Номер 327422.10.2020 г.Град Б.
Окръжен съд – Б.Дванадесети състав
На 22.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Частно гражданско дело №
20201200101243 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 390q ал. 1 ГПК по молба
на „Д.М.Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Б., ул. „М.“ № 10, представлявано от М.Х.. В молбата се прави искане съдът
да постанови определение, с което на основание да допусне спрямо длъжника
„В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к.
„Д.“, бл. 426, вх. Г, ет. 6, ап. 14, представлявано от И.Б., обезпечение на
бъдещ осъдителен иск за заплащане от посоченото дружество на следните
суми, а именно: главница по фактура № 343/ 19.03.2020 г. – 1493.04 лв.; по
фактура № 601/ 27.03.2019 г- сумата от 4000.00 лева, както и сумата в размер
на 240 лв., представляваща лихва за забава върху главница 1493.04 лв. за
периода от 20.03.2019 г. до датата на завеждане на иска, както и сумата в
размер на 636 лв., представляваща лихва за забава върху главница 4000.00 лв.
за периода от 28.03.2019 г. до датата на завеждане на иска, чрез налагане на
следната обезпечителна мярка, а именно: „Запор“ върху банкова сметка в
банка.
Окръжен съд, след като разгледа подадената молба, намира, че не е
компетентен да се произнесе.
Производството за обезпечение на бъдещ иск се извършва поред,
определен в глава четвърта от ГПК. Разпоредбата на чл. 390 ГПК предвижда,
че обезпечение на бъдещ иск се предявява пред родово компетентен съд по
постоянния адрес на ищеца или по местонахождение на имота, който ще
1
служи за обезпечение. Тъй като в настоящето производство по обезпечение,
предложената обезпечителна мярка е "запор на банкови сметки", то
алтернативно дадената хипотеза, че компетентен съд е този по
местонахождението на имота, не е приложима. За разлика от разпоредбата на
чл. 105 ГПК, който определя местната подсъдност по местожителството на
ответникът, в предвид характера и функцията на обезпечителното
производство, с цел бързина и защита интереса на ищеца, подсъдността е по
местожителството на ищецът.
В конкретния случай, родово компетентен да разгледа бъдещия иск не е
Окръжен съд – Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжен съд
като първа съдебна инстанция са подсъдни гражданските и търговските дела с
цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови
спорове и за вземания по актове за начет. Когато е налице обективно
кумулативно съединяване на искове, цената на всеки от съединените искове е
определяща за родовата подсъдност на делото, а не сборът от цената на
всички искове. Това е така, тъй като по всеки един от обективно съединените
искове, предявени за общо разглеждане в исковия процес, се създават
самостоятелни процесуални правоотношения със съда, който преценява
допустимостта и основателността на всеки иск поотделно. Всеки един от
исковете има своя цена, която е меродавна за родовата подсъдност на делото.
Тук следва да се отбележи, че определянето на броя на обективно
кумулативно съединените претенции е въпрос на конкретна преценка по
делото, в зависимост от твърденията, изложени в исковата молба -
Определение № 123 от 12.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1448/2014 г., II т. о.,
ТК. Трайна е съдебната практика по въпроса, че когато вземанията
произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или от
трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото
изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото
изпълнение, чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури
представлява един иск - така Определение № 114 от 4.03.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2401/ 2013 г., II т. о., ТК.
В случая липсват твърдения претендираните суми по отделните фактури
да произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или от
2
трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото
изпълнение /изпълнението на договора/, поради което съдът намира, че
претенцията за сумите по отделните фактури не представлява един иск, а е
налице обективно съединяване на исковете, имащо за предмет сумите по
отделните фактури.
От друга страна, нито една от претенцията по посочените в молбата
фактури, не надвишава сумата от 25 000 лв., както и общата сума не не
надвишава сумата от 25 000 лв., поради което и бъдещия иск е подсъден на
районен съд като първа инстанция – аргумент от чл.103 ГПК. След като
родово компетентен да разгледа бъдещия иск е районния съд, то и молбата за
неговото обезпечаване също следва да се разгледа от районен съд като първа
инстанция - аргумент от чл.390, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното съдът намира, че производството по
настоящето дело следва да се прекрати и същото на основание чл. 118, ал. 2
ГПК следва да се изпрати за разглеждане от родово компетентния съд по
седалището и адреса на управление на ищеца, а именно на РС – гр. Б..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 1243/ 2020 г. по описа на
ОС - Б..
Изпраща молбата за обезпечение на бъдещ иск за разглеждане по
подсъдност на Районен съд - Б..
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на молителя на посочения съдебен
адрес.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
3