Решение по дело №223/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 152
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20202150200223
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№152                                                     11.06.2020 г.                                          гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                          наказателен състав  на четвърти юни през две хиляди и двадесета година 

в публично заседание в следния състав:

                                                                          Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 223 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „*********”, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия Г, № 0013723, издаден от ОДМВР- Бургас, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/, на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Моли се съдът да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен. В съдебно заседание представител не се явява.

За РУ- гр.Несебър, в съдебно заседание, представител не се явява.

Жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството- жалбоподател е санкционирано за това, че на 14.01.2020 г., в 16,40 ч., в КК „С.Б.“, главна алея, до хотел „О.“, е констатирано управление на собственото му МПС- т.а. „Дачия Докер” с рег.№ ******, за който автомобил нямало валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Нарушението било установено с техническо средство „АТС Саирн” m*SpeeDet 2D, монтирано в служебен автомобил, като бил установен запис на преминаващо превозно средство. Била изготвена и снимка на автомобила. За липсата на застраховка била изготвена справка от служител на РУ-Несебър. Техническото средство било сред одобрените за измерване видно от допълнение № 18.07.5133.1 към удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133. При извършена допълнителна проверка в регистъра на „Гаранционен фонд” се установило, че за автомобила към 14.01.2020 г. действително не била сключена такава. Въз основа на тези данни наказващият орган издал атакуваният електронен фиш, в който за собственик на автомобила било вписано дружеството- жалбоподател.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакувания електронен фиш, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените от жалбоподателят не се споделят от настоящата инстанция. С обжалваният електронен фиш се налага санкция на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, съгласно който на наказание подлежи собственик на моторно превозно средство, който не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Направено е и разграничение за санкциите въз основа на това дали собственик е физическо или юридическо лице. От своя страна чл. 647, ал. 3 КЗ препраща към условията и реда за издаване на електронен фиш по ЗДвП като изключва единствено нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Налице е съществена разлика в уредбата по КЗ и тази по ЗДвП в смисъл, че по ЗДвП наказание може да бъде наложено единствено на законния представител на юридическо лице, когато то е собственик на автомобила, докато по Кодекса за застраховането няма пречка наказание да се наложи и на юридическото лице, като това е изрично предвидено например в чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Този извод се налага и от заложеното в чл. 647, ал. 3 КЗ, а именно, че

с електронният фиш могат да се налагат наказания „глоба” и „имуществена санкция”. В този смисъл и след като в случая нарушението е по КЗ, а по този нормативен акт изрично е предвидена отговорност на юридически лица по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, то няма пречка с електронен фиш да се наложи административно наказание „имуществена санкция“.

На следващо място за реализиране отговорността по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. В случая системата е генерирала такава справка на 14.01.2020г. в 16:40:58 часа. Ето защо се налага извод, че полицейските служители нямат достъп до генерираната справка, като същата единствено е принтирана впоследствие от паметта на устройството и приложена по делото. В генерираната справка mOffice е отразено, че за автомобил с рег. № ****** не е налице сключена застраховка. Ето защо е изпълнено изискването за генериране на справката по автоматичен начин, което предпоставя и издаването на електронен фиш за съответното нарушение на основание чл. 647, ал. 3 вр. 638, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Налага се извод, че са налице всички предпоставки за налагане на санкция на жалбоподателя с електронен фиш, като такава му е наложена във фиксирания размер по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ – 2000 лв. В електронният фиш фигурира и нарушената норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което същият се явява законосъобразен и с него отговорността на жалбоподателя е ангажирана по правилен начин.

Имуществената санкция не е наложена в противоречие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като специфичният ред по КЗ предвижда налагането на такова наказание. В случая извършител на нарушението е собственикът на автомобила (с оглед изричната санкционна норма на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ). Следователно санкцията е наложена именно на собственика, за който няма спор, че е юридическото лице- жалбоподател, като е без значение кое е конкретното лице, управлявало автомобила. Обстоятелството, че в автомобилът, на който е била монтирана камерата, заснела и установила самото нарушение, е присъствал полицейски служител, не обуславя приложението на чл.186, ал.1 от Закона за движение по пътищата, както се твърди в жалбата. От показанията на св. М. се установи, че участието на полицейски служител е доколкото същия управлява автомобила и стартира техническото средство при потеглянето му. Последното е напълно автоматизирано и констатираните от него нарушения правилно се санкционират посредством издаването на електронен фиш.

Не се споделят твърденията за липса на основни реквизити в атакуваният електронен фиш. Конкретният орган, издал фиша, е посочен по ясен и недвусмислен начин в него- ОД на МВР Бургас. Електронният фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител, поради което не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че следвало в него да се посочи конкретен служител. Конкретното техническо средство също е отразено по пълен и точен начин в текста на електронния фиш, като са събрани и достатъчно доказателства за неговата техническа изправност. Приложена е извадка от системата, съдържаща направената на мястото на извършване на нарушението снимка, като законът не е въвел като задължение тази снимка да бъде задължителен реквизит на самия електронен фиш. По арг. от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, към който текст препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В случая е издаден електронен фиш, който отговаря на този образец.

От изготвените справки, автоматично генерирани от паметта на техническото устройство, е видно, че са извършени засичания с приоритет „застраховка”. В този смисъл очевидно техническото устройство притежава нужните функции да установява автоматично липсата на застраховка, като именно такъв приоритет му е зададен при определяне режима на работа. При тези данни не е било необходимо да се провежда процедура по съставяне на АУАН и НП на жалбоподателя, тъй като в чл. 647, ал. 3 от КЗ е дадена изрична възможност за издаване на електронен фиш.

По делото няма спор, че към сочената в електронният фиш дата и час за автомобила е нямало сключена застраховка, както и че автомобила към тази дата е бил собственост на жалбоподателя. Липсата на застраховка се установява и от представената по делото справка в „Гаранционен фонд”. В този смисъл дружеството е извършило нарушението, за което е било санкционирано.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата не следва да бъде уважена, а атакувания електронен фиш следва да бъде потвърден. Наложената санкция е във фиксиран размер и не подлежи на съдебен контрол.

Твърдението, че на дружеството са били издадени 6 електронни фиша все за такова нарушение, не рефлектира върху крайният извод на съда. На първо място доказателства в тази насока не са ангажирани. Дори, обаче, да е така, то видно от изложеното в становището на адв. Паскалев /л.30 от делото/, електронните фишове са били издавани за нарушения, извършени по различно време и напълно логично на различни места. В този смисъл всяко засичане на един и същи автомобил от техническото средство, дори и през няколко минути, съставлява отделно административно нарушение и влече след себе си отделна санкция. В административно- наказателното производство не намира приложение нормата на чл.26 от НК, касаеща продължаваното престъпление, поради което санкциите, наложени за административни нарушения се налагат и търпят самостоятелно.

С оглед деятелността на жалбоподателят, същия следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 6,27 лв., представляваща заплатени пътни разноски на свидетеля.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия Г, № 0013723, издаден от ОДМВР- Бургас, с който, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/, на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ, на „*********”, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА „*********”, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И. да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 6,27 лв., представляващи разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: