Решение по дело №235/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

                           РЕШЕНИЕ  

 

  №         91            9.07.2019 г.            град  Пазарджик

 

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    единадесети юни две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

секретар:Виолета Боева

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №235  по описа за   2018 година

 

Производството е по реда на чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл. 59 ал.1 от ЗЗО и по чл.86 от ЗЗД.

В депозираната искова молба от МБАЛ „ЗДРАВЕ ВЕЛИНГРАД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград ул.“Съединение“ №49 представлявано от управителя Й.С.,с посочен съдебен адрес *** адв.В.Т. срещу Национална здравноосигурителна каса булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1407 ул.“Кричим“ №1,представлявана от проф. д-р К.П.в, чрез директора на РЗОК,със седалище гр.Пазарджик ул.“11-ти Август“ №2,представлявани от старши юрисконсулт М.М., са изложени твърдения, че  на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО  и чл.2 ал.1 т.1 и сл. от Националния рамков договор между НЗОК и БЛС за 2015 год.  между ищеца, в качеството му на лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения и поделението на ответника - РЗОК Пазарджик, бил сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с №13/РД-29-430/25.02.2015 г. Сочи се, че възложителят възложил, а ищецът като изпълнител се задължавал да оказва на здравноосигурени лица (ЗОЛ), на здравно неосигурени лица по § 2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015г. /за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от 33/ и на лицата по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г., болнична медицинска помощ (БМП) по клинични пътеки (КП) от Приложение №5 към чл. единствен на Наредба №40 от 24.11.2004 г., за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК със съдържание, посочено съответно в Приложение № 16.Цитира се раздел V чл.1,че : Възложителят заплаща на изпълнителя договорената в чл.1, ал. 1 от настоящия договор, извършена и отчетена от изпълнителя БМП /болнична медицинска помощ/  по КП /клинични пътеки/, както и вложените при изпълнение на определени КП медицински изделия, до съответните стойности, определени в списък с медицински изделия,  които НЗОК заплаща в условията на БМП. Подробно и изчерпателно били описани в следващите текстове на договора какви са медицинските дейности, които трябва да извърши изпълнителя по КП и отделно от това задължението на възложителя по чл.30 ал.1 да заплаща ежемесечно договорената, извършена и отчетена дейност по чл.1, ал.1, след проверка на документите по чл.28 и чл.52, ал.1 от договора.

Сочи се,че съобр. чл.32 ал.1 от договора, изпълнителят ежедневно отчитал по електронен път, в утвърдени от НЗОК формати, оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на този договор, а съгл. чл.32,  ал.11 и 12, тези електронни отчети се обработвали в информационната система на НЗОК и след окончателната обработка за календарен месец, в срок до 16:00 часа на петият  работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпращала по електронен път на изпълнителя месечно известие, съдържащо информация за „потвърдена за заплащане" или „отхвърлена от заплащане" дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК, извън стойността на КП,както и съгласно чл.35 от договора, плащанията на изпълнителя се извършвали чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния и обхващали дължимите суми по всички договори.

Ищецът твърди,че в изпълнение на задълженията си по процесния договор болницата извършила дейности по предмета и изпълнила здравни дейности услуги, вложила медицински изделия на стойност 4 089 659 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015г. От тази сума ответникът бил  изплатил   4 040 124 лева, като остатъка от 49 535 лева и към настоящия момент, въпреки многократните  покани и писма, не била изплатена.

Сочи се, че ответникът не бил изпълнил точно задължението си, подробно регламентирано в договорните клаузи и това формирало правния  интерес, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД,ищецът да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.

Във връзка с изложеното се моли, съда да постанови съдебно решение,с което да осъди ответника да заплати сумата от 49535 лева, представляваща главница по договор за оказване на болнична помощ по КП №13/РД-29-430 от 25.02.2015г. за извършена и неразплатена медицинска дейност за периода от 1.01.2015 година до 31.12.2015 година,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от деня на забавата - 01.03.2015г. до датата на депозиране на исковата молба  - 23.07.2018 г. в размер на 6000 лева.С допълнителна молба вх.№9377/6.11.2018г. е уточнено,че сумите са дължими съобр. дебитно известие №*********/20.05.2015г. в размер на 16 838 лева,известие №*********/10.06.2015г. в размер на 32 152 лева и известие №*********/10.06.2015г. в размер на 545 лева.

С допуснато изменение от открито съдебно заседание проведено на 11.06.2019г., двете искови претенции,са за главница – 56 116 лева и мораторна лихва в размер на 15 793.25 лева.

Претендират се и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.367 ал.1 от ГПК, от ответника НЗОК е постъпил писмен отговор, в който изцяло се оспорва основателността на претенцията.

Изложени са следните факти относими към спора: Дебитно известие №********* /20.05.2015 г. на стойност 16 838 лв., към фактура № ********** от 20.05.2015 г. е било представено от ищеца, заедно с други финансово-отчетни документи, в деловодството на РЗОК - Пазарджик /териториално поделение на НЗОК/ с писмо с вх. №13/29-02-568/20.05.2015 г., но било  върнато на ищеца с писмо с изх. №13/29-02-578/25.05.2015 г., защото е било издадено за дейност отхвърлена от заплащане на основание чл.23, ал.2, т.1 във връзка с чл. 21, ал.7 и ал.8 от Приложение №2Б към чл. 2 от ПМС №57 от 16.03.2015 г._, като тази дейност е посочена и в месечно известие по чл.17, ал.10 от Приложение №2Б към чл. 2 от ПМС №57 от 16.03.2015г. Сумата посочена в дебитно известие № ********* от дата 20.05.2015г. била формирана от сбора на дейност надвишаваща определения на лечебното заведение бюджет за процесния период и от дейност отхвърлената от заплащане на основание чл.17, ал.11 от Приложение №2Б към чл.2 от ПМС №57 от 16.03.2015 г.,а ищецът бил уведомен за размера на горепосочените дейности посредством известия, които получил през информационната система на НЗОК на дата 12.05.2015 г.Същото се отнасяло и до останалите две дебитни известия: № ********* от дата 10.06.2015 г. на стойност 32 152 лв., дебитно известие № ********* от дата 10.06.2015 г. на стойност 545 лв. Сочи се,че ищецът е бил уведомен за размера на горепосочените дейности посредством известия, които получил през информационната система на НЗОК на дата 08.06.2015 година.

Ответникът твърди,че ищецът в исковата молба не бил упоменал разпоредбите от договора, които регламентирали  реда за отчитане на извършената дейност от негова страна,а това били  разпоредбите на чл.20 ал.1. т.6 и т.7. чл.32,  ал.3, ал.13. т.6 и т.7 и чл.40, ал.6 от договор №13/РД-29-430/25.02.2015 г. изменен с допълнително споразумение №3/2015 г. В тези текстове било посочено, че дейността отчетена по договора следвало да съдържа информация  отговаряща на изискванията на чл.94, ал.6 от НРД за медицински дейности за 2015 г. - чл. 20, ал.1. т.7, чл. 32, ал.3 и ал.13, т.7 от договор №13/РД-29-430/25.02.2015 г., както и че изпълнителят по договора, не можел да отчита с финансово-отчетни документи, дейности /лекарствени продукти/медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец определени в приложения №2 към сключеният от него договор - чл.20, ал.1, т.6, чл.32, ал.13, т.6 и чл. 40, ал.6 от договор №13/РД-29-430/25.02.2015 г.  Сочи се също, че относими към разглеждания казус били и разпоредбите на чл.17 ал.12, т.6 и чл.21, ал.7 и ал.8 от приложение №2Б към чл.2 от ПМС №57 от 16.03.2015 г. В тези правни норми, по начин напълно идентичен с цитираните по-горе текстове от договора били уредени правилата и реда за отчитане на дейността, която НЗОК е поела ангажимента да заплаща.

Направен е анализ на действащото законодателство,посочено е че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, защото не били неограничени.Възразява се срещу предявения иск,за присъждане на мораторна лихва,както и се сочи че не била ясна началната дата на претендираната мораторна лихва.Сочи се,че законът за бюджета на НЗОК,се приема всяка година,в различен обем в зависимост от финансовото положение на държавата и има едногодишно действие,както и той бил отражение на икономическото състояние на държавата.Развити са съображения за относимостта и приложението на решение №2 постановено по к.д.№12/2006г. на Конституционния съд.Развити са правни доводи по съществото на спора.

Ответникът твърди,че не ставало въпрос за неизпълнение на задължение поето от страна на възложителя по договор №13/РД-29­430/25.02.2015 г., тъй като с оглед изчерпателно изброените факти, задължение за заплащане на претендирани от ищеца средства, никога не било поемано от страна на НЗОК.

            Счита се за неоснователен и иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД, за присъждане на законна лихва считано от дата 01.05.2015 г. или от дата 01.03.2015 г., до окончателното и изплащане,като са посочени следните съображения:

От обстоятелства в исковата молба и в молбата на ищеца от 06.11.2018 г. не ставало ясно, защо и от коя точно дата ищецът претендира присъждането на лихва,поради което това акцесорно искане следвало да бъде отхвърлено като недоказано.

В допълнение ответника сочи,че било видно от изложеното,че НЗОК била заплатила на ищеца средствата, които са влизали в рамките на бюджета, който му е бил определен за процесния период, в приложение №2 към договора сключен с НЗОК, по отношение та средствата, които били предмет на настоящото производство, НЗОК не била поемала задължение за заплащане. В договора подписан между страните, както и в относимите към казуса нормативни актове, липсвал предвиден ред, респективно и дата считано, от която НЗОК да е задължена да заплаща средства отчетени в превишение на бюджета определен на ищеца или отчетени в нарушение на правилата разписани в чл.20, ал.1, т.7, чл. 32, ал.3 и ал.13, т.7 от договор 13/РД-29-430/25.02.2015 г. и чл. 17., ал.12, т.6 и чл. 21, ал.8 от Приложение №2Б към чл.2 от ПМС№57 от 16.03.2015 година,поради което законна лихва не се дължала.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.

    Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното от правна и фактическа страна:

Не е спорно между страните в производството,че е бил сключен  между тях договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с ИД №13/РД-29-430/25.02.2015 г., с предмет: оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки /КП/ със срок, срока на действие на Националния рамков договор/НРД/ за медицинска дейност /МД/ за 2015 г. ,както и допълнителни споразумения към него,с които се изменя приложение №2 „стойности и дейности в БМП,медицински изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания на БМП4 към договора,се установява,че са конкретизирани годишните стойности,стойностите по тримесечия и стойностите за всеки месец за заплащаните медицински дейности и медицински изделия,вложени при оказаната медицинска помощ.Безспорно е, между страните, че заплащането е извършвано през следващия месец

От  приложение №2 „Стойности на дейностите на болнична медицинска помощ /БМП/, медицински изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП" към процесния договор,се установява,че са конкретизирани годишните стойности, стойностите по тримесечия и стойностите за всеки месец на заплащаните медицински дейности и медицински изделия, вложени при оказаната медицинска помощ.Заплащането обаче е било извършвано през следващия месец.

От представените писмени доказателства и допуснатата СИЕ се установява,че през 2015 г. /без м. януари и м.февруари/ МБАЛ „ЗДРАВЕ-Велинград“ ЕООД е представило в РЗОК гр.Пазарджик за заплащане данъчни документи - фактури и дебитни известия, в които са били фактурирани стойности на извършени болнични медицински дейности по клинични пътеки, които са надвишавали текущите лимити, определени в Приложение №2 и които са възлизали общо на 134 722,00 лв. След извършени корекции и в съответствие с чл.8  ал.1 т.1 от Правилата, в т.ч. анулиране на данъчни документи от страна на дружеството, РЗОК гр. Пазарджик е заплатила общо  78 696,00 лв.

Установява се,че в неплатената за 2015 г. /без м.януари и м.февруари/ сума в размер на 56 116,00 лв. са включени общо                14 442 лв., представляващи стойностите на отхвърлените за заплащане стойности на клинични пътеки, за които са били налице и основания по чл.17, ал.12,т.1 /без възстановени ЗОВ/ и т.6 от Приложение 2Б към чл.2 на Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ - случай на неотразяване в регистрационната система на данните от документа за самоличността на пациента, както и датата и часа на напускане, било е налице и разминаване на данни за прием.

Установява се,че стойностите,които се претендират се съдържат  в дебитно известие № ********* от 20.05.2015 г. на стойност 16 838 лв. към фактура № ********** от 20.05.2015 г., и представляват включени стойностите на 10 клинични пътеки, подробно отразени в „Месечно известие на отхвърлената за заплащане дейност по клинични пътеки за м. април 2015 г.",изготвено от РЗОК гр. Пазарджик и изпратено на ищеца.В дебитно известие № ********* от 20.05.2015 г. на стойност 32 152 лв. към фактура № ********** от 20.05.2015 г., са включени стойностите на 53 клинични пътеки, подробно отразени в „Месечна справка на отхвърлената за заплащане дейност по клинични пътеки за м. април 2015 г." изготвено от РЗОК гр. Пазарджик, а по известие №*********/10.06.2015г. в размер на 545 лева.

В чл.20 от сключения договор страните са уредили заплащането от възложителя на изпълнителя за всеки отделен случай по клинична пътека при наличие на условия,изчерпателно изброени в шест точки.В чл.30 от договора и споразумението страните са уговорили,че възложителят заплаща ежемесечно договорената,извършена и отчетена дейност по чл.1 ал.1 след проверка на документите  по чл.28 и чл.52 ал.1.В ал.2 е уговорено,че отчетните документи на изпълнителя не се приемат според т.1 когато сумите по фактурите и спецификациите не отговарят на изискванията на чл.40.

Съгласно чл.40 от договора ал.1 - възложителят НЗОК определя стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ съобр.“Правила за условията и реда за определяне на изменение и стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средствата от резерва по чл.1 ал.2 ред 1.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015г.“ – правилата приети на основание чл.4 ал.4 от ЗБНЗОК за 2015г. от Надзорния съвет на НЗОК.

 От приетата и неоспорена от страните СИЕ,се установява,че първоначално определеният размер за 2015 г. за БМП по КП е                3 131 532 лв., а окончателният размер възлиза на 3 328 634 лв.

Разплатените по процесния договор суми за болнична медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. възлизат общо на 3 331 939 лв.,а през 2015 г. /без м.януари и       м. февруари/.Болницата  е представила в РЗОК гр.Пазарджик за заплащане данъчни документи - фактури и дебитни известия, в които е фактурирала стойности на извършени болнични медицински дейности по клинични пътеки, които са надвишавали текущите лимити, определени в Приложение №2 и които са възлизали общо на 134 722,00 лв. След извършени корекции и в съответствие с чл.8, ал.1, т.1 от Правилата, в т.ч. анулиране на данъчни документи от страна на дружеството, РЗОК гр. Пазарджик е заплатила общо 78 696,00 лева.

       В неплатената за 2015 г. /без м. януари и м. февруари/ сума в размер на 56 116,00 лв. са били включени общо 14 442,00 лв., представляващи стойностите на отхвърлените за заплащане стойности на клинични пътеки, за които са били налице основания по чл.17, ал.12,т.1 /без възстановени ЗОВ/ и т.6 от Приложение 2Б към чл.2 на Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ - случай на неотразяване в регистрационната система на данните от документа за самоличността на пациента, както и датата и часа на напускане, както и разминаване на данни за прием.

         От заключението на вещото лице се установява още,че размерът на законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху главницата за периода от 01.03.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба-23.07.2018 г., възлиза общо на 15 793.25 лв.

          Установява се от експертното заключение, че отхвърлените за заплащане на основание чл.17 ал.12, т.6 от Приложение №2Б към чл.2 от Методика за заплащане на дейностите в БМП към ПМС №57 от 16.03.2015 г. стойности на КП, включени в процесните данъчни документи, са както следва:

       В дебитно известие № ********* от 20.05.2015 г. на стойност 16838 лв. към фактура № ********** от 20.05.2015 г., са включени стойностите на 23 клинични пътеки, подробно отразени в „Месечно известие на отхвърлената за заплащане дейност по клинични пътеки за м. април 2015 г." / стр.136 и 137 от делото/ изготвено от РЗОК гр. Пазарджик и изпратено на ищцовото дружество. Общата стойност възлиза на 11 197 лв. и основанието за отхвърлянето им е, че не са отразени в регистрационната система данните от документа за самоличността на пациента, както и датата и часа на напускане.

В дебитно известие № ********* от 10.06.2015 г. на стойност 545 лв. към фактура № ********** от 10.06.2015 г, е включена стойността на 1 клинична пътека, подробно отразена в „Месечно известие на отхвърлената за заплащане дейност по клинични пътеки за м. май 2015 г." / стр.159 от делото/ изготвено от РЗОК гр. Пазарджик и изпратено на ищцовото дружество. Стойността възлиза на 545 лв. и основанието е несъответствието на данните, отразени в регистрационните системи.

   Вещото лице е посочила в заключението,че отхвърлените за заплащане на основание чл.21, ал.7 от Приложение №2Б към чл.2 от Методика за заплащане на дейностите в БМП към ПМС №57 от 16.03.2015 г./ „Стойностите по финансовоотчетните документи по чл. 18,19 и 20 не следва да надвишават размера на определените по ал. 1 и 5 стойности на изпълнителя на БМП, определени в приложение № 2 към индивидуалния договор"/ стойности на КП, включени в процесните данъчни документи, са както следва:

      В дебитно известие № ********* от 20.05.2015 г. на стойност 16 838 лв. към фактура № ********** от 20.05.2015 г., са включени стойностите на 10 клинични пътеки, подробно отразени в „Месечно известие на отхвърлената за заплащане дейност по клинични пътеки за м. април 2015 г." /стр.136 и 137 от делото/ изготвено от РЗОК гр. Пазарджик и изпратено на ищцовото дружество и след това не включени в „Справка на клинични пътеки, одобрени за заплащане на основание чл.21, ал.4,т.1 от 7 от Приложение № 2Б към чл.2 от Методика за заплащане на дейностите в БМП към ПМС № 57 от 16.03.2015 г. и на основание заявление на управителя на лечебното заведение / стр. 150/. Общата стойност възлиза на 5 281, лв. В дебитно известие № ********* от 20.05.2015 г. на стойност 32 152 лв. към фактура № ********** от 20.05.2015 год., са включени стойностите на 53 клинични пътеки, подробно отразени в „Месечна справка на отхвърлената за заплащане дейност по клинични пътеки за м. април 2015 г." / стр. 160 от делото/ изготвено от РЗОК гр. Пазарджик и изпратено на ищцовото дружество

       Съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.59 ал.1 от ЗЗО е процесуално допустим и частично основателен.

             Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗО, договорите с лечебните заведения на територията, обслужвана от съответната Районна здравноосигурителна каса се сключват с директора и в съответствие с Националния рамков договор. В изпълнение на така сключените договори, Националната здравноосигурителна каса заплаща видовете медицинска помощ в съответствие с утвърдена от Министерския съвет методика.Съгласно чл.45, ал.1, т.3 и т.5 от ЗЗО, един от видовете медицинска помощ, заплащан от Националната здравноосигурителна каса е болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване.

Категорично се установи по делото,независимо от признанието на ответника наличие на изпълнение от страна на ищеца на сключения между него и ответника индивидуален договор, като ищецът в действителност е извършил съответната медицинска дейност, за която иска да получи плащане от ответника.Установиха се предпоставките за извършване на търсеното плащане, но категорично се установиха и суми на „отхвърлена от заплащане дейност“ по смисъла на Методиката по Приложение №2Б от ПМС № 57/2015 г., от приетата СИЕ.

Според чл.17, ал.10 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение №2Б, отчетената в ежедневно подадените електронни отчети дейност се обработва в информационната система на НЗОК.След окончателната обработка за календарен месец в срок до 17.00 ч. на седмия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя на БМП месечно известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП/КПр/Пр, и съответните основания за отхвърляне. В чл.17, ал.11 от методиката изрично е посочено, че месечното известие по ал.10   се подписва от директора на РЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице с усъвършенстван електронен подпис (УЕП), съгласно чл.13 ал.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис.

 От фактура №398/20.05.2015 година на обща стойност 16 838 лева,правилно ответникът е отказал да заплати сумата от 11 197 лева,тъй като за тази сума не са били изпълнени изискванията на чл.17, ал.12,т.1 и т.6 от Приложение 2Б към чл.2 на Методиката,същото се отнася и за отхвърлената стойност от 545 лева по фактура №403/10.06.2015 година.

Ищецът увеличи претенцията си съобр. заключението на вещото лице на сумата от  56 116 лева,без обаче да посочи за периода от 1.03.2015 г.- 31.12.2015 г. по коя фактура или кредитно известие се явява разликата от първоначално претендираните 49535 лева или за 6581 лева няма нито данни за какви медицински дейности става въпрос, нито е посочено от  кое кредитно известие или фактура е тази сума,поради което претенцията  остана недоказана.Не се установи по делото дали тази разлика на увеличения размер на иска е била и предявена пред НЗОК за заплащане.единственото установено на базата на което ищецът поиска увеличение на иска е констатациите на експертизата като разлика в общия счетоведен обмен между двете страни.

Поради което съдът приема,че в тази част претенцията е недоказана.От предявеният първоначално размер на сбор от главници с обща стойност – 49 535 лева,искът е неоснователен за сумата от 11 197 лева и 545 лева.

Искът следва да бъде отхвърлен като недоказан за сумата от 11 742 лева/общо/, тъй като съобр. чл.17, ал.12,т.1 и т.6 от Приложение 2Б към чл.2 на Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, тъй като търсената сума представлява случаи на неотразяване в регистрационната система на данните от документа за самоличността на пациента, както и датата и часа на напускане.Ето защо за този размер отказа на НЗОК е бил законосъобразен ,тъй като липсва отразяване на данните на документите на пациента, налице е и разминаване на данни за прием.

От размера 49535 лева следва да се извади сумата от 11 742 лева, която представлява сбора от 11 197 лева и 545 лева по фактура №403/10.06.2015 година,тъй като претенцията в тази част е неоснователна и иска да бъде уважен за сумата от 37 793 лева/сбор от главниците 32 152 лева и 5641 лева ,по следните съображения:

Съдът приема,че при тълкуването на договорите, съгласно чл.20 от ЗЗД, трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.В договора между страните е уговорено, че ищецът е длъжен да осигури на пациентите непрекъснатост  на болничната помощ по клинични пътеки, както и координация между лекарите - специалисти, които я осъществяват.Правоотношенията между НЗОК /РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ възникват по силата на двустранно подписан договор, чиито страни не са равнопоставени по отношение на създадените права и задължения.При сключването на индивидуални договори с изпълнителите, НЗОК действа в качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право.В процеса на изпълнение на договора касата има право да извършва проверки, да налага предвидените санкции за констатираните нарушения на изпълнителя, както и да й бъдат върнати неоснователно получени суми.

От друга страна изпълнителят на медицинска помощ притежава субективното право да бъде финансиран от НЗОК и е длъжен да се съобразява с указанията на финансиращата страна или да упражни правото си да прекрати едностранно правоотношението, като понесе и евентуално наложените му до прекратяването санкции.От изложеното следва изводът, че правоотношенията между двете страни се регулират с властнически метод на правно регулиране, а не чрез правен метод на равнопоставеност.

     Съдът не споделя възражението на ответника за приложимостта на решение №2 по к.д.12/2006г. на КС,тъй като касае атакуването за противоконституционност на чл.4 и чл.5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, но за 2007 г. и поставя въпроса за гарантираните от чл.52, ал.1 от Конституцията на здравно осигурените граждани достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване.

Следва да се отбележи,  че в чл.5 от ЗЗО са уредени основните принципи на задължителното здравно осигуряване, между които и отговорност на осигурените за собственото им здраве и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ, още повече когато се касае за болнична помощ осъществена при спешен случай или интензивно лечение на онкологични пациенти.

В чл.35 от ЗЗО е регламентирано, че задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. Това означава, че здравноосигурените лица имат право срещу задължителното си участие при набиране на здравните вноски да получат медицинска помощ като изберат болничното заведение и лекуващия лекар. За да осигури това право на здравноосигурените лица НЗОК е длъжна да осигури бюджет, като заплати разходите за лечението на това лице в която болница то е избрало да се лекува. Клаузите обаче на чл.40, ал.2 от договора и на чл.22 от Приложение 2Б към ПМС №353/2012 г., че НЗОК заплаща само фактури, чиято месечна стойност не надвишава утвърдения болничен бюджет, определен от ЗБНЗОК  за съответната година, е в противоречие с духа на ЗЗО, като в самия закон не е предвидена възможност НЗОК да откаже да плати на това основание, договорът не може да съдържа клаузи, по-неизгодни от закона.

          Ето защо съдът счита, че извършените медицински дейности подлежат на заплащане за размера от 37 793 лева.Това е в съответствие и с разпоредбата на чл.33, от договора, според която отхвърлената от заплащане медицинска дейност на основание чл.32, ал.13, т.6 /а именно отхвърляне на заплащане поради обстоятелството, че е за дейност, надвишаваща стойността по чл.40/, посочена в месечното извлечение по чл.32, ал.11, т.2 от договора, се заплаща от Възложителя с решение на Надзорния съвет на НЗОК.  

Доколкото е установено, че медицинската дейност, действително е осъществена, а това не се оспорва и от ответната страна, и сумата е правилно изчислена, то тези направени разходи за болнично лечение са дължими и следва да бъдат заплатени.

В заключение,следва да се отбележи,че правото на здравноосигурените лица на медицинска помощ в България е безусловно, неотменимо и произтича само от техния статус на здравноосигурени и потребността им от конкретна медицинска помощ. Това означава, че лечебното заведение не може да откаже медицинска помощ на здравноосигуреното лице на никакво основание. И тъй като медицинската помощ се дължи на основание статуса на пациента като здравноосигурено лице, това обуславя правото на лечебното заведение, оказало медицинска помощ, да получи заплащане за оказаната медицинска помощ от Националната здравноосигурителна каса, в чийто бюджет постъпват здравноосигурителните плащания. Във връзка с така изложеното исковата претенция,следва изцяло да бъде уважена.

Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото претенцията за лихва за забава представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и този иск като първия се явява основателен, след като се установи, че възложителят по договора трябва да заплаща извършената и отчетена болнична помощ до 30- то число на месеца, следващ отчетния- чл. 35 от процесния договор/в този смисъл е налице многобройна практика за дължимостта от НЗОК  на лихва,при липса на плащане виж решение №78/30.05.2017г. по гр.д.№3551/2016г. докладчик съдия С Ц/. Размерът на сумата за лихва за забава съдът намира за доказан съобразно ел.калкулатор на НАП.

Общият размер на претендираната мораторна лихва е увеличен в открито съдебно заседание,проведено на 11.06.2019 година от 6 000 лева на 15 793.25 лева.

От ел.калкулатор на НАП  е видно,че върху главницата от 32152 лева, обезщетението за забава в размер на законната лихва от датата на изискуемост на вземането – 10.06.2015 г., когато ответникът е следвало да заплати средствата за проведено болнично лечение до датата на предявяване на иска – 23.07.2018 година е в размер на -  10 187.20 лева.

А върху главницата от 5641 лева,също от ел.калкулатор на НАП,се установява,че обезщетението за забава е в размер на законната лихва от датата на изискуемост на вземането – 20.05.2015 г., когато ответникът е следвало да заплати средствата за проведено болнично лечение до датата на предявяване на иска – 23.07.2018 година и е в размер на 1820.27 лева.

Или общо размера на мораторните лихви е 12 007.47 лева и за разликата до предявената претенция от 15 793.25 лева,исковете следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото на основание чл.78 ал. 1 от ГПК,на ищеца се полагат разноски съобразно уважената част от иска.

От представения списък по чл.80 от ГПК,се установява,че ищецът е направил разноски за държавна такса - 2826.37 лева,за адв.хонорар -2000 лева и за възнаграждение на в.л. – 200 лева или общо – 5026.37 лева.

Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3480.99 лева.

На ответника съобразно чл.78 ал.3 от ГПК,също се полагат разноски съобразно отхвърлената част от исковете.Според представения списък по чл.80 от ГПК,сторените от ответника разноски са в размер на 500 лева от които 200 лева за в.л. и 300 лева юрк.възнаграждение по чл.25 ал.1 от Наредбата на заплащане на правна помощ.От така направените разноски,съобразно отхвърлената част от исковете на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 153.72 лева.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                      Р     Е     Ш     И:

 

   ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса булстат *********,със седалище и адрес на управление гр.София 1407 ул.“Кричим“ №1,представлявана от проф. д-р К.П.в д.м.н. чрез старши юрисконсулт М.М. със съдебен адрес ***, да заплати на МБАЛ „ЗДРАВЕ ВЕЛИНГРАД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград ул.“Съединение“ №49 представлявано от управителя Й.С.,с посочен съдебен адрес *** адв.В.Т., сумата от 37 793 лева представляваща сбора от две главници - 32 152 лева по фактура № ********** от 20.05.2015 год. и 5641 лева по фактура №398/20.05.2015 година и двете представляващи неразплатен остатък по отчетена медицинска дейност по индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №13/РД-29-430/25.02.2015 година,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.07.2019 година до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 37 793 лева /сбор от двете главници/ до претендирания размер от 56 116 лева,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

   ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса булстат *********,със седалище и адрес на управление гр.София 1407 ул.“Кричим“ №1,представлявана от проф. д-р К.П.в д.м.н. чрез старши юрисконсулт М.М. със съдебен адрес ***, да заплати на МБАЛ „ЗДРАВЕ ВЕЛИНГРАД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград ул.“Съединение“ №49 представлявано от управителя Й.С.,с посочен съдебен адрес *** адв.В.Т., сумата от 12 007.47 лева,представляваща сбора от сумата от  10 187.20 лева –мораторна лихва върху главницата от 32 152 лева,за периода от 10.06.2015 г./датата на изискуемост/, до датата на предявяване на иска – 23.07.2018 година и сумата от 1820.27 лева - мораторна лихва върху главницата от 5641 лева,за периода от 20.05.2015 г., до датата на предявяване на иска – 23.07.2018 година,като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от  12 007.47 лева /сбор от двете главници/ до претендирания размер от 15 793.25 лева,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса булстат *********,със седалище и адрес на управление гр.София 1407 ул.“Кричим“ №1,представлявана от проф. д-р К.П.в д.м.н. чрез старши юрисконсулт Мирсолав М. със съдебен адрес ***, да заплати на МБАЛ „ЗДРАВЕ ВЕЛИНГРАД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград ул.“Съединение“ №49 представлявано от управителя Й.С.,с посочен съдебен адрес *** адв.В.Т.,разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 3480.99 лева.

ОСЪЖДА МБАЛ „ЗДРАВЕ ВЕЛИНГРАД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград ул.“Съединение“ №49 представлявано от управителя Й.С.,с посочен съдебен адрес *** адв.В.Т. да заплати на Национална здравноосигурителна каса булстат *********,със седалище и адрес на управление гр.София 1407 ул.“Кричим“ №1,представлявана от проф. д-р К.П.в д.м.н. чрез старши юрисконсулт Мирсолав М. със съдебен адрес ***, разноски в настоящото производство,съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 153.72 лева.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

              Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

        

    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: