Р Е Ш Е Н И Е
№
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІII-В
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Цветелина Пецева, разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. гр. д. № 12907 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 348303 от 27.02.2018 г., постановено по гр. д. № 77450/2017 г. по
описа на СРС, 76 състав, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „А.Б.“ ООД дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 620 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 11.2014 г. – 04.2016 г. Претенцията е отхвърлена за горницата
до пълния предявен размер от 836,61 лева, както и тази за сумата от 147,48 лева
– лихва за периода 31.12.2014 г. – 15.03.2017 г.
Недоволен
от постановеното решение е останал ответникът „А.Б.“ ООД, който в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта,
в която е уважен предявеният иск. В жалбата са изложени доводи за недопустимост,
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част
и постановяването му в нарушение на материалния закон и съшествено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че не е бил предявяван иск за средна
пазарна цена за загуба на съответното число топлинни еденици. Сочи, че са били
начислявани само суми за дялово разпределение, а в процесното помещение няма изградена
сградна инсталация, тъй като същото не е обща част, а е изградено извън
контурите на блока. Намира за неправилен изводът на съда за заплащене не по
цени на ДКЕВР, а по пазарни цени. Твърди, че топлинна енергия не е доставяна и
такава не е ползвана, тъй като радиаторите са демонтирани, а ищецът е следвало
да докаже, че е изградена сградна инсталация в процесния имот при направено
възражение. В писмена защита сочи, че кубатурата на имота е различна от тази, за която се твърди
да е доставяна топлинна енергия, освен това топлоснабдяването на имота е
преустановено. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. С молба от
28.03.2019 г. въззиваемото друбество претендира разноски.
Решение
№ 348303 от 27.02.2018 г., постановено по гр. д. № 77450/2017 г. по описа на
СРС, 76 състав, в частта, в която предявените искове са отхвърлени, е влязло в
сила като необжалвано.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което е допустима,
разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата. Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
СРС, 76
състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1, ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, предмет на въззивна проверка.
От
договор от 26.10.2001 г. между етажната собственост в гр. София, ж. к. „******и
„В.Е.С.“ ЕООД е видно, че сградата е топлоснабдена, тъй като е договорено
изпълнителят да извършва услугата „топлинно счетоводство“ на разходите за
отопление и топла вода. Представен е и протокол от 12.10.2001 г. на общото събрание на собствениците на етажната
собственост, с който е взето решение за сключване на договора.
Със
заявление от „А.Б.“ ООД от 25.06.2008 г. е заявено желание за сключване на
договор съгласно общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди за имот в гр. София, район „Красна поляна“, ж. к. „*****“, ул. ******с
пълен отопляем обем по проект 476 куб. м. и аб. № 342685.
Представен
е договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от 26.06.2008 г., сключен между страните в производството, който е със срок на
действие 5 г. и към процесния период е загубил своето действие.
С молба
от 26.06.2008 г. от „А.Б.“ ООД е заявено желание за откриване на партида за
заплащане на ползваната топлинна енергия за процесния имот.
От н. а.
№ 126 от 06.06.2006 г. по н. д. № 121/2006 г. се установява, че „А.Б.“ ООД е
придобило собствеността чрез покупко-продажба върху имот – кафе – аперитив в
гр. София, район „Красна поляна“, ж. к. „Илинден“, ул. „******
От
справка от 14.06.2011 г. се установява, че кубатурата на процесния имот е
намалена от 476 куб. м. на 285 куб. м.
В
констативен протокол от 12.05.2011 г., съставен от „Т.С.“ ЕАД, е констатирано,
че захранването за отопление на частта от блока (ж. к. „******партер), е
прекъснато.
В подаденото заявление по чл. 410 ГПК, както и
в исковата молба, дружеството е посочило, че претендира сумите от ответника на
основание неоснователно обогатяване, тъй като сключеният договор за
покупко-продажба на топлинна енергия е изтекъл.
Отношенията
между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди през процесния период се уреждат от ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява въз
основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в които топлинната
енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди. Регламентираната в
императивната материално-правна норма на 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за
продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за
небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.
В случая
ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия,. Този извод
следва както от представените по делото доказателства относно нуждите, които
задоволява процесният имот, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на
понятията за "небитов клиент" и "битов клиент". От анализа
на двете дефинитивни разпоредби следва, че законодателят е използвал като
критерии при дефиниране и разграничаване на понятията вида правен субект
(физическо или юридическо лице) и нуждите, за които той ползва/купува енергия
(битови - за домакинството си или небитови – такива които не задоволяват битови
нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая
ответникът е търговец, който при осъществяване на своята дейност, а не за
задоволяване на битови нужди, е придобил собствеността върху топлоснабдения
имот, видно от неговото предназначение по представения по делото нотариален
акт.
В настоящото
производство се установи, че между страните е бил сключван договор за продажба
на топлинна енергия за предходен, който е загубил своето действие. При липсата
на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената
топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че
разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията,
дадени в решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ІV г.
о.). В настоящия случай ответникът си е спестил разходи за доставената и
ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който той е собственик.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като
начинът за неговото извършване е регламентиран в ЗЕ и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна
собственост е възложено на „Т.С.“ ЕООД. Третото лице помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за периода 2015/2016 г.
Размерът
на спестените от ответника и въззивник в настоящото производство разноски
следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и
съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, които се установяват от приетото от първоинстанционния съд
заключение на комплексната експертиза. От експертизата, която съдът кредитира
като пълно и компетентно изготвена, се установява, че в процесния имот
(магазин) няма работещи радиатори. Експертизата е посочила, че с констативния
протокол от 12.05.2011 г. е дадено указание да се спре начисляването на сградна
инсталация за по-големия обем и е преизчислила сградната инсталация за
намаления обем на кубатурата на процесния имот от 285 куб. м. Вещото лице е
посочило, че подадената топлинна енергия за процесния период, изчислена по
текущите цени от държавния регулатор, възлиза на 544,91 лева. Таксите на
фирмата за дялово разпределение за отчет на уредите, посочени в исковата молба,
е в размер на 37,63 лева. Така общата сума на главницата, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния период, както и тази за
разпределение на топлинна енергия, е в общ размер на 582,54 лева. Решението се
обжалва само в частта, в която е присъдена сума за главница за потребена
топлинна енергия. Съдът е присъдил сума в размер на 620 лева, определена на
основание чл. 162 ГПК, поради което решението следва да бъде отменено над
сумата от 582,54 лева, тъй като цените за топлинна енергия се определят от
ДКЕВР и няма средна пазарна цена.
Поради частично
несъвпадане на изводите на въззивната и първата инстанция решението в обжалваната
част над 582,54 лева до уважения размер от 620 лева следва да бъде отменено.
При този
изход на спора право на разноски биха имали и двете страни. Въззивникът е
представил договор за правна помощ с договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева и списък по чл. 80 ГПК. Имайки предвид
направеното възражение за прекомерност съдът намира, че същото следва да бъде
намалено до размера, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, а именно 300 лева. Съразмерно
с отхвърлената част от предявения иск на въззивника следва да се присъдят
разноски в размер на 18,12 лева за въззивното производство. Съдът намира, че
такива не следва да бъдат присъждани на въззиваемата страна. Въззиваемият не е
подал отговор на въззивната жалба, негов процесуален представител не се е явил
в заседанието пред въззивнта инстанция, а неговото участие се е изчерпало
единствено с подаването на молба, с която се претендират разноски по делото.
По арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид цената на предявените
искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІІ-В
въззивен състав
ОТМЕНЯ решение № 348303 от 27.02.2018
г., постановено по гр. д. № 77450/2017 г. по описа на СРС, 76 състав, в частта,
в която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 59 ЗЗД, че „А.Б.“ ООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 582,54 лева до 620
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 11.2014 г. – 04.2016 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, по който е признато
за установено, че „А.Б.“ ООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 582,54 лева до 620
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 11.2014 г. – 04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 348303 от 27.02.2018
г., постановено по гр. д. № 77450/2017 г. по описа на СРС, 76 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, да
заплати на „А.Б.“ ООД, ЕИК ********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 18,12 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
2.