Решение по дело №2814/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 25
Дата: 7 януари 2021 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20207180702814
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 25

 

 

гр. Пловдив,07.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                      СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Костадинка Рангелова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно дело № 2814 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател „Дизайн - В“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.“П.Калотинов“ №15, вх.А, ет.1, ап.2, представлявано от управителя В.Ж.Д., чрез пълномощника си адв. Т., обжалва Решение № 260037 от 19.08.2020 г., постановено по АНД № 4339/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш Серия Г № 0017004 на ОД на МВР - Пловдив за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на „Дизайн - В“ ООД  гр.Добрич е наложена имуществена санкция в размер на  2000 лева за нарушение на чл.483, ал. 1, т. 1, вр. с чл.638, ал.4, вр. с чл. 638, ал.1, т.2, вр. с чл.461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно, както и на потвърдения с него електронен фиш, като се излагат съображения, свързани с липсата на изискуеми реквизити в ЕФ  и по-конкретно описание на нарушението. Твърди се, че според съдържанието на издадения ЕФ не е налице изискващото се с разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ посочване на установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Според жалбоподателя никъде в ЕФ не е посочено да е заснето управление на МПС. В съдебно заседание жалбоподателят „Дизайн - В“ ООД, редовно призован, не е изпратил представител. В постъпило на 04.12.2020 г. по делото становище са повторени доводите от касационната жалба.

От ответника в производството – ОД на МВР – Пловдив, чрез ст. юрисконсулт  Белова, е депозирано становище с искане за отхвърляне жалбата като неоснователна, а при евентуалното ѝ уважаване – за намаляване на размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендират се направените разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив Станкова изразява становище за неоснователност на жалбата. 

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия състав  и не следва да се повтаря. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, в които е обсъдил коректно събрания доказателствен материал и му е дал правилна и обективна оценка, като законосъобразно е счел, че е налице осъществено  нарушение по Кодекса за застраховането, за което дружеството жалбоподател „Дизайн - В“ ООД, законосъобразно е било и санкционирано с издадения електронен фиш в качеството му на собственик на автомобила, с който е осъществено нарушението. Съдът е отчел, че наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в размер, съобразен с предвиденото в чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Изтъкнато е, че санкционната норма препраща към нарушението, извършено от собственик, какъвто безспорно е „Дизайн - В“ ООД, предвид приложената по административната преписка справка за собственост на превозното средство, посочено в електронния фиш. Видно е и че първоинстанционният съд е отговорил и на всички формулирани възражения от жалбоподателя в жалбата му срещу електронния фиш.

В сезиращата съда касационна жалба са развити възражения, идентични с тези, заявени пред първоинстанционния районен съд, които са подробно обсъдени и приети за неоснователни. Настоящия съдебен състав, счита направените възражения за неоснователни и напълно споделя изводите на районен съд, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите му. В допълнение следва да се посочи по повод конкретно на възражението по касационната жалба, че никъде в обжалвания електронен фиш не било посочено да е заснето управление на МПС с рег. № ТХ1100 МХ, че съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Очевидно е от приложената снимка към електронния фиш, че в същата е отразена скорост на МПС, сиреч същото е било в движение. Нарушението е заснето на път, което предполага ползване от участник в движението. От съдържанието на протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР е видно, че техническото средство е използвано в режим, заснемащ приближаващи се автомобили. Следователно, безспорно е установено, че автомобилът е бил в движение, сиреч бил е бил управляван, поради което и нарушението е извършено именно при управлението му. Впрочем, това обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя. Съгласно цитираната Наредба от 2015 г. техническите средства се използват за контрол на участниците в движението по пътищата, който се осъществява от структурните звена, осъществяващи контрол на пътното движение. В тази насока и с оглед самия характер на осъществения контрол с АТСС без съмнение остава обстоятелството, че към момента на установяване, че за описаното в електронния фиш МПС не е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, то е било управлявано, сиреч заснето е управление на такова МПС. В тази връзка и фактът, че изрично не е отразено в електронния фиш, че нарушението е извършено при управление на МПС не съставлява съществено по своя характер нарушение на процесуалните правила, защото по никакъв начин не се отразява върху адекватното упражняване правото на защита на санкционирания субект, включващо и възможността да разбере за какво именно нарушение бива наказван и въз основа на кой нормативен акт.      

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват изцяло неоснователни и решението, с което се потвърждава електронен фиш Серия Г № 0017004 на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При извършената  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

 При този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт,  съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева. 

 

Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260037 от 19.08.2020 г., постановено по АНД № 4339/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 18 н.с.

 

 ОСЪЖДА „Дизайн - В“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.“П.Калотинов“ №15, вх.А, ет.1, ап.2, представлявано от управителя В.Ж.Д., да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                        2.