№ 388
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330200537 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-3389-000037, издадено
от НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, 06 РУ - ПЛОВДИВ, с което на
В. АС. К. е наложена:
- глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП
- глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски. По конкретно се сочи, че:
-неправилно била установена фактическата обстановка по делото,
доколкото жалбоподателят не бил извършил дрифт, а обратен завой;
-приплъзгването на задницата на автомобила не било установено по
несъмнен начин, а освен това можело да се дължи на особеностите на
предприетата маневра, а не на преднамерено извеждане от сцепление на
автомобила;
-не било установено от контролните органи какви са другите цели, за
които е използван пътя;
1
-аргумент, че в процесния случай не бил извършен дрифт, можело да се
почерпи от обстоятелството, че гумите на автомобила били скъпи, а самото
МПС било снабдено с антиблокираща система;
-АУАН и НП били издадени в противоречие с чл. 52, ал.4 ЗАНН,
доколкото контролния орган не бил положил усилия да разпита посочените
във възражението срещу АУАН свидетели;
-показанията на актосъставителя следвало да се дискредитират,
доколкото същият бил пристрастен и във влошени отношения с
жалбоподателя, който бил подал сигнали срещу него, а освен това не бил
положил усилия да осигури прилагането по делото на записа от
видеорегистратора, с който била снабдена полицейската кола;
-неправилно не бил приложен чл. 28 ЗАНН;
-в АУАН и НП не били посочени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и доказателствата, които подкрепят изводите на
наказващия орган.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 24.01.2021г. свидетелите С.С., заемащ длъжност ******* към 06 РУ
на МВР-Пловдив, и Г.С. на длъжност ******* към 06 РУ-Пловдив,
изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред в
2
обслужваната територия- район Източен на гр. Пловдив.
Около 18:20 часа на същата дата патрулния автомобил на двамата
свидетели бил позициониран в района на ул. Крайна № 2, когато те
забелязали срещу тях да се движи лек автомобил Мерцедес С350 ЦДИ с рег.
№ *******, управляван от жалбоподателя В.К..
Автомобилът се движел нормално, праволинейно, при спазване на
ограниченията на скоростта. Жалбоподателят бил сам в управлявания от него
автомобил. Пътят, по който се движел лекият автомобил Мерцедес, бил
широк, с две платна за движение, като в района на ул. Крайна № 2 било
налице и уширение за спирка на градския транспорт. В района били налични
и пешеходни пътеки. Автомобилът Мерцедес се движел направо, по посока
на спрелия патрулен автомобил.
Достигайки посоченото уширение, жалбоподателят изведнъж
форсирал двигателя, подал рязко газ, започнал да превърта гуми,
преднамерено извел автомобила си от сцепление, в резултат от което
предницата останала на място, задницата поднесла и чрез приплъзгването
осъществила полукръг. Приплъзгвайки се автомобилът Мерцедес
извършил движение на 180 градуса, като след приключване на маневрата
предницата му била в посока обратна на патрулния автомобил и реално бил
постигнат резултата на маневрата обратен завой.
След това жалбоподателят продължил движението си в посоката, от
която бил дошъл. Полицейските служители С. и С. възприели посочените
маневри и тръгнали с патрулния автомобил след жалбоподателя. След около
500 метра той бил спрян за проверка, но било установено, че не носи в себе си
контролен талон към СУМПС и други документи за самоличност.
За установяване на самоличността му бил отведен в сградата на 06 РУ,
където бил издаден и АУАН по делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.
В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са
опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна
инициатива на съда доказателства- разпит на актосъставителя (дадени пред
настоящия състав и по АНД 1481/2021, прочетени на основание чл. 281, ал.1,
3
т.2 НПК) и свидетеля по акта- Г.С. (дадени непосредствено пред настоящия
състав), които с категоричност потвърдиха отразеното в акта.
Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се
опровергава от разпита на водените от жалбоподателя свидетели Р. К.
(дадени непосредствено пред настоящия състав) и И. И. (дадени по АНД
1481/2021, прочетени на основание чл. 281, ал.1 НПК), доколкото по мнение
на настоящия състав показанията на тези двама свидетели по никакъв
начин не опровергават извода за извършен дрифт от жалбоподателя по
времето и мястото посочени в АУАН.
Всъщност в случая сме изправени пред класически случай, в който
досежно релевантните по делото обстоятелства са налице две
противоречащи си групи свидетелски показания:
-от една страна са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
-а от друга страна са показанията на водените от жалбоподателя
свидетели.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, но не поради техния брой, а поради
качеството на тези свидетели- полицейски служители, които са
незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е
включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина
относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им
биха довели до отмяна или потвърждаване на НП.
В тази връзка следва да се отчете, че показанията на двамата
полицейски служители са последователни, устойчиви в хода на целия
административно-наказателен процес, взаимно допълващи и взаимно
подкрепящи се, поради което заслужават пълен кредит на доверие.
Не на последно място следва да се отчете и и категоричността в
показанията на двамата полицейски служители, които с положителност
потвърдиха, че:
-лично са възприели извършените нарушения;
-от мястото където са били застанали са имали чудесна видимост към
местоположението на жалбоподателя и извършваните от него маневри.
От друга страна относно двамата доведени от жалбоподателя свидетели
4
се установи, че са в приятелски отношения с него, което е индиция за
възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото и поставя под
съмнение достоверността на заявеното от тях.
По-важното обаче в случая е, че противоречието между заявеното от
полицейските служители и двамата водени от жалбоподателя свидетели
не е същинско, а само мнимо, привидно.
Това е така, доколкото и актосъставителя и свидетелят по акта са
категорични, че процесният дрифт е извършен на ул. „Крайна“ до № 2.
Същевременно и св. К. и св. И. свидетелстват, че когато видели
жалбоподателят той не извършил дрифт, а законосъобразен обратен завой
след подаване на мигач. Ключовото в случая, обаче е съвсем различното
местоположение на двамата свидетели- К. и И., за което всъщност в
показанията им е налице непоследователност:
- разпитан непосредствено пред настоящия състав, св. К. потвърждава,
че със св. И. пиели кафе на ул. „Ландос“, когато видели жалбоподателя;
-от друга страна в прочетените на основание чл. 281, ал.1 НПК
показания св. И. завява, че двамата били на лавка „до улица Крайна № 2“.
Като съпостави тези противоречиви твърдения на двамата свидетели
помежду им и с показанията на актосъставителя, който изрично потвърди, че
двамата свидетели К. и И. не са присъствали на мястото на
произшествието, съдът намира, че следва да се кредитират показанията на
св. К. и да се приеме, че двамата със св. И. са пиели кафе на ул. „Ландос“ ,
като посоченото е съвсем различно място от това, на което е извършено
вмененото нарушение.
Тоест двамата свидетели са наблюдавали движението на автомобила
на жалбоподателя на съвсем различно място, в различно време и
описаната от тях маневра обратен завой чрез подаване мигач по никакъв
начин не изключва и не влиза в противоречие с описаната от
полицейските служители маневра на ул. Крайна № 2.
Поради гореизложеното съдът кредитира изложеното от двамата
полицейски служители, че на ул. „Крайна“ № 2 жалбоподателят форсирал
двигателя, подал рязко газ, завъртял задните гуми на управлявания от него
автомобил, преднамерено извадил същия от сцепление, поради което
извършил кръгово движение с МПС чрез приплъзгването на задницата на
автомобила.
5
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че показанията
на двамата полицейски служители не се кредитират само в частта, с която
твърдят, че жалбоподателят е извършил завъртане с управлявания от него
автомобил на 360 градуса и в този смисъл са основателни възраженията в
касационната жалба, изложени от адв. Б..
При извършения от настоящия състав непосредствен разпит се установи
обаче, че тези неправилни твърдения за извършено завъртане на 360 градуса
се дължат не на неправилни фактически възприятия, а на недобри
познания по геометрия и на използваните от тази наука понятия. При
зададените от съда уточняващи въпроси, както актосъставителя, така и
свидетеля по акта уточниха, че:
- първоначално, управлявания от жалбоподателя автомобил се е
движел с насочена към тях предница,
- като след приплъзгването е останал с насочена към тях задница, а
предницата е сочела към посоката, откъдето е дошъл автомобила,
- тоест постигнат е ефекта на маневрата „обратен завой“.
Посоченото представлява завъртане не на 360, а на 180 градуса,
поради което именно това фактическо положение се възприема от съда, но
по-важното е, че допуснатата непрецизност в изказа на контролните органи
по никакъв начин не води до съмнения в правнорелевантните факти, още
повече с оглед дадените от тях разяснения в съдебно заседание.
Гореизложените изводи не се опровергават от твърденията на
жалбоподателя, че гумите му били нови и скъпи и не би извършил дрифт с
тях, за да не ги изтърка, доколкото въпросът за отношението, което има
дадено лице към собствените му вещи и грижите, които полага за тях, е
изцяло ирелевантен към административно наказателната му отговорност, при
установено по несъмнен начин извършване на административно нарушение.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложените по делото
заповеди на Министъра на вътрешните работи, като:
6
-компетентността на актосъставителя произтича от т. 2 от Заповед №
8121з-825/19.07.2019г. за изменение и допълване на т.1.4 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г.,
-а компетентността на наказващия орган от т. 2.8 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено и
установено на 24.01.2021г., АУАН е издаден на същия ден, а НП - на
09.02.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната
отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП.
Противно на възраженията в жалбата, както в АУАН, така и в НП в
достатъчна степен е дадена индивидуализация на допуснатото нарушение
от фактическа страна, което позволява надлежното му квалифициране
от съда, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16/09/2021
на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020. Това е така, доколкото както в
АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно конкретни твърдения, че на
24.01.2021, около 18:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Крайна“ № 2
жалбоподателят:
-използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели
освен за превоз на пътници и товари, като извършвал резки маневри и
преднамерено извеждал автомобила извън контрол, чрез загуба на сцепление
на задните гуми;
-не носел контролен талон към СУМПС.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, от която
възможност той се е възползвал, поради което в максимална степен е
охранено правото на защита на наказания субект.
Действително, както коректно се изтъква в жалбата, от наказващия
орган е допуснато нарушение на задължението му по чл. 52, ал.4 ЗАНН за
7
извършване на всестранно разследване, като не са разпитани свидетелите
посочени от жалбоподателя в подаденото от него писмено възражение. Този
порок в дейността на администрацията, обаче не е съществен, доколкото е
саниран в централната съдебна фаза на процеса, в която всички
доказателствени искания на защитата са уважени, събрани са посочените
от защитата гласни доказателствени средства, които обаче не променят
изводите за несъмнена установеност на извършеното нарушение и на
неговото авторство.
Основателен е и доводът в жалбата, че въззиваемата страна, при
положение че в 3-дневен срок е постъпило възражение срещу АУАН, с което
се оспорват фактическите констатации в АУАН, е следвало да предприеме
всички необходими и достатъчни мерки , за да се гарантира, че на
съдебната фаза на процеса ще бъде наличен записа от видеорегистратора, с
който е бил оборудван полицейския автомобил. Това не е сторено, в
резултат от което, видно от полученото по Дирекция „Вътрешна сигурност“
записът е унищожен поради изтичане срока за неговото съхранение.
Посочения порок в дейността на наказващия орган би бил съществен, ако се
бе отразил на изяснеността на релевантната по делото фактическа
обстановка. В посочения случай, обаче вече бе мотивирано, че
извършването на нарушението се установява по несъмнен начин от
показанията на двамата разпитани полицейски служители, които по никакъв
начин не се опровергават от заявеното от доведените от жалбоподателя
свидетели, поради което допуснатия пропуск в дейността на
полицейските органи не е съществен.
Чисто формално основателен е и доводът в жалбата, че в НП е налице
порок по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото не са посочени
доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението.
Допуснатият порок, обаче също не е съществен, доколкото е отстранен в
централната съдебна фаза на процеса, в която както вече се посочи, са
уважени всички доказателствени искания на защитата, събрани са
допълнителни писмени и гласни доказателствени средства, които са надлежно
обсъдени в акта на съда и потвърждават извършването на вменените
нарушения.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ОПОРОЧЕНОСТ НА ПРОЦЕСА
8
ПОРАДИ ПРИСТРАСТНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ.
Посоченото възражение се явява неоснователно поради неподкрепеност
от доказателствата по делото.
На първо място изцяло доказателствено неподкрепени останаха
твърденията на жалбоподателя за влошени междуличностови отношения
между него и актосъставителя, доколкото по делото не се установиха
никакви лични или служебни конфликти между тях, които да са
съществували преди момента на съставяне на АУАН.
Действително не е спорно между страните, че в подаденото в
законоустановения 3-дневен срок възражение срещу АУАН, жалбоподателят
е изложил пред началника на 06 РУ –Пловдив оплакване, че е в лоши
отношения с актосъставителя и че същият е пристрастен и само си търси
повод да го накаже. Така изложените твърдения, обаче представляват само
субективни възприятия на жалбоподателя, но не и обективни данни от
които да може да се направи извод за пристрастност на актосъставителя,
още повече, че тези „субективни възприятия на жалбоподателя“ са
категорично отречени и опровергани от актосъставителя, както в
приложените по преписката докладни записки, така и при непосредствения
му разпит пред съда.
Действително по делото не е спорно, че актосъставителят е съставил
преди процесния и два други акта на жалбоподателя. Посоченото обаче по
никакъв начин не говори за пристрастност или лично отношение, доколкото
се касае за съвсем различни факти, които са подведени от актосъставителя
под съответната правна норма.
В този смисъл следва да се отчете и трайната практика на ВКС, която
следва да намери субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН, че
обстоятелството, че даден съдия е постановил една или повече осъдителни
присъди спрямо даден подсъдим по други самостоятелни обвинения, не
означава, че той е пристрастен или предубеден.
Така Решение №90/23.07.2020 по дело №381/2020 на ВКС, Решение
№29/21.05.2020 по дело №87/2020, Решение № 179 от 05.04.2013 г. по нак. д.
№ 449/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 374/ 21 октомври
2014г., трето наказателно отделение, н. д. № 1055/ 2014 година на ВКС
От друга страна, по делото не се доказаха каквито и да било други
9
действия на актосъставителя, от които да може да се направи извод, че той е
издал процесния АУАН, воден от лични отношения с жалбоподателя, а не от
вътрешното си убеждение въз основа на установените от него факти и
разбиранията му за правилното приложение на материалния закон.
В тази връзка категорично не може да се сподели становището, че
индиция за такава предубеденост било обстоятелството, че актосъставителят
не предприел действия по съхраняване на видеозаписа от
видеорегистратора, с който бил оборудван служебния автомобил. Както от
показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта, така и от писмата от
въззиваемата страна и от Дирекция „Вътрешна сигурност“ се установява, че
полицейските служители, които са патрулирали със съответния
оборудван с видеорегистратор автомобил (какъвто се явява
актосъставителят) нямат достъп до записите, които се създават, като те
автоматично постъпват в централната компонента в дирекция
„Вътрешна сигурност“ и се съхраняват там за срок от 30 дни. Тоест, дори
при наличие на най-добро желание, актосъставителят не е разполагал с
възможност да осигури прилагането на въпросния запис по делото.
Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че функциите и
правомощията на актосъставителя в хода на извънсъдебната фаза на
административно наказателния процес приключват с издаването и
връчването на АУАН , като дейността по чл. 52, ал.4 ЗАНН по
допълнително разследване по повод изложените от жалбоподателя
възражения срещу АУАН е относима към дейността на наказващия орган,
а не на актосъставителя.
От гореизложеното следва, че пропуска да се съхрани записа от
видеорегистратора е порок в дейността на наказващия орган, а не на
актосъставителя, поради което този пропуск по никакъв начин не може да
обуслови извод за пристрастност и предубеденост на актосъставителя. Още
повече, че по-горе вече се обоснова, че този пропуск не е съществен
доколкото извършването на нарушението и авторството на деянието се
установява по несъмнен начин от останалите събрани по делото
доказателства.
Освен това съгласно трайната съдебна практика нарушенията на
процесуалния и на материалния закон в процеса по събиране и ценене на
доказателствата сами по себе си не могат да бъдат основание за да се
10
приеме предубеденост и пристрастност на решаващия орган.
Така Решение № 382 от 26.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 368/2009 г., II н.
о., НК на ВКС.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН ОТНОСНО
НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 104Б, Т.2 ЗДВП.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е
приложен материалния закон.
Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите
нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари.
Законовата формулировка не е безкрайно прецизна, което е обяснимо и
с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви
към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б. т.2 ЗДвП.
Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна,
обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели
освен в съответствие с предназначението му , когато с МПС се
извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са
непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел
превоз на пътници и товари.
Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива
действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:
- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от
умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови
движения с МПС;
- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;
- преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до
поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на
движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки
маневри, за да овладее контрола върху него.
Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т.нар.
„дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.
11
В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от
12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к.
адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от
10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
„Дрифт“-а, като комбинация от гореизложените техники и действия е
типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б, т.2 от ЗДВП, но
трайната практика е също така категорична, че деянието би било
съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за
придвижване от едно място до друго, независимо:
- дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали
изпълнението им е успешно и професионално и
-дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за
дрифтиране.
Така Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 946 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 931 от
10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 613 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
12
Следва обаче да се проведе разграничение между използване на пътя
не по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби
нарушения на правилата на ЗДвП.
Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението на ЗДвП,
дори и да осъществява състав на престъпление, щом пътя е използван по
предназначение за придвижване от едно място до друго, деянието би
осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но би било
несъставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП.
Типични примери за гореизложеното са управление на МПС с много
висока скорост, след употреба на алкохол, на технически неизправно МПС,
без правоспособност на водача или при пренебрегване и на най-
елементарните правила за безопасност на движението.
Предвид виновния характер на административно наказателната
отговорност ( чл. 7 ЗАНН) от съставомерните по чл. 104б, т.2 ЗДвП деяния
следва да се отграничават случаите, при които до някои от гореописаните
резултати (въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с
пътя и др. ) се достига не поради виновните действия на водача, а поради
особеностите на пътната обстановка (например хлъзгав терен, радиус на
завоя) и други обективни фактори. В тези случаи деянието е несъставомерно
по чл. 104б, т.2 ЗДвП.
Така Решение № 223 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3247 / 2021 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2015 от
28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 997 от 18.05.2021 г. по к. адм.
н. д. № 464 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 780 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 195 / 2021 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 79 от 13.01.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2887 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Поради гореизложеното при преценка дали извършеното е
съставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП във всеки конкретен случай следва
съвкупно да се отчитат:
-вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС
и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел
13
превоз на пътници и товари;
-дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или
непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата.
Не на последно място при преценка за съставомерност на деянието
следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за
минимална продължителност на използването на пътищата не по
предназначение, като е напълно възможно:
- деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за
обществено ползване;
- да достигне до мястото, където е решил да извърши намислената
дрифт маневра;
- да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по
предназначение, а именно, за да се върне към мястото, от което е дошъл.
В този случай деянието отново се явява съставомерно по чл. 104б, т.2
ЗДвП, доколкото:
- е налице момент (независимо от неговата продължителност) , в
който пътят е използван не по предназначение;
- като предходното и последващо използване на пътя по
предназначение е функционално обусловено от извършването на
нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на
извършване на забранените маневри и техники.
Точно такъв е процесния случай, в който при доказателствения анализ
вече се установи, че:
-първоначално жалбоподателят правомерно е управлявал процесното
МПС по улица „Крайна“, докато достигне до района на № 2 и уширението на
спирката от обществения транспорт;
- там внезапно е форсирал двигателя, подал е рязко газ, започнал е да
върти гуми, извел е автомобила от сцепление, при което задницата му
направила чрез приплъзгване половин оборот, тоест завъртяла се на 180
градуса;
-след като завършил намислената маневра, той се отдалечил по
улицата, по която бил дошъл.
Извършените в зоната на уширението действия по обективните си
14
характеристики съставляват техниката дрифт, съгласно разбирането
обективирано в цитираната по-горе трайна съдебна практика, тоест
субсумират се под понятието „използване на пътя за цели различни от
предназначението му“.
Спорният въпрос е какво е било психичното отношение на дееца към
тези маневри. С АУАН и НП е вменена форма на вина умисъл и
„преднамерено“ извършване на всяко едно от тези действия.
Според настоящия състав тези твърдения в АУАН и НП се установяват
и от доказателствата по делото.
В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика по
наказателни дела, която следва да намери субсидирано приложение в
процесния случай на основание чл. 84 ЗАНН, според която, формата на вина
се извежда не от вербалните изявления на подсъдимото лице, а от
характера на реално, обективно извършените действия и обстановката
на тяхното проявление.
Така Решение № 424 от 18.12.2015 г. по н. д. № 968 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 63 от 25.02.2020 г. по н. д. № 149 /
2019 г. на Върховен касационен съд, Решение № 428 от 22.02.2013 г. по нак. д.
№ 1398/2012 г. на Върховен касационен съд.
В случая според съда от вида и последователността на установените
обективни действия на нарушителя, изразили се в:
-първоначално праволинейно движение с разрешена скорост по прав
участък от пътя;
-последвано от рязко форсиране на двигателя, подаване на газ и въртене
на гуми;
-последвано от загуба на сцепление на автомобила, поднасяне на
задницата и извършване от задницата чрез приплъзгване на половин оборот
(180 градуса) и то отново на прав участък и именно в част от пътя където
е имало уширение, позволяващо описаната маневра
категорично говорят за умисъл в действията му, тоест за вмененото в
АУАН и НП „преднамерено“ използване на път отворен за обществено
ползване не по предназначението му за превоз на пътници и товари, а с цел
извършване на намислената дрифт маневра, която има място само на
обозначените за това места, но не и на пътя.
В аналогичен смисъл са и показанията на двамата разпитани
15
полицейски служители, които категорично потвърдиха, че на база
дългогодишния им опит по контролиране правилата на ЗДвП, могат да
направят извод, че с оглед особеностите на автомобила и на факторите на
пътната обстановка, описаните действия могат да се дължат само и
единствено на преднамерени действия на водача.
Всъщност изводът за преднамереност в действията на жалбоподателя
се потвърждава и от показанията на доведения от него самия свидетел
Д.- ******* на автосервиз, който установи, че с оглед системите, с които е
снабден автомобила на нарушителя- антиблокираща система и електронно-
стабилизираща програма, до описания по-горе резултат няма как
технически да се достигне при непреднамерени, нецеленасочени
действия от страна на водача.
Поради гореизложеното съдът приема, че правилно е ангажирана
отговорността на дееца за извършеното от него нарушение по чл. 104б, т.2
ЗДвП.
Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция
отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма, като в тази
връзка са неоснователни възраженията на защитата, че санкцията била
прекомерно сурова.
Въпросът за размера на санкциите, които са във фиксиран размер
(и в този смисъл няма възможност за индивидуализация от съда) е такъв на
законодателна политика и на оценка от законодателя на степента на
обществена опасност на даден вид нарушение, като видно от завишения
размер на предвидената санкция, в случая законодателят е счел, че с
нарушения като процесното чувствително се засягат обществените
отношения, свързани с безопасността на транспортната дейност.
По изложените съображения НП следва да се потвърди в тази част.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.1 ЗДВП.
Извършването на това нарушение, изразяващо се в неносене на
контролния талон към СУМПС, не е оспорено от нарушителя, като при
извършена служебна проверка съдът намира, че при вярно установени факти,
правилно е приложен и материалния закон, като наложената санкция отново
кореспондира на фиксирания размер, очертан в санкционната норма, поради
16
което НП следва да се потвърди и в тази част.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 28 ЗАНН.
Възражението за маловажност на случая се явява неоснователно.
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса (в редакцията на ЗАНН
към момента на извършване на деянието) на изрична законова дефиниция
на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В процесния случай не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства да са налице обстоятелства, които да очертават процесната
противоправна деятелност като такава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичния случай на допуснати нарушения с тази правна
квалификация.
Точно обратното- според съда обществената опасност на извършеното е
даже завишена.
На първо място този извод следва от обстоятелството, че с едно деяние
деецът е извършил две самостоятелни нарушения на ЗДвП.
На следващо място, на завишена степен на обществена опасност сочат
и времето и местото на извършване на нарушението- в активната част от
денонощието -18:20 часа, в близост до спирка на обществения транспорт
и пешеходни пътеки, което чувствително завишава риска от причиняване на
вреди на граждани и имущество.
17
Освен това от справката за нарушител/водач е видно, че степента на
лична обществена опасност на дееца също е повишена, доколкото може да
се направи извод, че същият е системен нарушител на правилата на
ЗДВП, за чието превъзпитание и поправяне е необходимо той реално да бъде
санкциониран , а не е достатъчно само да бъде предупреден по реда на чл. 28
ЗАНН.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- началник на
сектор Пътна полиция -Пловдив. Не са изложени твърдения, а не са и
представени доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
18
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-3389-000037,
издадено от НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, 06 РУ - ПЛОВДИВ, с
което на В. АС. К. е наложена:
- глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП
- глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
19