Р
Е Ш Е Н И Е
№
2496
гр.
Пловдив,02.12.
2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, девети състав, в открито заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:Велизар
Русинов
При
секретаря Дарена Йорданова, като разгледа административно дело № 3342 по описа
за 2018г. на Административен съд- Пловдив,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят
Й.И.П., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „Й.П.- 54“ ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. ********, представляван от адвокат И.Г.,
обжалва Ревизионен акт (РА) №
Р-16001618000586-091-001/25.07.2018г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр.
Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 596 от 15.10.2018г. на Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”) гр. Пловдив при
Централно управление (ЦУ) на НАП, относно допълнително начислен ДДС в общ
размер на5708,21лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1199,46лв.,
дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 4 953лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 118,73лв. и за 2016г. в размер на 4 934лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 615,43лв. и вноски за ЗОВ: за 2015г. ДОО
в размер на 4 264,08лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 963,12лв., ДЗПО
– УПФ в размер на 1 308лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 295,44лв. и
ЗО в размер на 2 092,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 472,70лв. и
за 2016г.: ДОО в размер на 4 028,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
502,54лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 231,15лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 153,56лв. и ЗО в размер на 1 977,74лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 246,69лв. Иска се отмяната на акта с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност, при неправилно приложение на закона. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Ответникът-Директор
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, при ЦУ на
НАП, чрез юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Окръжна
прокуратура гр.Пловдив – редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не изпраща представител. Жалбата е допустима,
разгледана по същество е неоснователна. От
фактическа и правна страна съставът
след
като обсъди по отделно и в съвкупност доказателствата приема следното:
ревизията на жалбоподателя е предхождана от проверка за установяване на факти и
обстоятелства (ПУФО), документирана с протокол № П-16001617107743-073-001/21.12.2017г.
Събраните при проверката доказателства са приобщени към доказателствения
материал на ревизионното производство.Обхватът на ревизията на жалбоподателя
е по видове задължения и периоди, както
следва: Здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица
– от 01.01.2015г. до 21.12.2016г.;Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ - от 01.01.2015г. до
21.12.2016г.;Данък върху добавената стойност - от 29.02.2016г. до 30.09.2016г.;Универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица - 01.01.2015г. до 21.12.2016г.;ДОО за самоосигуряващи
се лица - 01.01.2015г. до 21.12.2016г.;Основната
дейност на /ЗЛ/търговеца/жалбоподателя /дружеството/ е
товарен автомобилен транспорт. Дейността е осъществявана с челен товарач, нает с Договор за наем от 01.01.2015г. от „*** Трейд 2012“ ООД. ЕТ „Й.П.- 54“ няма
регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП, а разплащанията
за извършените услуги се осъществява единствено чрез банкови преводи. С
декларация от 13.02.2017г. ЗЛ е декларирало, че считано от 06.02.2017г.
прекъсва дейност с ЕТ „Й.П.- 54“.Ревизията по ЗДДФЛ обхваща
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. Установено
е, че ЗЛ има регистриран едноличен търговец с фирма ЕТ „Й.П.- 54“ с Булстат *****
и е подавал в законоустановените срокове ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г., в които в Приложение № 2 – Доходи от дейност
като ЕТ е декларирало получените приходи и направени разходи по години.В хода
на ревизията органите по приходите приели, че не са доказани разходи за
резервни части по фактури, издадени от следните доставчици: „НИГЕЯ“ ООД,
„ТИРЕГИ – С. А.“ ЕТ, „БЪКИ ФРЕШ“ ЕООД и „МАД СПОРТ“ ЕООД, които, според
ревизираното лице, са осчетоводени като текущи за периода и са участвали при
формирането на финансовия резултат за
2015 г. и 2016 г. В тази връзка, е увеличен СФР с данъчните основи по
фактурите: за 2015 г. - в общ размер на
40680лв. и за 2016 г. - в общ размер на 40100лв.Изискана е информация,
придружена с всички документи /заверени копия на фактурите и други придружаващи
документи/, доказваща реалното извършване на въпросните доставки: сключени
договори, фактури, стокови разписки, плащания, приемно - предавателни
протоколи, пътни листове, начин на транспортиране – за чия сметка и от кого е
извършван транспорта, материална обезпеченост за извършване на доставките и
други доказващи реалното получаване на стоки и услуги.В хода на проверката за
установяване на факти и обстоятелства е изпратено искане за извършване на
насрещна проверка № П- 6001617107743-141-002/02.11.2017 г. до ТД на НАП –
София, относно доставки на резервни части на стойност 13 000лв. за 2015 г. и 32
850лв. за 2016 г. от „НИГЕЯ“ ООД към ЕТ „Й.П.- 54“. В отговор е получен
протокол за извършена насрещна проверка, с който е установено, че проверяваното
дружество не е издавало фактури и други
документи на ЕТ „Й.П.-54“. Установено е че „НИГЕЯ“ ООД има един единствен
ЕКАФП, използван в магазин за хранителни стоки в гр. София на ул.
"Гогол" № 30 с № ФУ ZK035984 и № ФП 50041176. От представените от ЕТ
„Й.П.-54“ фактури, издадени от „НИГЕЯ“ ООД е видно, че към всяка една от тях е
прикрепен фискален бон за плащане в брой, издаден от ЕКАФП с № ФУ DY360400 и №
ФП 36456298, с посочени в касовата бележка адреси на фирма „НИГЕЯ“ ООД, ЕИК
*********: гр. София, ул. „Кричим“ № 78 и гр. София, ул. „Ст. Стамболов“ № 23.
В хода на ревизията за доказване на реалното извършване на доставките са
представени единствено копия на цитираните фактури, осчетоводени като разход в
книгата за разходите и писмени обяснения, в които е посочено, че резервните
части са доставяни на място в гр. ***, заявките са правени по телефона, а
доставчиците са намирани по обяви в интернет.В хода на ревизионното
производство е установено също, че през данъчната 2015 г. ЕТ „Й.П.54“ е
получател на резервни части на стойност 14 900лв. по фактури, издадени от „МАД СПОРТ“ ЕООД. В тази
връзка е изготвено искане за извършване на насрещна проверка до ТД на НАП -
Варна, извършването на която е документирано с протокол за извършена насрещна
проверка № П- 03000318023302-141-001/23.03.2018г. Дружеството е посетено на
известният адрес за кореспонденция, за което са съставени два протокола за
документиране на посещенията, тъй като представител на дружеството не е открит.
На ЗЛ е изпратено уведомително писмо с покана за явяване с обратна разписка. До
приключване на проверката лицето Р.А.С.–
представляващо ЕООД „Мад Спорт“, не се е явило в ТД на НАП - Варна, за да
представи изисканите документи. Ето защо органите по приходите приели, че не е
доказано с необходимите документи реалното извършване на доставките от ЕООД „Мад Спорт“, нито тяхната ресурсна и материална
обезпеченост, а представените фискални касови бонове не са от регистриран от
доставчика ЕКАФП.Установено е, че през данъчната 2015 г. ЕТ „Й.П.- 54“ е
получател на резервни части и гуми на стойност 12 750лв. по фактури, издадени
от ЕТ „ТИГРЕТИ-С. А.“. Изготвено е искане за извършване на насрещна проверка до
ТД на НАП - Варна, която е документирана с протокол за извършена насрещна
проверка. За връчване на искане то са извършени две посещения на декларирания
адрес за кореспонденция, документирани с протокол, но на посочения адрес не e
открит представител на дружеството. До изтичане на срока от връчването на
ИПДПОЗЛ, не са представени изисканите документи, договори и справки. Видно от
представените от ЕТ „Й.П.-54“ фактури, издадени от ЕТ „ТИГРЕТИ- С. А.“, към
всяка една от тях е прикрепен фискален бон за плащане в брой, издаден от ЕКАФП
с № на ФУ- DY263704 и № на ФП- 36350112, с посочени данни, че е ЕКАФП е
регистриран за адрес: „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“, посочен е МОЛ – С. А.. След
извършена проверка в информационния
масив на ТД на НАП е установено, че ЕТ „ТИГРЕТИ- С. А.“ има регистриран на
ЕКАФП със същите номера на ФУ и ФП за обект - търговия на дребно с плодове и
зеленчуци- без стационарен обект, няма декларирани никакви данни за обороти за
периода 01.07.2015 г. - 31.12.2015 г., отчетени с регистрирания ЕКАФП с №
3141951. В хода на ревизията е установено, че през 2016 г. ЕТ „Й.П.- 54“ е получател на резервни
части на стойност 7 250лв. по фактури,
издадени от „БЪКИ ФРЕШ“ ЕООД. Изпратено
искане за извършване на насрещна проверка до ТД на НАП София,
документирана с протокол за извършена насрещна проверка при коята
е установено, че „БЪКИ ФРЕШ“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър,
едноличен собственик на капитала e Б.К.К.,
дружеството не е регистрирано по реда на
ЗДДС. С цел връчване на ИПДПОЗЛ са
извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция, при които не е
осъществен контакт с представляващия или упълномощено от него лице за
получаване на съобщения. В определения срок не са представени изисканите
документите, подробно описани във връченото ИПДПОЗЛ. От представените от ЕТ „Й.П.-54“
фактури, издадени от „БЪКИ ФРЕШ“ ЕООД, е видно че има прикрепен фискален бон за
плащане в брой, издаден от ЕКАФП „Daisy Perfect" с № на ФУ- DY318545 и № на ФП 36405945.
Посочено е МОЛ за „БЪКИ ФРЕШ“ ЕООД – А.Г. и същият е съставител на фактурата.
При извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП е установено, че
„БЪКИ ФРЕШ“ ЕООД има регистрирано ЕКАФП със същите номера на ФУ и ФП за обект -
търговия на едро с плодове и зеленчуци тържище София. „БЪКИ ФРЕШ“ ЕООД не е
подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г.
и приходите от издадените фактури не са отчетени. При проверката е установено,
че дружеството няма управител и/или назначено лице на трудов и/или граждански
договор с име А.Г.. Въз основа на така установените факти и обстоятелства
органите по приходите извършили увеличение на финансовия /данъчния резултат на
лицето от дейността му като едноличен търговец, съгласно разпоредбата на чл.
26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Изчислен е облагаем доход
от дейността за 2015г. в размер на 45 635,75лв. и за 2016г. в размер на 46
695,48лв. След приспадане на вноските за ЗОВ за годишно изравняване, изчислени
при ревизията, съответно в размер на 9 141,60лв. за 2015г. и 9 141,60лв. за
2016г. е изчислена годишна данъчна основа, съответно допълнително дължим данък
по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви (таблици на л. 42 гръб и
л. 44 гръб – 45). Ревизията по КСО и ЗЗО е за установяване на
задълженията за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за самоосигуряващото
се лице Й.И.П.за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016
г. При ревизията органите по приходите са констатирали, че за периода включен в
обхвата на ревизията ЗЛ е осъществявало трудова дейност - товарен автомобилен
транспорт и е подало декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които е декларирало
доходи от стопанска дейност. С подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица ЗЛ е
декларирало начало на дейност като ЕТ и начало на осигуряване за всички
осигурени социални рискове, считано от 01.12.2004 г. За периода на ревизията
лицето не е прекъсвало дейност и не е променяло вида на осигуряване. Подадена е
информация с декларация обр. 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба Н-8/2005г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера
на осигурителните вноски за самоосигуряващото се
лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от
Наредба Н-8/2005г. на МФ) е деклариран минималния размер на дължимите вноски за
ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за всяка една от ревизираните години.
В хода на ревизионното производство е установено, че Й.П.в качеството му на самоосигуряващо се лице е внесъл авансово дължимите ЗОВ
върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за
съответната година, а за 2016 г. са внесени и вноски върху окончателния размер
на осигурителния доход, деклариран с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
16270137/19.04.2017 г. За невнесените в законоустановения
срок авансови вноски за 2015 г. и 2016 г. за от ревизиращия екип са начислени
дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл.
175 от ДОПК (таблици на л. 48 – 48 гръб и на л. 49 – 49 гръб за ДОО; таблици на
л. 50 и л. 51 гръб за ДЗПО – УПФ и таблици на л. 53 и 54 за ЗО).На основание
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, ревизираното лице/РЛ/ попада в обхвата на
лицата задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен търговец през ревизирания период. По смисъла
на чл. 5, ал. 2 от КСО Й.И.П.е самоосигуряващо се лице
- физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя
сметка. В хода на ревизионното
производство е установено основание за корекция на декларирания от Й.П.доход от
стопанска дейност като ЕТ с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за всяка една от
ревизираните години, което от своя страна води до промяна на осигурителния
доход. След извършено увеличение на финансовия резултат на ЕТ „Й.П.- 54“, на
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от с.з., ревизиращите
определили нов размер на облагаемия доход за лицето от дейността му като ЕТ за ревизираните години, различен от
декларирания с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ резултат.Допълнително установените
задължения за ЗОВ на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващото
се лице, за годишно изравняване за 2015 г. и 2016 г. са в резултат на
установения с РА нов размер на облагаемия доход, въз основа на който е
определен и осигурителния доход. Окончателните осигурителни вноски, дължими от Й.П.,
са установени върху годишния осигурителен доход, определен след приспадане на
осигурителния доход, върху който ревизираното лице е направило авансово вноски
за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване, както и осигурителния доход, върху
който ЗЛ е направило окончателни вноски за 2016 г. При определяне на годишния осигурителен доход
за ревизираните години, върху който жалбоподателят дължи вноски за годишно
изравняване е приложено ограничение до максималния месечен размер на осигурителния
доход определен със ЗБДОО за 2015 г. и 2016 г. – 2 600,00 лв. или в годишен
размер 31 200,00 лв., тъй като облагаемия доход установен при ревизията го
надвишава. Размерът на окончателните осигурителни вноски е определен съгласно
чл. 6, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от КСО /за фонд „Пенсии“ –12,8% ; за фонд „Общо
заболяване и майчинство“ – 3,5% и за ДЗПО – 5%/. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и
съобразно размера на здравноосигурителната вноска, посочен в чл.
2 от Закона за бюджета на НЗОК – 8 % за 2015 г. и 2016 г., е определена вноската
за довнасяне в приход на НЗОК (таблици на л. 48 гръб – 49 и л. 50 за ДОО;
таблици на л. 51 – 51 гръб и л. 52 – 52 гръб за ДЗПО – УПФ и таблици на л. 53
гръб и л. 54 гръб за ЗО). За невнесените в законоустановения
срок задължения за ЗОВ, върху годишния осигурителен доход за ревизираните
години, са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.Горестоящият
административен орган е намерил допусната грешка в определените с РА размери на
лихвите за ДОО, ДЗПО – УПФ и за ЗО, състояща се в неточно посочване на началния
момент, от който следва да бъдат изчислени дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 72 от Закона за задълженията и договорите когато последният
ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден, т.
е за задълженията за 2015 г. лихви за невнесените в законоустановения
срок задължения за ЗОВ са дължими от 04.05.2016 г., а за 2016 г. от 03.05.2017
г. В конкретния случай органите по приходите са приели за начална дата на
изчисляване на лихвите 01.05.2016 г. за задълженията за 2015 г. и 01.05.2017 г.
за задълженията за 2016 г.В резултат на изложеното установените задължения за
лихви за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване се изменят, както следва:лихви
върху вноски за ДОО за 2015 г. от 966,68 лв. на 963,12 лв.;лихви върху вноски
за ДОО за 2016 г. от 504,78 лв. на 502,54 лв.;лихви върху вноски за здравно
осигуряване за 2015 г. от 474,44 лв. на 472,70 лв.; лихви върху вноски за
здравно осигуряване за 2016 г. от 247,79 лв. на 246,69 лв.; лихви върху вноски
за ДЗПО - УПФ за 2015 г. от 296,53 лв. на 295,44 лв. лихви върху вноски за ДЗПО
- УПФ за 2016 г. от 154,25 лв. на 153,56 лв.;Обхватът на ревизията по ЗДДС е за
данъчни периоди от 29.02.2016 г. до 30.09.2016 г.Й.И.П.с ЕТ „Й.П.- 54“ не е
регистрирано по ЗДДС лице. В хода на ревизията, при прегледа на предоставените
първични счетоводни документи, органите по приходите установили, че за периода
от 01.02.2015 г. до 31.01.2016 г. РЛ е
осъществявало независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС – извършване на услуги с фадрома. Задълженото лице е отчитало реализираните приходи
от извършени услуги, като е издавало фактури към клиентите. Разплащанията с
клиенти се осъществявали единствено чрез банкови преводи. РЛ няма регистрирано
фискално устройство с дистанционна връзка с НАП. За получените приходи от
дейността РЛ е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответните години – 2015 г.
и 2016 г., декларирани в Приложение № 2 – Доходи от дейност като ЕТ.Й.П.с ЕТ „Й.П.-
54“ е извършвал услуги с фадрома през продължителен
период от време и редовно, на клиенти: „*** ТРЕЙД 2012“ ООД, ГПК „ЧИЛ ТЕПЕ 97“
и община ***, като за извършените услуги са издадени фактури, разплатени по
банков път.Органите по приходите констатирали, че ревизираното лице/жалбоподател
е извършвало независима икономическа дейност - извършване на доставки на услуги
с фадрома на територията на страната, които са
облагаеми доставки, съгласно чл. 9 от ЗДДС.Ревизиращият екип констатирал, че Й.П.с
ЕТ „Й.П.- 54“ отговаря на изискванията за задължителна регистрация с достигнат
облагаем оборот към 31.01.2016 г. в
размер на 51 499,31 лв., като поддържа оборот над 50 хил. лв. до м.08.2016 г.
вкл., след което облагаемият оборот спада под 50 хил. лв. Предвид установения
облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, Й.И.П.с ЕТ „Й.П.- 54“ е
следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най-късно
до 14.02.2016 г., но не го е направил. Изследвайки облагаемия оборот по месеци,
в хода на ревизията са установени периодите, в които ревизираното лице е
следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да действа като такова, т.е. да
начислява косвен данък при извършване на облагаеми доставки. За периодите от
29.02.2016 г. до 30.09.2016 г., включени в обхвата на ревизията по ЗДДС,
органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /изм. ДВ, бр. 94
от 2012 г./ за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление
за регистрация в срок, като са приели, че лицето дължи данък за извършените от
него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало
да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. След 01.10.2016 г. до 31.12.2016
г. не е установено задълженото лице да е реализирало облагаем оборот надхвърлящ 50 000 лева и няма основания за задължителна
регистрация по ЗДДС.Органите по приходите са приложили нормата на чл. 67, ал. 2
от ЗДДС и са приели, че данъкът се смята за включен в договорената цена на
извършените услуги. С РА е установен дължим ДДС за извършените облагаеми
доставки от Й.И.П.с ЕТ „Й.П.- 54“
за данъчни периоди от 29.02.2016 г.
до 30.09.2016 г. в общ размер на
5 708,21 лв. с прилежащи лихви в размер на 1 199,46 лв., изчислени на основание
чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.В съдебно заседание на 18.09.2019г. е
изслушана и приета съдебно-счетоводна /ССЕ/, за изготвянето на която вещото
лице е проучилоо
всички налични документи по делото. Експертизата не е оспорена от страните. В
заключението си вещото лице посочва, че фактурите, издадени от „НИГЕЯ“ ООД , „ТИРЕГИ
– С. А.“ ЕТ, „БЪКИ ФРЕШ“ ЕООД и „МАД СПОРТ“ ЕООД са осчетоводени в
счетоводствата на ЕТ „Й.П.- 54“, но по отношение на счетоводството на
доставчиците експертизата не може да даде заключение, тъй като с тях не е
установен контакт. По отношение на доставките на стоките по процесните
фактури плащането е извършено в брой, но освен фактури, други свързани с
доставката документи не са установени. Движението на получените от ЕТ „Й.П.-
54“ стоки не може да бъде проследено, тъй като те не са заприходени
на склад, а са отразени като директен разход. Материалите са вложени и са
отразени като разход в счетоводството на ЕТ „Й.П.- 54“. Във връзка с договора
за наем на челен товарач, с наемател ЕТ „Й.П.- 54“ е извършена проверка в
счетоводството на наемодателя „*** Трейд-2012“ ООД като е установено, че при
него не са отразявани разходи за ремонт на активи, а процесните
фактури са отразени като разход за материали. При така посочените отговори са
изготвени два варианта на дължимите лихви за просрочие
към 25.07.2018г. за ЗДДФЛ и за окончателните осигурителни вноски, подробно
описани в ССЕ.В съдебно заседание на 18.09.2019г. е изслушана и приета без
възражения от страните съдебна автотехническа
експертиза /САТЕ/, за изготвянето на която вещото лице бил проучил всички
налични документи по делото. В заключението си вещото лице по САТЕ посочва, че получените от ЕТ „Й.П.-
54“ материали по фактури са части от
МПС, а някои от тях и от челен товарач и същите могат да бъдат използвани за
неговия ремонт.В съдебно заседание на 19.03.2019г. е изслушан свидетеля Е.М.К..
Съгласно показанията на К., той се познава жалбоподателя Й.П.от 14, 15 години. Двамата работели самостоятелно, но „в едно предприятие“, като
извършват услуги с наети МПС „фадрома“. Обичайно
извършваните услуги са по заявка и са зареждане на бункери с вода, изграждане
на диги, разчистване на полета. Твърди, че П.бил бил
наел фадромата БЕЗВЪЗМЕЗДНО от „*** трейд 2012“ ЕООД.
Обикновено ремонтите се извършват съвместно от двамата/свидетеля К.и жалбоподателя
П., тъй като нямали според свидетеля
наети работници. Фадромите според свидетеля
били „стари машини“ и постоянно по тях се извършват ремонти. Резервните части се
закупували според свидетеля от различни фирми, като информация се получава от
публикувани обяви в Интернет. Разполагат с автобаза за извършване на ремонтите,
оборудвана с канали, кранове и телфери. Свидетелят бил присъствал понякога при
извършването на поръчки на резервни части.Настоящият състав на съда кредитира
изводите на вещите лица по допуснатите ССЕ и САТЕ, като следва да се посочи, че
същите не водят до промяна на фактическата обстановка при ревизията и не
променят изводите на ревизиращият екип. Фактическата обстановка не се променя и
от показанията на свидетеля относно необходимостта от закупуването на резервни
части за извършване на ремонт на твърдяно наето МПС. При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават отмяна на ревизионния акт само на това основание.Извършените
процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното
производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните
принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и от компетентните органи по
приходите. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са
били надлежно съобщени на жалбоподателя, който в предвидените по ДОПК срокове
ги е обжалвал. По този начин му е била осигурена възможност да упражни правото
си на защита в пълен обем. В този смисъл, е неоснователно възражението на
жалбоподателя за неспазване на процесуалните правила.Следва да бъде посочено,
че с цел спазване на принципите, визирани в Глава І „Предмет и основни
принципи” на ДОПК, органът по приходите с оглед установяване реалността на
въпросните доставки на услуги е предприел съответните процесуални действия по
събирането на информация и данни относно реалността на доставките на услуги, по
повод на които са съставени обследваните фактури от процесните
доставчици - „НИГЕЯ“ ООД , „ТИРЕГИ – С. А.“ ЕТ, „БЪКИ ФРЕШ“ ЕООД и „МАД СПОРТ“
ЕООД. В хода на ревизията органът по приходите е отправил искания за извършване на насрещна проверка на въпросните
доставчици. От жалбоподателя също е било изискано на няколко пъти представянето
на документи и писмени обяснения относно фактурираните доставки на стоки.
Независимо от факта, че „НИГЕЯ“ ООД , „ТИРЕГИ – С. А.“ ЕТ, „БЪКИ ФРЕШ“ ЕООД и
„МАД СПОРТ“ ЕООД не представят конкретни доказателства, удостоверяващи
реалността на спорните доставки, ревизиращият екип е инициирал извършването на
определени проверки в информационната система на НАП. Всички представени в хода
на извършеното ревизионно производство доказателства и доказателствени
средства са подробно описани в констативната част на съставения доклад и са
анализирани от страна на органа по приходите. Въз основа на тяхната съвкупна
преценка е изведено заключението, което се споделя от състава за липса на
доказателства, които по безспорен начин да удостоверят, че спорните доставки на
стоки са извършени от конкретния доставчик, посочен във фактурите. В жалбата се съдържат общи постановки относно
установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, касаещи коментираните
доставчици и цитати на разпоредби от ЗДДС.По отношение твърдението на
жалбоподателя, че наличието на договори за наем на челен товарач с „***
Трейд-2012“ ООД, с който е осъществявана икономическата дейност на ЕТ е
достатъчно основание да се приеме, че е налице извършена доставка на материали
по процесните фактури по смисъла на ЗДДС, следва да
бъде посочено, че визирания договор за наем не представлява доказателство за
документиране на фактически изпълнена доставка на стоки. В договора се съдържа
клауза, че товарачът се предоставя от наемодателя на наемателя за срок от пет
години, считано от датата на подписване на договора, в добро техническо
състояние. Не е договорено между страните заплащане на наем, но е договорено
задължение за наемателя да поддържа МПС-то във вида и техническото състояние,
както го е получил. Това несъмнено води до извод, че разходите за резервни
части и ремонт на актива са за сметка на ползвателя му, като следва да бъде
доказана необходимостта от извършването на ремонти и закупуването на резервни
части.В настоящия случай, жалбоподателят е осчетоводил като текущ разход
данъчните основи по фактури, издадени от посочените по-горе дружества
доставчици, но не е ангажирал никакви доказателства относно необходимостта от
ремонт при повреждането именно на закупените резервни части. Не са подкрепени с
доказателства и твърденията, че контактът с фирмите – доставчици е осъществяван
въз основа на публикувани обяви в Интернет, както и не са представени
доказателства за постъпване на резервните части в „автобазата“ в гр. ***, тъй
като доставчиците упражняват икономическата си дейност в други населени места.
В тази връзка, показанията на свидетеля не
кореспондират с останалите доказателства дадени са от заинересовано
лице и съдът не ги кредитира, т.к. свидетелят единствено посочва, че ремонтите
били извършвани от него и жалбоподателя ,като твърди ,че разполагали с техническа обезпеченост за
това.В тази връзка по делото не е спорен между страните въпросът дали
съответните закупени материали – машинни елементи, възли и агрегати са части от МПС, някой от тях за челен товарач и
могат да бъдат вложени в ремонта му. Спорни са въпросите относно необходимостта
от ремонт и доставката на резервните части именно от издателите на фактурите.
Представените от третото неучастващо по делото лице „*** трейд 2012“ ООД
писмени доказателства само и единствено съдържат данни, че дружеството е издало
фактури и е отчело текущи разходи по сметка 602 Разходи за външни услуги, които
са му извършени от ЕТ „Й.П.– 54“ с предоставено от самия получател на услугите
МПС. Доколко това е икономически целесъобразно, не е предмет на делото, но не
може да се направи пряка връзка с осчетоводените от ЕТ разходи за резервни
части (материали) за ремонт на предоставения му за ползване актив. Пряка връзка
съществува единствено между отчетените от „*** трейд 2012“ ООД разходи за
външни услуги към жалбоподателя, който, от своя страна, следва да отчете приход
в съответния отчетен период, тъй като не се оспорва фактът, че е извършвал тези
услуги. В този смисъл, фактът, че наемодателят „*** трейд 2012“ ООД не е
отчитал разходи за ремонт и за закупуване на резервни части не означава, че
правомерно жалбоподателят ги е отчитал, доколкото активът е предоставен в
държане на наемателя не срещу заплащане на наем, а срещу извършване на разходи
за поддържането му в експлоатационна годност.Съдът намира, че заключението на вещото лице по ССЕ потвърждава констатациите в обжалвания РА
относно факта, че ЕТ е отчело текущи разходи за материали за поддръжката на
предоставено му за безвъзмездно ползване МПС. Същевременно, вещото лице е
направило извод, че не може да се
проследи движението на закупените материални запаси, тъй като през периода
жалбоподателят е водил едностранна форма на счетоводство и не е заприхождавал стоките на склад. Несъмнено, в случай, че
доставените резервни части са предназначени за текущ ремонт на нает актив, то
същите правилно са намерили отражение в разходната част на ОПР и ГДД.
Същевременно, обаче, не са опровергани направените констатации в РД относно
обстоятелството, че доставчиците или нямат търговски взаимоотношения с
жалбоподателя, или не са декларирали дневни обороти във ФУ или не са извършвали
икономическа дейност, резултатите от която да са декларирани в ОПР и ГДД. Това
означава, че отчетените от ЕТ /жалбоподателя текущи разходи са извършени въз
основа на първични счетоводни документи, които не отразяват вярно и точно
стопанската операция. В случая, не са ангажирани несъмнени доказателства, че
именно издателите на фактурите са извършили фактически доставката на резервните
части, които според твърденията на П.са използвани за ремонт на наетия актив.Законосъобразно,
на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, т. 1 от ЗКПО е
извършено преобразуване на декларирания СФР със сумите съответно в размер
на40680лв. за 2015г. и в размер на40100лв. за 2016г., съответно е изчислен нов
размер на облагаемия доход за отчетните периоди. Въз основа на това, правилно
са изчислени дължимите суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с
прилежащите лихви и вноските за ЗОВ за годишно изравняване въз основа на
изчисления нов размер на осигурителния доход, ведно с прилежащите лихви.
Доколкото допуснатите грешки в размера на прилежащите лихви са коригирани в решението
на горестоящия административен орган, обжалваният РА,
потвърден и изменен с решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив,
следва да бъде потвърден, в тази му част. В хода на ревизията са събрани
достатъчно доказателства, че разходите за материали по фактурите с посочените
издатели не са реално извършени и не са доказани документално. В тази връзка
правилно е извършено увеличението на финансовия резултат на лицето в качеството
му на ЕТ, съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Не се признават за данъчни цели
разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл.
10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни
цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по
смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По
отношение наведените в жалбата оплаквания относно неправилно изчислени лихви за
закъснение В Решението си на Директора на Д”ОДОП” гр. Пловдив е посочил, че
неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но
невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и
други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва.
Дължимият данък по чл. 48 се внася до 30 април на годината, следваща годината
на придобиване на дохода. В случая неправилно е приета за начална дата на
изчисляване на лихвите за данък върху дохода за 2015 г. и за 2016 г., съответно
- 01.5.2016 г. и 01.5.2017 г., тъй като те са неприсъствени/почивни дни/.
Според разпоредбата на чл. 22, ал. 07 от ДОПК - когато срокът изтича в
неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него
присъствен ден. Ето защо за внасянето на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2015 г. първия присъствен ден /след 30.04./ е
03.5.2016 г., а за 2016 г. първия присъствен ден е 02.5.2017 г. Предвид така
посочените срокове, лихвите за закъснение следва да се изчислят с начални дати
съответно за задължението за данък върху дохода за 2015 г. от 04.5.2016 г., а
за задължението за 2016 г. от 03.5.2017 г., поради което размерът на дължимите
лихви за 2015 г. следва да бъде изменен от 1 122,86 лв. на 1118,73 лв. и за 2016 г. от618,17 лв. на 615,43 лв.По
отношение допълнително начисленият ДДС, в жалбата са изложени единствено
възражения, че невключването на издадени фактури с получател ЕТ в приходната
част на ОПР се дължи на преждевременното им издаване, в следствие допусната
техническа грешка. Съдът намира, че това възражение е неоснователно, тъй като
не се посочва в кои именно фактури са допуснати технически грешки, а дори да се
приеме, че е така – жалбоподателят не е извършил никакви действия, които да
доведат до евентуалното им анулиране, съответно издаването на нови фактури. По
делото са представени доказателства за издадените фактури към единия от
получателите на услугите – „*** трейд 2012“ ООД, който е представил и вторични
счетоводни регистри за осчетоводяване на разходи за външни услуги. В този
смисъл, по делото не е ангажирано изготвянето на ССЕ със съответната задача,
както и не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на тези
твърдения в жалбата.Настоящият съдебен състав намира за правилни и
законосъобразни изводите в обжалвания РА и решението на горестоящия
административен орган относно момента на достигане на облагаем оборот за
регистрация на жалбоподателя по ЗДДС, съобразно разпоредбата на чл. 96, ал. 1
от ЗДДС. В таблица на /л. 46 / са обобщени данните за облагаемия оборот на ЕТ
за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., като е
установено, че същият е в размер, надвишаващ 50 000лв. към 31.01.2016г.
Правилно е изчислено, че същият спада под 50 000лв. към 01.10.2016г., т.е.
жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до
14.02.2016г. и дължи ДДС за периода от 29.02.2016г. до 30.09.2016г. Доколкото
не е ангажирано изготвянето на заключение по ССИ относно аритметичната точност
на направените изчисления, съдът намира, че правилно е приложена разпоредбата
на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.Съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е правилен
и законосъобразен и в тази си част, а жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли. При този изход на спора и
предвид направеното искане съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в
размер на1611,97лв /хиляда шестстотин и единадесет лева и деветдесет и седем
стотинки/. Мотивиран от горното , Съдът;
Р Е
Ш И:
Отхвърля жалбата на Й.И.П., ЕГН: **********, действащ
като ЕТ „Й.П.- 54“ ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ********,
представляван от адвокат И.Г., против Ревизионен акт (РА) №Р-16001618000586-091-001/25.07.2018г.,
издаден от И.К.К.началник сектор, възложил ревизията
и Й.Д.П.главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията, при
ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 596 от 15.10.2018г. на
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”) гр.
Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, относно допълнително начислен ДДС
в общ размер на5708,21лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на1
199,46лв., дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер
на4953лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 118,73лв. и за 2016г. в
размер на4934лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 615,43лв. и вноски за
ЗОВ: за 2015г. ДОО в размер на4264,08лв., ведно с прилежащите лихви в размер на963,12лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 1 308лв., ведно с прилежащите лихви в размер на295,44лв.
и ЗО в размер на 2 092,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на472,70лв. и
за 2016г.: ДОО в размер на4028,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 502,54лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на1231,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на153,56лв. и ЗО в размер на1977,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
246,69лв.като неоснователна. Осъжда
Й.И.П., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „Й.П.- 54“ ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. ********да
заплати на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП разноски в размер
на1611,97лв. /хиляда шестстотин и единадесет лева и деветдесет и седем
стотинки/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.Препис от акта да бъде изпратен на страните. Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия;/П/