наказание лишаване от свобода.
В настоящия случай следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
до момента на привличането му във връзка с процесното обвинение ищецът
не е бил осъждан. Същевременно следва да се посочи, че при него е имало
безпокойство и притеснение от възможността да бъде предаден на съд и да му
бъде наложено тежко наказание. Както при всеки човек, обвинението е дало
неблагоприятно отражение върху психиката на ищеца. Бил е притеснен, и
изнервен (видно от събраните по делото свидетелски показания), но не са
установени специфични здравословни проблеми от психическо или
физическо естество, обусловени от конкретното разследване, доколкото се
споменават от свидетеля и други негативни фактори повлияли отрицателно
психоемоционалното състояние на ищеца. Не се е установила от показанията
5
на свидетеля и загуба на социален или професионален статус, или загуба на
възможност за трудова и социална реализация. Същевременно обаче са
засегнати защитени от Конституцията на Република България основни
човешки права и ценности.
С оглед изложеното, предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди се явява основателен и доказан до сумата от 1000,00 лева като за
разликата над посочения размер до пълния предявен размер от 5000,00 лева
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение предявения иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди:
По делото не е спорно, а и от приобщеното наказателно производство е
видно, че ищецът е бил представлявана от адв. С. С. на проведеното открито
съдебно заседание на 20.12.2017 г. пред СРС и на проведеното открито
съдебно заседание на 29.03.2018 г. пред СГС. На лист 26 от НАХД №
18874/2017 г. по описа на Софийски районен съд е представен договор за
правна защита и съдействие с посочено основание – процесуално
представителство и защита, съгласно който е уговорено възнаграждение в
размер на 500,00 лева, което е изцяло платено в брой. На лист 13 от ВНАХД
№ 968/2018 г. по описа на Софийски градски съд е представен договор за
правна защита и съдействие с посочено основание – процесуално
представителство, съгласно който е уговорено възнаграждение в размер на
500,00 лева, което е изцяло платено в брой. Поради което, съдът намира,
предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1000,00 лева – заплатено в наказателното производство адвокатско
възнаграждение за основателен и доказан в пълния размер.
Съгласно разясненията дадени в ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС отговорността на държавата в хипотезата на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗООВ от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение при съответно приложение
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая решението, с което ищецът е оправдан по
повдигнатото му обвинение е влязло в сила на 27.04.2018 г., от когато
ответникът е изпаднал в забава и дължи законната лихва. Претенцията е за
законна лихва върху всяко от обезщетенията е от по-късна дата - 07.01.2019
г., поради което и в приложение на диспозитивното начало следва да се
присъди от посочения момент. Предвид уважената част на иска за
обезщетение за неимуществени вреди ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца изтеклата до подаване на исковата молба /07.01.2022 г. /
лихва в размер на 304,72 лева и за уважената част от иска за имуществени
вреди лихва до подаване на исковата молба в размер на 304,72 лева,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор,
както и законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. За
разликата до пълните размери претенцията за лихва подлежи на отхвърляне.
Направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение на
6
за погасяване на вземанията за мораторна лихва за забава с изтичане на
тригодишен давностен срок е изцяло неоснователно, доколкото не се
претендират вземания с период повече от 3 години преди датата на
предявяване на исковата молба и съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, за времето от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече.
С оглед изхода на делото и изрично направеното искане в тази насока,
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца
внесената държавна такса в размер на 10 лева.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдено възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
настоящото производство, определена от съда размер на 1300 лева съгласно
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, извършените процесуални действия и фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата от 433,32 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес .. да заплати на Г. Ц. Д. , ЕГН **********, с
адрес: .. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата от 1000,00 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано
срещу ищеца досъдебно производство № ЗМ 1071/2017 г. по описа на 06 РУ-
СДВР, пр.пр. № 12404/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, по
което му било повдигнато обвинение по чл. 343 „в“, ал. 2, вр. ал.1 НК,
приключило с оправдателно решение от 20.12.2017 г., постановена по НАХД
№ 18874/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 3-ти състав,
потвърдена с Решение № 498 от 27.04.2018 г., постановено по ВНАХД №
968/2018 г. по описа на СГС, НО, 4-ти въззивен състав, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба 07.01.2022 г. до окончателното изплащане,
сумата 304,72 лева – мораторна лихва за периода 07.01.2019 г. – 07.01.2022
г., сумата от 1000,00 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди –
разходи за адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно със
законната лихва от 07.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 304,72
лева – мораторна лихва за периода 07.01.2019 г. – 07.01.2022 г. и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 10,00 лева – разноски в производството
пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 5000,00 лева,
иска за мораторна лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над присъдения размер до пълния предявен размер от
1523,73 лева, иска за мораторна лихва върху главницата за обезщетение за
7
имуществени вреди за горницата над присъдения размер до пълния предявен
размер от 304,75 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес .. да заплати на адв. С. Д. С., САК със
служебен адрес: гр. .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 433,23 лева –
разноски за оказана безплатна правна помощ в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8