Р Е Ш Е Н И Е
№ 222 04.10.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на двадесет и
девети септември
две хиляди двадесет и първа
година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на
секретаря Ирена Симеонова
и в присъствието на
прокурор Марияна Сиракова от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 217 по описа за 2021г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.217
от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Главен юрисконсулт И. С. И. като
пълномощник на ЦУ на НАП с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.”Демокрация”
№55, офис Кюстендил обжалва решението по а.н.д.№1525/2020г. на РС - Кюстендил.
Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с липса на маловажен случай поради отсъствие на критериите по
чл.93, т.9 от ДР на НК. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В писмени бележки пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответното дружество „Л**.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление *** и законен представител управителя Р. В. Б.-А. не изразява
становище по жалбата.
Представителят на КОП дава
заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице сочените
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
същата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211,
ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП №342577-0128132/20.06.2018г.
на началник Сектор „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на „Л**“
ЕООД за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер 500лв.
От фактическата страна на спора
съдът е установил, че санкционираното дружество стопанисва търговки обект –
магазин за хранителни стоки в гр.К., ул.“Л. К.“ № 16. На 07.02.2018г. служители
от ЦУ на НАП извършили проверка в обекта. Преди нея направили контролна покупка
на 1бр. минерална вода на стойност 0.80лв., приети от работника в обекта, за която
покупка не била издадена касова бележка от монтираното фискално устройство.
Обстоятелствата по АУАН и НП са потвърдени в съдебното производство от
събраните гласни доказателства.
Въз основа на посочените фактически
установявания съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила на ЗАНН и доказано противоправно деяние.
Независимо от това, съдът е приел маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН поради
ниската стойност на извършената покупка и липсата на санкциониране на дееца за
други подобни деяния. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче,
преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за
това са следните:
В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията
по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.193, ал.1
от ЗДДС и въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната
истина по спора. Решението се основава на обективно, пълно и всестранно
изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102, т.1
от НПК.
Районният съд правилно е констатирал съставомерност на деятелността на дружеството
в хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочените в НП и установени от районният
съд фактически обстоятелства сочат по несъмнен начин за неизпълнение на
задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС относно извършена продажба без издаване на
фискална касова бележка от монтираното в обета фискално устройство. Субектът на
отговорността и обективните обстоятелства от състава на нарушението са надлежно
установени и доказани. Наложеното наказание е в определения от закона минимален
размер за юридическите лица, поради което се явява законосъобразно и
справедливо по критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Неправилна обаче е преценката на
съда за маловажен случай.
По препращане от чл.11 от ЗАНН маловажните случаи покриват легалната
дефиниция по чл.93, т.9 от ДР на НК. Административното нарушение е на формално
извършване, поради което с факта на приемане на плащането за извършената
покупка и липсата на издадена фискална касова бележка нарушението се счита за
довършено. Сам по себе си размерът на контролната покупка не е определящ
критерий за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, като не такъв е
случаят и с липса на други нарушения на търговеца от същия вид, т.к. тези
обстоятелства се включват в преценката на АНО за налагане на минималния размер
на нормативно предвидената имуществена санкция.
Правната регламентация на реда за издаване на фискални касови бележки за
извършени покупки на стоки в разпоредбите на ЗДДС и подзаконовите актове по
приложението на закона налага извод, че процесното нарушение накърнява реда и
правната сигурност на данъчното отчитане и затруднява дейността на органите по
приходите поради което предвид високия размер на законовия минимум на
предвидената имуществена санкция в чл.185, ал.1 от ЗДСС законодателят предвижда
засилен режим на санкциониране. Чрез задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС се
цели осъществяване на контрол от органите по приходите върху дейността на
търговците. Това означава, че дружеството е нарушило обществени отношения,
отличаващи се с по-висока степен на обществена опасност. По делото дружеството не
представя доказателства за имуществено състояние, реализиран оборот и размер на
печалба за 2018г. с цел извършване на обоснована преценка дали наложената санкция
е необосновано тежка спрямо дейността му. Липсват доказателства да е било
налице и състояние на обективна невъзможност за коректно спазване на
задължението.
Отделно от това, в санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС законодателят
е предвидил изключително широк диапазон на санкцията, даващ възможност за
индивидуализация на наказанието в зависимост от конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай. Тази индивидуализация правилно е осъществена от
наказващия орган, посредством налагане на минималния размер на санкцията.
Имайки предвид нарушението и неговите характеристики, касационният съд намира,
че не са осъществени критериите за маловажен случай по чл.93, т.9 от НК.
Изводите на районния съд за обратното, водят до неправилност на решението. Във
връзка с правомощията на касационния съд по чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението
на районния съд ще се отмени.
На основание чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, решавайки
делото по същество, съдът ще потвърди НП.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №260133/14.05.2021г. по а.н.д.№1525/2020г. на РС – Кюстендил И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №342577-0128132/20.06.2018г. на началник Сектор
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на „Лир-2012“ ЕООД за
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер 500лв.
/петстотин лева/.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.