Решение по дело №3037/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2569     Година  2019, 10.12.,  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 20.11.2019 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СВЕТЛО­ЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 3037 по описа за 2019 годи­на и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Областен отдел „Автомобилна адми­нист­ра­ция“ – Пловдив, ул.„Христо Ботев“ №82, представляван от и.д. Нначал­ник А.Г., срещу Решение №1429/29.07.2019г. по АНД №3705/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, V н.с., с което е отменено наказателно поста­нов­ление/НП/ №36-0000237 от 10.05.2019г. на началник ОО „АА“ гр. Пловдив, с което на „2 Р България“ЕООД на основание чл.104а ЗАвП е наложено адми­нист­ративно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за нару­шение на чл.10 ал.1 от същия закон.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „2 Р БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чрез про­цесуалния си представител адв. Х., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жал­ба в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №36-0000237 от 10.05.2019г. на началник ОО „АА“ гр. Пловдив на „2 Р България“ЕООД на осно­ва­ние чл.104а ЗАвП е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.10 ал.1 от същия закон за това, че на 07.03.2019г. около 00:01 часа в гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“№82 – седалище на ОО „АА“ гр.Пловдив, като превозвач, притежаващ лиценз за вътрешни товарни превози №11016, валиден до 08.03.2028г., след настъпили промени в обстоятелствата по лиценза на „2Р-България“ЕООД, касаещи промя­на на адреса на управление, не е уведомил писмено ИИ „АА“ в 30-дневен срок за настъпилата промяна, като видно от справка, направена в Търговския регис­тър, превозвачът е променил адреса си на управление на 04.02.2019г.

За да отмени атакуваното НП, състав на Районния съд е приел от една страна, че по несъмнен начин е налице деяние, описващо признаците на вме­неното на дружеството нарушение, както и че съставеният АУАН и обжалва­ното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, но от друга е приел, че самото деяние разкрива смекчаващо обстоятелство, разкриващо по-ниска сте­пен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, а именно, че е налице единствено административна промя­на на седалището и адресът на управление на дружеството, но не и фактическа такава. Мотивирано е, че от събраните по делото гласни и писмени доказа­телства се установява, че повече от десет години базата на дружеството се нами­ра на едно и също място, като същата е разположена в УПИ ІV-144, 145 от кв. 3 по плана на „Многофункционална зона Изток“ гр.Пловдив и действително първоначално административният адрес, отговарящ за посоченото УПИ е бил гр.Пловдив, бул.“Марица-юг“ №186, а впоследствие е бил променен на гр. Пловдив, бул.“Марица“ №196, но и на двата посочени адреса се получават ко­рес­понденция и пратки на дружеството, респ. няма никакво съмнение за съконтрагентите му къде се намира неговата база. С оглед на това и като е приел, че целта на въведеното правило за поведение е да се обезпечи адрес на територията на РБ на превозвач, притежаващ посочения лиценз, както и чрез него да се осъществява кореспонденцията на превозвача с клиенти и дър­жав­ни органи, която цел е постигната, ПРС е достигнал до извода, че извър­шеното нарушение се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите от същия вид, поради което попада в приложението на чл.28 ЗАНН.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен акт. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, защото за мало­важен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН, след­ва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вред­ни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опас­ност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид /арг. чл.93 т.9 НК във връзка с чл.11 ЗАНН/.

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъ­ществен съставът на административно нарушение, с оглед наличието на мно­жество смекчаващи обстоятелства /нарушението е извършено за първи път; базата на дружеството се намира на едно и също място, т.е. физически не е била премествана; касае се за административна промяна на наименованието на улицата; на сградата са посочени и двата адреса, т.е. няма затруднение нито в откриването на превозвача, нито в получаването на неговата кореспон­денция – както тази, адресирана до бул.“Марица-юг“№186, така и адресираната до бул.“Марица“№196/, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опас­ност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния пред­ви­ден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на общест­вената опасност на деянието и дееца.

Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, както вече се посочи, разкрива по-ниска степен на общест­вена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е мало­важен случай на нарушение. Като не го е квалифицирал като такова, админист­ра­тивнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй ка­то са били налице всички предпоставки за прилагането на чл.28 ЗАНН.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежа­щите на доказване, Административен съд - Пловдив приема, че доводите на каса­ционния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1429/29.07.2019г. по АНД № 3705/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, V н. с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                        2.