Р Е Ш Е Н И Е
№
397
град
Плевен, 06.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- гр.Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на втори юли две
хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №381/2021г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“, вр. ал.3, вр. ал.4, в чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Производството
по делото е образувано по жалба от „Б.Н.“ ЕООД, ЕИК114627035, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Хаджи Димитър“, № 21, ап.4, представлявано
от Б.Х.Н., против Решение №ГДФК-64/15.03.2021г. на Директор Дирекция „ОД“, ГД
„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, с което е потвърдена Заповед за налагане на
ПАМ №11026/22.02.2021г., издадена от Началник отдел „ ОД“- В. Търново, Дирекция
„ОД“. Твърди се, че въз основа на издадената Заповед за налагане на ПАМ, е
постановено запечатване на търговски обект- Магазин №23, находящ се в гр.
Плевен, ул. „Цар Борис III“ и е забранен достъпа до него, за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187,
ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че издадената заповед е нищожна, евентуално-
незаконосъобразна. Твърди се, че заповедта е издадена от лице, което не е
надлежно оправомощено. Твърди се също, че заповедта е издадена в нарушение на
чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, т.к. няма изложени мотиви, касаещи срока за налагане
на мярката. Посочва се също, че в разпоредителната част на заповедта, не е
изпълнено изискването по чл. 59, ал.2, т.5, предл. последно АПК- да се посочи
начина на изпълнение. Посочва се също, че други нарушения, освен констатираното
на 22.02.2021г., не са установени. Посочва се също, че нарушението на чл. 33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., не е основание за налагане на ПАМ. В
заключение моли съда да отмени оспореното Решение №ГДФК-64/15.03.2021г. на
Директор Дирекция „ОД“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП и потвърдената с
него Заповед за налагане на ПАМ №11026/22.02.2021г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“- В. Търново, Главна Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП.
По делото, от
страна на жалбоподателя е депозирана писмена защита, в която се посочва, че
издадената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, поради липса на
мотиви, като изложените от страна на адм. орган са общи, а част от тях-
неотносими. Посочва се също, че Заповедта са описани няколко нарушения, и не е
ясно кое е послужило като основание за
издаването й. Твърди се също, че в заповедта липсват мотиви за
продължителността на определения срок.
Твърди се също, че адм. орган е нарушил
принципа на съразмерност по чл. 6, ал.2 от АПК. Претендират се разноски.
По делото, от
страна на ответника, заедно с жалбата, е представена преписката по обжалваното
Решение и потвърдената с него заповед. По делото, от страна на ответника е
представена писмена защита, с която се изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба. Посочва се, че оспореното Решение е издадено при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с
материалноправните норми. Твърди се, че по делото безспорно е установено извършването
на нарушението по чл. 25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.- неиздаване на
касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Твърди се
също, че по делото се установява и факта на извършване на нарушението по чл.
33, ал.1 от Наредбата. Посочва се, че от наличното фискално устройство, е
разчетена касова наличност от 100лв. и фактическа касова наличност от 205 лв.,
в т.ч. и сумата от 65лв., за която не е издадена касова бележка. Изложени са и
конкретни съображения относно продължителността на срока на наложената мярка.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото се
установява,видно от приложената адм. преписка, че със Заповед за налагане на
ПАМ №11026/22.02.2021г., издадена от Началник отдел „ ОД“ - В. Търново в ЦУ на
НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, на жалбоподателя „Б.Н.“
ЕООД, ЕИК114627035, е наложена принудителна административна мярка „запечатване
на търговски обект“- магазин №23, находящ се в гр. Плевен, ул. „Цар Борис III“, №14, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен
достъпа до обекта, за срок от 14 дни; указано е също, в срок до определената
дата на запечатване, да се отстранят наличните, в търговския обект и
прилежащите му складове, стоки. Съдът констатира, че няма допуснато
предварително изпълнение на оспорената заповед, като е посочено, че евентуално,
в случай, че заповедта не бъде обжалвана, запечатването ще се извърши на
19.03.2021г. в 10,00 часа. Съдът приема, че е налице общия случай по чл.166, ал.1
от АПК, съобразно който, оспорването спира изпълнението на акта.
По делото се
установява, че въз основа на депозирана жалба по реда на чл. 81 и сл. АПК, е
постановено оспореното Решение №ГДФК-64/15.03.2021г. на Директор Дирекция „ОД“,
ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, предмет на настоящето производство, с което
е отхвърлена жалбата на жалбоподателя „Б.Н.“ ЕООД, ЕИК114627035, против
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №11026/22.02.2021г. В оспореното
Решение, адм. орган е приел, че изложената в заповедта за налагане на ПАМ
фактическа обстановка е изцяло установена, налице е нарушение на чл. 25, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г., мярката е наложена от компетентен орган, при
правилно приложение на материалния закон, вкл. и за продължителността на срока.
В мотивите на оспореното Решение, органът е приел, че оспорената Заповед е
издадена от компетентен орган- началник отдел „Оперативни дейности“, Гл.
дирекция „ФК“ в ЦУ на НАП, надлежно оправомощен въз основа на цитирани заповеди
на изп. директор на НАП.
Съобразно съдържанието
на оспорената Заповед за налагане на ПАМ №11026/22.02.2021г., се установява, че
на 21.02.2021г. в 12,53ч., в търговския обект- магазин №23, находящ се на
посочения адрес в гр. Плевен, ул. „Цар Борис III“, №14, образуван чрез сливане
на магазин №20 и №23 и РЕП, с площ от 65 кв. м., стопанисван и експлоатиран от
жалбоподателя, е извършена проверка. Посочено е, че в хода на проверката, преди
легитимацията на проверяващия екип, е извършена контролна покупка на 1бр. мъжки
спортен екип, от две части- горнище и долнище, с ед. цена от 65лв., заплатена в
брой, с две банкноти от 50,00лв., приета лично от продавач- консултанта, който
върнал е ресто, без да издаде фискална касова бележка от наличното и работещо в
обекта фискално устройство, марка Tremol
ZM-KL V2,
с идентификационен номер на ФУ ZK 051074 и идентификационен номер на фискалната
памет 50145898. Посочено е също, че е разчетена касова наличност от фискалното
устройство от 100лв. и фактическа наличност от 205лв., въведена сума в каса-
10лв, изведени пари от каса- 0лв. Посочено е, че е установено касова разлика от
+105лв. Посочено е, че тези обстоятелства се установяват от разпечатен междинен
финансов отчет № 007401/21.02.2021г. В мотивите на заповедта е посочено също, че
е съставен протокол за проверка №0449278/21.02.2021г., на основание чл.110,
ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК, както и опис на паричните средства в касата на
обекта. В заключение е посочено, че „Б.Н.“ ЕООД, ЕИК114627035, не е спазило
реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред, като не е изпълнило задължението си по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти, чрез фискални устройства, за издаване на касова бележка, от работещото
фискалното устройство в обекта, за всяка извършена продажба, като по този начин
е осъществил състава на нарушението по чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. В
процесната заповед е посочено също, че органът е приел, че са налице предпоставките
по чл. 186, ал.1 от ЗДДС, за налагане на ПАМ, като с установеното
нарушение се засяга утвърденият ред за
данъчна дисциплина; неотчитането на извършените продажби води до невярно деклариране
на реализирани приходи и невярно определяне на публичните задължения, което
води до негативни последици за фиска. Посочено е, че неиздаването на касова
бележка и резултатът- неотчитане на извършените продажби, създава благоприятно
положение на пазара, на предлаганите от лицето стоки, спрямо изрядните търговци.
Посочено е също че с цел защита на обществения интерес и с цел предотвратяване
извършването на нови адм. нарушения, съобразно тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него, продължителността на упражняване на търговска
дейност в разрез със законовите изисквания и съобразно местоположението на
търговския обект, е определен 14 дневен срок на наложната ПАМ. Посочено е също
че продължителността на срока на мярката е съобразен с целта на същата- за
преустановяване на незаконосъобразни практики в търговския обект, както и с необходимото време за създаване на
нормална организация за стриктно спазване на задълженията.
По делото, като
част от адм. преписка е представен и приет протокол за извършената проверка №0449278/21.02.2021г.,
в който е отразено, че в проверявания обект се съхраняват и предлагат за
продажба дамско и мъжко спортно облекло, в т.ч. тениски, грейки, якета, спортни
екипи, дънки, шапки; в обекта няма монтирано ПОС устройство. Посочено е, че
обекта се ползва въз основа на договор за наем от 25.10.2019г., с месечен наем
от 1000лв. В протокола е отразена също и касова разлика от +105лв., от
разчетената касова наличност от ФУ от 100лв. и фактическата касова наличност от
205 лв.; отразени са суми- реализирани обороти от продажби, в размер на 90лв. По делото е приложен и опис
на паричните средства в каса, към момента на започване на проверката- общо
205лв. Представена е и разпечатана контролна лента на електронен носител /КЛЕН/.
В протокола е отразено също, че обекта е с обявено работно време- 09,10 часа-
до 19,00 часа, всеки ден. Отразено е също, че в обекта не е установено кочан с
ръчни касови бележки.
По делото се
установява, че срещу жалбоподателя е съставен АУАН №F594409/25.02.2021г.
за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, както и
АУАН №F594417/25.02.2021г., за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредбата. По
делото се установява също, че въз основа на съставеният АУАН
№F594409/25.02.2021г. е издадено НП №571501-F594409/13.04.2021г., а въз основа
на съставеният АУАН №F594417/25.02.2021г., е издадено НП №566365-F594417/19.04.2021г.
По делото няма данни за връчване на издадените НП, както и дали същите са
влезли в сила, като този въпрос е
ирелевантен към настоящия правен спор .
При така установено от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното.
Съдът намира, че
процесният административен акт– Решение №ГДФК-64/15.03.2021г. на Директор
Дирекция „ОД“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, постановено по реда на чл.
81 и сл. от АПК- след обжалване по адм. ред пред по- горестоящия
административен орган, е правилно и законосъобразно, като при неговото издаване
не са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и такива ограничаващи
правото на защита на жалбоподателя, както и при
правилно приложение на материалния закон.
Правилно адм.
орган е приел, че оспорената Заповед за налагане на ПАМ №11026/22.02.2021г., е
издадена от компетентен орган- началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново,
в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП. Съобразно приложената към адм. преписка Заповед №ЗЦУ- 1148/25.08.2020г. на
изп. директор на НАП, цитирана в процесната заповед, е определено началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Гл. дирекция
„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на ПАМ-
„запечатване на обект“, по чл. 186 от ЗДДС. Въз основа на същата заповед,
директора на ТД на НАП и директора на Дирекция „Оперативни дейности“, в Гл.
дирекция „ФК“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да разглеждат жалбите, депозирани
против издадените заповеди за налагане на ПАМ, по чл. 186 от ЗДДС. В този
смисъл, съдът приема, че както оспорената Заповед за налагане на ПАМ, така и
постановеното Решение, предмет на настоящето производство, са издадени от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съдът приема също,
че оспорения акт, така и издадената Заповед за залагане на ПАМ, са издаден в
законоустановената форма, при спазване на установените
административнопроизводствени правила, и съдържа всички необходими реквизити,
вкл. и мотиви за нейното налагане, респ. за продължителността на определеният
срок за налагане на мярката.
От събраните по
делото доказателства, съдът намира, че правилно приходния орган е установил факта
на извършване на описаното в заповедта за налагане на ПАМ нарушение, на нормата
на чл. 25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ- на посочените дата и
място, изразяващо се в неиздаване на фискална бележка от наличното и работещо в
обекта фискално устройство, марка Tremol ZM-KL V2, с идентификационен номер на
ФУ ZK 051074 и идентификационен номер на фискалната памет 50145898, нито ръчна
бележка от кочана с касови бележки, за реализираната контролна покупка на
стока- 1 бр. мъжки спортен екип, от две части- горнище и долнище, с ед. цена от
65лв., заплатена в брой, заплатена изцяло в брой. Безспорно по делото се
установява, съобразно съставеният по реда на чл. 50, ал.1 от ДОПК, протокол от
проверка, че при проверка на касовата наличност, е установена разлика от +105лв.,
с отчета по фискалното устройство.
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая, безспорно се установява извършването, от страна на жалбоподателя, на посоченото в процесната заповед нарушение, на нормата на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, като основание за налагането на принудителната адм. мярка, по реда на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Следва да се посочи, че факта на извършването на нарушението не се спори от страна на жалбоподателя, като в случая се оспорва продължителността на наложената принудителна адм. мярка. Следва да се посочи, че адм. орган, в издадената заповед за налагане на ПАМ, е посочил, че същата се налага по реда на цитираната норма на чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на задължението по чл. 25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. В този смисъл, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не може да се установи за кое нарушение се налага ПАМ, доколкото в заповедта е описано и нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредбата. Съдът приема, че описаното нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредбата, не съставлява основание за налагане на процесната ПАМ, нито адм. орган е изложил съображения в тази насока.
Нормата на чл.
186, ал.1, т.1 от ЗДДС постановява, че принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18 за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства. Нормата
на чл. 3, ал.1 от Наредбата постановява, че всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен при изрично посочените случаи. Нормата на чл. 187, ал.1 от ЗДДС
предвижда, че при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал.1, се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено, по
съответния ред, неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез
издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца посочената
принудителна адм. мярка – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“.
На преценката на органа е единствено продължителността на наложената мярка- с
оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне
на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, в рамките на закона- срок до 30 дни.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че
определеният 14- дневен срок на наложената ПАМ, е съобразен с целта на закона,
с тежестта на нарушението, както и с останали констатирани обстоятелства, като
адм. орган е изложил съответните за това мотиви. Принудителните адм.
мерки нямат санкционен характер, а се налагат с цел да бъде предотвратено и
преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. Издадената
заповед за налагане на ПАМ цели именно това, с оглед защита интересите на
държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения, и превенция срещу противоправното поведение на
търговеца. В случая, съдът намира, че с оглед тежестта на нарушението-
неиздаването на касова бележка за покупка на стойност от 65лв., установеното
разминаване между разчетената касова и фактическа наличност от 105лв., голямата
площ на търговския обект от 65 кв.м. и неговото местоположение- в централна
градска част на гр. Плевен, съдът приема, че определеният от органът по
приходите 14- дневен срок, е
законосъобразен. Съдът приема също, че установената разлика в касовата наличност,
макар и да не съставлява нарушение, обосноваващо налагането на ПАМ, е индиция
за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа,
която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета.
Поради това, съдът приема, че определеният срок на мярката, е съразмерен на
целената превенция, с оглед защита интересите на държавния бюджет и създаване
на необходимата организация на работата, от една страна и от друга- ще постигне
целения превантивен и дисциплиниращ ефект.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че депозираната жалба против Решение
№ГДФК-64/15.03.2021г. на Директор Дирекция „ОД“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на
НАП, с което е отхвърлена жалба против Заповед за налагане на ПАМ
№11026/22.02.2021г., издадена от Началник отдел „ОД“- В. Търново, е
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена като такава.
Следва в полза
за ответника да бъдат присъдени сторените разноски, в размер на 100лв.- юрк.-
възнаграждение, определени от съда в минимален размер по чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ депозираната от „Б.Н.“ ЕООД, ЕИК114627035, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. „Хаджи Димитър“, № 21, ап.4, представлявано от Б.Х.Н., жалба, с
правно основание чл. 186, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 98, ал.2, вр. чл. 145
и сл. АПК, против Решение №ГДФК-64/15.03.2021г. на Директор Дирекция „ОД“,
ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, с което е отхвърлена жалба против Заповед
за налагане на ПАМ №11026/22.02.2021г., издадена от Началник отдел „ ОД“- В.
Търново, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, на
жалбоподателя „Б.Н.“ ЕООД, ЕИК114627035, Е НАЛОЖЕНА принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект“- Магазин №23, находящ се в гр. Плевен,
ул. „Цар Борис III“, №14, стопанисван от жалбоподателя, и Е ЗАБРАНЕН достъпа до
обекта, за срок от 14 дни, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.3 от АПК, „Б.Н.“
ЕООД, ЕИК114627035, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Хаджи
Димитър“, № 21, ап.4, представлявано от Б.Х.Н., ДА ЗАПЛАТИ НА ТД НАП- В. Търново, сумата от 100лв.- разноски по делото.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба, в 14 –дневен срок от съобщението до
страните, пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ: /П/