№ 58971
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Частно гражданско
дело № 20221110170095 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 09.11.2023 г. на процесуалния представител на длъжника Е. С.
К., ЕГН **********, по чл. 248 ГПК за изменение на разпореждане № 138984/07.11.2023 г. в
частта за разноските, като бъдат присъдени такива в негова полза разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят е изразил становище за неоснователност на
молбата предвид липса на активно процесуално поведение на длъжника в заповедното
производство, доколкото се касае единствено за подаване на бланкетно възражение по
образец. В евентуалност иска определяне на размера на възнаграждението по реда на чл. 6,
т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения срок от
легитимирано лице.
По същество същото е частично основателно по следните съображения:
Съдът е издал заповед за изпълнение от 09.01.2023 г. въз основа на заявление, подадено
от „.........“ АД, ЕИК ......., срещу длъжника Е. С. К., ЕГН **********. От страна на длъжника
е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е било прието от съда, поради което
на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е предупреден, че при
неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията не са
били изпълнени, поради което с разпореждане № 138984/07.11.2023 г. заповедта е
обезсилена.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково
производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което сторените от
длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. В тази
хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй
като заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по
установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице, само в случай че
искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5
ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не се
доказва от страните по делото. В случая дължимият размер на адвокатско възнаграждение
1
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към датата
на депозиране на възражението в съда/, като съгласно същата минималният размер възлиза
на 200,00 лв. Възнаграждението не следва да се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, тъй като работата на адвоката се изразява в техническа дейност по попълване и
подаване на възражение и в преценка на правния спор и необходимостта от подаване на
възражение.
По изложените съображения съдът намира, че са налице основания за изменение на
разпореждане № 138984/07.11.2023 г. в частта на разноските, като бъдат присъдени такива
на длъжника в размер на 200,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
доколкото се установява заплащане на разноските.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОПЪЛВА разпореждане № 138984/07.11.2023 г., като ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК „.........“ АД, ЕИК ......., да заплати на Е. С. К., ЕГН **********, сумата от 200,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2