№ 958
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20018989/07.03.2022 г. по гр. д. № 19529/2020 г. по описа
на СРС, 68 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено по
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
„Р.И.“ ООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 551,44 лева,
представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с
абонатен № Т429838, по договорни отношения между страните през периода
от 01.08.2017 г. до 30.09.2018 г., 97,05 лева, представляващи мораторна лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 01.12.2017 до 19.12.2019 г.,
19,56 лева, представляващи цена на услугата „дялово разпределение“ за
същия имот през периода от 01.10.2017 – 30.09.2018 г. и 2,99 лева,
представляващи мораторна лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение“ за периода от 30.11.2017 г. до 19.12.2019 г., заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението
1
по чл. 410 от ГПК – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 459/2020 г. по описа на СРС,
68 състав.
Против решението от „Р.И.“ ООД е подадена въззивна жалба вх. №
25029778/07.04.2022 г. (пощенско клеймо от 31.03.2022 г.), в която са
изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът посочва, че исковата молба, въз основа на която е постановено
съдебното решение е нередовна, тъй като искането било да бъде осъдено
друго дружество. Освен това, се претендирали различни суми за мораторна
лихва за един и същ период. Поддържа, че в процесния период ищецът не е
доставял топлинна енергия, отговаряща на БДС за топлопреносната мрежа.
Не била доставяна енергия точно определена по количество и качество.
Нарушени били и разпоредбите на Директива 2006/32/ЕО относно
ефективността на крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и по – специално тези на операторите на разпределителната
мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното
енергийно потребление и информацията да е предоставена по ясен и
разбираем начин. Не било установено по делото какъв е броят на
отоплителните тела в имота и дали има такива изобщо. Не била изпращана и
покана за доброволно изпълнение. Моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25039032/16.05.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва
въззивната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 19529/2020 г. по описа на СРС, 68 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против „Р.И.“ ООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във
2
връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите за установяване съществуването на парично задължение на
ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 459/2020 г. по описа на СРС, 68 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е подписан договор №
35894/429838 за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. ****, с код на платеца Т 429838.
Поддържа, че съгласно §1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката потребител
на топлинна енергия за стопански нужди е физическо и юридическо лице,
което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода и пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общински
бюджет. Посочва, че съгласно чл. 149, ал. 1 от Закона за енергетиката
предвижда, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, които се
сключват между топлопреносното предприятие и потребителите. Твърди, че
общите условия към договорите се одобряват от КЕВР и с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите и
дружеството. Твърди, че в процесния период са действали Общи условия за
продажба на топлинна енергия засторански нужди, одобрени с Решение №
ОУ – 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ – 013/06.03.2006 г. на
ДКЕВР, както и общи условия, одобрени с Решение № ОУ – 033/08.10.2007 г.
на ДКЕВР. Твърди, че в глава IV от общите условия „Заплащане на топлинна
енергия“, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия (включително и ответника) са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно в срок до 20 число
на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената
месечна фактура. Поддържа, че с изтичането на този срок ответникът е
изпадвал в забава. Твърди, че е отправил покана за плащане на процесните
суми, но плащане не било извършено. Твърди, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД суми за
доставена топлинна енергия. В исковата молба се сочи също, че за периода от
м. 08.2017 г. - м. 04.2018 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това
3
цена в общ размер на 551,44 лева - главница за топлинна енергия, както и
сумата от 19,56 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени
и фактури. Поддържа, че за периода от 01.12.2017 – 19.12.2019 г. ответникът е
изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което
дължал обезщетение в размер на 97,05 лева и 2,99 лева, обезщетение за забава
върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 30.11.2017-
19.12.2019 г. Твърди, че по гр. д. № 459/2020 г. по описа на СРС, 68 състав е
издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено
съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в
исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Р.И.“ ООД,
с който оспорва исковата молба. Поддържа, че исковата молба е неродовна,
тъй като в искането е посочено друго лице, а освен това се претендирали две
различни суми за един и същи период, представляващи мораторна лихва.
Оспорва твърдението, че в исковия период е доставяно твърдяното
количество и качество топлинна енергия. Нарушена била и Директива
2006/32/ЕО, тъй като не била предоставена ясна информация относно
действителното потребление на топлинна енергия. Не се установявало от
представените доказателства по делото дали в имота има монтирани
отоплителни тела. Оспорва твърдението, че е изпращана покана за
доброволно изпълнение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 459/2020
г. по описа на СРС, 68 състав. По заявление от 08.01.2020 г., подадено от
“Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено на „Р.И.“ ООД да заплати на заявителя
сумата от 551,44 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за стопански нужди периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2018
г., ведно със законната лихва от 08.01.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 97,05 лева за периода от 01.12.2017-19.12.2019
г, сумата от 19,56 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2017-30.09.2018 г., ведно със законната
лихва от 08.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва,
начислена върху вземането за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 2,99 лева за периода от 30.11.2017 – 19.12.2019 г. и направените в
4
заповедното производство разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че между страните е съществувало договорно правоотношение, възникнало по
силата на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
както и че за ответника „Р.И.“ ООД е възникнало задължение да заплати
стойността на доставена топлинна енергия, както и цена на услуга дялово
разпределение. Приел е, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на
исковите суми, поради което дължи и обезщетение за забавено плащане в
претендираните размери.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 459/2020 г. по
описа на СРС, 68 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и
да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и
претенцията да се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
5
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Страните не спорят, че ответницата е собственик на недвижим имот,
който се ползва за нежилищни нужди. Страните не спорят, че ответникът е
небитов клиент по смисъла на §1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката. В чл. 149, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката е
предвидено, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. От събраните по делото писмени доказателства, а и не е спорно между
страните, че 18.10.2017 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Р.И.“ ООД е
сключен Договор № 35894/429838 за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди за имот в гр. София, ул. „****, аб. № 428838.
Неоснователен е доводът на въззивника, че до имота му не е доставяна
топлинна енергия. От приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза се установява, че до сградата, в която се намира имота,
собственост на ответника е доставяна топлинна енергия, която е отчитана
ежемесечно от общия топломер. Установява се, че за процесния период от м.
10.2017 г. до м. 04.2018 г. за процесния имот няма начислявана топлинна
енергия за отопление, а е начислявана топлинна енергия, отдавана от сградна
инсталация съгласно Наредба № 16-334/2007 г. на база отопляема кубатура в
размер на 298 куб. м. Начислявана била и топлинна енергия за подгряване на
вода на база на един потребител, доколкото не бил осигурен достъп за
отчитане на монтираните в имота средства за измерване. Вещото лице е
установило, че за периода от м. 01.05.2018 до 30.09.2018 г. нямало
начислявана топлинна енергия за БГВ. Установява се, че общият размер на
доставената, но незаплатена топлинна енергия е на стойност 585,28 лева.
Размерът на дължимите обезщетения за забавено плащане е установен
от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Неоснователен е доводът на въззивника, че не била изпратена покана за
плащане. Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение
6
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му
(не е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава
възлиза именно на спорната сума.
Размерът на дължимите обезщетения за забавено плащане е установен
от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения и поради съвпадане на фактическите и
правни изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 68 състав
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК въззивника следва да бъде осъден
да заплати сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20018989/07.03.2022 г. по гр. д.
№ 19529/2020 г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК „Р.И.“ ООД, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.
„Симеоновско шосе“ № **** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно
село, ул. Ястребец № 23 сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“
ЕООД -трето лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8