П
Р О Т
О К О Л
№ 346
гр. Пловдив, 16.07.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МИТЕВ
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
секретар: АННА СТОЯНОВА,
прокурор: РУМЕН БОЕВ,
сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАНОВА
ВЧНД № 313 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10,00 часа в залата се явиха:
Съгласно решение на СК към ВСС и Заповед на председателя на Апелативен съд Пловдив, производството по настоящото дело ще се осъществи чрез видеоконферентна връзка - използване на програма Skype, по отношение на обвиняемия А.А.А., който е осигурен в помещение в Ареста на гр. П..
В качеството на защитници на обвиняемия се явяват адвокат Д. Б. и адвокат К. Д., редовно упълномощени от по-рано.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор РУМЕН
БОЕВ.
В залата присъства и системният администратор на Апелативен съд Пловдив Валентина Нончева.
СТАНОВИЩА
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв.
Б.: Да се даде ход на
делото.
Адв.
Д.: Да се даде ход на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ОБВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА
се делото от съдията докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Нямам искания за отводи
към състава на съда и искания за доказателства.
Адв.
Б.: Делото е изяснено. Нямам
искания за отводи и доказателства.
Адв.
Д.: Делото е изяснено. Нямам
искания за отводи и доказателства.
ОБВ.
А.: Не възразявам този
състав да гледа делото.
С оглед становищата на страните, че нямат искания
за събиране на нови доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще бъда
максимално кратък.
По принцип поддържам подадения протест, като
моля мярката да остане непроменена, така, както е била определена първоначално, а не Домашен арест. В този
смисъл е и протестът. Факт е, че са налице всички предпоставки, досежно това да
бъде определена най-тежката мярка. Продължават да са налице доказателствата,
даващи основание за обоснованото предположение за извършеното престъпление по
чл. 155 и чл. 253 НК. Вярно, касае се за една многопластова, една дългогодишна
престъпна дейност. Констатациите на съдебния състав, постановил Домашен арест,
че не са натрупани с кой знае какъв интензитет новите доказателства в една или
друга насока, но старите мисля, че са достатъчни, за да се обосновава тази
теза. И тук фактите, че обвиняемият е безработен човек, без никакви доходи,
непрекъсната търговия с коли – ясно е, че тук се оползотворяват парите, които
се получават от сексуалния труд на труженичките в х-л М..
Другото нещо е, че няма как да се приеме, че
двамата братя нямат нищо общо, просто прозират съвсем други доказателства по
делото, което наистина е в една начална фаза. Единственото нещо, което следва
да се коментира е, че при определения му Домашен арест, и това е
обстоятелството, върху което окръжният съд не е бил достатъчно убедителен, е,
че точно тази дейност може да се организира и от дома. Контактите могат да се
осъществяват непрекъснато, когато човекът не може да излиза, но всеки може да
влиза при него. Съвременните връзки за комуникация са уникални, така че такъв
вид престъпна дейност няма как да бъде спряна с мярка Домашен арест. Този аргумент
ми се струва доста неиздържан в иначе добре написаното определение на Окръжен
съд Пловдив.
Поради тази причина, че не е отпаднала тази
опасност от извършване на такива престъпления, моля да отмените определението
на първостепенния съд. Всъщност, дейността в х-л М. въобще не е спряла,
По изложеното, моля да постановите съдебния
си акт.
Адв.
Б.: Уважаеми апелативни
съдии, няма да преповтарям нищо от мотивите на Пловдивския окръжен съд за
изменение на мярката за неотклонение от Задържане под стража в Домашен арест.
Аз толкова задълбочено и подробно определение, така добре мотивирано, вкл. и
със справките на ЕСПЧ, както и всички въпроси, свързани с казуса, са обсъдени
много задълбочено на базата на онези, видно от протокола, аз съм взел становище
по тези въпроси, като съм посочил томовете 7 и 8 на ДП, в които е изразено
процесуалното и материалноправно положение на обвиняемите.
Там има и докладни записки на оперативни
работници, имате ги и като доказателства, свързани с факта, че започването на
това наказателно производство е било свързано единствено с поведението на нашия
подзащитен в заведението хотел или ресторант на магистралата до с. В., където
той е работил като готвач. Още в материалите от ДП се вижда и това го казва
оперативният работник Г. и свидетелят М., които са писали и докладни записки,
установяват, че дейността на подзащитния ни може да бъде единствено с обвинение
по чл. 155 НК.
Оттук
нататък напълно споделям съображенията на окръжния съд за липсата на опасност
той да се отклони, ако бъде изменена мярката, особено в Домашен арест, а още
по-малко да въздейства върху когото и да е. Доводите на прокурора не са
включени в протеста, са че от вкъщи ще може да команда положението по отношение
на свидетели и да извърши друго престъпление. Единственото друго престъпление,
е да подбуди някой към лъжесвидетелстване. Но първият аргумент в тази връзка е,
че свидетелите в тяхното мнозинство, целият наличен персонал и възможните
сексуални палавнички е напълно възможно да бъдат изчерпателно изброени,
намерени и разпитани. Т.е. ДП си е свършило работата още преди задържането му, и
по време и след задържането в този двумесечен срок, в който е задържан.
И аз, с оглед на тези съображения, считам,
че нито едното кумулативно искане на законодателя е налице. В случая нито има
опасност той да се отклони, нито има опасност той да извърши друго
престъпление, защото доказателствата са събрани изчерпателно. Правният довод,
който изложих пред първата инстанция и
който бе възприет е свързан с привличането
му на обвиняем по чл. 20 НК. В
тази връзка ДП е извършило много работа.
Има страници и листове от разпити
на свидетели, които установяват че повече от 7 години двамата братя са в
изключително влошени и враждебни
отношения, те са толкова враждебно настроени, че не е възможно да се събират и
единият да подпомага другия в неговата самостоятелна престъпна дейност. Основният материално правен въпрос,
които се обсъжда от нас е свързан с
неправилното привличане на двамата в качеството им на обвиняеми, единият ,
нашият подзащитен, че имал отношение към лихварството на брат си, внасянето на
автомобили на брат му , пране на пари от брат му, това са обстоятелства за
които са тези томове от настоящето ДП. Нищо общо няма нашият подзащитен с тези
три отделни престъпления въведени в чл. 253 НК.
Още по- малко, че брат му,
отношенията с когото са влошени и те не
се виждат, не си помагат като братя, установява, че още по-малко братът който
се занимава с лихварство още по-малко да има отношение към сутеньорската работа,
за което евентуално е обвинението, което е извършил нашия подзащитен. Това
престъпление за което вероятно има някакви данни и ние вероятно ще променим отношението
си за вина в този казус в тази част,
искам да кажа че ще бъдем добросъвестни и ще подпомагаме и указваме съдействие на ДП.
Прокурорката на стр. 2 от протеста си
изрично казва, съгласни сме със съда, че към настоящият момент не са събрани
достатъчно доказателства. Виждате томовете пред вас, тя е съгласна със
становището на прокуратурата , че
няма достатъчно доказателства в ДП
повече от онова което е събрано за обстоятелства свързани с евентуалното
самостоятелното обвинение за което той трябва да отговаря, но не и при
условията на чл.20 НК.
Последният ми довод.Аз не
смятам за сериозно и вие не знам по какъв начин ще приемете нещо, което е
недопустимо с оглед недопустимия уклон на този прокурор. Той пише - но това не означава, престъпната дейност на
обв.А. е в по-нисък интензитет и вижте сега дори и да приемем, че са налице
единствено доказателства за престъпление еди какво си, ето и в тази връзка определението на ПОС не се
атакува. Като наблюдаващ прокурор само преди дни лично се е убедил в това, че
макар обв. А.А. да е задържан под стража мотел М. продължава да работи с пълна
сила. Ама това доказателства ли са,
събрани ли са по съответния процесуален ред. Вие знаете, че тези
крайпътни заведение, които са много малко наблюдавани от органите на властта дават
простор на действие на проститутките, които си вършат своята дейност. Това
съществува в нашия НК като материалноправна норма, но сега нито една от тях не
е привлечена като обвиняема, а като свидетели, защото нашата общественост се отнася благосклонно към тази
дейност, защото тя е част от живота - любовта и секса. Независимо от това, че
то е наречено престъпление по чл. 155 НК, особено когато има сутеньорство дори не
е по мащабите на автора Мопасан. В
крайна сметка вие имате доказателства и ще видите и те са много странни, тези
дами са наели стая, пренаемодател се явява нашият подзащитен, който е готвач.
Една казва, аз от време на време имам полови връзки, но отчитат оборота си като
сервитьорка и като проститутка на управителя на заведението всяка вечер. Тоест,
тук няма осребряване на връзката с нашият подзащитен. Друга казва – аз имам
любим, който е в Турция и той е намерен, и там има любим, там има обич.
С оглед на тези съображения аз считам, че
окръжният съд много задълбочено, много правилно, много принципно произнесе
своето определение за изменение на мярката, поради което ще следва да бъде
оставено определението и няма да предизвика безпокойствие. Не би се усложнил
казуса, ако оставите без последици протеста с тези две точки, които атакувах
толкоз убедително, че не вярвам, че не бихте се съгласили с мен. Благодаря ви
за вниманието!
Адв.
Д.: Уважаеми апелативни
съдии, първо ще кажа, че ние не сме обжалвали
първоинстанционния съдебен акт, тъй като считаме, че той е изключително
точен, прецизен и пълен откъм мотиви и именно за това, аз ще ви моля да го
споделите, както го споделяме ние, като защитници на А.А..
Много правилно ПОС е обърнал внимание в
мотивната част на определението си, че още на 03.06.2020 г., друг състав на ПАС, разглеждал първоначално мярката за
неотклонение на А.А., е акцентирал на
това, че интензитетът на доказателствата за извършено от него деяние по
чл.253 НК е изключително нисък, но
въпреки това, заради изключително ранния
етап на производството се налага вземането на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Но към настоящия момент обаче, два месеца по-късно, както
правилно е отбелязал първоинстанционният
съд, няма нито едно доказателство, което да надгражда обвинителната теза на
прокуратурата за извършено деяние от подзащитния ни А. по чл.253 НК, то тази
мярка не бива да продължава. Няма нито едно доказателство в кориците на делото,
което да може да свърже клиента ни с престъпната дейност на неговия брат
С.А. по отношение на престъплението по чл.253 НК. Какво се развива като
доводи в протеста - че клиентът ни бил закупил и продал няколко автомобила. В
кое семейство за десет години не се закупуват и продават няколко автомобила.
Престъпление ли е за 1500 – 2000 лева да си закупиш автомобил. След няколко
години да го продадеш и да си закупиш други, и така в продължение на 10 години
3-4 автомобила. Това според мен е един много несериозен довод. Несериозно е да
се твърди и че клиентът ни нямал доходи от трудова дейност. В кориците на
делото има изобилие от данни, че той първоначално, преди да наеме мотел „М.“ в
с.В., е работил там като готвач. Впоследствие е
продължил да работи като готвач и да развива трудова дейност. Така че
доводът, че едва ли не видите ли, той дори да не е помагач на брат си в
престъплението по чл.253 НК, а следва да се приеме, че еднолично, самостоятелно
е извършил такова деяние, първо, ние такова обвинение нямаме. Несериозно е да
се обсъжда подобна теза към настоящия момент,
тъй като неговото обвинение е, че е улеснявал брат си при продажбата на
някакви автомобили за 80 000 лева, за които все още за защитата не е ясно какви са те, тъй като
не са посочени в обвинението. Оттам
нататък, считам за изключително за несериозно и твърдението в протеста, че прокурорът лично се убедил, че въпросният мотел
работел, минавайки от там на връщане от морето, както и в пледоарията му ще
видите пред ПОС. Аз преди три дни също
минах от там на връщане от С. З. и мотелът категорично не работи. Ресторантът
работи, но мотелът не работи. От момента на задържането на клиента ми, мотелът
не е работил. Дори и да работи, той е в ареста. Каква вина може да има той, ако
мотелът работи. Но, аз ви уверявам, че категорично не работи.
На следващо място - в мотивите, че от къщи с
тези комуникации, с които всеки разполага в 21 век може да извършва престъпна
дейност. Каква престъпна дейност аз така и не разбрах? Каква точно престъпна
дейност би могъл той да извърши от дома си?
Един човек с чисто съдебно минало, за който няма никакви доказателства
за престъпление по чл.253 НК. Той не е шеф на момичетата, които проституират на
магистралата в близост до с.В.. Те единствено от време на време ползват мотела,
който в момента не работи. Отделно от това, дори да не е този мотел, вие
виждате доказателствата – на тези момичета клиентите на 99% са турски тираджии.
Те извършват сексуални услуги в тира, в
кабината, където има легло. Тук става въпрос за една заварена ситуация, при
която клиентът ни е работил първоначално като готвач във въпросното заведение
към мотела и още тогава там са работили проститутки, на самия паркинг. Той в това заварено положение, наема мотела и
продължава ресторанта да работи. Това едно лице с висока степен на обществена
опасност ли е, предвид и съдебното му минало и отличните характеристични
данни. Моля да споделите определението
на първоинстанционния съд и да го
потвръдите. Още повече, че съдът е наложил и мярка за процесуална принуда –
забрана за напускане пределите на страната. Считам, че тези мерки в пълен обем
ще преизпълнят целите на мерките за неотклонение. И наред с това, много
правилно окръжният съд е посочил, че винаги, когато се касае за мярка за
неотклонение „задържане под стража“, трябва да се търси баланса между целите на
наказателния процес и правата и интересите на обвиняемите лица. В случая
категорично балансът е такъв, че една по-лека мярката за неотклонение, каквато
е домашния арест, макар и пак арест, ще изпълни в пълен обем целите на мерките
за неотклонение.
Моля да се произнесете в този смисъл.
ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм с казаното от адвокатите ми. Достатъчно
говориха адвокатите. Нямам никакви отношения с брат ми. Нямам никакво умишлено
престъпление, не съм престъпник.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма за какво да се укривам, няма да правя престъпения, защото не съм престъпник, имам семейство, моля за по-лека мярка. Да се потвърди определението на окръжният съд.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание, съдът приема за установено следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 65,
ал. 7 – ал. 9 НПК.
С протоколно
определение по ЧНД № 1262/2020 г. по описа на Окръжен съд -Пловдив взетата
спрямо обвиняемия А.А.А. мярка за неотклонение е изменена от „задържане под
стража” в „домашен арест” . Със същото определение спрямо обвиняемия А. е взета
мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБългария“.
Срещу така
постановеното определение е постъпил частен протест на Окръжна прокуратура –
Пловдив, с който се прави искане атакуваното определение да бъде отменено, като
спрямо обвиняемия продължи да действа първоначално определената му мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив
поддържа протеста и направеното с него искане.
Обвиняемият и
неговите защитници считат, че протестът е неоснователен, поради което следва да
бъде оставен без уважение, а атакуваното с него определение на окръжния съд -
да бъде потвърдено.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
като обсъди изложените от страните доводи и съображения, намира частният протест на
Окръжна прокуратура - Пловдив за процесуално допустим, а разгледан по същество
– за неоснователен.
За
да постанови протестираното определение, Пловдивският окръжен съд е приел, че
продължава да е налице обоснованото предположение, че обвиняемият А. е извършил
вмененото му във вина престъпление по
чл. 155, ал. 5, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, но сериозно е
разколебано наличието на такова по отношение на престъплението по чл. 253 НК.
Този извод се споделя изцяло от настоящия въззивен състав. Така направената констатация относно тази част
на обвинението срещу А.А. е била споделена от апелативния съд още в
производството по чл. 64 НПК по настоящото досъдебно производство. Оттогава до
момента не са събрани каквито и да било нови доказателства, които да надграждат
обвинителната теза за съпричастността на обвиняемия А. в извършването на това
престъпление, включително и в качеството на помагач на брат си – обвиняемия С. А.
- факт, който междувпрочем е признат дори в протеста на държавното обвинение. Що
се отнася до твърдението на прокурора, че били налице достатъчно доказателства,
че А.А. е извършил самостоятелно престъпление по чл. 253 НК следва да се
отбележи само, че към момента обвинение срещу него в този смисъл не е
повдигнато. Същото се отнася и за направените с протеста предположения за
евентуалната бъдеща дейност на А., в резултат на която същият щял да кумулира
средства, които да включва във финансови сделки, „като за всичко това не
заплаща никакви данъци към държавата“.
Правилен
е и изводът на окръжния съд, че съществено е намаляла опасността обвиняемият А.А.
да извърши друго престъпление като повлияе или попречи на разследването,
каквато е съществувала в началния му етап на развитие. Обвиняемият е с чисто
съдебно минало, като към момента няма данни за други негови противоправни
прояви. В показанията на разпитаните до момента по делото свидетели не съдържат
каквито и да било данни, които да характеризират същия като конфликтна личност със
склонност към саморазправа, за разлика от неговия брат – обвиняемия С. А.. При
това положение продължаване действието на мярка за неотклонение „задържане под
стража” спрямо него е неоправдано. Правилно окръжният съд е приел, че съответно
на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК и целите по чл. 57 НПК е взетата спрямо
обвиняемия А.А. мярка за неотклонение да бъде изменена в „домашен арест”.
Правилен е и изводът, че в случая са налице и основанията на чл. 68 НПК, поради
което на обвиняемия А.А. е наложена и друга мярка за процесуална принуда, а
именно – „забрана за напускане пределите на РБългария“.
Водим от гореизложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 745 от 10.07.2020 г., постановено по чнд № 1262/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е изменена взетата спрямо А.А.А., ЕГН : **********, обвиняем по ДП № 224/2020 г. по описа на Отдел „ИП“ при ОД на МВР – П. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която да се изпълнява по адреса на местоживеене ***.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 745 от 10.07.2020 г., постановено по чнд № 1262/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е взета спрямо А.А.А., ЕГН : **********, обвиняем по ДП № 224/2020 г. по описа на Отдел „ИП“ при ОД на МВР – П. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБългария“.
Определението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10,41 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: