Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1681
гр. Пловдив, 03.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 5366/2018 г. по описа на ПРС, III
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 866/27.06.2018г., издадено от Заместник-кмет “Транспорт” в Община Пловдив срещу Д.В.С.,
ЕГН: **********, с което на същата, на основание е наложена глоба в размер на 50.00
лева, за нарушение чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба за реда, спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив,
приета от Общински съвет – Пловдив.
Жалбоподателят, Д.С., обжалва цитираното наказателно постановление
и моли наложената ѝ глоба да бъде отменена.
Въззиваемата
страна, Община Пловдив, редовно призована, не изразява становище по така
депозираната жалба.
От
фактическа страна се установява следното:
В
конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 22.05.2018
г. в 18,35 часа в гр.Пловдив на ул.“Г.М.Димитров“ пред № 7а, като водач на лек
автомобил „Сузуки“ с рег. № ..., е паркирала на служебен паркинг, без да е
имала писмено разрешение на ползвателя. За същото е бил издаден фиш, който е
бил оспорен с възражение, поради което в последствие е бил съставен АУАН, а въз
основа на него е било издадено и процесното НП, с което жалбоподателката е
санкционирана с глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение чл. 4,
ал. 3, т. 2 от Наредба за реда, спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив, приета от Общински съвет – Пловдив.
Недоволна
от този резултат е останала жалбоподателката С., която по същество не оспорва извършването на
нарушението, за което е санкционирана, но навежда доводи, че е допуснала
същото, докато е обслужвала нуждите на инвалид и че не е имало друго място, на
което да паркира, поради което моли наложената ѝ глоба да бъде отменена.
В проведеното съдебно производство като свидетел е бил разпитан
актосъставителят - свид. Д.А. … в Сектор „Общинска полиция“. В своите показания
същият е потвърдил отразените от него факти в АУАН. Съдът кредитира изцяло тези
показания, доколкото същите се явяват неопровергани от останалия доказателствен
материал, а и същите по същество не се оспорват и от жалбоподателката.
Настоящият съдебен състав, приема за установена именно описаната в АУАН и
възпроизведената в НП фактическа обстановка, а и същата по същество не се
оспорва от жалбоподателката, доколкото видно от самата жалба, както и в съдебно
заседание, последната не оспорва факта на извършеното нарушение.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от горецитираната Наредба, се забранява престоят и паркирането на служебни паркинги, разположени
на общинска територия, освен в случаите на писмено съгласие на ползвателя. Съгласно
чл. 40, ал. 3 на нарушителите на
забраната на чл. 4, ал. 3 се налага глоба в размер на 50лв.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства (АУАН, показанията
на свид. А. и приложената по преписката Декларация) се установява по несъмнен
начин, че Д.В.С. е изпълнила фактическия състав на визираното в чл. 4, ал. 3 от
Наредбата нарушение, за което е била ангажирана административно-наказателната й
отговорност, доколкото при извършената проверка на 22.05.2018 г. в 18,35 часа в
гр. Пловдив на ул.“Г.М.Димитров“ пред № 7а, било установено, че същата, като
водач на лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ..., е паркирала на служебен паркинг,
без да е имала писмено разрешение на ползвателя. По същество това нарушение не
се оспорва и от жалбоподателката.
Въпреки безспорното установяване на факта на извършено административно
нарушение, настоящият съдебен състав, предвид задължението си да направи
проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН, намира, че в
процесния случай неправилно, въпреки наличието на предпоставки за това,
административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата на този текст. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните“ случаи
на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно
чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При
така констатираното и доказано като извършено административно нарушение, от
установените по делото обстоятелства се налага изводът, че степента на същото
не съответства на тежестта на наложената санкция. Съдът отчете обстоятелството,
че нарушението е първо по ред, жалбоподателката не го оспорва и признава вината
си. Именно като се има предвид отношението на жалбоподателката към извършеното
от нея нарушение, както и това, че основна цел на ЗАНН е налагане на наказания
именно за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя към спазване на
установения правен ред, следва да се приеме, че за постигането на тези цели в
конкретния случай не се налага санкциониране на нарушителя. Очевидно е, че в
конкретния случай целта на закона е била постигната с факта на извършената
проверка, която самостоятелно е постигнала целения от закона резултат.
Съгласно чл. 12 ЗАНН целта на административното наказание е преди всичко да
се предупреди и превъзпита нарушителят. Вярно е, че последващото отстраняване
на нарушението не заличава факта на неговото извършване, но определено е
обстоятелство, което сочи на това, че целта на закона е била изпълнена - нещо което
нерядко не може да се постигне дори и с налагането на санкции. Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че в случая наказващият орган е следвало да
съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно
нарушение ще й бъде наложено административно наказание, вместо да пристъпва към
съставяне на НП и санкционирането й. Горното обосновава изводът, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено. Мотивиран от горното ПРС,
ІІІ н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № 866/27.06.2018г., издадено от Заместник-кмет “Транспорт” в Община Пловдив срещу Д.В.С.,
ЕГН: **********, с което на същата, на основание е наложена глоба в размер на 50.00
лева, за нарушение чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба за реда, спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив,
приета от Общински съвет – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК