МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1575/2018г. ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
против М. М., за това, че на 09.06.2017 г. около 22.50 часа в гр. София, при
управление на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Примера“, с рег. № *******, като се движел по бул. „Сливница“ с посока
на движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „*****“ и в района на
кръстовището с ул. „Мелник“ нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани
в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗдвП): „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
Категория В – населено място 50 км/ч“, като М. се е движел с 66 км/ч,
вследствие на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с
пресичащия пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходецН.Н.С. и по непредпазливост му причинил смъртта, изразяваща
се в тежка съчетана травма с водещо
значение на черепномозъчна такава, с увреждания на структурите на централна
нервна система, несъвместими с живота, като водачът М. е управлявал лекия
автомобил в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества, установено
по надлежния ред със съдебно-химическа (Токсикологична) експертиза изх. №
И-5586/07.07.2017 г. по описа на Военномедицинска академия - престъпление по
чл.343, ал. 3, пр. 1 и пр. 2, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1,
пр.3 от НК.
В съдебната фаза на процеса наказателното производство
срещу подсъдимия М.М. е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, а
именно по чл. 371, т. 2 НПК по молба на подсъдимия и упълномощения му защитник
адв. М..
На наследниците на починалото лице своевременно е
съобщено за образуването на съдебното производство, датата на съдебното
заседание и възможността да се конституират като частни обвинители и/или да
предявяват граждански иск. Наследниците С.Н.С., Т.Н.С. и Ц.С. са направили
искане за конституирането им като частни обвинители, като не са предявили
гражданска претенция. С оглед на изрично направеното искане и поради
обстоятелството, че то е депозирано своевременно и отговаря на изискванията на
чл. 76 от НПК, на основание чл. 248, ал. 2, вр. чл. 76 от НПК, съдът ги е конституирал
като частни обвинители.
В съдебното заседание, прокурорът поддържа обвинението,
така както е формулирано с обвинителния акт. Счита, че от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които се подкрепят от направеното
самопризнание се доказват авторство и виновността на подсъдимото лице. Твърди,
че не е налице основание за приложение на чл. 55 от НК. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства посочва необремененото съдебно минало на
подсъдимия, младата му възраст, трудова ангажираност, добри характеристични
данни, както и съпричиняването от страна на пострадалото лице, което е
пресичало пътното платно на червена светлина светофара, а като отегчаващи
такива – употребата на алкохол и наркотични вещества. Допълва, че обществената
опасност на деянието е значителна, поради което предлага налагане на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което да бъде намалено с 1/3, с
оглед разпоредбата на чл. 58а от НК, като крайният размер на наказанието да
бъде 2 години и 8 месеца. Държавното обвинение намира, че са налице
предпоставките за отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1
от НК, като предлага изпитателният срок да бъде 4 години. По отношение на
кумулативно предвиденото наказание в чл. 343г от НК – налагане на лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност счита, че подсъдимият
следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.
Повереникът на частните обвинители – адв. О., излага
позиция, че по делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за
което е предаден на съд. Намира за изяснен механизмът на настъпване на ПТП,
както и че причината за последното са действия на подсъдимия. Посочва, че не са
налице гласни доказателства, които да свидетелстват, че пострадалият е
предприел пресичане на кръстовището на червен светофар. Допълва, че пострадалият
пешеходец е бил трудно подвижен, както и че е бил в невъзможност да пресече
кръстовището на един сигнал, без да настъпи смяна на забранителен сигнал за
движение на пешеходците. Твърди, че подсъдимият се е поставил в състояние,
което не му е позволило да реагира адекватно и да предотврати произшествието,
употребявайки алкохол и кокаин, поради което намира предложеното от представителя на СГП наказание за леко. Моли
съда да наложи на подсъдимия справедливо наказание и да потвърди наложените му
мерки за процесуална принуда.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. М. счита, че фактическите
положения по делото подкрепят наличието на съставомерния състав по чл. 343 от НК единствено по отношение на квалифициращото обстоятелство управление на МПС в
пияно състояние, което е констатирано по надлежния ред, като намира, че по
делото не е установено по безспорен и категоричен начин употребата на
наркотично вещество. В подкрепа на съждението си се позовава на изготвената в
хода на досъдебното производство КМАТЕ, л. 13, съгласно която в пробата на
урина е установено наличие на химични елементи
от състава на кокаина, но такива не се съдържат в кръвната проба на
водача. Предвид това намира, че не може с категоричност да се твърди, че към
момента на инцидента подзащитният му е бил повлиян от кокаин, употребен
непосредствено преди предприемане на шофиране. Според защитата граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 343, ал. 3 от НК налага разбирането, че
наркотичното вещество следва да е било употребено непосредствено преди водачът на
МПС да го приведе в движение, поради което намира, това квалифициращо
обстоятелство за ненесъмнено доказано. Посочва, че резултатът от теста за дрога
- Drug Test 500 № 0040 с проба № 22 не
е меродавен, поради неспазване на реда, регламентиран в Наредба № 30/2001 г.
Посочва и неналичие на заповед от министъра на МВР, необходима при извършване
на проверка с такъв уред. Твърди, че в производството са налице условията за
приложение на чл. 58а, ал. 4 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, изхождайки от представените в хода на съдебното следствие
писмени доказателства и тези от досъдебното производство. Моли съда да прецени
поведението на подсъдимия непосредствено след реализиране на пътния инцидент,
изпълнявайки задълженията си да спре автомобила и провери състоянието на
пострадалия. Позовава се на съпричиняване от страна на пострадалия, което е
намира за относимо досежно степента на обществената опасност на деянието.
Поддържа, че подсъдимият е осъществил деянието си при форма на вина самонадеяност,
като е могъл да предвиди настъпването на престъпния резултат, както и че
съдебната практика е еднопосочна, че при тези условия следва да му бъде
наложено по-леко наказание в рамките на предвидената санкция. Допълва, че
пешеходецът е бил в състояние на средно алкохолно опиване, което се е отразило
на неговата координация и способност на възприятие. Моли съда да приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК и да отложи изтърпяването на наложеното наказание
с по-висок срок, предвид настъпилия вредоносен резултат, а именно причинена
смърт. Намира, че съдът следва да приложи и кумулативно предвиденото наказание
в чл. 343г от НК, като пледира срокът за отнемане на свидетелството за
правоуправление да бъде равен на определения изпитателен срок. Счита, че при
така определено наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК.
В правото си на последна дума, подсъдимият М. излага
становище, че трябва да се грижи за прехраната на семейството си, а
евентуалното му влизане в затвора би изложило на риск семейството. Признава
вината си и съжалява. Посочва, че се е опитал да помогне и иска близките на
пострадалия да знаят това, както и че не е могъл да направи нищо в онзи момент.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
М. М., с ЛНЧ: **********, роден на *** г. в гр. Б., Р.С., сръбски гражданин,
със средно образование, живущ ***.
Същият
е неосъждан и е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за
управление № *********, категория „B“,
валидно до 22.08.2026 г., на отчет в МВР Б. – Сърбия.
На
09.06.2017 г. около 22.50 часа М. М. управлявал лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Примера“, с рег. № ******ВМ. Подсъдимият управлявал посоченият лек
автомобил като се движел по бул. „Сливница“, с посока на движение от бул.
„Константин Величков“ към ул. „*****“. Подс. М. управлявал автомобила със
скорост на движение 66 км/ч. В района на кръстовището на бул. „Сливница“ с ул.
„Мелник“ движението на участниците в пътното движение се регулирало посредством
светофарна уредба. Достигайки до кръстовището на бул. „Сливница“ с ул. „Мелник“
при светещ зелен сигнал на светофарната уредба, водачът М. предприел пресичане
на кръстовището със скорост на движение 66 км/ч, навлязъл в кръстовището и
реализирал ПТП с пресичащия бул. „Сливница“ от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходецН.Н.С., след което напуснал
местопроизшествието. В резултат на настъпилото ПТП пешеходецът С. починал на
място, поради нанесената му тежка съчетана травма, с водещо значение на
черепномозъчна такава, с увреждания на структурите на централната нервна
система, несъвместими с живота.
В
хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествието, като са
изготвени фотоалбум и скица на местопроизшествието.
В
хода на разследването – в етапа на неотложни действия по разследването, подс. М.
е бил изследван за употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер 7510 №
0136, проба 05862. Подс. М. е изследван и за употреба на упойващи вещества –
Друг тест 5000 № 0040, проба № 022, като и двете проби били положителни и отчели
наличие на алкохол от 1,23 промила, както и употреба на кокаин.
В
последствие от водача М. е взета и кръвна проба, като видно от
съдебно-химическата (токсикологична) експертиза с изх. № И – 5586/07.07.2017 г.
по описа на ВМА се констатирало комбинирана употреба на кокаин и алкохол – към
момента на реализиране на ПТП подс. М. е бил в пияно състояние.
В
хода на разследването е назначена СМЕ, като видно от експертното заключение,
причина за смъртта на пешеходеца С. е тежка съчетана травма, с водещо значение
на черепномозъчна такава, с увреждания на структурите на централната нервна
система, несъвместими с живота. В експертното заключение се посочва, че
травматичните увреждания, нанесени на С. в цялостния им комплекс кореспондират
да са получени при ПТП.
В
хода на разследването е назначена и КМАТЕ. От експертното заключение е видно,
че преди и в момента на реализиране на ПТП, скоростта на лекия автомобил е била
66 км/ч.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
изложената фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства, закрепени в гласни, писмени и веществени
доказателствени средства, писмените и веществени доказателства, както и способи
на доказване - експертизи, а именно: показания на свидетелите Б.М. – очевидец, К.Б.
– очевидец, Г.Ц., Ц.С., В.Ц., С.М., писмени доказателствени средства от
досъдебното производство: протокол за обиск на лице от 10.06.2017 г.,
констативен протокол № К-378 от 09.06.2017 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.06.2017 г. със скица и фотоалбум, съдебно-медицинска
експертиза на труп № 413/2017 г., съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза
с изх. № И-5586/07.07.2017 г., Протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо
вещество от 10.06.2017 г., съдебно-химическа експертиза № А-381/2017 г. от
13.06.2017 г., съдебнохимическа експертиза № 349/2017 г. от 22.06.2017 г.,
Автотехническа експертиза от 22.06.2017г., ведно с албум, комплексна
медико-техническа експертиза от 20.10.2017 г.; писмени доказателства от
досъдебното производство: удостоверение за наследници наН.Н.С.,
Препис-извлечение от акт за смърт наН.С., циклограма на светофарна уредба, справка
на Дирекция „Национална система 112” МВР с приложен 1 брой CD; констативен
протокол от 31.07.2017 г. от СРТП – О „Разследване“ – СДВР, Постановление за
назначаване на преводач, Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 17-4332-003438 от отдел „Пътна полиция“ СДВР, Акт за установяване на
административна нарушение № 363179 от 10.06.2017 г., Протокол за химическа
експертиза № 612/12.06.2017 г., протокол за доброволно предаване от 13.06.2017
г., справка за съдимост на подс. М. М., както и всички представени, приложени и
приети в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Всички
изброени доказателствени източници кореспондират с признанието на подсъдимия по
реда на чл. 371, т. 2 НПК относно фактите, намерили място в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът
намира, че всички гласни, писмени и веществени доказателствени средства (снимки
и скица), веществено доказателство и писмени доказателства и способи на
доказване (съдебномедицинска, комплексна
медицинска и автотехническа и съдебнохимическа експертизи) по делото са
еднопосочни и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото. Същите са
взаимоподкрепящи се и безпротиворечиви в пресъздаването на обстоятелствата от
значение за предмета на доказване в настоящото наказателно производство. Не са
налице основания за игнорирането им, тъй като те кореспондират както едно с
друго, така и всяко едно, отнесено към останалите събрани по делото
доказателствени източници. Въз основа на тях се установяват с категоричност
фактите свързани с времето, мястото и механизма на осъществяване на
инкриминираното деяние. Не се установиха съществени противоречия в тази насока,
както и такива, които не биха могли да се обяснят с индивидуалните възможности
за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на всеки един от свидетелите,
специално за гласните доказателствени средства.
В
основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетелите-очевидци – Б.М. и К.Б., както и заключенията на съдебномедицинската
експертиза, комплексната медицинска и автотехническа и съдебнохимическа
експертизи.
Въз
основа на писменото доказателствено средство - констативен протокол № К – 378,
безспорно се установи, че към инкриминираната дата подс. М. е бил правоспособен
водач на моторно - превозно средство, притежаващ свидетелство за
управление № *********, категория „B“,
валидно до 22.08.2026 г.
Също
по категоричен и несъмнен начин се установи датата, часът и мястото на
процесното пътно - транспортно произшествие. В този смисъл показанията на
разпитаните свидетели са напълно еднопосочни, а от съставените писмени
доказателствени средства – горепосочения констативен протокол за пътно -
транспортно произшествие и протокол за оглед на местопроизшествие, е видно, че
същото е настъпило на 09.06.2017 г., около 22.50 часа, в гр. София, на бул. „Сливница“, в района на кръстовището
с ул. „Мелник“.
Отново
по безспорен начин се доказа, че лекият автомобил, управляван от подсъдимия, се
е движел по пътното платно на бул. „Сливница“, в дясна пътна лента, с посока на
движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „*****“. По делото няма спор, че
в района на местопроизшествието пътното платно е за двупосочно движение, като
във всяка посока има по две пътни ленти. Безспорно е по делото, също така, че
пътната настилка в участъка на инцидента е била суха, съставена от асфалт. Въз
основа на свидетелските показания се установява, че движението по пътното
платно не било натоварено, времето било тъмно, с включено улично осветление и
имало добра видимост.
От
показанията на св. Б.М. и св. К.Б. безпротиворечиво и еднопосочно се
установява, че в процесния ден и час лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № *******се
движел в дясната пътна лента на бул. „Сливница“, с посока от центъра към ж.к.
„Люлин“ блъснал мъж-пешеходец, който пресичал пътното платно на бул. „Сливница“
с посока от ляво надясно спрямо посоката
на движение на автомобила. Случило се през тъмната част от денонощието, но
уличното осветление било включено, а видимостта добра. Пътното платно на бул.
„Сливница“ било покрито с асфалт, който бил сух. Движението на автомобилите не
било натоварено. От показанията на св. М. се установява, че ударът бил силен и
пешеходецът не помръднал след него, като пристигналият на мястото на инцидента лекар е
констатирал смъртта на пешеходеца. Свидетелите еднопосочно посочват, че след
удара, водачът на лекия автомобил спрял след кръстовището, излязъл от
автомобила разстроен, плачел и отишъл към падналия на земята мъж. Не говорел на
български език. Към момента на удара сигналът на светофара, регулиращ
преминаването на автомобили през кръстовището в посока от центъра на града към
ж.к. „Люлин“ бил „зелен“ на цвят – разрешителен за преминаване на кръстовището.
Св. Б. посочва, че светофарът, регулиращ преминаването на пешеходците светел в
червено – забранителен за преминаване, като преминаващият пешеходец изкочил
внезапно на пътното платно. Същият посочва, че се движел със скорост от 50
км/ч, а автомобилът пред него – процесният – с малко по-висока скорост. Твърди,
че водачът не е имал възможност и не е използвал спирачки, като започнал да
спира след удара с пешеходеца. Свидетелите описват субективни възприятия по
отношение на правнорелевантни факти, които са формирани непосредствено и не са
взаимноизключващи се. Същите са свидетели-очевидци на инкриминираното деяние и
съдът отчита пълната кореспонденция на показанията им с писмените
доказателствени средства, писмени доказателства, заключенията на извършените по
делото експертизи и веществените доказателствени средства, в частите на тези
доказателствени източници, относими към изнасяните от свидетелите
обстоятелства. Въз основа на тях категорично се установяват фактите, свързани с
времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние, като
не се установиха съществени противоречия в тази насока. Показанията им се
отличават с логичност, яснота, пълна запазеност на спомена, подробност и висока
информативност за съществените за изхода на настоящия процес обстоятелства.
Съдът оцени същите като обективни, добросъвестни и безпристрастно дадени.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват обстоятелства
около конкретния пътен участък на осъществилото се ПТП, относно конкретните
метеорологични и пътни условия, същите носят и пряка доказателствена информация
относно разположението на пострадалото лице, относно действията на подсъдимия
непосредствено след настъпилия инцидент. Относно посочените обстоятелства не е
налице спор между страните, като същите се явяват безспорно установени и с
оглед факта, че свидетелските показания в горепосочените части кореспондират
със заключенията на приетите по делото експертизи, както и с изготвените
непосредствено след инцидента протоколи за оглед, ведно със скица и фотоалбуми.
С оглед горните констатации, може да се направи извод, че събраните по делото
гласни доказателствени средства помагат за изясняване на цялостната фактическа
обстановка по случая.
Един
от съществените спорни въпроси по делото е на какъв сигнал пешеходецътН.С. е
започнал пресичането на пътното платно. За настоящият съд е безспорно, че
пешеходецът е навлязъл в пешеходната пътека на насрещното платно за движение на
червен сигнал, с оглед показанията на очевидеца К.Б., както и заключението на
приетата по делото КМАТЕ. Съдът се довери на показанията му, тъй като свидетелят е бил позициониран по начин, който
му е позволил да възприеме ясно както светлинните сигнали светофарни уредби -
за движението на автомобилите и за движението на пешеходците. Светофарната
уредба е светела в зелен разрешителен сигнал за автомобилите, движещи се на
право и на дясно и червен сигнал за завой на ляво, а за пешеходците е светела в
червен забранителен сигнал. Свидетелят е възприел, че автомобилът, който се е
движел пред него в лявата пътна лента, навлизайки на кръстовището на
пешеходната пътека ударил пострадалия. Косвено, фактът относно пресичането наН.С.
в момента на сблъсъка на червен сигнал, се потвърждава и от показанията на св. С.М.,
който се е намирал в спрения от него таксиметров автомобил в локалното платно
на бул. „Сливница“ в близост до заведение „Аладин“ и е наблюдавал светлинната
сигнализация както на пешеходния светофар, както и на този, регулиращ
движението на автомобилите.
Отново
от показанията св. М. и св. Б., в съвкупност със заключението на КМАТЕ и
съдебно - медицинска експертиза на труп, се извежда и механизма на настъпилото
съприкосновение между лекия автомобил, управляван от подсъдимия и впоследствие
починалия пешеходец. В показанията си свидетелите сочат, че колата на подсъдимия
ударила пешеходеца, при което автомобилът поднесъл пешеходеца, който политнал
във въздуха, преминал над автомобила и паднал на пешеходната пътека. Показанията
на свидетелите-очевидци кореспондират в
пълна степен с установения в КМАТЕ механизъм на сблъсък и констатираните
травматични увреждания на починалия.
От
значение за доказателствения извод на съда е скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил, която се установява с категоричност от
заключението на приетата по делото КМАТЕ. Безпротиворечиво бе установено, че скоростта
на автомобила в района преди и в момента на удара е била от порядъка на 66 км/ч.,
а тази на пешеходеца – 4,1 км/ч. Според експертите опасната зона за спиране на
лекия автомобил за конкретните пътни
условия и скорост от 66 км/ч. е 53-54 м., а при разрешената в населено място
скорост от 50 км/ч. е 36 м. Експертите приемат, че при скорост на автомобила 66
км/ч. ударът за водача е бил предотвратим от момента на навлизане на пешеходеца
на платното за движение и непредотвратим от момента, в който е бил видим за
водача. Съгласно заключението им, в момента на удара за пешеходеца сигналът е
бил червен – забранителен, а за автомобила сигналът е бил зелен – разрешителен.
Вещите лица описват механизма на произшествието като посочват, че предвид
наличието на автомобили в средната и лявата пътни летни пешеходецът е станал
видим за водача, когато автомобилът е отстоял на разстояние 48 м. преди мястото
на удара. Водачът не е имал техническа възможност да спре, поради което
последвал удар с предната дясна част в зоната на фара на автомобила от дясната страна на
пешеходеца. Първоначалният удар между лекия автомобил и пешеходеца е в областта
на долните крайници, в областта на подбедриците. Според експертите причини за
произшествието се явяват от една страна субективното поведение на водача на
автомобила – подс. М., който в населено място , в зоната на пешеходна пътека
сее движел със скорост от 66 км/ч., което не му е позволило при възникнала
необходимост да осъществи спиране, както и субективното поведение на
пешеходеца, който е пресичал при червен сигнал на светофарната уредба.
Експертите приемат, че водачът на автомобила при движение с разрешената в
населено място скорост от 50 км/ч. от момента, в който пешеходецът е бил видим
за него, при своевременното му възприемане и адекватна реакция с авараийно
спиране е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, но
движейки се със скорост от 66 км/ч. от момента, в който пешеходецът е бил видим
за него не е имал техническа възможност да предотврати произшествие. Съдът
намира експертизата за изчерпателна при описване на способите и пътя, по който
са достигнати съответните ѝ заключения, че в хода и са съобразени всички
обективни обстоятелства по делото, изготвена е от компетентни в съответната
област на науката лица и отговаря в пълнота на поставените ѝ въпроси.
Показанията
на свидетелите по делото изцяло намират опора в заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза, касателно механизма на осъществяване на
пътно-транспортното произшествие, поради което съдът ги кредитира в цялост
относно тези обстоятелства.
По
аналогични на вече изтъкнатите по-горе съображения досежно заключението на
извършената по делото КМАТЕ, съдът се довери и кредитира изцяло и заключението
на съдебно - медицинската експертиза на труп.
От
заключенията и на двете експертизи по категоричен начин се доказва, че причината
за смъртта наН.С. е тежка съчетана травма, с водещо значение на черепномозъчна
такава, с увреждания на структурите на централната нервна система, несъвместими
с живота. Установените морфологични увреждания, в цялостния им комплекс кореспондират
да са получени при ПТП – блъскане на пешеходец от лек автомобил, при удари с
или върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия, както и при
въздействие на предмети с режещи ръбове (счупени стъкла) в динамиката на
инцидента. Според експертите в момента на смъртта си, пострадалият пешеходец е
бил повлиян от етилов алкохол, като установената концентрация кореспондира със
средна степен на алкохолно повлияване и същият не е бил повлиян от други
упойващи вещества и лекарствени средства. Посечените увреждания са довели до
настъпване на неблагоприятния, съставомерен летален изход за пострадалия на
09.06.2017 г.
За
наличието на етилов алкохол в кръвта на пострадалия – 2,00 промила, съдът се
доверява и на изготвената Съдебнохимическа експертиза № А-381/2017 г.,
изготвена на базата на изследвана проба кръв, взета от трупа наН.С. с метода на
газовата хроматография. Експертът е посочил, че не са налице други летливи
редуциращи вещества – метанол, ацетон. Въз основа на тази експертиза и заключението
на СМЕ съдът достигна до извода си за физическото състояние на пострадалия към
момента на процесния инцидент, а именно че същият е бил повлиян от алкохол и се
намирал в средна степен на алкохолно опиване, когато е пресичал пътното платно.
Съдът
напълно кредитира и изготвената в хода на разследването съдебно-химическа
(токсикологична) експертиза – според която от извършените изследвания на
предоставени проби кръв и урина на подсъдимото лице М. се установява наличие на
алкохол (етанол) в кръвта в концентрация, съобразно Наредба № 30/2001 г. - 1,1 %о
промила, а имуноаналитичното изследване на урината на подсъдимия показва
положителен резултат за наличие на кокаин, който е включен в Списък I Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
медицина, наличие на метаболити, включени в Списък II Вещества с висока степен
на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, както и
присъствие на кокаетилен в урината. Съгласно заключението на експертите се
приема за доказано комбинирана употреба на наркотично вещество – кокаин и
алкохол. Кокаетиленът се продуцира в организма при комбиниранта употреба на
кокаин и алкохол. Вещите лица посочват, че едновременното им присъствие в
организма води до засилване на ефектите им. Настоящият съдебен състав възприе
това заключение като пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се
съмнява в неговата правилност и обективност. Същото е изготвено от висококвалифицирани
експерти, чиято професионална подготовка, компетентност и добросъвестност не бе
поставена под въпрос, поради което го кредитира изцяло.
Писмените
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебно следствие и
приобщените от досъдебното производство по реда на НПК следва да бъдат
кредитирани, доколкото същите допринасят за разкриване на обективната истина и
за изясняване на цялостната фактическа обстановка по случая.
При
безпротиворечиво установените и напълно изяснени фактически констатации,
изложени по-горе и признати от подсъдимия, логично следва заключението, че
между допуснатото от водача М. нарушение на правилото за движение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДП: „При избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: Категория В – населено място 50 км/ч“, и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на
пострадалияН.С. съществува пряка и непосредствена причинно - следствена връзка.
Именно вследствие на разгледаното ПТП, настъпило по вина на водача на лекия
автомобил - подс. М., на пешеходецаН.С. са били причинени травматични
увреждания, детайлно описани по-горе, които са били несъвместими с живота и
като последица от тях е на 09.06.2017 г. е настъпила смъртта му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по
делото, съдът установи, че подс. М. М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 2, б. „б“, вр.
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК. На инкриминираните време и
място, при управляване на процесното моторно - превозно средство, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се
движел в населено място и превишил законоворегламентираните стойности на
скорост на движение, вследствие на което реализирал ПТП с пресичащия пътното
платно от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила пешеходецН.Н.С. и по непредпазливост
причинил смъртта му, настъпила на 09.06.2017 г.
Нормата
на чл. 343 от НК е бланкетна и съдържанието ѝ се допълва от нормативно
установени правила за движение по пътищата, които се съдържат в специалния
закон - ЗДвП. Според обвинението, както е повдигнато, тези правила са именно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С деянието си, подсъдимият е нарушил нормата, с което е осъществил
от обективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. В текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се установява забрана
при избор на скорост на движение на водача на МПС същата да надвишава 50 км/ч.,
за категория В, при движение в населено място, като в процесния случай
подсъдимият М. се е движел със скорост
от 66 км/ч. Несъобразяването на подсъдимия с тези правила е довело до
настъпване на съставомерния резултат, изразяващ се в причиняване на смъртта на
пешеходеца.
От
обективна страна, налице е квалифициращият признак на престъплението, визиран в
ал. 3 на чл. 343 от НК, а именно деянието е извършено в пияно състояние и след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно въз основа на
анализираните доказателствени източници се доказа, че при управление на лекия
автомобил и при реализиране на ПТП, водачът е бил в пияно състояние и е бил
употребил кокаин.
От
субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост, при форма
на вина небрежност – тъй като не е целял пряко настъпването на престъпния
резултат и не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и
обективно е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати. В подкрепа на този
извод следва да се посочи заключението на автотехническата експертиза досежно
предотвратимостта на ПТП при управление на процесния автомобил с разрешената
максимална скорост от 50 км/ч водачът М. е
имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, от момента,
в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение и е бил видим него. Подсъдимият
е съзнавал, че е имал обективна възможност да управлява превозното средство с
позволената скорост от 50 км/ч и следователно е разполагал с обективната
възможност да предотврати ПТП и настъпването на съставомерния резултат - смъртта
на пешеходеца,която е осуетена от притъпената му бдителност в резултат на
комбинираната употреба на наркотици и алкохол.
Възраженията
на защитата,свързани с употребата на алкохол и наркотици от подсъдимия в
посоченото в обвинителния акт количество,съдът не намира за необходимо да
обсъжда ,доколкото съдебното следствие бе проведено при хипотезата на чл.371
ал.1 т.2 от НПК като подсъдимият призна изцяло фактите и обстоятелствата
,намерил място в обстоятелствената част на обвинителния акт, а от своя
страна,съдът обяви ,че няма да събира доказателства за тях и ще ползва от
събраните в хода на досъдебното производство ,които потвърждават обвинителната
теза..
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Решавайки
въпроса за наказанието на подсъдимия, съдът съобрази, че престъпленията по
транспорта поначало са такива с висока степен на обществена опасност, предвид
обществените отношения - предмет на защита, които са свързани най-вече с
опазване здравето и живота на хората при управление на МПС, както и предвид
постоянно нарастващия им брой в страната. Тази опасност е законодателно
отчетена с предвидените за въпросните престъпления високи наказания в
санкционната част на съответните специални разпоредби от Особената част на НК.
За
извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от три до петнадесет години.
При
определяне на наказанието на подсъдимия М. съдът с оглед разпоредбата на чл.
373, ал. 2 НПК следва да определи наказанието при условията на чл. 58а НК. В
конкретният случай при определяне на наказанието съдът съобрази както
предвиденото от законодателя наказание за процесното престъпление към датата на
неговото извършване, така и процесуалната възможност на диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК на Глава XXVII „Съкратено съдебно следствие”, от
която подсъдимия се е възползвал, признавайки изцяло фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
определи вида и размера на наказанието съгласно чл. 54 НК, като отчете
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия М.. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът намери – младата възраст, чистото съдебно
минало на подсъдимия, липсата на нарушения по ЗДвП, трудовата му ангажираност,
това, че не се характеризира като личност с висока степен на обществена
опасност, критичното му отношение към извършеното от него, изрядното му
процесуално поведение, съдействието му за разкриване на обективната истина,
както и изказаното от него съжаление за случилото се. Съдът отчете като
смекчаващо отговронстта обстоятелство и поведението на пострадалия от пътния
инцидент, като съобрази степента, в която същият е съпричинил вредоносния
резултат,доколкото е пресичал на червен сигнал на светофарната уредба и не е
осигурил собствената си безопасност. В съответствие с
тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, пресичането на
пешеходците на местата, регулирани със светофарни уредби, включително и на
такива, предназначени специално за пешеходци, следва да става съобразно вида на
светлинните сигнали. В тези случаи пешеходците не се ползват от предимство за
преминаване, тъй като имат забрана за такова свое действие при липса на
разрешаващ сигнал. Преминаването им следва да се определя не от наличието на
пешеходна пътека, а от вида на светлинните сигнали, които имат приоритет
съобразно установената градация на задължителност в чл. 7 от ЗДвП. В
случаят,пострадалият също се е намирал в пияно състояние, кореспондиращо на
алкохолно опиване от средна степен.В кръга на смекчаващите обстоятелства следва
да се включат действията на подсъдимия по оказване помощ на пострадалия. Събраните
доказателства категорично сочат, че подсъдимия веднага е напуснал автомобила и
отишъл до пострадалия, бил е силно притеснен и уплашен. Това негово поведение
съдът прецени, че е извършване на всичко необходимо в конкретния случай,
зависещо от подсъдимия за оказване помощ на пострадалия. Следва да се отбележи,
че последното, когато не представлява частен съставомерен признак на
привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1 от НК, в съответствие с константната
и еднопосочна практика на върховната съдебна инстанция, се цени като смекчаващо
обстоятелство.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете комбинираната употреба от водача
на наркотици и алкохол,състояние в което сам се е поставил и е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат..
При
това положение, изхождайки от тежестта на престъплението, съпроводено от тежкия
вредоносен резултат, но и отчитайки значителния превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намери, че справедливо би било, определяне на наказание
„лишаване от свобода” към най-ниския размер, предвиден в закона за съответното
престъпление, а именно в размер от четири години. Този размер на следващо място
следва да бъде редуциран с една трета съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК,
поради което съдът определя на подсъдимия М. наказание ,,Лишаване от свобода”
за срок от две години и осем месеца.
Съдът
прецени, че в конкретния случай са налице и материално - правните предпоставки
за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на
дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават
формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. За поправянето и
превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от
обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание
„лишаване от свобода“. Съдът намира, че за постигането на целите на наказанието
и предимно за поправянето на подсъдимото лице не е необходимо той да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, което обуславя прилагането на института на
условното осъждане, като законосъобразно и справедливо решение, още повече, че
ефективно изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ е
законосъобразно само при положение, че в противен случай не биха се постигнали
цените на наказанието.
Воден
от изложените до тук съображения, съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на
изпитателния срок, съдът съобрази преимуществено личностните данни на подсъдимия,
като едновременно с това отчете обстоятелството, че законодателят изрично
свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне
на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен
срок, близък до максималния, ще окаже в най-голяма степен поправително и
продължително възпитателно - превантивно
въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Вземайки
предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че така
определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретните деяние и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на
наказателната репресия, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36
от НК цели на генералната и на специална превенция.
Съобразно
разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложи на подсъдимия
и задължителното, кумулативно предвидено наказание лишаване от право да
управлява моторно – превозно средство. При определяне на размера на лишаването
от това право, съобразно нормата на чл. 49, ал. 2 от НК, имайки предвид и
определения изпитателен срок, съдът намери за справедливо да определи срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила. Именно такъв срок съдът прецени
за достатъчен подсъдимото лице да осъзнае не само законовата, а и житейски
обусловената необходимост от стриктно спазване на всички задължения на водача
на моторно – превозно средство при движението му по пътищата, особено
засиленото внимание към несравнимо по-малко защитените, в сравнение с шофьорите
и пътниците в пътните – превозни средства, пешеходци.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен, същият на основание чл. 189, ал. 3
от НПК и Тарифа № 1, т. 7 към ЗДТ е осъден да заплати направените по делото
разноски, в размер на 1658,88 (хиляда
шестстотин петдесет и осем лева и 88 ст.) лева по сметка на Софийски градски
съд, представляващи възнаграждения за вещи лица по делото, както и по пет лева
за служебно издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на
Софийски градски съд.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: