Р Е Ш Е Н И Е № 260075
гр. Пловдив,
20.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 04.08.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 904 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано
е по
искова молба от И.С.Г. срещу „Кредит Инкасо Ивестмънтс Бг“ ЕАД, с
която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер на 1170.44 лева, ведно със законната лихва от 14.05.2010
г. от датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното
погасяване на задължението, 90 лева – разноски по арбитражното производство,
както и сума в размер на 50 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен
лист и 210.23 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 02.07.2012 г. по т.д. № 4366/2012 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI – 4 състав, издаден въз основа на Решение № 1491/14.05.2010
г., постановено по ВАД № 1491/2010 г. по описа на а. Б. Г., вземанията
по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от „Профи Кредит България“
ЕООД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е осъден с
Арбитражно решение № 1491/14.05.2010 г., постановено по ВАД № 1491/2010 г. по описа
на а. Б. Г. да заплати
на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата в размер на 1170.44 лева, дължима по договор за кредит от
08.14. 2008 г., ведно със законната лихва от 14.05.2010 г. - датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на
задължението и разноски в арбитражното производство. За тези суми е издаден
изпълнителен лист от СГС от 02.07.2012 г., както и за разноски в производството
по издаване на изпълнителен лист. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист
са прехвърлени на ответника с договор за цесия. Твърди се, че след прехвърляне
на вземанията ответникът е подал молба на 20.08.2019 г. за образуване на
изпълнително производство пред *** ***. Счита, че
от датата на постановяване на арбитражното решение 14.05.2010 г., от която
датата същото било влязло в сила е започнала да тече 5 – годишна погасителна
давност за вземанията по решението, същата била изтекла безпрепятствено на
15.05.2015 г.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете Счита, че
по отношение на претенцията на ищеца е неприложимо ТР от 26.06.2015 г.,
доколкото изп.д. е образувано през 2012 г., а ТР няма обратно действие. В
случая е действало ППВС от 18.11.1980 г., съгласно което по време на изп.дело
давност не тече. Оспорва такава да е изтекла за процесните вземания. Наред с
това се твърди, че по изпълнителните производства са извършвани множество
изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давностния срок на
процесното вземане Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
С
Определение от
30.03.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че ищецът е осъден с Арбитражно решение № 1491/14.05.2010
г., постановено по ВАД № 1491/2010 г. по описа на а. Б. Г. да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД сумата в размер на
1170.44 лева, дължима по договор за кредит от 08.14. 2008 г., ведно със
законната лихва от 14.05.2010 г. - датата на постановяване на арбитражното
решение до окончателното погасяване на задължението и разноски в арбитражното
производство в размер на 90 лева, въз основа на което е издаден ИЛ от
02.07.2012 г. по т.д. № 4366/2012 г. по описа на СГС, в който са включени и
вземания в размер на 50 лева – д.т за издаване на ИЛ и 210.23 лева –
юрисконсултско възнаграждение, въз основа на който е образувано *** ***. Безспорно е, че процесните вземания
са прехвърлени на ответника с договор за цесия, за което ищецът е уведомен.
По делото
няма спор, че Арбитражно
решение № 1491/14.05.2010 г., постановено по ВАД № 1491/2010 г. по описа на а. Б. Г. е влязла в законна сила най-късно на 02.07.2012 г., на която дата
е издаден изпълнителен лист за вземанията по заповедта.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича
от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този
смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба
не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване
на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността след
влизане в сила на арбитражното решение.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
В тази връзка съдът следва да обсъди възражението на
ответника, че в случая са неприложими постановките на цитираното Тълкувателно
решение, доколкото същото е постановено след образуване на изпълнителното
производство, поради което следвало да
се приложи Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което
в изпълнителното производство давност не тече. Съдът счита това възражение за
неоснователно, доколкото с Тълкувателното решение не се създава нова правна
норма или да се изменя правна норма, а се дава разрешение как следва, от датата
на постановяването му, да се тълкува и прилага конкретна правна норма и същото
следва да бъде съобразено по висящите изпълнителни дела. В този смисъл Решение № 269 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2015 г. по
описа на ВКС III ГО, Решение №
45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г. на ВКС, IV ГО. В смисъл, че ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде съобразено и неговите постановки имат
действие по отношение на висящите към момента на постановяването му
изпълнителни производства, какъвто е настоящия случай, е и застъпеното
становище в Решение № 170 от 17.09.2018
г. по гр.д. № 2382/2017 г. IV ГО на ВКС. Доколкото има твърдения от ответника, че
изпълнителното производство е висящо съдът следва да се съобрази с постановките
на цитираното ТР.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите
по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността е подадената молба от 03.08.2012 г. на „Профи Кредит България“ ЕООД /л.58/ за
образуване на *** *** срещу ищеца, доколкото в нея
кредиторът е възложил на *** *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички
изпълнителни действия.
Следващото
изпълнително действие, което съдът приема, че е от естеството си да прекъсне
погасителната давност на вземането е от 15.08.2012
г., на която дата е постановено разпореждане на *** *** за налагане на
запор на банковите сметки на длъжника /л.71-92/, като запорните съобщения са
връчени на съответните банки, видно от отразяването върху тях, тоест пристъпено
е към изпълнение на наложения изпълнителен способ. Видно от приложените запорни
съобщения най-късно наложения запор е на 17.08.2012
г., включително и на „Инвестбанк“ Ад /л.82/, с което действие се прекъсва
давността, съгласно разпоредбата на чл.507 ГПК и ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017
г. на ОСГТК на ВКС, т.5. Този изпълнителен способ се счита наложен независимо
от обстоятелството дали в банката има открита сметка на името на длъжника. По
отношение на някои от банките няма данни кога са връчени запорните съобщения,
няма входящ номер и датата на получаване.
С разпореждане на ***
*** от 24.03.2015 г. е присъединена държавата като взискател за дължимите от ищеца
публични държавни вземания, което съдът не приема, като действия прекъсващо
давността и срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото държавата е присъединен
взискател по право, а и се присъединява не за вземания, предмет на
изпълнителния лист. Няма как взискател за съвсем различни вземания,
присъединявайки се по изпълнителното дело да влия върху давността на вземания,
върху които няма права. А и това действие е извършено след прекратяване на
изп.дело по право.
Следващо
изпълнително действие, което съдът приема, че е от естеството си да прекъсне
давността и срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е разпореждане на *** *** от 31.03.2015 г. /л.103/, с което е
насрочен опис на движимо имущество на длъжника – ищец по делото, като е
пристъпено към изпълнение на този способ, чрез връчване на съобщения и
уведомления.
В периода от 17.08.2012 г./на която датата е наложен запор на банковите
сметки на длъжника/ до 31.03.2015 г. /насрочен опис/, съдът приема, че не са предприемани действия по
изпълнението, които да водят до прекъсване на давността, както и на срока по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се
счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично
постановление на съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното
производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по
силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а *** ***
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали с. и. ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен
ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че
считано от 18.08.2014 г. изпълнително производство е прекратено по силата на
закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка действително, към този момент все
още не е постановено ТР №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, чиято дата
на постановяване е 26.06.2015 г., поради което и няма как същото да бъде
приложено по вече прекратено изпълнително дело. Съдът е обсъдил по-горе
посоченото ТР, в контекста, че към момента на завеждане на исковата молба
ответникът и *** *** извършват изпълнителни действия по процесното изпълнително
делото, като ответникът навежда твърдения, че то все още е висящо. В случая,
обстоятелството, че към датата на прекратяване на изпълнителното производство
по право не е постановено цитираното по-горе ТР
е без значение в случая. Това е така, доколкото с прекратяване на
изпълнителното производство, считано от 18.08.2014 г., съдът приема, че започва
да тече нова давност за процесното вземане, която безпрепятствено е изтекла на 18.08.2019 г. /вкл./, без да е спирана и прекъсвана и вземанията по издадения
изпълнителен лист са погасени по давност. Считано от 18.08.2014 г. няма висящо
изпълнително производство, поради което няма как давност да не тече, тя вече не
е спряна. Към тази дата изпълнителното производство е прекратено.
Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните
действия предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на
давността.
Действително в
периода от 2015 г. до 2019 г. са правени искания за извършване на изпълнителни
действия, но в случая те са без правно значение и не водят до прекъсване на
давността, доколкото са извършени след прекратяването на изпълнителното дело,
по което са извършени.
Взискателят в
лицето на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изтеглил изпълнителния лист по *** при *** с нарочна
молба на 21.11.2018 г. /л.116/ и е образувал ново изпълнително производство
пред *** ***, с която на основание чл.18 ЗЧСИ е направил възлага за извършване
на всички изпълнителни действия, като молбата за това е подадена на 20.08.2019 г. /л.160/. Действително
тази молба е от естеството си да прекъсне давността, ако тя не е изтекла. В
случая давността за вземанията по процесния изпълнителен лист е изтекла на
18.08.2019 г. /вкл./, тоест към дата 20.08.2019 г. вземанията по процесния
изпълнителен лист са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по
издадения изпълнителен лист 02.07.2012 г. са погасени по давност, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат
за ищеца. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски и доказа
такива, както следва: 63.02 лева – платена държавна такса /л.13/ и 450 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на
което са представени доказателства, разписка, обективирана в представения по
делото договор за правна защита и съдействие /л.140/.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца с молба от 08.07.2020 г. /л.152/. Съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие 20.01.2020
г. минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно интереса е в
размер на 336.45 лева по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Уговореното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 450 лева, съдът приема за прекомерно с оглед
правната и фактическа сложност на делото. На ищеца ще се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на минимума, а именно – 336.45 лева. Това възнаграждение съответства на правната и
фактическа сложност на делото, която се отличава с ниска такава, както и на
извършените процесуални действия. Делото приключи с едно съдебно заседание,
единствено на база писмени доказателства, изискани от съда. В случая тежестта
на доказване е за ответника, по негово искане и на негови разноски са изискани
цитираните по-горе изпълнителни дела. Общо разноски за ищеца в размер на 399.47 лева, които ще му се присъдят на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ НА
„Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 сумата в размер на 1170.44 лева, ведно със законната лихва от датата на постановяване
на арбитражното решение - 14.05.2010 г.
до окончателното погасяване на задължението, 90 лева – разноски по арбитражното производство, както и сума в
размер на 50 лева – държавна такса
за издаване на изпълнителен лист и 210.23
лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 02.07.2012 г. по т.д. № 4366/2012 г. по описа на Софийски градски съд,
ТО, VI – 4 състав, издаден въз основа на Решение № 1491/14.05.2010 г.,
постановено по ВАД № 1491/2010 г. по описа на а.Б. Г., вземанията по който са прехвърлени
на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* с договор за цесия от „Профи Кредит България“ ЕООД, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ НА И.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 399.47 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ