Решение по дело №1088/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2411
Дата: 5 декември 2018 г.
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20181100901088
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                                             Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 05.12.2018 г.

 

      СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на петнадeсети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

      При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1088/2018 г., взе предвид следното:

      

       Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ. СГС е сезиран с молба от „А.****“ ООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „М.Б.Б.“ ООД. Твърди се от молителя, че длъжникът  има непогасени парични задължения, произтичащи от договор за реклама от 02.10.2017 г., по който са издадени три фактури за изпълнените от молителя услуги, за които длъжникът в качеството на възложител по договора има задължения от общо 79 819,08 лв. – по фактура N 22312/15.11.2017 г. и фактура N 22312/15.11.2017 г. /първата фактура е платена изцяло/. Поддържа се, че  длъжникът е в състояние на неплатежеспособност, защото не може да изпълнява задълженията си. Иска се от молителя да се обяви длъжникът в неплатежеспособност и да се открие производство по несъстоятелност.

   Ответникът по молбата не е представил писмен отговор и не взема становище по искането.

 

   Представен е договор за реклама от 02.10.2017 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което молителят е поел по възложение на ответника задължението да предостави рекламни услуги.

    Представени са фактури с N-ра: 22307/13.11.2017 г., 22313/15.11.2017 г., 22491/13.12.2017 г.,  в които се сочи, че молителят има срещу ответника вземания в размер на 6891,10 лв., 56634,76 лв., 37184,32 лв.

    Установява се от заключението на ССЕ, че  за 2106 г. е подадена от ответника декларация за неизвършване на дейност, а по счетоводен баланс за 2017 г. ответникът няма никаква имущество, а активите са с нулева стойност, но спрямо ответника е висящо публично изпълнително производство за сумата от 29 113,37 лв. В търговските книги на молителя са направени записвания за вземания в размер на 79 819,08 лв., а общият размер на задълженията за които има данни възлиза на 93685,73 лв. Показателите на всички коефиценти за ликвидност за 2017 г. са с нулеви стойности.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.

 

   Установи се от представения договор за реклама от 02.10.2017 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което молителят е поел по възложение на ответника задължението да предостави рекламни услуги, а ответникът е поел насрещното задължение да плати възнаграждение.

      В представените по делото фактури с N-ра: 22307/13.11.2017 г., 22313/15.11.2017 г., 22491/13.12.2017 г., се сочи, че молителят има срещу ответника вземания в размер на 6891,10 лв., 56634,76 лв., 37184,32 лв., т.е общо 79 819,08 лв. Процесните фактури не носят подписа на ответника, но доколкото ответникът не е бил намерен на вписания в ТР адрес от в.лице и не е осигурил възможност за проверка на търговските му книги, съдът на основание чл.161 ГПК приема за доказано, че в търговските книги на ответника са направени записвания на процесните фактури. Следователно в полза на молителя съществува вземане за възнаграждение за предоставените по процесния договор рекламни услуги.

    При тези факти съдът приема за установено, че в полза на молителя съществува вземане, произтичащо от търговска сделка, защото процесният ненаименован договор за реклама на основание чл.286 ал.1 ТЗ следва да се приеме за търговска сделка. Това означава, че молителят в качеството на кредитор по търговска сделка е активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника.

 

    След извършена от съда служебно проверка за обявените актове по партидата на ответника в ТР се установи, че от вписване на дружеството в ТР не са обявени годишните му финансови отчети. Установява се обаче, че към момента са заявени за обявяване годишните финансови отчети за 2016 г. и за 2017 г. При това положение съдът приема, че случаят не попада в хипотезата на чл.608 ал.2 ТЗ.

 

     Тъй като в ТР не са обявени годишните финансови отчети вещото лице по ССЕ е в невъзможност да изчисли показателите на коефицентите за ликвидност, които се извеждат от данните за активи и пасиви по отчетите. В изготвения от ответника счетоводен баланс за 2017 г. са посочени нулеви стойности на активите и пасивите, но от заключението на ССЕ се установява, че в отчета не са включени задължения към молителя и към НАП в общ размер на 93685,73 лв., а след включването на задълженията в този размер показателите на коефицентите за ликвидност са с нулеви стойности.

     Фактическата констатация за нулеви стойности на коефицентите за ликвидност към 31.12.2017 г. и фактът, че за 2016 г. е подадена декларация за неизвършване на дейност е основание за доказателствения извод за недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задължения.

     Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи.  Нивата на този коефицент /под единица/ показват по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.

    При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени активи, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения. 

 

      От събраните по делото доказателства не се установяват факти,  които да сочат, че към настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние.   

 

    За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2017 г., защото от заключението на ССЕ се установява, че към 31.12.2017 г. е налице обективно състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори. Най-ранната дата, към която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи е 31.12.2017 г., доколкото към тази дата от заключението на в.лице, в което са направени констатации за нулеви стойности на показателите на коефицентите за ликвидност, може да се направи извод, че краткосрочните задължения значително превишават по стойност краткотрайните активи.

     По делото няма данни, че към настоящия момент молителят длъжник притежава имущество, от което да се покрият разноските за производството, а и което да послужи за маса на несъстоятелността, от която да се удовлетворят кредиторите.

     С определение от 15.11.2018 г., постановено преди приключване на устните състезания, съдът е определил на основание чл.629б ТЗ сумата от 5000 лв., която е необходима за покриване на началните разноски и е предупредил, че при непредставяне в 14-дневен срок на документ за внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Това определение е вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 20.11.2018 г., но по делото няма данни да е внесена определената от съда сума.  

    При тези факти съдът намира за установено, че длъжникът не притежава имущество, от което да се покрият разноските за производството, и след като не е внесена определената по чл.629б ТЗ сума, следва да бъде постановено решение по чл.632 ТЗ.

     

     С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът в неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се спре производството.

      Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

      ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „М.Б.Б.“ ООД, ***, на основание чл. 630 ал. 1 т. 1 ТЗ във вр. с чл. 632 ал. 1 ТЗ.

       ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2017 г.

       ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „М.Б.Б.“ ООД, ***, на основание чл. 630 ал. 1 т. 1 ТЗ

        ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ дейността на предприятието на „М.Б.Б.“ ООД, ***, на основание чл. 630 ал. 1 т. 1 ТЗ.

       ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл.632 ал.1 ТЗ „М.Б.Б.“ ООД, ***.

       СПИРА производството по несъстоятелност на „М.Б.Б.“ ООД, ЕИК **************, по т.д. № 1088/2018 г. на СГС, VI -4 с, на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ.

    

      УКАЗВА на основание чл. 632 ал. 2 ТЗ на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски в размер на 5000 лв.

    УКАЗВА на основание чл. 632 ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще заличи длъжника от ТР.

 

      Да се изпрати препис от решението до АВ за вписване в ТР по партидата на  „М.Б.Б.“ ООД, ЕИК ********.

     Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.  

    

     Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: