Номер 229706.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Въззивно частно гражданско дело №
20203100501525 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 31913/28.05.2020 г., депозирана от „Св.
Св. Константин и Елена Холдинг“ АД, със седалище и адрес на управление: к. к. „Св. Св.
Константин и Елена“, административна сграда, ЕИК *********, действащ чрез адв. К. Ж. ,
против Определение № 4119/13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 978 по описа за 2020 г.
на РС-Варна, 20-ти съдебен състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, е прекратено
производството по гр. д. № 978/2020 г. на РС-Варна поради неотстраняване на
нередовностите на исковата молба в указания срок.
В частната жалба се навеждат подробни доводи за неправилността на атакувания
съдебен акт. Моли се същият да бъде отменен и делото върнато на исковия съд за
продължаване на процесуалните действия от момента на произнасяне по молбата по чл. 63,
ал. 1 от ГПК. Сочи се, че фигурата на продължаването на един законов срок има за цел да
улесни страната и да я подпомогне реално при осъществяването на процесуалните
действия. Навеждат се твърдения за това, че доколкото липсва уведомяване за това дали
молбата по чл. 63 от ГПК е уважена или не, то не може да се счете, че съществува
задължение да се изпълняват указанията, дадени преди уведомяването за нередовностите.
Поддържа се, че още към момента на произнасянето по молбата за удължаване на срока,
същият е бил вече изтекъл, което е в разрез с процесуалния интерес на страната.
На основание чл. 129, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК препис от частната жалба не е връчена
на насрещната страна.
Относно допустимостта на жалбата:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 275,
ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за
въззивното частно производство е внесена. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което
съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Съдът, след като анализира доказателствата в съвкупност и поотделно и като
съобрази аргументите по частната жалба, намира за установено следното:
На 27.01.2020 г. частният жалбоподател е предявил осъдителен иск против Нина
Романова за заплащане на сумата в общ размер на 2 518.02 лева, представляваща
незаплатени такси за управление и поддръжка на общи части на сграда в режим на ЕС и
мораторна лихва за периода от 01.02.2017 г. до 20.01.2020 г. по фактури № 55616/01.02.2017
г. и № 57704/02.02.2018 г.
С разпореждане № 6401/13.02.2020 г. съдът е оставил исковата молба без движение с
подробно изложените в съдебния акт указания за отстраняване на констатираните
нередовности в едноседмичен срок от съобщението.
Гореописаното разпореждане на РС-Варна е връчено на ищеца на 24.02.2020 г.,
видно от съобщението с изх. № 8NDB9RB3/14.02.2020 г.
На 02.03.2020 г. ищецът е депозирал молба с вх. № 18075, в която е обективирал
искане за продължаване на първоначално определения от съда едноседмичен срок с още
една седмица.
Съдът с разпореждане от 04.03.2020 г. е оставил без уважение молбата за
продължаване на срока с мотив, че молителят не е посочил уважителни причини, които да
обусловят продължаването на първоначално определения преклузивен срок.
С определение № 4119/13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 978 по описа за 2020 г.
на РС-Варна, чиято правилност се обжалва пред настоящия съдебен състав, исковият съд е
прекратил производството на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК, законните и определените от съда срокове могат да
бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди
изтичането им, при наличие на уважителни причини. В конкретния случай, видно от
депозираната пред исковия съд молба по чл. 63 от ГПК /л. 28/, в същата е обективирано
единствено искане за продължаване на срока, без да се посочат причините, обуславящи
продължаването му, което е в разрез с нормативно установените изисквания. Това е така,
защото законодателят изрично в цитирания законов текст е обвързал продължаването на
срока с наличие на уважителни причини за това. Липсата на посочване на каквато и да е
причина, налагаща продължаването на срока, възпрепятства възможността сезирания съд да
прецени основателността на молбата, тъй като освен формалното посочване на причината
същата следва да бъде и уважителна, като преценката за това се прави във всеки конкретен
случай с оглед на неговите индивидуални особености.
Несъстоятелни са доводите на частния жалбоподател, че поради късното произнасяне
по молбата по чл. 63 от ГПК – на 04.03.2020 г., т.е. 2 дни след изтичане на първоначално
определения срок – е накърнен неговият процесуален интерес. Самият жалбоподател в
последния ден на срока – 02.03.2020 г. – е депозирал молбата за продължаване на същия, а в
разпоредбата на чл. 63 от ГПК законодателят не е регламентирал незабавно произнасяне по
молбата за продължаване. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване
на срока е уважено, или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля
искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на
страната. Ако страната не извърши процесуалното действие в определения срок, тя не може
да го извърши по-късно нито да обжалва акта на съда, с който продължаването на срока е
отказано. А ако искането за продължаването на срока е уважено, страната може да извърши
съответното процесуално действие след изтичането на срока, който е съобщен до
изтичането на продължения срок. Страната е длъжна сама да следи дали искането за
продължаване на срока е уважено и с колко време, а при невъзможност и в този срок да
изпълни указанията на съда, за нея съществува възможността да поиска ново продължаване
на срока. В този смисъл е трайната и последователна каузална съдебна практика на ВКС,
обективирана в редица актове – Определение № 118 от 16.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
995/2020 г., IV г. о., ГК; Определение № 147 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 84/2010
г., III г. о., ГК; Определение № 402 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 278/2011 г., I т. о.,
ТК и т. н.
Поради съвпадане крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на РС-Варна,
обжалваното определение следва да се потвърди, доколкото ищецът не е изпълнил
указанията, дадени от съда в определения от последния едноседмичен преклузивен срок –
изтекъл на 02.03.2020 г.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4119/13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 978
по описа за 2020 г. на РС-Варна, 20-ти съдебен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението, при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________