М О Т И В И
към присъда №
260040/23.02.2021 г. по НОХД № 5908 по описа за 2017 година на Районен съд Варна,
Пети наказателен състав
По отношение на обвиняемия И.К.М. ЕГН ********** *** е
внесен в Районен съд Варна обвинителен акт вх.№ 74515/19.12.2017 г., по който е
образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.201 ал.1
от НК затова, че в периода 25.08.2015 г. – 27.08.2015 г. в гр.Варна, в
качеството си на длъжностно лице – шофьор на товарен автомобил, на което е
възложено да изпълнява работа, свързана с управлението на чуждо имущество в юридическото
лице „А.”ООД ***, а именно да превозва стоки и товари, присвоил чужди движими
вещи – 3 300 кг пшеница на стойност 1 069.20 лева, собственост на фирма „А.“ООД
***, с управител и собственик Б.Х.П., връчени му в това му качество да ги
управлява.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за
признаване на подсъдимия М. за виновен и с оглед възстановяване на щетата от
негова страна да му бъде наложено наказание лишаване от свобода ефективно към средния размер.
При разпитите на
предварителното производство и в съдебно заседание подсъдимият М. се признава
за виновен, прави пълни самопризнания, като изразява критично отношение към
деянието.
Юридическото лице,
претърпяло вреди от престъплението – „А.“ООД ***, представлявано от управителя Б.Х.П.,
редовно уведомено по чл.246б от НПК, не се представлява в разпоредителното
заседание, не предяви граждански иск за причинени имуществени вреди срещу
подсъдимия М..
В съдебно заседание защитникът
на подсъдимият М. – адвокат П.В. направи искане за провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, като М. призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Съдът одобри изразеното съгласие на
подсъдимия М. да не се провеждат разпити на свидетелите и вещите лица, а да се
ползват съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство, тъй като са извършени при условията и реда на НПК.
Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните
по досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Фирма А. ООД *** с
управител Б.Х.П. осъществявала превоз на насипни товари, притежавала два
товарни автомобила, единият от които бил марка Даф с
рег.№ В 1992 НК с ремарке с № В 1141 ЕС. С трудов договор № 7/25.08.2015
г./л.29 от ДП/ подсъдимият И.М. бил назначен на длъжност „шофьор на товарен
автомобил” в А. ООД, като на същата дата му били връчени копие от трудовия
договор и заверено уведомление от ТД на НАП гр.Варна и М. постъпил на работа.
Веднага след
назначаването му, св.П. възложил на подс.М. да
извърши курс с товарния автомобил Даф е ремаркето до
с.Воден, обл.Разград, където да натовари пшеница и да
я достави на 27.08.2015 г. на пристанище Варна-Изток. Превозът следвало да се
извърши съгласно сключен Договор за превоз на товари от 01.07.2015 г./л.34-35
от ДП/ между „А.“ООД с управител св.П. като превозвач и Фуражен завод „П. и
Щерев“ЕООД Варна с управител П. П. като товародател за извършване на превоз
срещу заплащане на зърно, торове, препарати и семена за срок от 1 година.
Според чл.7.2. от договора превозвачът отговаря за пълното или частично
изгубване на товара от приемането му за превоз до получаването му. Съгласно
чл.8 от договора превозвачът е длъжен да издаде товарителница.
На 25.08.2015 г. подс.М. отишъл с управлявания от него товарен автомобил Даф с рег.№ В 1992 НК с ремарке с № В 1141 ЕС до с.Воден,
след това до с.Острово, където от склад на ДЛС Воден били натоварени
28 940 кг пшеница. Подс.М. присъствал при
измерване на натовареното количество зърно. Била издадена товарителница №
0002693/25.08.2015 г. за 28 940
кг пшеница/л.30 от ДП/ от св.П.Б.Ф.М. – домакин в ДЛС
Воден.
На 25.08.2015 г. около
19:20 часа подс.М. потеглил с товарния автомобил
обратно към гр.Варна. Тъй като в автомобила имало монтиран GPS по него св.Б.П.
проследил маршрута на движение на товарния автомобил и установил, че се
различава от обичайния маршрут, но на няколко пъти разговарял по телефона с
подсъдимия М., който го уверил, че всичко е нормално. На 26.08.2015 г. около 01
часа подс.М. пристигнал с камиона и товара в гр.Варна
и го паркирал на охраняем паркинг в Западна
промишлена зона в базата на Лоджистик парк.
На 26.08.2015 г. след
обяд св.Б.П. отишъл при камиона и установил, че липсва част от пшеницата. Св.П.
извикал на мястото подс.М. и му казал, че има липса
на пшеница, подс.М. му казал, че така са го
натоварили и това е всичката пшеница. Св.Б.П. извикал св.Н.П.Б. – шофьор в А.
ООД и представителя на ФЗ“П.и и Щерев“ за Варна св.Н.Г. Ц., които също отишли
на паркинга в Западна промишлена зона. Св.П. казал, че ще отидат с камиона в
пристанище Варна, където да претеглят зърното. Св.Б. управлявал камиона, като
при него бил и подс.М., св.П. и св.Ц. ги следвали с
лек автомобил.
Когато стигнали на
пристанището подс.М. избягал, като успял да вземе от
камиона трудовия си договор, контролен лист, тахошайбата
на камиона и пътния лист. При претегляне на зърното на кантар в пристанището се
установило количество от 25 640 кг, за което била издадена кантарна бележка № 455354 от 27.08.2015 г. пристанище Варна/л.31
от ДП/. Така се установила разлика от 3 300 кг пшеница от натоварената по
товарителницата.
Била издадена Фактура №
********** от 28.08.2015 г./л.32,94 от ДП/ от Ф.“П.и Щ.“ЕООД за „А.“ООД за 3300 кг пшеница на стойност
1 188,00 лева с ДДС, която сума била платена.
Б.П. подал жалба до Първо
РУ при ОД на МВР Варна, била образувана преписка № 433000-8762/2015 г., в последствие
с постановление от 09.12.2015 г. на прокурор Едуард Кехецикян
при Районна прокуратура Варна е образувано досъдебно производство № 2255/2015
г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна.
От заключението по
протокол № 102/10.03.2016 г. на изготвената съдебно-почеркова
експертиза/л.70 от ДП/ е видно, че:
1.
„Подписа, положен в Трудов договор № 7/25.08.2015 г. на
позиция „Работник/Служител/“ е изпълнен от И.К.М.;
2.
Подписа, положен в копие от Товарителница Серия А №
0002693 на позиция „Превозвач“ е копие на подпис, изпълнен от И.К.М.;
Не може да се проведе сравнително изследване
на ръкописния текст в позиция „получател“ и не може да се отговори на въпроса
дали е изпълнен от И.М., тъй като представеният сравнителен на лицето И.М. е
недостатъчен“.
От заключението по протокол № 353/29.08.2017
г. на изготвената съдебно-почеркова експертиза/л.186
от ДП/ е видно, че положения подпис на позиция „превозвач“ в Товарителница
Серия А № 0002693 е изпълнен от И.М..
На 25.04.2016 г. било извършено разпознаване
на лица по фотоснимки/л.63 от ДП/, при което св.П.Б.Ф.М. не могъл да разпознае
лицето, което е управлявало товарния автомобил на 25.08.2015 г., на който били
натоварени 28 940 кг пшеница/в предоставения му фотоалбум под № 3
фигурирала фотоснимка на подс.М./.
На 27.06.2016 г. било извършено разпознаване
на лица по фотоснимки/л.126 от ДП/, при което св.Н.П.Б. разпознал подс.М. като лицето, което пътувало с него в кабината и
после избягал.
Подсъдимият М. се яви лично на
разпоредителното заседание на 27.02.2018 г. и на съдебното заседание на
02.10.2018 г., след което спря да се явява в съдебни заседания и напусна
местоживеенето си.
С протоколно определение от 13.11.2018 г. на
съда/л.41/ мярката за неотклонение на подсъдимия М. бе изменена от „подписка“ в
„задържане под стража“ и същият бе обявен за общодържавно издирване с телеграма
№ 1100/19 г. на Главна дирекция „Национална полиция“/л.52/.
С определение на съда от 05.02.2019 г. на
основание чл.290 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т.2 от НПК
наказателното производство по делото бе спряно.
На 16.01.2021 г. М. е задържан/л.64/ от
служители на Районно управление на полицията гр.Своге и е конвоиран в затвора
Варна.
На 15.02.2021 г. подсъдимият М. е упълномощил
адвокат П.В. *** да го защитава по делото/л.77/.
С протоколно определение на съда от
16.02.2021 г. наказателното производство по делото бе възобновено.
С вносна бележка от 16.02.2021 г./л.102/
адвокат П.В. е внесъл по сметка на Районен съд Варна сумата от 1069,20 лева
като депозит за възстановяване на щети, претърпени от А. ООД *** и в
последствие сумата е преведена по банкова сметка ***.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства,
а именно – самопризнание на подсъдимия М., свидетелски показания, заключения на
съдебно-почеркови експертиза, справка за съдимост,
фактури, протоколи, събрани в досъдебното производство.
След преценка на всички доказателства по
делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.201 ал.1 от НК, тъй като че в периода
25.08.2015 г. – 26.08.2015 г. в неустановено населено място, намиращо се в
Североизточна България, в качеството на длъжностно лице – шофьор на товарен
автомобил в юридическото лице „А.”ООД ***, присвоил чужди движими вещи –
3 300 кг пшеница на стойност 1 069.20 лева, собственост на фирма „А.“ООД ***,
с управител и собственик Б.Х.П., връчени му в това му качество да ги управлява.
Квалификацията на извършеното деянието по
чл.201 ал.1 от НК се обуславя от факта, че деецът е извършил престъплението,
след като е назначен към дружеството на длъжността „шофьор на товарен автомобил”.
От служебно изисканата от съда от Националната агенция по приходите/л.97-98/
справка за всички трудови договори е видно, че на 25.08.2015 г. М. е сключил
трудов договор с Аграбет ЕООД, който е прекратен на
28.08.2015 г. Именно в длъжностното му качество на „шофьор” към дружеството
подсъдимият М. е получил пшеницата, за която е отговарял за пълното или
частично изгубване от приемането за превоз до получаването ѝ, част от която
в последствие присвоил.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие и се изразява в присвояването на 3 300 кг пшеница, която е
поверена на дееца в длъжностното му качеството да я пази и управлява.
Накърнени са обществените отношения в
областта на стокооборота и движението на материално-паричните ценности и
тяхната защита.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът отчита направеното самопризнание на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие, критично отношение към деянието,
възстановяването на причинените имуществени вреди.
Отегчаващо вината обстоятелство – предходна
съдимост.
Причините за извършеното престъпление са
стремеж към лично облагодетелстване и недооценяване на последиците от деянието.
Съдът, след като съобрази обществената
опасност на деянието и на дееца, факта, че от 2015 година подс.М.
няма извършени други престъпления, наказанията по всички други присъди към
момента са изтърпени, възстановяването на имуществените щети от деянието,
неговото искрено разкаяние и положени усилия за промяна на начина му на живот,
счете, че в случая са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при което и
най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Поради изложените аргументи съдът призна подсъдимия М. за виновен в извършване
на деянието по чл.201 ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК му
наложи наказание пробация, като на основание чл.42а
ал.2 т.1 и 2 от НК определи следните мерки за контрол и въздействие –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца с
първоначална периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца.
Съдът оправда подс.М.
по първоначално повдигнатото му обвинение относно периода на извършване на
престъплението 25.08.2015 г. – 27.08.2015 г., тъй като се установи, че той още
на 26.08.2015 г. се е върнал в гр.Варна с товарния автомобил и относно местоизвършването на деянието гр.Варна, тъй като се
установи, че деянието е извършено в неустановено населено място в Североизточна
България, както и относно обстоятелството, че като длъжностно лице – шофьор на
товарен автомобил му е било възложено да изпълнява работа, свързана с
управление на чуждо имущество в А. ООД, тъй като не се установи да му е възлагана
такава работа.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачете
времето, през което подс.М. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 19.01.2021 г. до 23.02.2021 г.
Съдът възложи направените по делото разноски
в тежест на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: