Р Е Ш Е Н И Е
№108 15.04.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на петнадесети април
две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 2176 по описа за 2018г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по повод
жалбата на В.В.Щ. с ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-0304-003550 от 19.11.2018г. на Началник Сектор към
ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, на жалбоподателя Щ. е наложено наказание – глоба в размер
на 400 /четиристотин/ лева. Моли се
съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
Щ. не се явява. Вместо него се явява процесуалният му представител, който
поддържа жалбата от името на доверителя си. Ангажира гласни доказателства.
За РУП-гр.Несебър, представител не
се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 27.10.2018г., около 13.40 часа,
актосъставителят М.М. – мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър и колегата му С.А.
*** получили сигнал за самостоятелно ПТП в гр.Обзор, на кръстовището на ул.”М.”
и ул.”С.”. При пристигане на место, установили техният колега З.Ф., който бил
дежурен по участък и който посетил местопроизшествието по сигнал, подаден на
тел.112. Сигналът бил подаден от свид.Н.П. – мл.разузнавач в Участък-Обзор към
РУ на МВр-Несебър, който по това време не бил работа. На место било установено,
че жалбоподателят Щ. управлявал мотоциклет „Пиаджо” с рег.№ *****, собственост
на С. Стоянов Иванчев, който е регистриран на територията на РБългария и не е
спрян от движение, но няма сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. За така констатираната нарушение, на жалбоподателя Щ.
бил съставен акт, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление. В графа ”възражения” в акта,
жалбоподателят е отразил, че описаното в акта не отговаря на действителността.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателя Щ., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си
същият сочи, че на процесната дата – 27.10.2018г. не е управлявал процесния
мотоциклет, собственост на братовчед му. Твърди, че същият бил в неизправност,
не можел да пали. По тази причина, жалбоподателят решил да го закара с бутане
до негов приятел да го погледне, но по улицата попаднал в дълбока шахта и от
тежестта на мотора се подхлъзнал и паднал, а моторът паднал върху него. Твърди,
че никога не е виждал актосъставителя и свидетеля, описани в АУАН, както и че
същите не са присъствали на инцидента.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл.52, ал.1, изр.второ от ЗАНН, от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. От показанията на
свидетеля Н.П. – полицейски служител в Участък Обзор към РУ-Несебър се
установява, че на процесната дата бил пред дома на майка му, когато един човек
минал покрай него и му казал, че малко по-нагоре по улицата някакви момчета са
паднали от мотор. При отиване на место, свид.П. установил жалбоподателят Щ. на
земята /когото познавал, тъй като майка му била от гр.Обзор/, който изпитвал
силна болка в областта на кръста и слабините. На въпрос от страна на свид.П.
какво се е случило, пострадалият /жалбоподател/ отговорил, че докато управлявал
мотора може би спирачката му е блокирала, затова паднал от него. Докато
говорели, пострадалият изпаднал в съзнание, поради което свид.П. се обадил на
тел.112, за да повика „Бърза помощ”. След като бил откаран с линейка, на место
пристигнал екип на КАТ от РУ-Несебър в състав – актосъставителят М.М. и
свидетелят С.А., които заварили на место процесният мотоциклет, паднал на една
страна, като на асфалта ясно се виждали следи от влачене – около 5-6 метра.
Самоличността на водача на мотора била установена от З.Ф. – дежурен по участък
Обзор към РУ на МВР-Несебър, който е посетил местопроизшествието след подадения
сигнал на тел.112. На место Фотев е установил самоличността на водача от
личната карта на лицето, като В.Щ., след което я е върнал на водача, за да му
послужи пред МБАЛ-Бургас. Докато чакали резултатите от болницата,
актосъставителят М. направил справка чрез ОДЧ и чрез техническо средство –
таблет, при която се установило, че за процесният мотоциклет няма сключена
задължителна застраховка „Гражнаска отговорност”, за което нарушение на водача
/жалбоподател/ бил съставен АУАН.
Съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата възражения, че нито един от свидетелите по делото не са
видели жалбоподателят да управлява описания в акта и НП мотоциклет.
Действително нито актосъставителя, нито свидетелите са видели лично
жалбоподателят Щ. да управлява процесният мотор, но по делото са налице
множество косвени доказателства, установяващи управлението на мотоциклета от
жалбоподателя. На първо място, това е шестметровата следа от влачене, оставена
от мотора по улицата, за която свидетелства акт.М., и която съответства на
даденото от Щ. на свид.П. обяснение, че докато е управлявал мотора, спирачката
му е блокирала. На следващо място, получените от жалбоподателя болки в слабините
непосредствено след падането му от мотора. Предвид гореизложеното, съдът намира
за безспорно установени изложените в акта и наказателното постановление факти и
обстоятелства. Изводът, който се налага е, че на процесната дата –
27.10.2018г., жалбоподателят е извършил вмененото му във вина административно
нарушение – управлявал е мотоциклет, собственост на друго лице, за който не е
била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което е
бил законосъобразно санкциониран.
Що се отнася до наложеното на
жалбоподателя Щ. административно наказание, съдът, като взе предвид, че същото е определено
в предвидения от закона фиксиран размер, счита, че съответства на характера и
степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и
съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление
– изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0304-003550 от 19.11.2018г. на Началник Сектор към
ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, на В.В.Щ. с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено наказание
– глоба в размер на 400 /четиристотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: