Решение по дело №468/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е след като с решение № 1905/21.02.2023г., постановено по административно дело № 3864/2022г., състав на Върховен административен съд е отменил изцяло решение № 277 от 08.03.2022г., постановено по адм. дело № 1575/2021г. по описа на Административен съд гр. Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд гр.Варна.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И.И.В. с ЕГН: **********,***, чрез адвокат А.Г., с която е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР за осъждането й да заплати обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди за периода от 16.00 часа на 18.06.2016г. до 12,15 часа на 19.06.2016г. в размер на 2000.00 лева, причинени му в резултат на незаконно бездействие на полицейските органи на V РУ при Областна дирекция на МВР – Варна по осигуряване на „адекватна“ медицинска помощ на ищеца по време на неговото полицейско задържане в ареста и изразяващи се в изживени страх, стрес, обида, унижение, страдание, безсилие и влошено здраве.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат Г., поддържа исковата претенция и моли съда да уважи изцяло предявения иск за обезщетение поради неговата основателност, която теза подробно се аргументира и в депозирани по делото писмени бележки с.д. № 7141/11.05.2023г. Претендира присъждане на направените по делото разноски за трите инстанции.

Ответникът – Областна дирекция на МВР - Варна, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Г Г , изразява становище за неоснователност на предявения иск за обезщетение поради недоказаност на същия. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава заключение за неоснователност на предявената искова претенция, поради което счита, че следва да бъде отхвърлена изцяло.

Административен съд - Варна, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със заповед № 69/17.06.2016 г. Районен съд - Варна е задължил И.В. да се въздържа от домашно насилие спрямо детето – мярка за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Забранил е на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м., както и нейното жилище в гр. София. Местоживеенето на детето е било определено при майката . Било е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР-Варна, която да следи за нейното изпълнение.

По изпълнение на издадената заповед за незабавна защита № 69/17.06.2016 г. служители на ОД на МВР- Варна отишли пред дома на ищеца на 18.06.2016г. към 09.00ч. Предприели действия по съобщаване на В. за издадената предния ден заповед, за която той не знаел. Ищецът отказал връчване на тази заповед, както и предаване на детето на органите на реда. Съгласил се да предаде детето единствено на майката. След като узнал за съдържанието на заповедта за незабавна защита на Районен съд-Варна, в която са вписани твърденията на Р Б за сексуално и психическо насилие върху дъщеря им, той поставил като условие за връщане на детето гинекологичен преглед на същото.

Следобедът на 18.06.2016г. се появила майката на детето, която била допусната от ищеца да влезе в дома му заедно със съдебния лекар  Б  и полицай М П . Впоследствие В. заключил входната врата и това провокирало нахлуване на полицейски служители в дома му. Последвало издаване от Д  И. Д – младши инспектор при V РУ – Варна на Заповед за задържане на лице № 170/18.06.2016г., с която И.В. бил задържан за срок от 24 часа, като бил освободен на следващия ден в 12.15 часа. Като правно основание за задържането, в заповедта бил посочен чл.296, ал.1 от НК. Заповедта била обжалвана от В.. С решение № 1533/08.07.2016 г. по адм. дело № 1839/2016г. Административен съд – Варна я е отменил, като незаконосъобразна, поради неспазена форма на акта – липса на мотиви. По реда на инстанционния съдебен контрол това решение е оставено в сила с решение № 2898/07.03.2018 г. на ВАС. При полицейското задържане на В. са били използвани белезници. Той е бил отведен в V РУ-Варна за 24 часа.

В книгата на задържани лица на V РУ-Варна е документиран медицински преглед на В. към 18ч. от дежурен екип на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - гр. Варна и от личния лекар на ищеца – доктор Н Ц . От приложения по делото фиш за спешна медицинска помощ на ЦСМП- Варна от 18.06.2016г. се установява, че на ищеца била оказана медицинска помощ за времето от 18.05 часа до 18.20 часа при престоя му в V РУ на ОД на МВР – Варна поради негови оплаквания за болки в гърба и чувство на задух. Направената кардиограма е констатирала синусова тахикардия. Установен е рефлекс на Б  , дадено е лекарство аналгин. Личният лекар на В. също бил допуснат в ареста да го прегледа, като е изразил мнение за необходимост от хоспитализация с цел образни изследвания и лечение /л. 34/. Представени от ищеца медицински документи сочат, че същия е претърпял счупване на гръбначен прешлен през м. декември 2015г. / л. 35-42/.

Към м. юни 2016г. И.В. е бил заместник- председател на сдружение с нестопанска цел „ Конфедерация за защита правата на децата“. Контролният съвет на това сдружение взел решение на 22.06.2016г. временно да преустанови служебните задължения на В. и да се проведе „вътрешно разследване по отправените обвинения в насилие с цел да се установи има ли наличие на рецидивно поведение“. Тази вътрешна проверка приключила с мнение за липса на рецидив, поради което са били възстановени правомощията на В. като заместник- председател / л.116/.

По делото, по искане на ищеца са разпитани в качеството на свидетели Х Л Щ – негов приятел и З  Ж Ч – позната на ищеца и доброволец към сдружението с нестопанска цел „Конфедерация за защита правата на децата“.

От разпита на свидетеля Х Щ се установява, че двамата се познават от 2014 година, когато Щ е станал член на СНЦ „Конфедерация за защита правата на децата“ и е бил такъв до 2018 г. От 2015г. свидетелят е и пациент на В.. Определя ищеца като скромен, търпелив, всеотдаен. След случая от м. юни 2016г. твърди за промяна в държанието на В., който се е затворил в себе си, не е отговарял редовно на телефонни му позвънявания, отказвал е покани за излизания на обществени места. Преди случката двамата веднъж седмично са се чували по телефона и са се виждали в месеца поне веднъж, докато след това – при посещения в лекарския му кабинет или в дома му. В. е споделил на свидетеля своите опасения, че всички го мислят за педофил.

Свидетелят дава сведение, че след случилото се на 18.06.2016г. В. по собствена инициатива не е продължил да работи с деца в Конфедерацията.

От разпита на свидетелката З  Ж Ч се установява, че същата познава ищеца три или четири месеца преди 18.06.2016 г., понеже е станала доброволец към СНЦ „Конфедерацията за защита правата на децата“. Според свидетелката, преди случая от м. юни 2016г. В. е споделил, че иска да вижда детето си по-често, но бившата му съпруга, която живее в София не изпълнява съдебното решение да води детето в гр. Варна. На 18.06.2016 г. към 09.00ч. В. се обадил на свидетелката, като й съобщил, че е обсаден от полицаи и е помолил свидетелката да отиде пред дома му. Тя е била пред къщата на В. към 09.50 ч., видяла е около 20 -30 полицаи. Свидетелката е стояла пред дома на В. до около 21.00 часа. Според свидетелката, ищецът е бил стресиран от присъствието на полицейските служители Сочи, че към 15:20ч. – 15:30ч. на 18.06.2016г. В. е бил изведен от дома си с белезници. Свидетелката е видяла ищеца към обяд на следващия ден, като според нея В. е изглеждал „изтормозен, омаломощен“. Разплакал се е. Споделил, че го боли гърба и че е повръщал предната нощ. Килията е била мръсна и не са му дали храна и завивка. Казал е, че при задържането полицаите са го натиснали в гърба ,почувствал болка в кръста, както и през цялото време, докато е бил в ареста. Свидетелката посочва, че В. не е участвал в никакви обществени инициативи след случая.

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза.

В заключението на допусната съдебна експертиза експертът сочи, че съобразно представените по делото документи, към момента на ареста И.В. е с поставена диагноза „контузия на пояса“, със съмнение за повторно счупване на 12-ти гръден прешлен. Дадени са указания за хоспитализация, образни изследвания и лечение, във връзка с евентуално счупване на 12-ти гръден прешлен, такива не са представени. Ищецът е изпитвал обичайните болки за подобен вид травма, които според експертизата отшумяват за период от около 20 – 25 дни. Според заключението медикаментът „Аналгин“ се използва в практиката за потискане на болковия синдром при различен вид травми, болки, свързани със заболявания и изписването му в конкретния случай е било подходящо. Аналгинът копира болката за период от 4 – 6 часа. В отговор на въпроса съществува ли друг медикамент, подходящ за състоянието на ищеца и как се прилага той, експертизата сочи, че нестероидните противовъзпалителни средства, обезболяващи и стероидни медикаменти са подходящи за потискане на болката в острия период след травмата.

По време на проведеното по делото открито съдебно заседание, експертът доразви изводите си, посочвайки, че в случая е следвало да бъде поставена точна диагноза по отношение състоянието на В., с оглед дадените указания при извършения му медицински преглед за образни изследвания и клиничен преглед. Според експерта, става въпрос за преглед в болница, тъй като в работната диагноза има съмнение за счупване на прешлен и ако действително е имало счупване на прешлен, щял е да бъде приет за лечение в неврохирургия, където да го обезболят и лекуват. Заключението не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно дадено и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с доказателствата по делото.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :

Предявеният иск е процесуално допустим.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл.203, ал.2 от АПК, към който препраща правото на обезщетение по арг. от чл. 301, изр. последно от АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му по арг. от чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите съгласно чл. 205 от АПК. Страна по материалното правоотношение в случая е Областна дирекция на МВР – Варна.

Не се спори между страните, че на 18.06.2016 г. при престой на В. в помещение за задържани лица на V РУ - Варна по изпълнение на заповед за полицейското му задържане, му е била оказана медицинска помощ от дежурен екип на ЦСМП гр. Варна за времето от 18.05 ч. до 18.20 ч. поради негови оплаквания за задух и болки в гърба с анамнеза за предходна фактура на 12 торекален прешлен. След проведения преглед, направена електрокардиограма са били констатирани синусова тахикардия и рефлекс на Б  . Вписано е лечение с „Аналгин“. Не се спори и, че личният лекар на ищеца - доктор Н Ц , също е извършил медицински преглед и изразил мнение за необходимост от хоспитализация на В. с цел образни изследвания и въз основа на данните от тях- лечение. Лекарите са обективирали констатациите и препоръките си от извършените прегледите в писмени документи – фиш за спешна медицинска помощ и медицинско направление, подписано от д-р Цеков.

С оглед установените данни по делото, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие на полицейските органи на V РУ – Варна по време на полицейско задържане за 24 часа на В..

Съгласно чл.73 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на лицето, задържано при условията на чл.72, ал.1, т.1-4 не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Няма спор по делото, че ищецът е задържан по силата на заповед, издадена на осн. чл.72, ал.1 от ЗМВР, във връзка с чл.296, ал.1 от НК. Разпоредбата на чл.73 от ЗМВР създава задължения за органите на МВР да не допускат ограничаване на останалите права на задържаните лица, извън правото на свободно придвижване. Съгласно чл.81, ал.1 от Закона за здравето всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ. Съгласно ал.2 на чл.81 от същия закон, достъпната медицинска помощ се осъществява при прилагането на определени принципи, един от които е своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В конкретния случай ответникът чрез неговите органи не е предприел всичко необходимо в изпълнение на задължението си по чл.73 от ЗМВР, за да осигури достъпна медицинска помощ за ищеца в съдържанието й според закона. Налице е незаконно бездействие на ответника, чрез неговите органи, което несъмнено е довело до нарушаване правото на достъпна медицинска помощ на задържания. Безспорно е, че в медицинското направление /л.34/, доктор Н Ц  писмено е обективирал своето медицинско становище – „С мнение за хоспитализация, образни изследвания – лечение.“ Наличието от необходимост от настаняване в лечебно заведение на И.В., през времето на задържането му за 24 часа, доказва твърдението на ищеца за незаконно бездействие на полицейските органи по осигуряване на негово извеждане от помещението за задържани лица и привеждане в лечебно заведение. В тази връзка е и заключението на експерта по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

След като е налице незаконосъобразно бездействие, предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на твърдяното бездействие е основателен. Бездействието на полицията да изпълни задължението си съобразно разпоредбите на чл.72 и сл. от ЗМВР е обвързано с твърденията в исковата молба за настъпилите неимуществени вреди в сферата на ищеца.

Общото правило допускащо обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл.52 от ЗЗД, като изрично в чл.4 от ЗОДОВ са посочени и неимуществените вреди, като подлежащи на репариране от Държавата. Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до случаите на физически болки и страдания от телесни увреждания, или причинени от смърт на близък роднина. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта. Вложеният от законодателя критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото. С оглед на това съдът при определяне размера на обезщетението изхожда от общественото разбиране за справедливост предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД към момента на постановяване на решението, при отчитане възрастта на увредения, вида и характера на претърпените болки и страдания.

Съдът намира, че предявеният от ищеца иск за обезщетение на неимуществени вреди е основателен и доказан по размер. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се изплати на ищеца за периода от 16.00 часа на 18.06.2016г. до 12,15 часа на 19.06.2016г.

След преценка на доказателствата по делото съдът счита, че претенцията на ищеца за парично овъзмездяване, като резултат от бездействията на ответника кореспондира като краен резултат с основанието на иска в неговата обстоятелствена част. По делото са налице доказателства установяващи бездействие на ответника, които да поставят началото на пряка причинно-следствена връзка между проявлението им от страна на полицейските органи и сочените от ищеца вреди.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1518.50 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати на И.И.В. с ЕГН: **********,***, обезщетение в размер на 2 000.00 лева за причинените му неимуществени вреди за периода от 16.00 часа на 18.06.2016г. до 12,15 часа на 19.06.2016г., заради незаконно бездействие на полицейски служители на V РУ-Варна по осигуряване на „адекватна“ медицинска помощ по време на полицейско задържане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати на И.И.В. с ЕГН: **********,*** сумата от 1518.50 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: