Решение по дело №517/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20207160700517
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

гр. Перник, 22.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Слава Г.

 

при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Слава Г. административно дело № 517 по описа за 2020 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „***“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ****, представлявано от управителя П.Б. против Ревизионен акт № Р-22002219002274-091-001 от 27.03.2020г., издаден от Р.Б.–началник на сектор, възложил ревизията и М.М.–старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е мълчаливо потвърден в хипотеза на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, с които са установени задължения за довнасяне по ЗКПО в размер на главница-48 984.84лв. и лихва за просрочие в размер на  14 603.66лв., начислена към 27.03.2020г.  и задължения за довнасяне по ЗДДС периода 01.01.2013г.-31.12.2017г. в размер на 108 611.46лв. и лихва за просрочие в размер на 44 603.85лв., начислена към 27.03.2020г. 

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Твърденията са, че незаконосъобразно е пристъпено към увеличение на счетоводния финансов резултат за всяка една от процесните години на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. По отношение на къщата в кв. Г., гр. Б. и апартамента на ул. ****и разходите за тях счита, че  са пряко свързани с дейността на дружеството и са свързани с икономическата му дейност. Изразява несъгласие с изводите на ревизиращия екип, по отношение на факурите за закупена храна и медикаменти за животни, като сочи, че същите са закупувани до продажбата на животновъдното стопанство и неправилно с тях е формирана данъчна основа за облагане. По отношение на фактури издадени от ****ЕООД и такава от ****ООД, сочи, че същите са във връзка с изграждането на къщи в кв. ****, гр. Б. и незаконосъобразно и неправилно е коригиран данъчния финансов резултат в посока на увеличение с тези суми. Излага несъгласие и по отношение на фактура издадена от **** като сочи, че този разход е документално обоснован и правилно отчетен като текущ разход.  По отношение на фактури издадени от ****ЕООД, ****, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД счита, че разходите са намери правилно отражение и са отчетени в съответствие със счетоводното законодателство. По отношение на определените задължения за довнасяне на ДДС за данъчни периоди от 01.01.2013г. до 30.11.2013г. намира, че задълженията са погасени до давност. За следващи данъчни периоди изтъква, че незаконосъобразно данъчната основа е определяна по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.  Наред с това е налице противоречие с материалноправните разпоредби, с оглед на събраните по делото доказателства. В ревизирания период активите, стоките и услугите не е доказано и в тази връзка няма никакви установявания на данъчния орган да същите са ползвани за лични нужди на представляващия. Въз основа на изложеното иска ревизионния акт да се отмени и да се присъдят направените по делото съдебни разноски.

В открито съдебно заседание адв. Т.Г.,*** поддържа депозираната жалба. Пледира същата да се уважи и да се отмени ревизионния акт като незаконосъобразен. Заявява искане за присъждане на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата–директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“С. при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител юрисконсулт С. А.***. Оспорва жалбата и иска да се отхвърли. С оглед изхода на делото претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

  Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, намери следното:

Жалбата срещу процесния РА е била депозирана до Директора на дирекция "ОДОП"-София на 10.04.2020г. С жалбата са оспорени установените задължения по ЗКПО и ЗДДС обективирани в РА № Р-22002219002274-091-001 от 27.03.2020г. Срокът за произнасяне на решаващия орган е до 10.06.2020г., по арг. от чл. 155, ал. 1 от ДОПК.

В случая е налице мълчаливо потвърждаване на процесния РА–чл. 156, ал. 4 от ДОПК, поради което срокът за оспорването му предвид нормата на чл. 156, ал. 5 от ДОПК е 30 – дневен от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган. Следователно подадената на 30.06.2020г. жалба до съда срещу въпросния РА е в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Същата изхожда от надлежно легитимирано лице и е насочена  срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт., поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С решение № 569/02.04.2019г. на директор на дирекция „ОДОП“-София е отменен ревизионен акт № Р-22001418003406-091-001 от 24.01.2019г., с които са били определени задължения за корпоративен данък и данък добавена стойност за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване нова заповед за извършване на ревизия и за продължаване на ревизионното производство.

Въз основа на отменителното решение е издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002219002274-020-001 от 08.04.2019г., издадена от  Р.Б., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАПС., с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на настоящия жалбоподател /„***“ЕАД, с ЕИК ***/ за определяне на задължения на дружеството по ЗКПО и по ЗДДС за данъчните периоди от 01.01.2013 година до 31.12.2017 година. В заповедта е определен ревизиращ екип и е определен срок от три месеца за извършване на ревизията. Издадената заповед е връчена на дружеството – жалбоподател по електронен път на 18.04.2019г., съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22002219002274-020-002 от 08.07.2019г.  на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срока на ревизията е продължен с още един месец, като е указано да завърши до 18.09.2019г. Издадената заповед е връчена на дружеството – жалбоподател по електронен път на 10.07.2019г., съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК.  

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22002219002274-092-001/30.09.2019г., връчен по електронен път на жалбоподателя на 01.10.2019г.. В него органите по приходите са установили, че дружеството – жалбоподател е регистрирано по ДОПК, като основната дейност на дружеството през ревизирания период е отдаване под наем на собствени недвижими имоти. През ревизираните периоди е извършвало дейност на обекти, находящи се в  гр. В.-****,****,****, която е отдадена под наем; гр. Н. - почивна станция, на довършителен етап; с. Д., Община З. - действащо животновъдно стопанство; -строяща се почивна база в гр. Б. и  в Р. ****; -отдаване под наем на МПС  и в гр.София, бул. „В. Левски“-офис. Дружеството има лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 1186/13.08.2007г. издаден от Министерство на Вътрешните работи при Дирекция на Национална Служба Полиция, както и разрешителни за животновъдно стопанство. Същото притежава  земи на стойност 1064450,38 лв., сгради на стойност 1441020,53 лв.; машини на стойност 57927,52 лв., Стопански инвентар на стойност 60076,00 лв. и транспортни средства на стойност 560393,73 лв.. Ревизираното лице прилага двустранна форма на счетоводно записване съгласно чл. 32, ал. 4 от Закона за счетоводството и съставя финансовите си отчети в български лева. Същото води сметка 101 Основен капитал е с крайно кредитно салдо 50000,00 лева; сметка 111 Резерви е с крайно кредитно салдо 3801,77 лева; сметка 122 Неразпределена печалба от мин. години е с крайно кредитно салдо 3509954,86 лева; сметка 123 Печалби и загуби от текуща година е с крайно дебитно салдо 31925,72 лева; сметка 201 Земи е с крайно дебитно салдо в размер на 1064450,38 лева; сметка 203 Сгради е с крайно дебитно салдо в размер на 1441020,53 лева; сметка 204 Машини е с крайно дебитно салдо в размер на 57927,52 лева; сметка 205 Транспортни средства е с крайно дебитно салдо в размер на 560393,73 лева и сметка 206 Стопански инвентар е с крайно дебитно салдо в размер на 60076,00 лева.

Хронологичните и аналитични записвания по счетоводните сметки са съобразени с изискванията на Закона за счетоводството. Проследено е движението по счетоводните сметки за разходите, група 60, както и счетоводните записвания по сметките за приходите от група 70 и движението по разплащателните банкови сметки и плащания по касов път.

В хода на производството с №Р-22002219002274-040-001 от 22.04.2019г., №Р-22002219002274-040-002 от 14.05.2019г. и №Р-22002219002274-040-003 от 01.08.2019г. от ЗЛ са изискани документи и писмени обяснения и съответно са представени такива в рамките на определените срокове.

Извършени са насрещни проверки на задължени лица. От протокол за извършена насрещна проверка на *****ООД № П-22221919132921-141-001/12.09.2019г. е установено, че дружеството извършва ветеринарно медицинска дейност. Издадените фактури са за медицински продукти, приложими за лечение и профилактика на говеда, свине, овце, коне и пилета и за дезинфекция на помещение.

 От протокол за извършена насрещна проверка на *****ЕООД № П-04001119133564-141-001/13.08.2019г. е установено, че ЗЛ извършва дейност в обекти зоомагазин и ветеринарна амбулатория под наем в гр. Б., както и извършва имунизационна дейност. Продажбите към жалбоподателя са извършени от магазина на ЗЛ.

От протокол за извършена насрещна проверка на *****ЕООД с № 22222519132917-141-001/12.09.2019г. е установено, че дружество е действащо, има заети 115 лица на трудов договор. Предмета му на дейност е свързан с продажба на животински храни–местни и сухи, аксесоари за животни и др. Същото е потвърдило издадените фактури, ведно и с информация от лекуващ лекар на животното и изписани за същото лекарства.

От протокол за извършена насрещна проверка на *****ЕООД с № 22221719132917-141-001/12.09.2019г. е видно, че предмета на дружеството е търговия с месо и месни продукти. Същото има два обекта в гр. Б.. Издаданите фактури към дружеството жалбоподател са включени в дневник продажби. 

Към материалите по настоящата ревизия с протокол КД-73 са присъединени  документите от ревизионното производство приключило с предходния ревизионен акт. Извършено е посещение на два обекта на дружеството-имота в кв. „****“, гр. Б. и апартамент ***** в С., за което са съставени  протоколи обр. Кд73 № 1603595 и 1603596 от 17.09.2019г.

При извършените посещения е установено, че в кв. „****“, гр.Б. на територията на поземления имот на дружеството са изградени две къщи, едната от които е недовършена, а другата е обитаема и се използва за живеене от П.Б.-представляващ на дружеството. На място е установено наличието на работници, охранители, назначени в дружеството като пазачи въоръжена охрана и кучета. Апартамента на ул. ****се ползва за живеене на сина на представляващия дружеството. Въз основа на това е прието, че двата имота са за лични нужди. Поради това всички разходи по фактури за електроенергия, вода и топлоснабдяване и за закупените храни и медикаменти за кучетата е прието, че не са свързани с дейността на дружеството и  тези разходи следва да се включат в данъчната основа за облагане. По отношение на закупени мебели–по създадена партида Испания е прието, че тези мебели се използват за лични нужди на собственика. По отношение на автомобил с рег. № СА7050РМ, заведен в сметка- Транспортни средства е прието, че се използва за лични цели. С оглед на тези констатации от разходите на дружеството са  извадени осчетоводените амортизации на всички активи ползвани за лични цели. Също така е установено, че от средствата на дружеството са платени и в разходите му са включени фактури за такса за управление на имота на ул. ****№ 5 по фактури издадени от ****.“ ЕООД в общ размер 3833,53 лв., разходи за гориво за автомобил ползван за охрана на имота в Б. в размер на 7152,09 лв., по фактури издадени от ****АД, разходи за отопление-имота на ул.Л. в размер на 3453,62 лв., разходи за храна на кучета и медикаменти за тях, по фактури издадени от ****ЕООД, **** ЕООД, ***** ЕООД, ****ООД. По отношение на издадена от ****ООД фактура с предмет на доставката керамични плочки е прието, че същите са използвани за лични потребности, тъй като по счетоводни документи не е видно къде е тяхното влагане и какво е тяхното предназначение. Установено е наличието на осчетоводени в сметка 602 фактури, издадени от ****ООД, които са за декоративен текстил, както и такива издадени от ****ЕООД, които са слухови апарати. По тези фактури и по фактурите издадени от ****ЕООД  е написано, че с тези разходи се изкривява финансовия резултат на дружеството.

С оглед на приетото на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат е коригиран със сумата разходите, несвързани с дейността, в посока увеличение по финансови години със сумите на полагащата се амортизация и консумативи в размер на: За 2013 г.-общо в размер на 75990,11 лв.;  За 2014 г.- общо в размер на 73337,38 лв.; За 2015 г.- общо в размер на 97497,70 лв.; За 2016 г.- общо в размер на 44939,22 лв. и за 2017 г.- общо в размер на 39541,59 лв.. Сумите за увеличение на СФР са получени по данъчната основа по фактурите и амортизацията на активите ползвани за лични цели. Амортизацията е в общ размер на 168789.95лв.

Също така е прието, че счетоводният финансов резултат на дружеството трябва да се увеличи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходи, който не са документално обосновани и са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство по данъчните фактури издадени от ****ООД в размер на 16593.00лв., ****, ****ЕООД, **** адвокатско дружество, ****ЕООД и ****.

Установено е и наличието на три осчетоводени в сметка 602 фактури, които са за декоративна растителност и озеленяването с нея. Същите са издадени от ****. Прието е, че фактура 205 и 206 е следвало с оглед стойността да се отрази в група 20. С оглед на това финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен с 5800лева, тъй като осчетоводяването не е по надлежния ред съгласно НСС16 и са нарушени т.3.1, т. 4.

Установено е осчетоводяване в сметка 602 на фактури за проектиране и проучване на ПУП за ПИ в гр. В., издадена от ****ЕООД, както и фактура издадена от ****адвокатско дружество, с предмет консултации и извадки от задания за проектиране на имота. Тези фактури е трябвало  да се отнесат към стойността на поземления имот. Същите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство поради което и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен СФР с 12000лева.

По отношение на три фактури, издадени от ****ЕООД е прието, че предмета на доставката по фактурите е авансово/окончателно плащане за „Архитектурно и конструктивно заснемане на обект Административна сграда и работилница "В.“, ул. ****. Същите са осчетоводени в сметка 602 Разходи за външни услуги на кредит 401 Доставчици. С тях следва да се увеличи стойността на обекта, собственост на дружеството, защото на тази сграда е извършен цялостен ремонт и подобренията следва да се заведат към стойността на актива, тъй като удължават живота му. С данъчните основи по тези фактури е прието, че е изкривен финансовия резултат, поради което е извършено увеличение на СФР на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО с разходи в размер на 24375,00 лв., които не са документално обосновани по реда на ЗКПО и са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство.

По отношение на фактура № 45/14.06.2013г. издадена от ****ЕООД е установено, че предмет на доставката е инвестиционно проектиране на обект заведение за хранене във В.. Фактурата е осчетоводена в сметка 602. Предмета на доставка по тези фактури е отчетен в нарушение на счетоводното законодателство и следва да се отнесе към стойността на поземления имот. Поради това на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено увеличение на СФР с разходи, които не са документално обосновани по реда на ЗКПО и са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и счетоводната политика на дружеството в размер на 3617,50 лв.

С оглед на това общото увеличение по чл. 26, т. 2 от ЗКПО  по фактурите издадени от ****ООД, ****, ****ЕООД, ****адвокатско дружество, ****ЕООД и ****ЕООД е в размер на 62385.50лв.

Въз основа на изложените по-горе констатации е прието за 2013г., че данъчния финансова резултат е загуба в размер на 3533.35лв.  

За 2014г. е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 144351500488820/14.10.2015 г. със счетоводен финансов резултат (загуба) 115319,42 лв. и формиран данъчен финансов резултат (загуба) 114163,00 лв. Въз основа на увеличения в размер на 136347,33 лв. представляващи годишни счетоводни разходи за амортизации в размер на 135190,91 лв. /чл. 54, ал. 2 от ЗКПО/ и разходи от последващи оценки на активи и пасиви в размер на 1156,42 лв. /чл. 34 от ЗКПО/, а всичко намаления в размер на 135190,91 лв., представляващи годишни данъчни амортизации в размер на 135190,91 лв. /чл. 54, ал. 1 от ЗКПО/. С установеното увеличаване по чл. 26, т.1 от ЗКПО в размер на 73337.38лв. и по чл. 26, т. 2 от ЗКПО в размер на 6593.00лв. се променя данъчния финансов резултат от данъчна загуба в размер на 114163.00лв. на данъчен финансов резултат загуба в размер на 34232.62лв.

За 2015г. е подадена Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1400И0043954 / 24.03.2016 г. със счетоводен финансов резултат (загуба) 114124,00 лв. и формиран данъчен финансов резултат (загуба) 113053,00 лв. С увеличенията  по чл. 26, т.1 в размер на 97497.70лв. и с 5800.00лв по т. 2  от ЗКПО е установен данъчен финансов резултат загуба в размер на 9755.30лв.

За 2016г. е подадена е Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1400И0055987 / 13.03.2017 г. със счетоводен финансов резултат (печалба) 1044645,00 лв. и формиран данъчен финансов резултат (печалба) 516263,00 лв.  Счетоводният финансов резултат е преобразуван, като  е  увеличен в размер на 99975,00 лв., представляващи годишни счетоводни разходи за амортизации в размер на 54612,00 лв. /чл. 54, ал. 2 от ЗКПО/, счетоводна балансова стойност на отписаните активи от счетоводния амортизационен план в размер на 42547,00 лв. /чл. 66, чл. 1 от ЗКПО/ и разходи непризнати за данъчни цели съгласно чл. 26 от ЗКПО в размер на 2816,00 лв.. Намаленията са в размер на 628357,00 лв., представляващи годишни данъчни амортизации в размер на 54612,00 лв. /чл. 54, ал. 1 от ЗКПО/ данъчна стойност на отписаните активи от данъчния амортизационен план в размер на 42547,00 лв. /чл. 66, чл. 2 от ЗКПО/ и приспадане на данъчна загуба в размер на 531198,00лв. Въз основа на това е установена данъчна печалба в размер на 984978.96лв., вместо декларираната такава в размер на 516263.00лв.  и съответно  установения корпоративен данък за 2016г. е в размер на 98497.89 лв., съответно сумата за довнасяне е в размер на 46871.59лв. и е начислена лихва в размер на 11 823.00лв.

За 2017г. е подадена  Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1400И0070748/28.02.2018 г. със счетоводен финансов резултат (загуба) 31926,00 лв. и формиран данъчен финансов резултат (загуба) 30409,00 лв. Счетоводният финансов резултат е преобразуван, като е увеличен в размер на 59813,00 лв. представляващи годишни счетоводни разходи за амортизации в размер на 58296,00 лв. /чл. 54, ал. 2 от ЗКПО/ и разходи от последващи оценки на активи и пасиви в размер на 1517,00 лв. /чл. 34 от ЗКПО/. Намаленията са в размер на 58296,00 лв., представляващи годишни данъчни амортизации в размер на 58296,00 лв. /чл. 54, ал. 1 от ЗКПО/. Въз основа на това е установена данъчна печалба в размер на 21132.59лв., вместо декларираната загуба в размер на 30409.00лв. и установения корпоративен данък за 2017г. за внасяне е в  размер на 2113.25лв. и е начислена лихва в размер на 318.77лв.

 

По ЗДДС

През ревизирания период дружеството е с основен предмет на дейност отдаване под наем на собствени недвижими имоти, собствено МПС, животновъдно стопанство. Ползвания данъчен кредит през ревизираният период се дължи основно за получени услуги и закупени материали във връзка с извършване на икономическата дейност на дружеството. Проверяващите са приели, че са налице основания за   корекция на данъчната основа и на начисления данък по извършените продажби, тъй като имота в кв. „****“, гр. Б. и апартамента на ул. ****вС. се ползват за лични цели от представляващия. Също така правените разходи за храна за животни, за лекарства за кучета и за автомобил, който също се ползва за лични цели не са приети за свързани с икономическата дейност на дружеството. Прието е, че е налице безвъзмездна доставка към представляващия, поради което е налице доставка на услуга по чл. 9, ал. 3 от ЗДДС. Данъчната основа на същата е определена по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Извършената услуга не е документирана съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС чрез съставянето на протокол и отразяването му в колона 16 - Начислен данък за доставка на стоки или услуги за лични нужди на дневника за продажби за посочения период.

Въз основана на извършените насрещни проверки на ****ЕООД, ****, ****ЕООД, „*****ЕООД и на Я.Г.М., в качеството му на **** ****е установено, че не се следва право на данъчен кредит по фактури издадени от тези дружества, тъй като същите се отнасят за лични цели на представляващия дружеството.

Въз основа на изложеното е направен извод, че за всички ревизирани периоди се променя резултата за внасяне на ДДС. Установения резултат за внасяне е в размер на главница 108611.46лв. и лихви, начислени към датата на издаване.

Ревизионния доклад е връчен на жалбоподателя по електронен път и същият в указания срок е подал възражение с вх. № 53-00-1363-8/18.10.2019г..

С ревизионен акт № Р-22002219002274-091-001/27.03.2020г., издаден от Р.Б., след обсъждане на направените възражения по ревизионния доклад, който са приети за неоснователни  и въз основа на констатациите в ревизионен доклад №Р-22002219002274-092-001/30.09.2019г.  са установени основания за допълнително определяне на задължения за ДДС за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. в размер на 108611.46лв. и са начислени лихви в размер на 44603.85лв., към 27.03.2020г., както и са установени основания за допълнително определяне на корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., поради промяна на данъчната основа в размер на  главица 48984.84лв. и начислени лихви в размер на 14603.66лв., към 27.03.2020г. за 2016г. и 2017г.

В хода на съдебното производство, за  изясняване спора от фактическа страна, съдът допусна  изслушване на съдебно-икономическа  експертиза и допълнителна такава.  Заключенията на изготвените такива, ведно с дадените уточнения и допълнения, като неоспорени от страните и като изготвени от компетентно лице се ценят като годно доказателство. Отговорите на въпросите са дадени след подробен анализ и проверка в регистрите по хронологичната, синтетичната и аналитична отчетност на счетоводните сметки относими към поставените задачи, на оборотните ведомости за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. и ГДД на „***” ЕАД за отчетните 2013г., 2014г., 2015г. 2016 г. и 2017г., както и след подробен анализ на всяка една издадена фактура издадена на жалбоподателя за ревизирания период от доставчиците: ****АД, **** АД, ****ЕАД, ****АД, ****ЕООД, „*****ЕООД , ****ЕООД, ****ЕООД и ***** ЕООД, касаещи извършените и осчетоводени разходи за обектите: в имота в кв. „Г.“, гр. Б., апартамента на ул. ****гр.С., животновъдно стопанство.  Разходите извършени за обектите на жалбоподателя в кв. „****“, гр. Б. са за извършени доставки от ****АД, ****АД, ****АД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД и  ****ЕООД.  Общо осчетоводените разходи извършени за обект в кв. „****“, гр.Б., по издадените фактури от посочените по-горе доставчици, за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.  са в размер на 46 140.75 лв. и е начислен ДДС в размер на 9 099.63 лева.  Разходите извършени за апартамента на ул. “Л.“ № 5 в гр.София са за извършени доставки от ****АД, ****АД, ****.“ЕАД, ****.“ЕООД и същите са в размер на 10 210.96 лв. и ДДС в размер на 1275.43лева, по издадените фактури от посочените по-горе доставчици. Общите разходи за тези два недвижими имота са в размер на 56351.71 лв. и ДДС в размер на 10 375.06 лв.

Вещото лице е установило, че по фактура издадена от ****ООД  е ползван данъчен кредит в размер на 60лв. Фактурата е намерила правилно отражение в  ДМА-обект Б..

                Вещото лице е установило, че по фактури издадени от ****ЕООД, за закупени два броя слухови апарати  неправилно е ползван данъчен кредит в размер на 1416.67лв.. Същите са за лични нужди, поради което правилно са включили в данъчната основа за определяне на ДДС, в съответствие на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.  По фактура издадена от ****АД с №**********/19.09.2016г. с обща данъчна основа 5000 лв. и ДДС на стойност 1000 лв. за извършен превоз на мебели до Испания е дадено заключение, че същата е неправилно осчетоводено и неправилно е ползвано право на данъчен кредит за нея. С оглед на това потвърждава, че в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа е включена за определяне на ДДС.

Вещото лице е установило, че през 2015г. и 2016г. „***“ ЕАД е закупил мебели, оборудване и други ДМА, които в счетоводството на жалбоподателя се водят в партида Испания и партида офис гр.С., ул. Л.. Тези  ДМА са закупени с фактури от доставчиците ****ООД, ****ООД, ****ООД, **** ЕАД,  **** ЕООД, ****ЕООД, ****, ****ООД. По всичките фактури на тези доставчици не е признато право на данъчен кредит,  съответно са го включили в данъчната основа за определяне на ДДС, в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Наред с това органите на НАП са увеличили непризнатия ДДС и с 20% върху годишната амортизация на закупените по- горе ДМА от посочените доставчици. Според експерта начислените амортизации са в размер на 2138.24лв. и същите не попадат в приложното поле на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.

По отношение на автомобил Ауди RS 6с per. ****същият е заведен в сметка Транспортни средства, с първоначална стойност 194399.40 лв., които е използван за лични цели от представляващия П.Б.. Заключението на експерта е, че правилно  данъчния орган е увеличили дължимия ДДС с 20% върху годишната амортизация на автомобил Ауди RS 6с за 2013г. в размер на 48599,88лв. и върху годишната амортизация за 2014г. в размер на 44549,77 лв. Съответно правилно е увеличена данъчната основа в размер на 18629.93лв. на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.

Вещото лице дава заключение, че общия размер на начислените амортизациите за ревизирания период за апартамента на ул. “Л.” са в размер на 58675.20 лв. Покупката на апартамента е осчетоводена в счетоводна сметка №203 „Сгради“ в размер на 293 374.50 лв., като не е ползван данъчен кредит за закупуването на апартамента, тъй като сделката е извършена между физически лица. С оглед на това приема, че не следва да се увеличава непризнатия ДДС с 20 процента върху годишната амортизация на апартамента и не попада в приложното поле за определяне данъчната основа по ДДС, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. 

Вещото лице е дало заключение, като е приело извършените разходи за обект в гр. Б. и апартамент - офис в гр.София,  както и извършените разходи за „Животновъдното стопанство, за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., като преки свързани с дейността на жалбоподателя. При това положение заключва, че правилно е ползван данъчен кредит по ДДС. С оглед на това е определило данъчната основа по чл.27, ал. 2 от ЗДДС,  в т.ч. и с начислените '‘амортизациите на автомобил Ауди RS 6 в общ размер на 93 149.65 лв., както следва: амортизациите за 201Зг. са в размер на 48599.88лева и за 2014 г. в размер на 44549.77лева., върху които жалбоподателя дължи ДДС с 20% върху месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6 за данъчните периоди за 2013г. и 2014година. След направени изчисления посочва общ размер на дължимият допълнителен ДДС за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. в общ размер на 35429.90 лв., в т. ч. за 2013г. в общ размер от 9720лв., за 2014г. в общ размер на 9716.57лв., за 2015г. в размер на 4840.80 лв. и за 2016г. в размер на 11 152.53 лв., посочен в експертизата по размер поотделно за всеки данъчен период.

По отношение на ЗКПО дава заключение, че счетоводният финансов резултат е коригиран  по години за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017, на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО,  като непризнати разходи, несвързани с дейността и на основание чл. 26,  ал. 2 от ЗКПО като извършени разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО.  В увеличението по чл. 26, т. 1 от ЗКПО са включени фактури издадени от доставчиците:  ****АД е издала 116 броя фактури, за разход на вода изразходвана за имота в кв. Г., гр. Б. и апартамент с обща данъчна стойност от 7 027.40 лв.; **** АД е издал 87 броя фактури, на жалбоподателя за разход на ел. енергия, с обща данъчна стойност от 24214.54 лв.; ****.” ЕАД с 116 броя фактури е издало данъчни фактури за периода от 31.12.2012г. до 30.11.2017 г. на „***“ ЕАД с обща данъчна основа в размер на 3 453.62 лв.; ****АД е издал 7 броя данъчни фактура с обща данъчна основа 7 152.01 лв., “Р. ****АД е издал данъчна фактура №**********/19.09.2016 г. с обща данъчна основа 5000 лв. и ДДС на стойност 1000лв., което се потвърждава от вещото лице,        ****ЕООД е издало 182 бр. фактури с обща данъчна основа 22253.05 лв., ****ЕООД, е издало 7 бр. данъчни фактури с обща данъчна основа 8001.72 лв за 2017 г., ****ЕООД, е издал 3 броя фактури на жалбоподателя, в общ размер на данъчна основа 329.34лв. за 2017г., ****ЕООД е издал 163 броя опростени фактури, издадени от доставчика на обща стойност 7722.43 лв., ****.” ЕООД в общ размер 3833,53 лв. е издал 20 броя опростени фактури;   ****ООД е издал ф/ра *********/26.09.2013г. с данъчна основа 1344.33 лв. и ДДС 268.87 лв., което се потвърждава от вещото лице; **** ЕООД е издал 3 броя фактури с обща данъчна основа 57 171.32 лв. през 2015г., според експерта не е включена в финансовия резултат за 2015 г., а от тук и не следва да бъде увеличен данъчния финансов резултат за същата година в размер на 57 171.32лв. ; „**** ЕООД е издал 3 броя фактури, с обща данъчна основа 14 203.33 лв., като сочи, че не следва да се увеличава данъчната основа с тази сума, защото  не е отчетена в разходи за 2015г. фактура №111711/24.11.2015г., а въз основа на извършеното осчетоводяване по фактури №111869/22.12.2015г. и фактура №111830/15.12.2015г. с данъчна основа от 7 083.33 лв., в разходите за дейността на жалбоподателя. в „Разходите за придобиването на ДМА“ в партида „Строителен обект гр. Б., следва да се увеличи данъчния финансов резултат за календарната 2015г. на основание по чл. 26, ал. 2 от ЗКПО с тази сума, вместо посоченото от органите на НАП основание по чл. 26. ал. 1 от ЗКПО; ****ЕООД е издал на жалбоподателя 2 броя фактури с обща данъчна основа 7083.33 лв., който стоки са за лични нужди и потвърждава изводите на данъчните. Данъчната основа определена от органите на НАП, по чл. 26, т. 1 от ЗКПО като „консумативи“ е общо в размер на 168 789.95лв. , разпределена по години: за 2013г. - 15655.19 лв.; за 2014 - 17052,57лв.; за 2015г. - 85686.43 лв.; за 2016г. - 29999.45 лв. и за 2017г. - 20396.31 лв.

Данъчните основи на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат за 2013г. 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. са увеличени и с начислените годишни амортизации, въз основа на което е увеличен данъчния финансов резултат по години  общо в размер на 331 306 лв.

Данъчните основи за процесните периоди са увеличени и на основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО като разходи, които не са документално обосновани, извършени по доставчици ****е издал фактура №          35/ 29.11.2017 г. с данъчна основа 8 000 лв., **** ЕООД е издал на „***“ ЕАД 5 броя фактури, на обща стойност от 16 593 лв., **** ЕООД е издал на „***“ ЕАД фактура № 945/28.07.2017г. с данъчна основа 4000 лв.; **** ЕООД на „***“ ЕАД е издал 3 броя фактура на обща стойност 24 375 лв., като вещото лице обосновава правилно увеличение; **** ЕООД е издал фактура № 45/14.06.2013г. със стойност на фактурата 3 617.50 лв., ****е издал фактури № 205/ 23.10.2015г. на стойност 2900 лв., с предмет декоративна растителност и озеленяване и № 206/ 28.10.2015г. на стойност 2900 лв. с предмет декоративна растителност и озеленяване, вещото лице потвърждава констатираното от органите на НАП. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО органите на НАП са извършили увеличение на счетоводния финансов резултат за периода от 201Зг. до 31.12.2017г., в общ размер на размер на 62385.50 лв., по години както следва: за 201Зг. -13617,50 лв.; за 2014г.-лв.; за 2015г. - 5800.00 лв.; за 2016г. - 24375.00 лв. и за 2017г.-12000.00лева.

При констатираното от експерта, същият след направени изчисления увеличава счетоводния финансов резултат за процесния период на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО с разходите по фактури издадени от доставчици: “Р. ****АД е издал данъчна фактура №**********/19.09.2016 г. с обща данъчна основа 5000 лв. и ДДС на стойност 1000лв., ****ЕООД е издал на жалбоподателя 2 броя фактури с обща данъчна основа 7083.33 лв. и с амортизации за автомобил АУДИ RS 6 и амортизации на мебели кухненско обзавеждане и посуда, осчетоводени в партида Испания. С оглед на това данъчната основа е определена по чл. 26, ал. 1 от ЗКПО е общо в размер на 113642.35лв. и с нея се увеличава данъчния финансов резултат по години. Също така след направени изчисления увеличава счетоводния финансов резултат за процесния период на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите по фактури издадени от **** ЕООД на „***“ ЕАД е издал 3 броя фактура на обща стойност 24 375 лв.; ****е издал фактури № 205/ 23.10.2015г. на стойност 2900 лв., с предмет декоративна растителност и озеленяване и № 206/ 28.10.2015г. на стойност 2900 лв. с предмет декоративна растителност и озеленяване; ****ООД е издал фактура № *********/26.09.2013г. с данъчна основа 1344.33 лв. и ДДС 268.87 лв., „**** ЕООД по фактури №111869/22.12.2015г. и фактура №111830/15.12.2015г. с обща данъчна основа от 7 083.33 лв.. С оглед на това данъчната основа е определена по чл. 26, ал. 2 от ЗКПО е общо в размер на 38 602.66лв. и с нея се увеличава данъчния финансов резултат по години. С оглед на така определените на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО  данъчните основи е увеличен счетоводния финансов резултат за 2013г. 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.  общо в размер на 152 245.01лв., посочен конкретно по години в експертизата. Въз основа на направено преобразуване е установено, че  корпоративен данък за 2013г., 2014г. и 2015г. жалбоподателя не дължи, така като е приел и данъчния орган. За 2016г.  корпоративния данък е в размер на 83 830.91лв.. Заплатено е декларираното в размер на 51626.30лв. и съответно същият дължи още 32204.61лв. За 2017г. не дължи корпоративен данък. С оглед на това е изведено, че корпоративен данък за 2016г. е в размер на 83 830.91лв., а след извършеното плащане остава дължима сума в размер на 32204.61лв..

 Във връзка с въведеното в хода на производството възражение за погасени по давност задължения за периода от 01.01.2013г. до 30.11.2013г. вещото лице в допълнително заключение след направени изчисления посочва, че задълженията за периода от 01.01.2013г. до 30.11.2013г. за довнасяне на ДДС по  установени от органите на НАП в Ревизионен акт № Р- 22002219002274-092-001 /27.03.2020г. задължения са в общ размер на главница-13 311.00лв. и дължимата лихва за просрочие изчислена за съответните периоди  в размер на 9047.02 лв. или задължението по ДДС и лихвата за просрочие са общо в размер на 22 358.02 лв.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:

Процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия.

Спазена е предписаната от чл. 120, ал. 1, пр. 1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС  и ЗКПО с акцесорните им лихви по чл. 175, ал. 1 от ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди. Ревизионният акт е подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи, за което са представени надлежни доказателства. Фактическите констатации и правни изводи в него са допълнени и по този начин – конкретизирани, чрез тези по приложения към него ревизионен доклад, съставляващ неразделна негова част съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК. Възражение срещу РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е заявено от ревизираното лице, като видно от РА същото е обсъдено, съобразно  чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК.

Ревизионното производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002219002274-020-001 от 08.04.2019г., издадена от  Р.Б., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София, упълномощена със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП-София.

Заповедта има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания период; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, който впоследствие е продължен с ЗИЗВР № Р-22002219002274-020-002 от 08.07.2020г., издадени от Р.Б., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София.

В рамките на ревизията, на основание чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК от жалбоподателя са изискани доказателства по нейния предмет, включително относно спорните доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл. 45, ал. 1 от ДОПК по спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия. Ревизията е извършена в определения срок в заповедите срок.  Посочените заповеди са връчени по електронен път, което се установява от приложените по делото разписки – съответно: на 18.04.2019 г. и на 10.07.2020г..

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р– 22002219002274-090-001 от 30.09.2020г.. Срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не е спазен, но същото не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото този срок е инструктивен и изтичането му не преклудира правомощието на ревизиращия орган да състави ревизионен доклад.

Съдържанието на ревизионния доклад съответства на законовата норма на чл. 117, ал. 2, т. 1-10 от ДОПК и към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 от ДОПК.

Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:

Непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за периода от 01.01.2013г.  до 31.12.2017 г. в общ размер на главницата - 108 611.37лв. Прието е, че част от извършените разходи и услуги не са документирани съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, чрез съставянето на протокол и отразяването им в колона 16 - Начислен данък за доставка на стоки или услуги за лични нужди на дневника за продажби за посочения период и като неприсъщи и несвързани с дейността на дружеството.  Данъчната основа на тези доставки - услуги е определена от органите на НАП, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, като са включени следните разходи: амортизация на апартамента ул. „Л." в гр.София, за автомобил Ауди RS 6, ползвания данъчен кредит:   за извършените разходи за имота в кв. „****“, гр.Б. и апартамента на ул. ****в гр.София, за мебели заведени по партида Испания, партида - офис гр.София, транспорта на мебелите от България до Испания, разходи за ремонт на автомобил Ауди RS 6, за разходите за електричество, вода, топлоподаване на цитираните по горе обекти, ползвания данъчен кредит за лекарства и храна за животни, разходите свързани с охраната за имота в кв. „****“, гр. Б. и други, различни от икономическата дейност на дружеството, използвани за личните нужди на собственика на дружеството. 

Установени са  и допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периода 01.01.2013г. до 31.12.2017г.  за данък по корпоративно подоходно облагане, общо в размер на главницата 48 984.84 лв., съответно за календарната 2016г. задължение по корпоративния данък в размер на 46 871.59 лв. и за календарната 2017г. - задължение по корпоративен данък в размер на 2 113.25 лева. Установените допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ са на основание чл. 26, т. 1-разходи, несвързани с дейността на търговеца и чл. 26, т. 2 от ЗКПО-разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.  Разходи, несвързани с дейността на търговеца е прието, че това са разходите за имота в кв. „****“, гр.Б. и апартамента в гр.С. на ул. ****за извършените разходи за електричество, вода, топлоподаване на тези обекти, както и ползвания данъчен кредит за лекарства и храна за животни, свързани с охраната за имота в кв. „****“, гр. Б., разходите осчетоводени в „Животновъдното стопанство“ за лекарства храна за животните и лекарства, разходи за ремонт на автомобил Ауди RS 6, начислените амортизации: на апартамента ул. „Л." вС., на автомобил Ауди RS 6, на мебели ползвани в апартамента в гр.С., за ползвания данъчен кредит за мебели заведени по партида Испания, ползвания данъчен кредит за транспорта на мебелите от България до Испания, както и ползвания данъчен кредит по фактурите, с които са закупени мебелите осчетоводени в партида Испания различни от икономическата дейност на дружеството, използвани за личните нужди на собственика на дружеството. Това са фактурите издадени от доставчиците: ****АД, **** АД, ****.” ЕАД, ****АД, ****” АД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****.”ЕООД, ****ООД, ****ЕООД, „**** ЕООД и ****ЕООД. Данъчната основа определена по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като „консумативи“ от посочените доставчици е общо в размер на 168 789.95лв., разпределена по години: за 2013г. - 15655.19 лв.; за 2014 - 17052,57лв.; за 2015г. - 85686.43 лв.; за 2016г. - 29999.45 лв. и за 2017г. - 20396.31 лв., и същите  данъчните основи на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат за 2013г. 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. са увеличени и с  начислени годишни амортизации. Данъчната основа по чл. 26, т.1 от ЗКПО, с които е увеличен  данъчния финансов резултат по години е общо в размер на 331 306 лв.

 Разходи, които не са документално обосновани и са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство са приети, че това са издадените фактури от  **** ЕООД, ****, ****, **** ЕООД, **** ЕООД и **** ЕООД. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за периода от 2013г. до 31.12.2017г., в общ размер на размер на 62385.50 лв., по години както следва: за 2013г. -13617,50 лв.; за 2014г. 6593.00лв.; за 2015г. - 5800.00 лв.; за 2016г.-24375.00лв. и за 2017г.-12000.00лв.

Правният спор в случая се свежда до това дали за имота в  кв. „****“, гр. Б. и за апартамент № 8 на ул. Л. № 5  правилно е приложена нормата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, респ. налице ли са основания по чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

 По ЗДДС установените с ревизионния акт задължения са резултат от начислен ДДС в хипотезата на възмездна доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС – предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването, на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Изхождайки от тълкуването на Директива 2006/112 дадено в решенията на Съда на ЕС по дело С-118/11 и дело С-153/11, според което използването на актива е фактически въпрос и подлежи на установяване във всеки конкретен случай, чрез допустимите доказателствени средства се следва, че доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че двата имота са използвани за лични нужди по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС, е на органите по приходите.

За да достигнат до тези изводи данъчните органи се позоват на проверка извършена на 17.09.2019г. при която са възприели, че  имота в кв. “****”, гр. Б. и апартамент № 8 на ул. “Л.” №5 се ползват за лични нужди на представляващия дружеството и на негови син. Тази констатация принципно не се оспорва от жалбоподателя, към дата на извършване на проверката 17.09.2019г., но се твърди, че не са изградени никакви констатации и не са налични доказателства от данъчния орган свързани с процесния период. Възражението е основателно.

Принципно безвъзмездните доставки са извън предметния обхват на ЗДДС. С разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е предвидено изключение, съгласно което за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването, на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Като възмездна доставка се третира и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица. Следователно на основание чл. 9, чл. 27 и чл. 86 от ЗДДС, безвъзмездното предоставяне на услуги, при условие, че при придобиването им е приспаднат изцяло данъчен кредит, е възмездна облагаема доставка, за която изпълнителят е бил длъжен да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и да начисли ДДС, тъй като за извършените разходи за изграждане на чужд актив, се третират като безвъзмездна доставка.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, изр. второ от ЗДДС данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е сумата по направените преки разходи, свързани с извършването и.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, изисква регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем да го начисли, като: 1. Издаде данъчен документ, в който посочи данъка за отделен ред; 2. Включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. Посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

От съставените  протоколи обр. Кд 73 № 1603595 и 1603596 от 17.09.2019г. се приема, че към 17.09.2019г.  в кв. ****, гр. Б. на територията на поземления имот на дружеството са изградени две къщи, едната от които е недовършена, а другата е обитаема и се използва за живеене от П.Б.-представляващ на дружеството. На място е установено наличието на работници, охранители, назначени в дружеството, като пазачи въоръжена охрана и охранители, както и на кучета. От констатациите в този протокол не може да се приеме, че двете къщи в кв. Г. са ползвани за лични нужди. Не е направено никакво разграничение, разходите за коя от двете къщи са направени. Това се подкрепя и от изводът посочен в РД, че упражняваната дейност в ревизирания период е извършвана в обект  строяща се почивна база в гр. Б..  По делото не са налични данни, че строящата се почивна база се полза за лични нужди, нито има релевантни доводи на данъчния орган, които да се проверат. Поради това се приема, че не е доказано по безспорен начин, както и не са изяснени допълнителни факти и обстоятелства, че  използването на къщите в кв. Г., в гр. Б.  е само и единствено за личните нужди на представляващия и не е използван за икономическата дейност на „***“ ЕАД през процесния период. Следователно издадените фактури от ****АД, **** АД, ****АД, ****ЕООД ****ЕООД, ****ЕООД и ****ЕООД са правилно осчетоводени в дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и в дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките“ и по кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“ по аналитичните партиди на доставчиците. Приключването на счетоводна сметка №602 „Разходи за външни услуги“ е извършено по дебита на счетоводна сметка №611/1 „Разходи за обект кв. ****“, т.е разходите са осчетоводени в текущи разходи за дейността на жалбоподателя, за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. са в размер на 46 140.75лв. и е начислен ДДС в размер на 9099.63лв. Не е налице предоставяне на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите – чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, която закона приравнява на възмездна и поради, при което неправилно на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС е доначислен ДДС.

По отношение на разходите за апартамента на ул. “Л.” установяванията на органа се базират на протокол за посещение от 17.09.2019г. В него е посочено, че апартамента се ползва за лични цели на синът на управителя на дружеството. Тази констатация принципно не се оспорва от жалбоподателя, към дата на извършване на проверката 17.09.2019г., но се твърди, че не са събрани никакви доказателства от данъчния орган свързани с процесния период. Доколкото с отменителното решение на ОДОП са били дадени указания и в тази връзка се приема, че този изводи са недоказани от данъчния орган. Липсват изводи относно предназначението и фактическото ползване на недвижимия имот, поради което и незаконосъобразно е прието наличие на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В подкрепа на това е и дадено от управителя на дружеството обяснение пред вещото лице, че апартамента в гр.С. на ул. Л. за процесния период е ползван от персонала на „*** “ЕАД, който е назначен в гр. В. и в случаите, когато са били командировани в гр. Р. са отсядали в апартамента. /В обяснението е записано: “През ревизионния период седалището на дружеството е в гр. Р. „****“. Няма директен транспорт от гр. В. до гр. Р.. Това налагаше нуждата от собствен имот, където работниците и служителите да отсядат при придвижването им от гр. В. до гр. Р. и обратно“/. Общо разходите извършени за апартамент на ул.“Л.“ в гр.С., са в размер на 10 210.96 лв. и ДДС в размер на 1275.43лева, по издадените фактури от доставчиците ****АД, ****”АД, ****.”ЕАД ****.” ЕООД, които са в размер на 10 210.96 лв. и ДДС в размер на 1275.43лева. Съответно фактурите издадени от тези доставчици са осчетоводени в дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и в дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките“ и по кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“ по аналитичната партида на доставчиците. Разходите за вода, ел. енергия и топлоенергия са приключени по кредита на счетоводна сметка №602 „Разходи за външни услуги“ и по дебита на счетоводна сметка №614/1 „Разходи за организация и управление“, а от тук разходите са правилно осчетоводени в текущи разходи за дейността за периода от 2013г. до 2017година. При това положение се следва извод, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, както и не са изяснени допълнителни факти и обстоятелства, от които са се приеме, че използването на апартамента на ул. Л. в гр.С. и имота в кв. ****, гр. Б., че са само и единствено за личните нужди на представляващия -жалбоподателя и не са използвани за икономическата дейност на „***“ ЕАД през процесния период. Не е налице предоставяне на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите – чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, която закона приравнява на възмездна и поради, при което неправилно на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС е доначислен ДДС.

Въз основа на изложеното се приема, че всички преки разходи по фактурите за електроенергия, вода и топлоподаване за имота, поддръжка на имота, доставка на гориво, както и всички фактури за закупена храна и медикаменти за кучета, в имота в кв. Г., гр. Б. и апартамента в гр.С., без основание са включени в данъчната основа по ДДС, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС във всички данъчни периоди по ДДС, за времето от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и по тях не е признато правото на приспадане на ДДС, общо в размер на 10 375.06 лева.

Доколкото извършените доставки от ****АД, **** АД, ****.”ЕАД, ****”АД, ****ЕООД и ****ЕООД осчетоводени в разходите за дейността на „*** “ЕООД са определени като не свързани с дейността на дружеството, което не се приема от решаващия състав не се следва и увеличаване на  данъчния финансов резултат за календарните 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. общо в размер на 56351.71 лв., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

По отношение на фактури издадени от ****ЕООД, ****ООД за закупуване на храна и медикаменти за животни през ревизирания период,  които разходи  е прието, че не са пряко свързани с дейността на дружеството и за които не е признато право на данъчен кредит и същевременно с тях увеличен данъчния финансов резултат за календарните 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО се налагат следните изводи:

Разходите по издадените фактури от доставчиците ****ЕООД и ****ООД на жалбоподателя, осчетоводени в разходите в животновъдно стопанство с. Д., общ. З..  Фактурите на ****ЕООД и ****ЕООД са на обща стойност 27 635.83 лв. и ДДС в размер на 4 111.29 лв.. Във фактурите са записани закупуваните артикули: храна за животни, св. Рагу, месо за готвене, замразени пилешки кости, кайма, пресен пилешки фенер, като са описани количествата, единичната цена и стойността на закупените стоки и общата им стойност, както и за годишни ваксини, лекарства за животни, отрова за плъхове, антибиотици, препарати и други.  Същите са осчетоводени в дебита на счетоводна сметка 602 Разходи за външни услуги и в дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките“ и по кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“ по аналитичната партида на доставчика. Приключването на счетоводна сметка №602 „Разходи за външни услуги“ е извършено по дебита на счетоводна сметка №611/12 „Разходи за продуктивни животни“, т.е разходите са осчетоводени в текущи разходи за дейността на жалбоподателя „Животновъдното стопанство“ за периода от 02.12.2012г. до 12.12.2016г. За процесния период не е спорно, че е осъществявана дейност в действащо животновъдно стопанство с. Д., общ. З.. С оглед на това извършените разходи по посочените издадени фактури от ****ЕООД и ****ЕООД се приема, че правилно  са отнесени за „Животновъдно стопанство“ с.Д., а не както са приели данъчните органи, че не са свързани с свързани с обект в гр. Б.. В резултат на това следва, че незаконосъобразно е  формирана данъчна основа за облагане за календарните 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО общо в размер 27 635.83 лв., както и незаконосъобразно не е признато и правото на приспадане на ДДС на доставките извършени от тези доставчици, които са определили като не свързани с дейността, т.е за лични нужди на управителя на жалбоподателя, за времето от 01.01.2013г.  до 16.11.2016г., /дата, на която е извършена продажба на недвижимото си и движимо имущество от животновъдното стопанство в с. Д. на ****ЕООД и ****ООД/ общо в размер на ДДС от 4 111.29 лв.

Непризнато право на данъчен кредит е в общ размер на 41869.34 лв. Същото е формирано от извършени доставки по фактури издадени от:

****АД за разход на вода изразходвана за имота в кв. Г., гр. Б. и апартамент в гр.С., с обща данъчна основа от 7027.40 лв. и ДДС в размер на 1 405.48 лв. издадени в периода от 24.01.2013г. до 22.12.2017г. 

**** АД за разход на ел. енергия, осчетоводени за имота в кв. Г., гр. Б. и апартамент в гр.С. с обща данъчна основа от 24214.54 лв. и ДДС в размер на 4 842.91 лв. издадени в периода от 23.01.2013г. до 27.07.2016г.

****.“ЕАД за извършения разход от дружеството за подадената му топлинна енергия, изразходвана за апартамент в гр.С. на ул. ****с обща данъчна основа в размер на 3453.62лв. и ДДС на стойност 690.67 лв..

****АД е издал 7 броя данъчни фактура с обща данъчна основа 7 152.02 лв. и ДДС на стойност 1 430.43 лв., за извършен разход на гориво за обект в гр.Б..

****ЕООД е издало 183 бр. фактури с обща данъчна основа 22 253.05лв. и ДДС на стойност 4 450.62 лева, за извършените разходи през процесния период за обектите в кв. Г., гр. Б. и „Животновъдното стопанство“.

****ЕООД по издадени 77 бр. данъчни фактури с обща данъчна основа 8001.72лв. и ДДС на стойност 1600.37 лева. за периода от 20.02.2017г. до 31.12.2017г..

****ЕООД, е издал 3 броя фактури в общ размер на данъчна основа 329.34лв. и ДДС в размер на 65.87лв.

С оглед на изложеното по-горе по отношение на тези доставчици се приема, че неправилно не е признато право на данъчен кредит, на основание, че са свързани с лични нужди, а не с дейността на дружеството. Начисленото ДДС по тях е в размер на 10375.06лв.

**** ЕООД е издал 3 броя фактури с №176/ 14.08.2015 г.- СМР с данъчна основа 6625,05лв. и ДДС 1325,01 лв., №183 /06.10.2015г.-РЕМОНТ с данъчна основа 17578.97лв. ДДС 3515,79 лв. и № 189 /19.11.2015г. - РЕМОНТ с данъчна основа 32967,30лв. с ДДС 6 593.46лв. Общата им данъчна основа е 57 171.32 лв. и ДДС в размер на 11 434.26лв., отразени в данъчни периоди м. август и м. октомври 2015г., отразени в разходите за придобиване на ДМА - обект в кв. „****“, гр. Б.. Съответно е ползван данъчен кредит в размер на ДДС 11434.26лв.. Видно от договор за строителство от 01.08.2015г. сключен между **** ЕООД с ЕИК *********, като изпълнител и „***“ ЕАД с записан ЕИК***, като възложител. Съгласно предмета на договора възложителя възлага, а изпълнителя приема и се задължава да изпълни Строително-монтажни работи, подробно и изчерпателно описани в КСС - Приложение №1 към договора. Срокът за изпълнение на СМР е определен в график. В договора не е записан обекта на договора за строителство. В него е записано, че приемането на извършените СМР дейности, поетапно ще се извършва от възложителя е подписването на Констативен акт/ акт образец 19/, на база действително извършени работи. Договорът е подписан от двете страни.  Данъчна фактура №********** /19.11.2015г. в размер на ДДС-6 593.46лв., издадена от **** ЕООД е свързана с построяването на обект в гр. Б. и  разходите за придобиване на ДМА са свързани с дейността на жалбоподателя,  то следователно по  тази фактура “*** “ ЕАД правилно е ползвал право на данъчен кредите в размер на 6 593.46лв. в данъчен период м. 11.2015г.  

По фактури №**********/14.08.2015 г. и №**********/06.10.2015г., издадени от същия доставчик в общ размер на ДДС 4 840.80 лв., от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят не се е снабдил с необходимите документи по смисъла на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС и сгрешеният документ не е бил отразен в дневниците в сроковете по чл. 72 от ЗДДС /през периода на възникване на данъчното събитие или следващите 12 месеца/ и на това основание “***“ ЕАД няма право на ползване на данъчен кредит общо в размер на 4 820.80 лв., за данъчните периоди м. август и м. октомври 2015г. С оглед на това, напълно законосъобразно органите на НАП са отказали да признаят право на данъчен кредит в размер на 4820.80лв. и съответно такъв е начислен в данъчни периоди м. август и м. октомври 2015г.

„**** ЕООД е издал 3 броя фактури обща данъчна основа 14 203.33 лв. и ДДС в размер на 2 840.67 лв., в данъчните периоди м. ноември и м.декември 2015г.

Фактура №111711/24.11.2015г., с данъчна основа 7120 лв. и ДДС в размер на 1424.00лв., с предмет на доставката текстил за щори 80 м. с ед. цена 69 лв. Текстилните за щори са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 613 „Разходи за придобиване на ДМА“- обект в гр. Б. и в дебита на счетоводна сметка № 4531 “ДДС по покупките“ и в кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“ по аналитичната партида на доставчика. Видно от изложеното фактурата не е отчетена в разходите за дейността за 2015 г., като извършените доставки са осчетоводени в „Разходите за придобиването на ДМА“ в партида „Строителен обект гр. Б.“, където се набират разходите до окончателното приключване на този обект. Този разход се приема, че е свързан с  построяването на почивната станция в гр. Б. и е свързан с дейността на жалбоподателя, поради това жалбоподателя има право на ползване на ДК в размер на 1424.00лв.

Фактура №111869/22.12.2015г. с данъчна основа 833.33 лв. и с ДДС в размер на 166,67 лв., с предмет на доставката декоративни за щори 12.5 м. с ед. цена 65.57 лв. и  фактура №11 1830/15.12.2015г. с данъчна основа 6250лв. и с ДДС в размер на 1250 лв., с предмет на доставката текстил за щори 73м. с ед. цена 85.62 лв. Тези  две фактури издадени от „**** ЕООД на „*** “ ЕАД са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 602 „Разходи за материали“ и в дебита на счетоводна сметка № 4531 “ДДС по покупките“ и в кредита на счетоводна сметка №401 „Доставчици“ по аналитичната партида на доставчика. Приключването на счетоводна сметка №602 „Разходи за външни услуги“ е извършено по дебита на счетоводна сметка №611/1 „Разходи за кв. ****“, т.е тези разходите са осчетоводени, като текущи разходи за дейността на жалбоподателя за 2015година. Разходите по тези две фактури са свързани с построяването на обекта в Б., необходим за стопанската дейност на дружеството, поради което същият има право на данъчен кредит в размер на 1416.67лв.. Поради изложеното се приема, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 840.67 лв., в данъчните периоди м. ноември и м.декември 2015г.

****ООД е издал фактура № **********/02.12.2015г. с данъчна основа 300 лв. и ДДС в размер на 60.00 лв. на „***“ ЕАД, с предмет доставката мивка и смесител Тека 1 брой. Фактурата  е осчетоводена в стойността на придобиването на ДМА-обект Б.. Този разход се приема за свързан с дейността на жалбоподателя, поради което същият има право в данъчен кредит в м. 12.2015г. в размер на 60.00лв.

****ЕООД е издал 2 с фактури с № **********/24.10.2016г. с данъчна основа 1180.55 лв. и ДДС в размер на 236.11лв. и с №**********/14.10.2016г. с данъчна основа 5902.78 лв. и ДДС в размер на 1180.56 лв. за закупени два броя слухови апарати. Фактурите са с обща данъчна основа 7 083.33 лв. и ДДС в общ размер на 1 416.67 лв. От доказателствата по делото, както и от движението по открита партида в счетоводна сметка 498/1 „Други дебитори“ на името на представляващият дружеството и закрита с извършеното плащане от собственика на жалбоподателя с лични средства се следва, че закупените 2 броя слухови апарати, не са свързани с дейността на жалбоподателя, а са за негови лични нужди. Поради тази причина, неправилно е ползван данъчен кредит в м. 10.2016г.  в размер общо на  1 416.67 лв., и напълно законосъобразно е доначислен ДДС в този данъчен период, в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.

****АД е издал данъчна фактура №**********/19.09.2016г. с обща данъчна основа 5000 лв. и ДДС на стойност 1000 лв. за извършен превоз на мебели до Испания. От доказателствата по делото и от счетоводните регистри на дружеството е видно, че няма заведена в ДМА почивна база в М., Испания. Разходът е неправилно осчетоводен в разходите от дейността за 2016г. и неправилно е ползван данъчен кредит по ДДС в горния размер. Данъчната  основа е включена за определяне на ДДС в данъчен период - м. септември 2016г.  със сумата в размер на 1000 лв., което в съответствие с  чл.27, ал. 2 от ЗДДС.

****е издал данъчни фактура с обща данъчна основа 5 662.28лв. и ДДС на стойност 1132.44лв. на жалбоподателя, за ремонт на автомобил Ауди RS 6.

От доказателствата по делото се установява, че автомобил Ауди RS 6с per. ****е осчетоводен в счетоводна сметка № 205“ Транспортни средства“, през 2010 г., с отчетна стойност 194399.40 лв. и се  използва за лични цели от представляващия П.Б.. Транспортното средство е закупено от ****с фактура №********** /27.04.2010 г. с данъчна основа 190 833.32 лв. и ДДС в размер на 38 166.66 лв.. В м. април 2010г. е ползван  данъчен кредит  в размер на 38 166.66 лв.. Настоящия състав приема, че правилно  не е признато право на  данъчен кредит по ДДС за данъчните периоди: м. февруари, м. юни и м. септември 2014г., м. март, м. април. м. май и м. юли 2016г. по посочените по-горе разходи за ремонт, в общ размер на ДДС 1132.44 лв., тъй като същите са за лични цели, налице е чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което правилно данъчната основа е определена на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.

С оглед горните изводи се приема, че жалбоподателят неправилно е ползвал право на данъчен кредит по разходи, фактурирани от доставчиците: **** ЕООД по две фактури с №176/ 14.08.2015г.- СМР с данъчна основа 6625,05лв. и ДДС 1325,01 лв., №183 /06.10.2015г.-РЕМОНТ с данъчна основа 17578.97лв. ДДС 3515,79 лв., в общ размер на ДДС-4820.80лв.;   ****ЕООД е издал 2 с фактури с № **********/24.10.2016г. с данъчна основа 1180.55 лв. и ДДС в размер на 236.11лв. и с №**********/14.10.2016г. с данъчна основа 5902.78 лв. и ДДС в размер на 1180.56 лв. за закупени два броя слухови апарати. Фактурите са с обща данъчна основа 7 083.33 лв. и ДДС в общ размер на 1 416.67 лв.; ****АД е издал данъчна фактура №**********/19.09.2016г. с обща данъчна основа 5000 лв. и ДДС на стойност 1000 лв. за извършен превоз на мебели до Испания и  ****е издал данъчни фактура с обща данъчна основа 5 662.28лв. и ДДС на стойност 1132.44лв. на жалбоподателя, за ремонт на автомобил Ауди RS 6. В съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа е увеличена с тези разходи и е начислен ДДС в размер на 8369.89лв.

През 2015г. и 2016г. „***“ ЕАД е закупил мебели, оборудване и други ДМА, които в счетоводството на жалбоподателя и  се водят в партида Испания и партида офис гр.С., ул. Л.. Разходите са приети, за несвързани с дейността на дружеството и за ползвани за личните потребности на представляващия „***“ ЕАД, поради което са отказали право на данъчен кредит по следните фактури, издадени както  следва:

****ООД е издал фактура № **********/11.12.2015г., с данъчна основа 1253.74 лв. и ДДС в размер на 250.75 лв. на „***“ ЕАД, с предмет доставка автоматична пералня AEG L-87405FY. Закупения актив е за личните нужди на представляващия дружеството, поради което правилно разходите са включени в данъчната основа за определяне на ДДС за данъчен период -м. декември 2015г. в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и правилно е отказано право на данъчния кредит по ДДС за данъчния период от м. декември 2015г., по фактура № **********/11.12.2015г. в размер на 250.75 лв. Жалбоподателят е следвало на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и  чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС да начисли ДДС за безвъзмездни доставки на услуги във връзка с констатирана употреба на активи за лични нужди извън икономическата дейност на дружеството. Начисления ДДС от органите на НАП е в съответствие със закона.

Успоредно с това е увеличен непризнатият размер на ДДС и с 20% върху годишната амортизация на автоматична пералня за 2016г. в размер на 118.04лв. и върху годишната амортизация за 2017г., в размер на 118.04 лв.

****ООД е издал фактура №**********/03.11.2015г., с предмет на покупката: плот и фурна за вграждане и обзавеждане /тигани, тостери и мивки - с единична стойност под 750 лв./ с данъчна основа 4197.67 лв. и с ДДС в размер на 838.33 лв. Закупения актив е за личните нужди на представляващия дружеството, поради което правилно разходите са включени в данъчната основа за определяне на ДДС за данъчен период м. ноември 2015година, по фактура по фактура №**********/03.11.2015г., в размер на 838.33лв., в съответствие с чл. 27. ал. 2 от ЗДДС. Жалбоподателят е следвало на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и  чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС да начисли ДДС за безвъзмездни доставки на услуги във връзка с констатирана употреба на активи за лични нужди извън икономическата дейност на дружеството. Начисления ДДС от органите на НАП е в съответствие със закона.

Успоредно с това  е увеличен непризнатия размер ДДС и с 20% върху годишната амортизация на фурната за вграждане и плота, съответно: за 2015г. в размер на 76.23 лв., за 2016г. в размер на 914.76 лв. и върху годишната им амортизация за 2017г. в размер на 914.76 лв.

****ООД е издал данъчна фактура № **********/22.08.2016г. с данъчна основа 7677.58 лв. и ДДС на стойност 1535.52 лв. на жалбоподателя, с предмет закупуване на 2 бр. Самсунг UE 55 и UE 65. Осчетоводяването е извършено в дебита на счетоводна сметка 206 „Стопански инвентар“ в партида Испания и в дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по продажбите“ срещу кредитиране на счетоводна сметка №401 „Доставчици“ по аналитичната партида на доставчика. В счетоводните регистри дружеството няма заведена в ДМА почивна база в М. Испания, поради което и разходите по тази фактура, правилно е прието, че са за лични нужди на представляващия. С оглед на това напълно законосъобразно не е признато право на данъчния кредит по ДДС за данъчния период от м. август 2016г. по фактура № **********/22.08.2016г. на стойност 1535.52 лева. Съответно в съответствие с чл.27, ал. 2 от ЗДДС същата е  включена в данъчната основа за определяне на ДДС, през данъчен период -м. август 2016г. Жалбоподателят е следвало на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и  чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС да начисли ДДС за безвъзмездни доставки на услуги във връзка с констатирана употреба на активи за лични нужди извън икономическата дейност на дружеството. Начисления ДДС от органите на НАП е в съответствие със закона.

Успоредно с това е увеличен непризнатия размер ДДС и с 20% върху годишната амортизация на  2-та бр. Самсунг UE 55 и UE 65, както следва: за 2016 г. в размер на 383.33 лв. и върху годишната амортизация за 2017г., в размер на 1151.64 лв..

 ****ЕАД е издал данъчна фактура №**********/20.08.2016г. с данъчна основа 2332.50 лв. и ДДС на стойност 466.50 лв., с предмет-закупуване на кухненско оборудване, осчетоводена в партида Испания. В счетоводните регистри дружеството няма заведена в ДМА почивна база в М. Испания, поради което и разходите по тази фактура, правилно е прието, че са за лични нужди на представляващия. С оглед на това напълно законосъобразно не е признато право на данъчния кредит по ДДС за данъчния период за м. август 2015г. по фактура №**********/20.08.2016г. в размер на 466.50 лв. Съответно в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС същата е  включена в данъчната основа за определяне на ДДС, през данъчен период -м. август 2015г. Жалбоподателят е следвало на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и  чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС да начисли ДДС за безвъзмездни доставки на услуги във връзка с констатирана употреба на активи за лични нужди извън икономическата дейност на дружеството. Начисления ДДС от органите на НАП е в съответствие със закона.

Успоредно с това е увеличен непризнатия размер ДДС и с 20% върху годишната амортизация на   кухненското оборудване, както следва: за 2016г. в размер на 116.64 лв. и върху годишната им амортизация за 2017г., в размер на 349.92 лв.

 ****ЕООД е издал фактури № **********/09.08.2016 г. с данъчна основа 18 758.33 лв. и ДДС в размер на 3751.67 лв. и № **********/24.08.2016г. с данъчна основа 241.67 лв. и ДДС в размер на 48.33 лв., за закупени 2 броя матраци, фотьойл с релаксиращ ефект, 2 броя спални от текстил и с естествена кожа и диван ъглов. Фактурите с обща данъчна основа 19000 лв. и ДДС в размер на 3 800 лв. са осчетоводени в партида Испания. В счетоводните регистри дружеството няма заведена в ДМА почивна база в М. Испания, поради което и разходите по тази фактура, правилно е прието, че са за лични нужди на представляващия. С оглед на това напълно законосъобразно не е признато право на данъчния кредит по ДДС за данъчния период - м. август 2016г., в общ размер на ДДС 3800 лв. Съответно в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС същата е  включена в данъчната основа за определяне на ДДС, през данъчен период -м. август 2016г. Жалбоподателят е следвало на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и  чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС да начисли ДДС за безвъзмездни доставки на услуги във връзка с констатирана употреба на активи за лични нужди извън икономическата дейност на дружеството. Начисления ДДС от органите на НАП е в съответствие със закона.

Успоредно с това е увеличен непризнатия размер ДДС и с 20% върху годишната амортизация на   мебелите, както следва: за 2016г. в размер на 950.00 лв. и върху годишната им амортизация за 2017г.. в размер на 2850.00 лева.

****ЕООД е издало фактура №**********/04.08.2016г.  за закупени мебели с данъчна основа 7105.76 лв. и ДДС в размер на 1 421.15 лева. Фактурата е осчетоводена в партида мебели Испания. В счетоводните регистри дружеството няма заведена в ДМА почивна база в М. Испания, поради което и разходите по тази фактура, правилно е прието, че са за лични нужди на представляващия. С оглед на това напълно законосъобразно не е признато право на данъчния кредит по ДДС по тази фактура за данъчен период  - м. август 2016г., в размер на ДДС 1421.15 лв. Съответно в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС същата е  включена в данъчната основа за определяне на ДДС, през данъчен период -м. август 2016г. Жалбоподателят е следвало на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и  чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС да начисли ДДС за безвъзмездни доставки на услуги във връзка с констатирана употреба на активи за лични нужди извън икономическата дейност на дружеството. Начисления ДДС от органите на НАП е в съответствие със закона.

Успоредно с това е увеличен непризнатия размер ДДС и с 20% върху годишната амортизация на мебелите, както следва: за 2016 г. в размер на 355.28 лева и върху годишната амортизация за 2017 г., в размер на 1065.84 лв.

**** е издал фактура №**********/20.08.2016г. с данъчна основа 2633.33 лв. и ДДС в размер на 526.67 лева. Фактурата е осчетоводена в партида посуда/чинии, купи и други/ Испания. В счетоводните регистри дружеството няма заведена в ДМА почивна база в М. Испания, поради което и разходите по тази фактура, правилно е прието, че са за лични нужди на представляващия. С оглед на това напълно законосъобразно не е признато право на данъчния кредит по ДДС по тази фактура за данъчен период -м. август 2016година. Съответно в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС същата е  включена в данъчната основа за определяне на ДДС, през данъчен период -м. август 2016г. Жалбоподателят е следвало на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и  чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС да начисли ДДС за безвъзмездни доставки на услуги във връзка с констатирана употреба на активи за лични нужди извън икономическата дейност на дружеството. Начисления ДДС от органите на НАП е в съответствие със закона.

Успоредно с това е увеличен непризнатия размер ДДС и с 20% върху годишната амортизация на посудата, както следва: за 2016 г. в размер на 165.00 лв. и върху годишната им амортизация за 2017г. в размер на 495.00 лв.

****ООД е издал фактури № **********/19.08.2016 г. с данъчна основа 83.93 лв. и ДДС в размер на 16.79 лв. и № **********/19.08.2016г. с данъчна основа 3 216.21 лв. и ДДС в размер на 643.24 лв., за закупени 2 броя спални комплекти и кърпи различни размери. Фактурите с обща данъчна основа 3300.14 лв. и ДДС в размер на 660.03лв.  и са  осчетоводени в дебита на счетоводна сметка № 209 ,Други дълготрайни материални“ партида Испания и дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС на покупките“ срещу кредитиране на счетоводна сметка №401 „Доставчици“ в аналитичната партида на доставчика. В счетоводните регистри дружеството няма заведена в ДМА почивна база в М. Испания, поради което и разходите по тези фактури, правилно е прието, че са за лични нужди на представляващия. С оглед на това напълно законосъобразно не е признато право на данъчния кредит по ДДС по тези фактури с общ размер на ДДС в размер на 660.03 лева за данъчен период-м.август 2016г.. Съответно в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС същите са  включени в данъчната основа за определяне на ДДС, през данъчен период -м. август 2016г. Жалбоподателят е следвало на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и  чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС да начисли ДДС за безвъзмездни доставки на услуги във връзка с констатирана употреба на активи за лични нужди извън икономическата дейност на дружеството. Начисления ДДС от органите на НАП е в съответствие със закона.

 Успоредно с това е увеличен непризнатия размер ДДС и с 20% върху годишната амортизация на спалните комплекти и кърпи,   както следва: за 2016г. в размер на 131.68 лв. и върху годишната амортизация за 2017г., в размер на 395.04 лв.

С оглед изложеното по отношение на закупените мебели, оборудване водещи се в партида Испания, от посочените доставчици се приема, че правилно не е признато право на данъчен кредит, тъй като закупените вещи са за лична употреба  и не са свързани с дейността на дружеството. Същите са  безвъзмездни доставки на услуги, по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, като данъчната им основа се определя по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Материалния закон е приложен правилно и съответно правилно е доначислен ДДС в размер на 9498.95лв. по фактурите издадени от ****ООД, ****ООД,  ****ЕАД, ****ЕООД, ****ЕООД, **** и ****ООД.

По начислени амортизации на ДМА-20%

Начислените  амортизации са в размер на  66962.40лв. и с тях е увеличен дължимия ДДС с 20% върху годишната амортизация, съответно  за закупените стоки от доставчиците ****ООД, ****ООД,  ****ЕАД, ****ЕООД, ****ЕООД, **** и ****ООД, за Ауди RS 6с per. ****и амортизации на апартамент ул. Л..

По начислените амортизации в размер на 20% по фактурите издадени от ****ООД, ****ООД,  ****ЕАД, ****ЕООД, ****ЕООД, **** и ****ООД се приема, че същите са неправилно начислени. Общия размер на доначисления  данък добавена стойност е  в размер на 2 138.24 лв., и  произтича от 20% върху годишната амортизация върху посочените по-горе ДМА. От направеното обсъждане на фактурите се установи, че за всяка една от фактурите не признато право на  данъчен кредит и не е приспаднат съответно такъв.  Следователно начислените амортизации за тези ДМА не попадат в приложното поле за определяне на данъчната основа по ДДС, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и незаконосъобразно е установено задължение за довнасяне в размер на 2 138.24 лв..

По отношение на начислените амортизации за Ауди RS 6с per. ****се приема, че  автомобилът е заведен в сметка Транспортни средства, с първоначална стойност 194399.40 лв.. От доказателствата по делото е видно, че в счетоводната политика на дружеството не са разписани правила регулиращи процент на ползване на автомобила за лични и служебни цели. При това положение правилно е прието, че автомобилът се ползва за лични нужди. Дължимия ДДС е увеличен с 20% върху годишната амортизация на автомобил Ауди RS 6с. За 2013г. годишната амортизация е в размер на 48599,88лв., а  за 2014 г. в размер на 44549,77 лв.. Съответно е увеличен ДДС с 20% върху годишната амортизация на автомобил Ауди RS 6 за 2013г. в размер на ДДС от 18629.93лв. и за 2014г. в размер на 8909.95лв.. Общия размер на ДДС произтичащ от начислените амортизации за автомобила е в размер на 18 629.93 лв.  С оглед на това, че е налице  безвъзмездни доставки на услуги, по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, като данъчната им основа се определя по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Материалния закон е приложен правилно и съответно правилно е доначислен ДДС в размер на 18 629.93 лв..

По отношение на начислените амортизации на апартамент ул. ****се приема следното:

По силата на нотариален акт за покупко-продажба ****.2010г., „***“ ЕАД чрез пълномощника на изпълнителния директор - К.В.В.е закупила от пълномощник на  собствениците на апартамент **** в гр.С., район „****“, на ул. ****№5 със застроена площ на апартамента от 119 кв.м., с площ с включени общи части 137.25 кв. метра и гаражна клетка, находяща се в гр.С., на ул. „Л.“№5 от 8.75 кв.метри. Данъчната оценка на имота на апартамента е в размер на 192736.90 лв. и гаражната клетка - 20245.50 лв.  Апартамента е осчетоводен в счетоводна сметка №203 „Сгради“ в размер на 293 374.50 лв. За закупуването му не е ползван данъчен кредит. Общия размер на начислените амортизациите за периода са в размер на 58675.20 лв., а по години са: за 2013 г. в размер на 11735,04 лв., за 2014г. от 11735,04 лв., 2015г. от 11735,04лв., за 2016г. от 11735,04 лв. Съответно доначисленото  ДДС с 20% върху годишната амортизация на апартамента на ул. „Л." вС., за 2013г. в размер на ДДС-2347.00 лв., за 2014г. в размер на ДДС-2347.01лв., за 2015г. в размер на ДДС- 2347.01 лв., за 2016г. в размер на ДДС-2347.01 лв. и за 2017г. в размер на ДДС-2347.01лв. или общо в размер на ДДС от 11735.04лв.. Изхождайки от това, че за  закупуването на апартамента на ул.“Л.“ в гр.С. не е ползван данъчен кредит, се приема, че начислените амортизации не попадат в приложното поле за определяне на данъчната основа по ДДС, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Следователно начислените амортизации за тези ДМА не попадат в приложното поле за определяне на данъчната основа по ДДС, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и незаконосъобразно е установено задължение за довнасяне в размер на 11735.04 лв..

С оглед изложеното по отношение на начислените амортизации се приема, че правилно такива  са начислени върху автомобил, тъй като същият е за лична употреба  и не е  свързани с дейността на дружеството. Налице е  безвъзмездна доставка на стока, по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, като данъчната им основа се определя по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Материалния закон е приложен правилно и съответно правилно е доначислен ДДС в размер на 18629.93лв. В останалата част ревизионния акт следва да се отмени като незаконосъобразен.

От така установеното следва промяна в размера на ДДС по периоди, както следва:

За данъчен период от 01.01.2013г. до 31.01.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+ 583.11лв., лихва към 27.03.2020г..За разликата до 1254,24 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.02.2013г. до 31.01.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+ 578.80лв., лихва към 27.03.2020г. За разликата до 1215.79 лв. ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.03.2013г. до 31.03.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+ 571.80лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1234,60 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.04.2013г. до 30.04.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+565.02лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1207,57 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.05.2013г. до 31.05.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+ 558.03лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1207,73 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.06.2013г. до 31.06.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+551.27лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1175,49 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.07.2013г. до 31.07.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+ 544.28лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1165,83 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.08.2013г. до 31.08.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+ 537.29лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1189,91 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.09.2013г. до 31.09.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+ 530.53лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1196,52 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.10.2013г. до 31.10.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+523.54лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1240,08 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.11.2013г. до 30.11.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+ 516.78лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1223,24 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.12.2013г. до 30.12.2013г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 810 лв.+ 509.79лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1178,39 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

Установеното в хода на съдебното производство задължение за довнасяне на ДДС за 2013г. е в общ размер на 9720лв. и лихва, в размер на 6572.24 лв.

За данъчен период от 01.01.2014г. до 31.01.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 742.50 лв.+ 460.28лв., лихва към 27.03.2020г..За разликата до 1261.58 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.02.2014г. до 28.02.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6 в размер на 742.50 лв. и по две фактури на ****, за ремонт на лек автомобил Ауди RS 6 , на обща стойност на ДДС в размер на 478.94 лв. Общия размер на допълнителното задължение по ДДС е на стойност 1 221.44 лева + 748.68лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1696.99 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 742.50 лв.+ 448.78лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1223.93 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.04.2014г. до 30.04.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6в размер на 742.50 лв.+ 442.51лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1224.53 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6 в размер на 742.50 лв.+436.11лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1186.29 лв. ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.06.2014г. до 31.06.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6 в размер на 742.50 лв. и по две фактури на ****, за ремонт на лек автомобил Ауди RS 6 , на обща стойност на ДДС в размер на 478.94 лв. Общия размер на допълнителното задължение по ДДС е на стойност 857.10 лева + 506.68лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1280.89 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.07.2014г. до 31.07.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6 в размер на 742.50 лв.+ 423.49лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1218.95 лв. ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.08.2014г. до 31.08.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6 в размер на 742.50 лв.+417.08лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1097.30 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.09.2014г. до 30.09.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6 в размер на 742.50 лв. и за фактура на ****, за ремонт на лек автомобил Ауди RS 6 в размер на 213.03 лв.. Общия размер на допълнителното задължение по ДДС е на стойност 955.53 лева + 528.75лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1326.58 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.10.2014г. до 31.10.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6 в размер на 742.50 лв.+ 404.46лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1253.43 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.11.2014г. до 30.10.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6 в размер на 742.50 лв.+ 398.25лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1168.74 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е за месечната амортизация на автомобил Ауди RS 6 в размер на 742.50 лв.+467.31лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1232.05 лв. и начислени лихви ревизионния акт се отменя.

Установеното в хода на съдебното производство задължение за довнасяне на ДДС за 2014г. е в общ размер на 9716.57лв. и лихва, в размер на 5 682.38лв.

За данъчен период от 01.01.2015г. до 31.01.2015г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001102293/11.02.2015 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3616,15 лева, която е внесена от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.01.2015г. до 31.01.2015г. се отменя за установените в него задължения в размер на  307.14лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001105117/12.03.2015 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 4463,50 лева, която е внесена от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. се отменя за установените в него задължения в размер на  404.19лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.03.2015 година до 31.03.2015г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001108673/14.04.2015г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3910,83 лв., която са внесена от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.03.2015г. до 31.03.2015г. се отменя за установените в него задължения в размер на  463.05лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.04. 2015г. до 30.04.2015г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001110491/12.05.2015 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 9607,31 лв.. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.04.2015 г.  до 30.04.2015г. се отменя за установените в него задължения в размер на  343.86лв.

За данъчен период от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001112995/10.06.2015 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС, с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 5116,07 лева. През периода продължава процедура по приключване на данъчен кредит възникнала през м. 04.2015 г. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. се отменя за установените в него задължения в размер на  399.07лв..

За данъчен период от 01.06.2015г. до 30.06.2015г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001115894/10.07.2015 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 4462,99 лева. През периода продължава процедура по приключване на данъчен кредит възникнала през м. 04.2015 година. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.06.2015г. до 30.06.2015г. се отменя за установените в него задължения в размер на  385.14лв. и начислените лихви..

За данъчен период от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001118956/12.08.2015г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС. с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 5019,16 лева, като от данъчно задълженото лице е внесена сумата от 5019.16 лева. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.07.2015 година до 31.07.2015г. се отменя за установените в него задължения в размер на  397.49лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.08.2015 година до 31.08.2015г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е разходи по фактура № 176/14.08.2015г. с данъчна основа 6 625.05 лв. и ДДС в размер на 1 325.01 лв.. Задължение по ДДС за данъчен период от 01.08.2015 година до 31.08.2015г. е в размер на 1 325.01 лв. + 609.70лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 1688.96 лв. и начислените лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001124437/12.10.2015 г. в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 4260.17 лв., като от данъчно задълженото лице е внесена дължимата сума. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. се отменя за установените в него задължения в размер на  416.80лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.10.2015г. до 31.10.2015г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е разходи по фактура с № 183/06.10.2015г. с данъчна основа 17 578.97 лв. и ДДС в размер на 3515.79 лв. издадена от **** ЕООД. Задължение по ДДС за данъчен период 01.10.2015г. до 31.10.2015г. е в размер на 3515.79лв. + 1558.09лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата до 3933.39 лв. и начислените лихви  ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.11.2015 година до 30.11.2015г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001130077/11.12.2015г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 2002,93 лв.. През периода продължава процедура по приключване на данъчен кредит възникнала през м. 10.2015 година. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.11.2015 година до 30.11.2015г. се отменя за установените в него задължения в размер на  1839.31лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001133128/13.01.2016 г. в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 5119,70 лева. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.12. 2015г. до 31.12.2015г. се отменя за установените в него задължения в размер на  9761.87лв. и начислените лихви.

 Установеното в хода на съдебното производство задължение за довнасяне на ДДС за 2015г. е общо в размер на 4840.80 лв. и  лихва, в размер на 2167.79лв.

За данъчен период от 01.01.2016г. до 31.01.2016г. е подадена от жалбоподателя Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001135533/10.02.2016г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3747,55 лв. През периода продължава процедура по приключване на данъчен кредит възникнала през м 10.2015г. и м. 01 2016г. и е внесен данък ДДС от жалбоподателя в размер на 1943,23 лева. резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 5119,70 лева. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.01.2016г. до 31.01.2016г. се отменя за установените в него задължения в размер на  468.66лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.02.2016г. до 29.02.2016г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС е вх. № 14001139676/14.03.2016 г. в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3984.02 лева. През периода завършва процедура по приключване на данъчен кредит възникнала през м. 12. 2015г., като е внесен ДДС от жалбоподателя в размер на 647.67 лева. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.02.2016г. до 29.02.2016г. се отменя за установените в него задължения в размер на  450.48лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.03.2016г. до 31.03.2016г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е разходи по фактура с № №24036640/31.03.2016г., е данъчна основа 107.46 лв. и ДДС в размер на 21.49 лв., издадена от ****, за закупени материали за лек автомобил Ауди RS 6. Задължението по ДДС за данъчен период 01.03.2016г. до 31.03.2016г. е в размер на 21.49лв. + 8.62лв., лихва към 27.03.2020г..          За разликата до 481.44 лв. и начислените лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.04.2016г. до 30.04.2016г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е разходи по фактура с №2206841/05.04.2016г.. с данъчна основа 583.37 лв. и ДДС в размер на 116.67 лв., издадена от ****. Задължението по ДДС за данъчен период 01.04.2016г. до 30.04.2016г. е в размер на 116.67 лв. +  45.80лв., лихва към 27.03.2020г..  За разликата до 511.92 лв. и начислените лихви ревизионния акт се отменя.      

За данъчен период от 01.05.2016г. до 31.05.2016г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е разходи по фактура с №22067719/13.05.2016г., с данъчна основа 899.41 лв. и ДДС в размер на 179.88 лв., издадена от ****. Задължението по ДДС за данъчен период от 01.05.2016г. до 31.05.2016г. е в размер на 179.88 лв. +  69.06лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата от 179.88 лв. до 780.28 лв. ревизионния акт се отменя.      

 За данъчен период от 01.06.2016г. до 30.06.2016г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001150463/13.07.2016 г. в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС  с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3144,18 лева. През периода продължава процедура по приключване на данъчен кредит възникнала през м. 05.2016година. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.06.2016г. до 30.06.2016г. се отменя за установените в него задължения в размер на  531.61лв..

За данъчен период от 01.07.2016г. до 31.07.2016г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е разходи по фактура с № 24039020/27.06.2016г.. с данъчна основа 39.17 лв. и ДДС в размер на 7.83 лв., издадена от ****. Задължението по ДДС за данъчен период 01.07.2016г. до 31.07.2016г. е в размер на 7.83 лв. + 2.87лв., лихва към 27.03.2020г..  За разликата от 7.83 лв. до 560.11лв. ревизионния акт се отменя.  За данъчен период от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е разходи по фактури, издадени от ****ЕООД, ****ЕООД, ****ООД, ****АД и **** ЕАД  с общо ДДС в размер на 7883.32 лв. Задължението по ДДС за данъчен период 01.08.2016г. до 31.08.2016г. е в размер на 7883.32 лв. +  2825.08лв., лихва към 27.03.2020г..  За разликата от 7883.32лв. до 8370.45лв. ревизионния акт се отменя. 

За данъчен период от 01.09.2016 година до 30.09.2016г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е разходи по фактури, издадени от  **** с фактура №733/20.08.2016г. с данъчна основа 2633.33лв. и ДДС 526.67 лв. и фактура №11775/19.09.2016г. с данъчна основа 5000 лв. и ДДС в размер на 1000 лв. с доставчик ****АД.  Задължението по ДДС за данъчен период 01.09.2016г. до 30.09.2016г. е в размер на 1526.67лв. +  534.38лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата от 1526.67лв. до 1992.90лв. и начислените лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.10.2016г. до 31.10.2016г. допълнителното задължение по ДДС за внасяне е разходи по фактури, издадени от  ****ЕООД фактури №*********/24.10.2016г. и №**********/14.10.2016г. за закупени слухови апарати с обща данъчна основа 7083.28 лв. и ДДС в размер на 1416.67 лв. Задължението по ДДС за данъчен период 01.10.2016г. до 31.10.2016г. е в размер на 1416.67лв. +  483.67лв., лихва към 27.03.2020г.. За разликата от 1416.67лв. до 1838.06лв. и начислените лихви ревизионния акт се отменя.

За данъчен период от 01.11.2016г. до 30.11.2016г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001165254/13.12.2016 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 6369,30 лева, които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.11.2016г. до 30.11.2016г. се отменя за установените в него задължения в размер на  432.58лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.12.2016г. до 31.12.2016г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх.  № 14001168012/13.01.2017 г. в срока по чл.125. ал. 5 от ЗДДС,  с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3823,97 лева, които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.12.2016г. до 31.12.2016г. се отменя за установените в него задължения в размер на  495.23лв. и начислените лихви.

Установеното в хода на съдебното производство задължение за довнасяне на ДДС за 2016г. е общо в размер на 11 152.53лв.  и  лихва, в размер на 3969.48лв.

За данъчен период от 01.01.2017г. до 31.01.2017г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001171444/13.02.2017 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС, с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3376.87 лева. които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.01.2017г. до 31.01.2017г. се отменя за установените в него задължения в размер на  3346.67лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001174310/13.03.2017 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС, с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 2896,40 лева, които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. се отменя за установените в него задължения в размер на  3356.87лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001177401/13.04.2017 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3775,30 лева. които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. се отменя за установените в него задължения в размер на  3190.69лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001180005/12.05.2017 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС. с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3686.14 лева, които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.04.2017г. до 30.04.2017г.  се отменя за установените в него задължения в размер на  3348.91лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. е подадена от жалбоподателя Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001183235/13.06.2017 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС, с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3904,50 лева. които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. се отменя за установените в него задължения в размер на  3424.51лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001186627/13.07.2017 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 5103.57 лева. които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. се отменя за установените в него задължения в размер на  3345.24лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС е вх. № 14001190034/14.08.2017 г. в срока по чл. 125, ал.5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3184.20 лева, които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. се отменя за установените в него задължения в размер на  3375.48лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.08.2017г. до 31.08.2017г.  е подадена  Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001192311/13.09.2017 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС, с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3340,10 лева, които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.08.2017г. до 31.08.2017г.   се отменя за установените в него задължения в размер на  3889.57лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001195810/13.10.2017 г. в срока по чл.125. ал. 5 от ЗДДС, с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3406.41 лева, които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.09.2017г. до 30.09.2017г.  се отменя за установените в него задължения в размер на  3552.30лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г.  е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001199266/14.11.2017г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС, с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3529.02 лева, които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г.  се отменя за установените в него задължения в размер на  3685.48лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.11.2017г. до 30.11.2017г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001201428/12.12.2017 г. в срока по чл.125. ал. 5 от ЗДДС, с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 2068.68 лева. които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.11.2017г. до 30.11.2017г. се отменя за установените в него задължения в размер на  3558.94лв. и начислените лихви.

За данъчен период от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. е подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 14001204643/12.01.2018 г. в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3245,34 лева, които е внесен от данъчно задълженото лице. За този данъчен период не се установят допълнителни задължения по ДДС, поради което ревизионния акт за данъчен период от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. се отменя за установените в него задължения в размер на  3587.41лв. и начислените лихви.

В хода на съдебното производство не се установиха за 2017г. допълнителни задължения по ДДС.

Въз основа на посоченото общия размер на дължимият допълнителен размер на ДДС за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. е в общ размер на 35 429.90 лв., в т. ч.      за 2013г. е в общ размер от 9720лв., за 2014г. е в общ размер на 9716.57лв., за 2015г. е в размер на 4840.80 лв. и за 2016г. в размер на 11 152.53 лв., а начислената лихва е в общ размер на 18 391.89лв., в т.ч. за 2013г. е в общ размер на 6572.24лв., за 2014г. е в общ размер на 5682.38лв., за 2015г. е в общ размер на 2167.79лв., за 2016г. е в общ размер на 3969.48лв.

 

По ЗКПО

ЗКПО с чл. 1, т. 1 от ЗКПО урежда облагането на печалбата на местните юридически лица. От своя страна чл. 10, ал. 1 от ЗКПО сочи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността, а съгласно т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В тази връзка следва да се посочи, че признаването на разходи за данъчни цели се извършва на основание общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните изисквания на ЗКПО.

 В случая са установени допълнителни задължения по ЗКПО в размер на 48984.84лв. и 14 603.66лв. лихва, начислена към 27.03.2020г., като за 2016г. е доначислен корпоративен данък в размер на 46 871.59лв. и 14178.66лв., лихва и за 2017г. е доначислен корпоративен данък в размер на 2113.25лв. и 425.00лв., лихва.

Задълженията са формирани от не признати за данъчни цели счетоводни разходи несвързани с дейността и от счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО.

Не признати за данъчни цели счетоводни разходи несвързани с дейността са приети, разходите обективирани във фактури издадени от: ****АД с обща данъчна стойност от 7 027.40 лв.; **** с обща данъчна стойност от 24214.54 лв.; ****ЕАД, с обща данъчна основа в размер на 3 453.62 лв.; ****АД с обща данъчна основа в размер на 7 152.01 лв., ****АД по данъчна фактура №**********/19.09.2016г. с данъчна основа в размер на  5000 лв.; ****ЕООД с обща данъчна основа в размер на 22253.05 лв., ****ЕООД, с обща данъчна основа в размер на  8001.72 лв.; ****ЕООД в общ размер на данъчна основа 329.34лв.; **** ЕООД по опростени фактури, издадени от доставчика на обща стойност 7722.43 лева; ****.“ ЕООД в общ размер на  3833,53 лв.. **** ООД по  фактура №*********/26.09.2013г. с данъчна основа в размер на 1344.33 лв., **** ЕООД по фактури с обща данъчна основа в размер на 57 171.32 лв., „**** ЕООД по фактури с обща данъчна основа в размер на 14 203.33 лв. и по фактури с издател ****ЕООД с обща данъчна основа в размер на 7083.33 лв..

Данъчната основа определена от органите на НАП, по чл. 26, т. 1 от ЗКПО като „консумативи“ е общо в размер на 168 789.95лв., разпределена по години: за 2013г. - 15655.19 лв.; за 2014 - 17052,57лв.; за 2015г. - 85686.43 лв.; за 2016г. - 29999.45 лв. и за 2017г. - 20396.31 лв. и с тях е увеличен счетоводния финансов резултат за  2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.

Данъчните основи са увеличени на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО за процесните години и с начислените годишни амортизации общо в размер на 162 516.05лв.: на апартамента ул. „Л." вС., на автомобил Ауди RS 6, на мебели ползвани в апартамента в гр.С., ползвания данъчен кредит за мебели заведени по партида Испания, ползвания данъчен кредит за транспорта на мебелите от България до Испания, както и ползвания данъчен кредит по фактурите, с които са закупени мебелите осчетоводени в партида Испания различни от икономическата дейност на дружеството, използвани за личните нужди на собственика на дружеството. Данъчната основа определена от органите на НАП по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, с които е увеличила данъчния финансов резултат по години е общо в размер на 331 306 лв., в т.ч по календарни години, както следва: за 2013г.- общо в размер на 75990,11 лв.; за 2014г.- общо в размер на 73337,38 лв.; за 2015г.- общо в размер на 97497,70 лв.; за 2016г.- общо в размер на 44939,22 лв. и за 2017г.- общо в размер на 39541,59 лв.

С оглед изложените констатации по ДДС по отношение на разходите фактурирани от доставчиците  ****АД, **** АД, ****.”ЕАД, ****”АД, ****ЕООД и ****ЕООД, ****.“ ЕООД осчетоводени в разходите за дейността на „*** “ЕООД са определени като не свързани с дейността на дружеството, което не се приема от решаващия състав поради което не се следва и увеличаване на  данъчния финансов резултат за календарните 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. общо в размер на 56351.71 лв., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Установяванията на органа, че двата имота: апартамента на ул. ****и къщата в кв. Г., гр. Б. почиват на един протокол, който обективира фактическо състояние към датата на проверката-13.08.2019г. В хода на данъчното производство, въпреки дадените нарочни указания в отменителното решение на ОДОП не са събрани и реално липсват надлежни доказателства, удостоверяващи факти и обстоятелства относими към фактическото ползване на имотите в ревизирания период. Дружеството в процесния период е упражнявало дейност на обект строяща се почивна база в кв. Г., гр. Б. като в тази връзка няма никакви установявания как тя се отнася към двете къщи-новострояща се и построена и съответно за коя от тях са тези разходи. Както бе прието по-горе в частта за ДДС разходите се приемат на присъщи разходи, свързани с дейността на дружеството. Поради тази причина ревизионния акт в тази му част е необоснован, немотивиран и вътрешно противоречив.  

По отношение на извършените разходи за  закупуваните артикули: храна за животни, св. рагу, месо за готвене, замразени пилешки кости, кайма, пресен пилешки фенер, за годишни ваксини, лекарства за животни, отрова за плъхове, антибиотици, препарати и други по издадени фактури от „****ЕООД и ****ЕООД на обща стойност 27 635.83 лв. приети като неприсъщи разходи към дейността на дружеството се приема, от заключението на вещото лице, че същите са осчетоводени в разходите в Животновъдно стопанство с. Д., в текущи разходи за дейността на жалбоподателя. С оглед на това констатациите на органа, че тези разходи са свързани с имота в гр. Б. са оборени. Тези разходи са присъщи за извършваната от жалбоподателя дейност „Животновъдно стопанство“, съответно са посочени в счетоводните регистри на счетоводни сметки №611/11 „Разходи за млади животни“, № 611/12 „Разходи за продуктивни животни“ и №701/1 „Приходи от продажба на продукция от „Животновъдство“, която дейност е упражнявана и от която дейност са реализирани приходи в ревизирания период. С оглед на това без годно правно основание  са включени в данъчната основа за облагане за календарните 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО общо в размер 27 635.83 лв.

****АД е издал данъчна фактура № **********/19.09.2016г. с обща данъчна основа 5000 лв. за извършен превоз на мебели до Испания. От заключението на вещото лице се приема, в счетоводните регистри дружеството няма заведена в ДМА почивна база в М., Испания, поради което същата е неправилно осчетоводена в разходите от дейността за 2016г.. Разходите не са свързани с дейността на дружеството, поради което на основание чл. 26, ал. 1 от  ЗКПО правилно  при определяне на данъчния финансов резултат за 2016г. е включена сумата от  5000.00 лв.

**** ООД е издал фактура с № *********/26.09.2013г. с данъчна основа 1344.33 лв. с предмет доставка на керамични плочки. От доказателствата по делото не е видно, къде са вложени тези материали и какво е тяхното предназначение. Следователно разходът е непроследим. Доколкото фактурата е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка №601 „Разходи за материали“ и счетоводна сметка № 4531“ ДДС на продажбите и в кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“, аналитичната партида на доставчика и приключването на счетоводна сметка №601 „Разходи за материали“ е извършено по дебита на счетоводна сметка №611/1 „Разходи за кв. ****“, т.е разходите са осчетоводени като текущи за дейността на жалбоподателя, за м. септември 2013г. С така извършеното осчетоводяване в разходите за дейността на жалбоподателя за 2013г. обаче  не са изпълнени изискванията на т.4 и следващите от НСС' №16 при „Първоначалната оценка на ДМА“, като са осчетоводени в разходите за дейността, вместо в „Разходите за придобиването на ДМА“ в партида „Строителен обект гр. Б.“, където се набират разходите до окончателното му приключване. С оглед на това са налице и основания за приложение на чл. 26, т. 1 и на т. 2 от ЗПКО, поради което правилно със сумата  от 1344.33лв. е увеличена данъчната основа.

**** ЕООД е издал три фактури с обща данъчна основа в размер на 57 171.32 лв., които разходи са приети за несвързани с дейността. Разходите са свързани с упражняваната дейност на обект строяща се почивна база кв. Г., гр. Б. и са счетоводно обосновани.   От договор за строителство от 01.08.2015г. сключен между **** ЕООД с ЕИК *********, като изпълнител и „***“ ЕАД с записан ЕИК***, като възложител е видно, че страните са договорили изпълнение на Строително-монтажни работи, на обект в гр. Б.. кв. ****, ул. Арбанаси. Извършените СМР дейности и ремонти, предмет на трите фактури издадени от доставчика **** ЕООД са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 613 „Разходи за придобиване на ДМА“ и в дебита на счетоводна сметка № 4531 “ДДС по покупките“ и в кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“. И трите фактури не са отчетени в разходите за дейността за 2015г., като са осчетоводени в „Разходите за придобиването на ДМА“ в партида „Строителен обект гр. Б.“, където са набирани разходите до окончателното приключване на този обект. От заключението на експерта се приема, че към 31.12.2015г. в баланса на дружеството, че набраните разходи по придобиването на обект гр. Б. са посочени в актива, в раздел Б, като дълготрайни активи в процес на изграждане в размер на 1928 х.лева., в т.ч и осчетоводените разходи по 3-те фактури издадени от **** ЕООД. Сумата в размер на 57 171.32 лв., не е включена във финансовия резултат за 2015г., с оглед на което  не следва да бъде увеличен данъчния финансов резултат за същата година в размер на 57 171.32лв.

 „**** ЕООД е издал три фактури  с №111711/24.11.2015г., с данъчна основа 7120 лв., с фактура №111869/22.12.2015г. с данъчна основа 833.33 лв. и фактура №11 1830/15.12.2015г. с данъчна основа 6250лв., всичките     с обща данъчна основа 14 203.33 лв. Текстилните щори, закупени с фактура №111711/24.11.2015г. с данъчна основа 7120 лв., не са отчетени в разходите за дейността за 2015г., като са осчетоводени в „Разходите за придобиването на ДМА“ в партида „Строителен обект гр. Б.“, където се набират разходите до окончателното приключване на този обект. Поради това със сумата от 7120.00 лв. не следва да се увеличава данъчната основа за облагане по чл. 26, т. 1 от ЗКПО за календарната 2015г.. Съответно със сумата от 7 083.33 лв. по другите две фактури, осчетоводен в разходите за дейността на жалбоподателя за обект гр. Б. в „Разходите за придобиването на ДМА“ в партида „Строителен обект гр. Б., следва да се увеличи данъчния финансов резултат за календарната 2015г. на основание по чл. 26, ал. 2 от ЗКПО.

****ЕООД е издал две фактури  с № **********/24.10.2016г. с данъчна основа 1180.55 лв. и фактура с №**********/14.10.2016г. с данъчна основа 5902.78 лв.  за два броя слухови апарати. От доказателствата по делото /обяснения на управителея/ се установява, че същите за нужди на представляващия и са платени с негови средства. Разходите са неправилно осчетоводени в разходите от дейността, тъй като са разходи за личните нужди на представляващия. Поради това правилно е увеличена данъчната основа по чл. 26, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 7 083.33 лв..

По увеличените данъчни основи на основание чл. 26, ал. 1 по ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат за 2013., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.  и с начислените годишни амортизации във връзка със стоки, който е прието, че не са свързани с дейността на дружеството по фактури издадени от:  ****ООД е издал фактура № **********/11.12.2015г., с данъчна основа 1253.74 лв. с предмет: доставка на автоматична пералня AEG L-87405FY, с която е увеличен непризнатия размер на ДДС с 20% върху годишната амортизация на автоматична пералня за 2016г. в размер на 118.04 лв. и върху годишната амортизация за 2017г., в размер на 118.04 лв., както и са увеличили данъчния финансов резултат за 2016г. и 2017г. по ЗКПО с годишните амортизации с тези активи и  ****ООД с фактура №**********/03.11.2015г., с предмет на покупката: плот и фурна за вграждане и обзавеждане /тигани , тостери и мивки - с единична стойност под 750 лв./ с данъчна основа 4197.67 лв. и с ДДС в размер на 838.33 лв., с която е увеличен непризнатия размер ДДС с 20% върху годишната амортизация фурната за вграждане и плота, както следва: 3а 2015г. в размер на 76.23 лв., за 2016 г. в размер на 914.76 лв. и върху годишната им амортизация за 2017 г., в размер на 914.76 лева, както и са увеличили данъчния финансов резултат за 2016г. и 2017г. по ЗКПО с годишните амортизации на тези активи. Извършеното увеличение не се възприема, тъй като закупените стоки са отнесени и относими към партида офис гр.С., ул. Л., който не е доказано да е използван за лични нужди.

По отношение на увеличените данъчни основи във връзка с данъчна фактура № **********/22.08.2016г. с данъчна основа 7677.58 лв., издадена от „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ООД за закупуване на 2 бр. Самсунг UE 55 и UE 65, с която е увеличен дължимия ДДС с 20% върху годишната амортизация на 2 -та бр. Самсунг UE 55 и UE 65, съответно с: за 2016 г. в размер на 383.33 лв. и върху годишната амортизация за 2017 г., в размер на 1151.64 лева. както и са увеличили данъчния финансов резултат за календарните 2016г. и 2017г. по ЗКПО с годишните амортизации на тези активи; данъчна фактура №**********/20.08.2016г. с данъчна основа 2332.50 лв., с издател  **** ЕАД за закупено кухненско оборудване, с която е увеличен дължимия ДДС с 20% върху годишната амортизация на кухненското оборудване, съответно с: за 2016 г. в размер на 116.64 лв. и върху годишната им амортизация за 2017 г., в размер на 349.92 лева. както и са увеличили данъчния финансов резултат за 2016г. и 2017г. по ЗКПО с годишните амортизации на тези активи; по фактури с № **********/09.08.2016г. с данъчна основа 18 758.33 лв. и № **********/24.08.2016г. с данъчна основа 241.67 лв. за закупени 2 броя матраци, фотьойл с релаксиращ ефект, 2 броя спални от текстил и с естествена кожа и диван ъглов, с която е увеличен дължимия ДДС с 20% върху годишната амортизация на тези мебели, съответно с: за 2016 г. в размер на 950.00 лв. и върху годишната им амортизация за 2017 г.. в размер на 2850.00 лв., както и са увеличили данъчния финансов резултат за календарните 2016г. и 2017г. по ЗКПО с годишните амортизации на тези активи; по фактура №**********/04.08.2016г. с данъчна основа 7105.76 лв, издадена от  ****ЕООД за закупени мебели, с която е увеличен дължимия ДДС с 20% върху годишната амортизация на тези мебели, съответно с: за 2016 г. в размер на 355.28 лева и върху годишната амортизация за 2017 г., в размер на 1065.84 лева, както и са увеличили данъчния финансов резултат за 2016г. и 2017г. по ЗКПО с годишните амортизации на тези активи; по  фактура №**********/20.08.2016г. издадена от ****, за закупено обзавеждане, с която е увеличен дължимия ДДС с 20% върху годишната амортизация на това обзавеждане, съответно с: за 2016 г. в размер на 165.00 лв. и върху годишната им амортизация за 2017 г. в размер на 495.00 лв., както и са увеличили данъчния финансов резултат за календарните 2016г. и 2017г. по ЗКПО с годишните амортизации на тези активи; по фактури № **********/19.08.2016г. с данъчна основа 83.93 лв. и ДДС в размер на 16.79 лв. и № **********/19.08.2016г. с данъчна основа 3 216.21 лв. и ДДС в размер на 643.24 лв., издадени от   ****ООД, за закупени 2 броя спални комплекти и кърпи различни размери, с която е увеличен дължимия ДДС с 20% върху годишната амортизация на това обзавеждане, съответно с: за 2016 г. в размер на 165.00 лв. и върху годишната им амортизация за 2017 г. в размер на 495.00 лв., както и са увеличили данъчния финансов резултат за календарните 2016г. и 2017г. по ЗКПО с годишните амортизации на тези активи се приема, че същите не са свързани с дейността на дружеството. По счетоводни записвания същите са осчетоводявани партида Испания, за която по делото не са налице доказателства да е свързана с дейността на дружеството. С оглед на това правилно  данъчния финансов резултат е увеличен с начислените годишните амортизации на тези активи.

По отношение на начислените амортизации за апартамента на ул. ****с общ размер на начислените амортизациите за периода са в размер на 58675.20лв. се приема, че доколкото не е доказано, че същият през ревизирания период се използва само и единствено за личните нужди на представляващия и не е използван за икономическата дейност се приема, че начислените амортизации не следва да се взимат в предвид при увеличаване на данъчния финансов резултат за процесните години.

По отношение на начислените амортизации за автомобил  Ауди RS 6 По отношение на автомобил Ауди RS 6с per. ****същият е заведен в сметка Транспортни средства, с първоначална стойност 194399.40 лв.. Използван е  лични цели от представляващия П.Б.. По делото не са представени каквито и да било доказателства, че е използван в икономическата дейност на дружество. Това, че същият е заведен като актив е без значение, тъй като  в СС 4 "Отчитане на амортизации" и с нормата на чл. 58, ал. 1 , според която начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец.  От заключението на вещото лице се приема, че правилно  данъчния орган е определил данъчната основа по чл. 26, ал. 1 от ЗКПо и с начислените амортизации на автомобил Ауди RS 6 с  общия размер на начислените амортизациите за процесния период в размер на 93 149.65 лв., съответно  за 2013. в размер на 48599,88лв. и върху годишната амортизация за 2014г. в размер на 44549,77 лв..

С оглед на изложеното и възприемайки изводите на приетата съдебна експертиза се приема, че данъчната основа по чл. 26, т. 1 от ЗКПО е общо в размер на 113642.35лв., с която се увеличава данъчния финансов резултат, съответно по години:   За 2013г.- общо в размер на 48 599.88лв.; За 2014 г.-общо в размер на 44 549.77 лв.; За 2015г.-общо в размер на   0 лв.; За 2016г.-общо в размер на 14 185.26 лв.; За 2017г.- общо в размер на 6 307.44 лв. Същата се формира от начислените амортизации в размер на 101559.02 лв. за автомобил  Ауди RS 6, начислените амортизации на мебелите кухненско обзавеждане и посуда, осчетоводени в партида Испания и с данъчните основи на фактурите издадени от ****ЕООД и ****АД в размер общо на 12083.33лв..

По отношение на  чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО разходът е документално обоснован, когато за него е съставен първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства и приетата съдебно-стокова експертиза, че процесните разходи са обективирани във фактури, които съответстват на изискванията на чл. 7 от ЗССч и са осчетоводени.

Ревизиращият орган не е признал за данъчни цели счетоводни разходи  по фактури, издадени от ****ООД, ****, ****ЕООД, ****адвокатско дружество, ****ЕООД и ****ЕООД в размер на 62385.50лв., с оглед което е увеличил финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. 

Ревизиращият орган не е признал за данъчни цели счетоводни разходи произтичащи от пет фактури, издадени от ****ООД, с общ размер на данъчна основа -16593.00лв..  От заключението на вещото лице се приема, че фактурите са осчетоводени в дебита на счетоводна сметка №602 „Разходи за външни услуги“ и в дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките“ и по кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“ по аналитичната партида на доставчика **** ЕООД, в съответните отчетни периоди. Приключването на счетоводна сметка №602 „Разходи за външни услуги“ е извършено по дебита на счетоводна сметка №611/23 „Разходи за административната сграда, гр. В.“, с което разходите са осчетоводени в текущи разходи за дейността за 2013г. и 2014г. Разходите са направени въз основа на договор от 2013г. за възлагане на строително монтажни работи за обект „Административна сграда, гр. В., ул. „Цар Освободител“ № 76А. В този имот жалбоподателят през процесния ревизиран период е осъществявал дейност.  Вещото лице е проследило аналитичините записи за видовете строителни дейности извършени изразяващи се в: доставка и монтаж на преградна стена по система Кнауф, доставка и монтаж на предстенна обшивка, без вата, на растерен окачен таван, доставка и полагане на латекс по стени, доставка и монтаж на ламиниран паркет и первази, демонтаж и монтаж на осветителни тела, подмяна на ключове и контакти, монтаж на врата и ремонт по фасадата на сградата към бул. Ц.Освободител№76А.  В т.3.1 и т. 4 от НСС 16“Дълготрайни материални активи“, е регламентирано първоначалното признаване на дълготрайните активи, както и първоначална оценка на дълготрайните активи. В случая обект „Административна сграда, гр. В. бул. ****“ е наличен в „***“ ЕООД, водещ се на обща стойност 120790лева. придобит от жалбоподателя преди процесния период. При това положение се приема, че е в случая намира  приложение  т.6.1 - „Последващи разходи“, от НСС №16 “Дълготрайни материални активи“, с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, като се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Следователно всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени. С огледи извършените строително ремонтни дейности обективирани в  процесните фактури издадени от **** ЕООД, същите не представляват капиталов ремонт, а са реконструкции и модернизации на съществуващата сграда. С оглед на това тези разходи са приемат за присъщи от дейността за съответните календарни години 2013г. в размер на 5000лв. и за 2014г. в размер на 11 593 лв., съответно са осчетоводени за 2013г. в размер на 10 000 лв. и за 2014 г. в размер на 6 593 лв. Разходите документират действително осъществени доставки, поради което незаконосъобразно органите по приходите са приели, че с тях се изкривява финансовия резултат. По изложените аргументи се приема, че без основание е пристъпено към увеличаване на финансовия резултат  с разходи в размер на 16593.00лв.  

Ревизиращият орган не е признал за данъчни цели счетоводни разходи произтичащи от фактури с № 205  и № 206 от 28.10.2015г., издадени от „****, с общ размер на данъчна основа-5800.00лв.. Предмета на доставките е  декоративна растителност и озеленяване. Фактурите са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка №602 „Разходи за външни услуги“ и счетоводна сметка № 4531“ ДДС на продажбите и в кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“, аналитичната партида на доставчика. Сумата общо в размер на 5 800 лв. е осчетоводена в разходите за дейността за 2015 г.. От заключението на вещото лице се приема, че разходите са неправилно осчетоводени и е трябвало да се отнесат в „Разходите за придобиването на ДМА“ в партида „Строителен обект гр. Б.“, където се набират разходите до окончателното приключване на този обект. Аналитично извършената доставка не може да се проследи. С оглед на това се приема, че не са изпълнени изискванията на т.4.1 „Първоначалната оценка на ДМА“ и следващите от НСС №16“Дълготрайни материални активи“, поради което с неправилно осчетоводяване на извършените разходи в размер на 5800.00лв. правилно е увеличен  данъчния финансов резултат за календарната 2015г. на основание чл. 26, ал.2 от ЗКПО.  Ревизиращият орган не е признал за данъчни цели счетоводни разходи произтичащи от фактура  № 945/28.07.2017г., издадена от ****ЕООД с данъчна основа 4000 лв. с предмет услуга. Нито в ревизионния акт, нито в ревизионния акт има изложени фактически основания, които да се проверят и подведат под конкретна правна норма и които да кореспондират с посочения чл. 26, т. 2 от ЗКПО. От заключението на вещото лице се приема, че предмета на фактурата е  проучване и проектиране на Подробен устройствен план-План за регулация и застрояване на ПИ 10135.2556.326 и ПИ 10135.2556.327, представляващи УПИ IV-5 „За бензино и газостанция“ в УПИ IV-4, отреден „за обществено обслужване“,  в кв. 601, в гр. В.. ул. ****.  Фактурата е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка № 602 Разходи за външни услуги“ и в дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките“ и в кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“ по аналитичната партида на доставчика. Приключването на счетоводна сметка №602 „Разходи за външни услуги“ е извършено по дебита на счетоводна сметка №611/23 „Разходи за административната сграда, гр. В.“, с което разходите са осчетоводени, като текущи за дейността на жалбоподателя през 2017г.. От предмета на договор от 24.07.2017г., сключен между  **** ЕООД, в качеството му на изпълнител и жалбоподателя, като  възложител се приема, че е следвано на се направи проучване и проектиране на Подробен устройствен план-План за регулация и застрояване на ПИ 10135.2556.326 и ПИ 10135.2556.327. представляващи УПИ ІV-5 „за бензино-и газостанция“ и УПИ IV-4 „за обществено обслужване“ в кв.601, гр. В.. ул.Цар Освободител 76 А, като проекта не включва изработване на проект за изменение на КККР/кадастрална карта и кадастралните регистри/. Страните в ІV, І са договорили цена на извършената работа по договора е 8000 лв. без ДДС. В раздел „Цени и плащания“ е записано, че Възложителя заплаща авансова вноска в размер на 4000 лв. без ДДС в срок от 5 работни дни от получаване на фактура от Изпълнителя, като след приемането на ПУП-ПРЗ от ЕСУТ на Община В., ще се извърши окончателното заплащане на договорената цена. Договорът е прекратен, следователно жалбоподателят не очаква да получи икономически изгоди от сделката. Следователно разходите са отчетени в съответствие с изречение второ на т.6.1 от НСС 16 „Дълготрайни материални активи“, същите не отговарят на определението за ДМА и не следва да се отнасят към стойността на поземления имот. Поради изложеното извършените разходи са  присъщи разходи за дейността за календарната 2017г., същите са документално обосновани,  съответно са осчетоводени за 2017г. в размер на 4000.00 лв. Разходите документират действително осъществени доставки, поради което незаконосъобразно органите по приходите са приели, че са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство.  По изложените аргументи се приема, че без основание е пристъпено към увеличаване на финансовия резултат  с разходи в размер на 4000.00лв.

Ревизиращият орган не е признал за данъчни цели счетоводни разходи произтичащи от фактура № 35/ 29.11.2017г., издадена от ****адвокатско дружество“, с данъчна основа 8000.00лв. Предмета на извършената услуга е „консултация по правен статут на имот,  консултации във връзка с инвестиционни намерения, изготвяне на жалби, всичко подробно описано в отчет, който се прилага към настоящата фактура“. Нито в ревизионния акт, нито в ревизионния акт има изложени фактически основания, които да се проверят и подведат под конкретна правна норма и които да кореспондират с посочения чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Вписано е само, че е нарушено счетоводното законодателство.

От заключението на експерта се приема, че фактурата е осчетоводена в дебита на счетоводна сметка 609 „Други разходи“  и в дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките“ и по кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“ по аналитичната партида на доставчика. Осчетоводена е през 2017г. От отчет, приложен по делото   изготвен до Съвета на директорите на „***“ ЕАД се приема, че  извършената работа се  изразяваща в консултации; запознаване с проекта и участниците в проектирането, както и градоустройствения статут и историята на имота; консултации във връзка с изготвяне на задание за проектиране и предоставяне на образци и извадки от задания за проектиране; преглед на договорите за проектиране предложени от Алберто Закути; подготовка и консултации за изготвяне на проект за договор с българско архитектурно бюро; срещи с архитекти А.З.,Д.Д.,Д.Н.с ръководството на ****в ****; обжалване на градоустройствени актове на съседен имот, на който собственият имот на клиента е подчинен със сервитути: в т.ч. изготвяне на жалби срещу разрешение за строеж на Лиал и срещу клиентите в ПУП-ПРЗ на Лиал. С оглед тази обосновка се следва, че извършения разход от жалбоподателя е за правни консултации през 2017г. и подготовка на договори свързани с предстоящо проектиране на имот и жалби срещу разрешение на строеж в гр. В., които по същество са текущи разходи, за извършване дейността на жалбоподателя и същите правилно са отчетени в дейността на дружеството. Същите попадат в приложното поле на т.4.3 от НСС 16 „Дълготрайните материални активи“ и по смисъла на чл.19 б.г. от МСС 16 —„ Имоти, Машини и Съоръжения“, които следва да се осчетоводят като административни и други общи разходи, тъй като не са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работното му състояние. При това положение се приема, че разходите документират действително осъществени доставки, налице е първичен счетоводен документ, отразяващ правилно стопанската операция, разходът е обоснован поради което незаконосъобразно органите по приходите са приели, че са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство.  По изложените аргументи се приема, че без основание е пристъпено към увеличаване на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходи в размер на 8000.00лв.

Ревизиращият орган не е признал за данъчни цели счетоводни разходи произтичащи от три фактури, издадени от ****ЕООД с общ размер на данъчна основа от 24375.00лв., като е приел, че  същите са неправилно осчетоводени и е следвало да се заведат към стойността на актива.

Въз основа на заключението на експерта се приема, че разходите неправилно  са осчетоводени в текущи разходи за дейността за 2016г., вместо да се увеличи дълготрайния актив на сградата в гр. В., с тази стойност. Въз основа на това се приема, че разходите  попадат в приложеното поле на точка 3.1 от НСС №16 “Дълготрайни материални активи“, във връзка с т.6.1 и т.6.2 от „Последващи разходи“ от НСС и на това основание поради неправилното им осчетоводяване в разходите за дейността се следва, че е налице основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО да се извърши увеличение на финансовия резултат с разходи в размер на 24375.00лв.

Ревизиращият орган не е признал за данъчни цели счетоводни разходи произтичащи от фактура № 45/14.06.2013г., издадена от ****ЕООД с общ размер на данъчната основа 3617.50лв. като е приел, че  същата е неправилно осчетоводена и е следвало да се заведе към стойността на поземления имот. От лаконичния запис в ревизионния доклад не може дори са направи връзка за кое заведение и на кой адрес се намира това заведение за хранене във В.. Нито в ревизионния акт, нито в ревизионния акт има изложени фактически основания, които да се проверят и подведат под конкретна правна норма и които да кореспондират с посочения чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Вписано е само, че е нарушено счетоводното законодателство и счетоводната политика на дружеството като разхода е следвало да се отнесе в стойността на поземления имот.

Изхождайки от записа в процесната фактура  се приема, че същата е със предмет „Инвестиционно проектиране на обект: Заведение за хранене във В. и офис в УПИІ, кв. 601. Изхождайки от заключението на вещото лице се приема, че фактурата е правилно осчетоводена в дебита на счетоводна сметка № 602 Разходи за външни услуги“ и в кредита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“ по аналитичната партида на доставчика УРБАНЕКС ЕООД. Приключването на счетоводна сметка №602 „Разходи за външни услуги“ е извършено по дебита на счетоводна сметка №611/23 „Разходи за административната сграда, гр. В.“. Настоящия състав приема, че разходите са осчетоводени за дейността през 2013г. в съответствие с т.6.1, изр. второ  от НСС16“Дъготрайни материални активи“, съгласно което всички последващи разходи се признават за разход в периода, през който са извършени. Същите са присъщи за дейността на дружеството. Разходите документират действително осъществени услуги, отразяват вярно, обективираната в тях стопанска операция, за тях са  налице първични счетоводни документи, които обосновават документално извършения разход. По изложените аргументи се приема, че без основание е пристъпено към увеличаване на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходи в размер на 3617.50лв.

Въз основа на приетото по-горе и въз основа на изчисленията на вещото лице по отношение на чл. 26, т. 2 от ЗКПО следва да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат /по фактурите на **** ЕООД, ЕТ ****, ****ООД и  „**** ЕООД/ за периода от 01.01.2013г. да 30.12.2017г., в общ размер на размер на 38 602.66 лв., по години както следва: за 2013г.-1 344.33 лв.; за 2014 - 0 лв.; за 2015г.-12 883.33 лв.; за 2016г. - 24375,00 лв. и за 2017г. - 0лв.

Данъчната основа по чл. 26, т. 1 от ЗКПО е общо в размер на 113642.35лв., с която се увеличава данъчния финансов резултат, съответно по години:   За 2013г.- общо в размер на 48 599.88лв.; За 2014 г.-общо в размер на 44 549.77 лв.; За 2015г.-общо в размер на          0 лв.; За 2016г.-общо в размер на 14 185.26 лв.; За 2017г.- общо в размер на 6 307.44 лв.

Следователно увеличения счетоводен резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. е общо в размер на 152245.00лв., и по години е: за 2013г.-49944.21лв., за 2014г. 44549.77лв., за 2015г.-12883.33лв, за 2016г.-38560.26лв., за 2017г.-6307.44лв.

При това положение установения данъчен финансов резултат и корпоративен данък за 2016г. се променя.   С оглед на това данъчен финансов резултат за 2016г. е данъчна печалба, в размер на 838 309.91лв. /вместо приетата такава от органа в размер на 984 978.965лв./, вместо декларирания от лицето данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 516 263.00лв.. Дължимия корпоративен данък за 2016г. е в размер на 83 830.91лв. Декларирания такъв и внесен от жалбоподателя е в размер на 51 626.30лв.. Разликата за внасяне за корпоративен данък за 2016г.  е в размер на 32 204.61лв. и лихви в размер на 9769.51лв. към 27.03.2020г. С оглед на това ревизионния акт следва да се отмени в тази му част за разликата от 32 204.61лв. до 48987.84лв. и за разликата от 9769.51лв. до 14603.66лв., начислени лихви към 27.03.2020г., като незаконосъобразен.

По отношение на това данъчен финансов резултат и корпоративен данък за 2017г. се променя. Декларирания е установен счетоводен финансов резултат е счетоводна загуба 31926.00лв. Декларирана е данъчна загуба от 30409.00лв. По делото е установена  данъчна загуба в размер на 24 101.56лв. Следователно жалбоподателят не дължи корпоративен данък за 2017г. Ревизионният акт, в частта, с която е установен  корпоративен данък за 2017г.  в размер на 2113.25лв. и е начислена лихва за ще се отмени.

Въведено е възражение от жалбоподателя за изтекла погасителна давност за периода от 01.01.2013г. до 30.11.2013г. по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.  Същото е неоснователно.

Възражението за давност може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването на ревизионния акт по съдебен ред. Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то вече не е дължимо.

Давността е материалноправен институт и по така направеното възражение съдът е длъжен да се произнесе, и в случай, че установи наличието на изтекъл давностен срок по отношение на задълженията, това ще е основание за пълна или частична отмяна на ревизионния акт. По силата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задълженията за данъци са публични задължения, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, поради което и доколкото в ЗДДС не е предвиден срок, по-кратък от посочения в ДОПК, същите се погасяват по давност с изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят.

За задълженията по ЗДДС приложимата норма на чл. 89, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че срокът за плащане на ДДС е до 14-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася данъкът. Следователно давността за задълженията за ДДС, определени с обжалвания РА, започва за тече считано от 01.01.2014г. – по ЗДДС за данъчни периоди м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември 2013г.

В чл. 172 от ДОПК са уредени изчерпателно обстоятелствата, спиращи или прекъсващи давността. Съдът съобрази относимите към случая разпоредби на чл. 172 от ДОПК, според които давността спира: когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, съгласно ал. 1, т. 1 и  когато актът, с който е определено задължението, се обжалва, съгласно ал. 1, т. 4. Според чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, като в случай, че актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.

Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, цитираните норми налагат в хронологичен ред да се приеме следното:

Каза се по-горе, че ревизията е повторна. Със започването на ревизионното производство по първата ревизия давността е спряла за период от една година, считано от 12.06.2018г., когато е започнала първоначалната ревизия, до 12.06.2019г. Към момента на спиране давността е изтекъл давностен срок от три години и сто шестдесет и два дни /пет месеца и дванадесет  дни/.

С издаването на първоначалния РА № Р-22001418003406-091-001 от 24.01.2019г. давността следва да е прекъсната, но тъй като същият е отменен от директора на Дирекция „ОДОП“, на основание чл. 172, ал. 2, изр. второ ДОПК се счита, че давността не е прекъсвана.

С обжалването на първоначалния РА № Р-22001418003406-091-001 от 24.01.2019г.   давността е спряла от 08.02.2019г., когато е подадена жалбата с вх. № 53-04-48 срещу първоначалния РА, до 02.04.2019г., когато е постановено отменителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“. Към момента на спиране давността е изтекъл давностен срок от още един месец и 24 дни, които се прибавят към вече изтеклите.

Със започването на ревизионното производство по втората ревизия давността отново е спряла за период от една година, считано от 08.04.2019г., когато е започнала втората ревизия, до 08.04.2020г. Към момента на спиране давността е изтекъл давностен срок от още 7 дни, които се прибавят към вече изтеклите.

От момента на издаване на РА на 27.03.2020г. до обжалването на същия, започнало на 10.04.2020г. е изтекъл давностен срок от още четиринадесет дни, които се прибавят към вече изтеклите.

Сумирани, всички периоди на изтекла давност са с резултат три години, седем месеца и двадесет и седем дни.

С обжалването на настоящия РА давността отново е спряла и е в това състояние и до настоящия момент. Изтеклият срок до спирането запазва своето правно значение и след отпадане на основанието за спиране, за завършване на давността е необходимо до изтече период от време, който се равнява на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането. Следователно петгодишният давностен срок за установeните с акта публични задължения за ДДС не е изтекъл.  Възражението е неоснователно.

 По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, съобразно уважената част от жалбата /отменен за 120498.11лв./., ответника по жалбата следва са бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените разноски в производството, които се констатираха в размер на 10 684.72лв., представляващи съответната част от заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Съобразно отхвърлената част на жалбата-96305.70лв., на основание  чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Юрисконсулското възнаграждение се претендира в минимален размер, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед отхвърлената част,  разноските се определят в размер на 2605.74лв. и жалбоподателят ще бъде осъден да ги заплати на ответника.

Водим от горното, Административен съд–Перник 

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ направено от „***“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ****, представлявано от управителя П.Б. възражение за изтекла погасителна давност за данъчни периоди от 01.01.2013г. до 30.11.2013г. за установените в  Ревизионен акт № Р-22002219002274-091-001 от 27.03.2020г., издаден от Р.Б.–началник на сектор, възложил ревизията и М.М.–старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията допълнителни задължения по ДДС.

ОТМЕНЯ по жалба на „***“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ****, представлявано от управителя П.Б. против Ревизионен акт № Р-22002219002274-091-001 от 27.03.2020г., издаден от Р.Б.–началник на сектор, възложил ревизията и М.М.–старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с която са установени задължения за довнасяне по ЗКПО за 2016г. за разликата от 32 204.61лв. до 48987.84лв. и за разликата от 9769.51лв. до 14603.66лв., начислени лихви към 27.03.2020г..

 

ОТМЕНЯ по жалба на „***“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ****, представлявано от управителя П.Б. Ревизионен акт № Р-22002219002274-091-001 от 27.03.2020г., издаден от Р.Б.–началник на сектор, възложил ревизията и М.М.–старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с която са установени задължения за довнасяне по ЗКПО за 2017г. в размер на 2113.25лв. и начислената лихва, към 27.03.2020г. в размер на 425.00лв..

 

ОТМЕНЯ по жалба на „***“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ****, представлявано от управителя П.Б. Ревизионен акт № Р-22002219002274-091-001 от 27.03.2020г., издаден от Р.Б.–началник на сектор, възложил ревизията и М.М.–старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с която са установени задължения за довнасяне по ЗДДС, както следва:

За данъчен период от 01.01.2013г. до 31.01.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1254,24лв. и за разликата в размер на 258.80лв, начислена лихва към 27.03.2020г., като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.02.2013г. до 31.01.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1215.79 лв. и за разликата в размер на 227.83лв., начислена лихва към 27.03.2020г., като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.03.2013г. до 31.03.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1234,60 лв.  и за разликата в размер на 236.63лв., начислена лихва към 27.03.2020г., като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.04.2013г. до 30.04.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1207.57лв.  и за разликата в размер на 215.62лв., начислена лихва към 27.03.2020г., като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.05.2013г. до 31.05.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1207.73лв.   и за разликата в размер на 212.28лв., начислена лихва към 27.03.2020г., като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.06.2013г. до 31.06.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1175.49 лв. и за разликата в размер на 188.66лв., начислена лихва към 27.03.2020г., като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.07.2013г. до 31.07.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1165.83 лв. и за разликата в размер на 179.51лв., начислена лихва към 27.03.2020г., като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.08.2013г. до 31.08.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1189.91лв.  и за разликата в размер на 191.18лв., начислена лихва към 27.03.2020г., като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.09.2013г. до 31.09.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1196.52 лв. и за разликата в размер на 192.00лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

 За данъчен период от 01.10.2013г. до 31.10.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1240,08 лв. и за разликата в размер на 214.60лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.11.2013г. до 30.11.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1223.24 лв. и за разликата в размер на 201.12лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

 За данъчен период от 01.12.2013г. до 30.12.2013г. ревизионния акт се отменя за разликата от 810.00лв. до 1178.39 лв. и за разликата в размер на 171.62лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.01.2014г. до 31.01.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 742.50 лв. до 1261.58 лв. и за разликата в размер на 151.62лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.02.2014г. до 28.02.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 1 221.44 лева до 1696.99 лв. и за разликата в размер на 740.85лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 742.50 лв. до 1223.93 лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.04.2014г. до 30.04.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 742.50 лв. до 1224.53 лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 742.50 лв. до 1186.29 лв. и за лихвата над 436.11лв., като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.06.2014г. до 31.06.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 857.10 лв. до 1280.89 лв. и  за разликата в размер на 233.84лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.07.2014г. до 31.07.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 742.50 лв. до 1218.95 лв. и  за разликата в размер на 270.07лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.08.2014г. до 31.08.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 742.50 лв. до 1097.30 лв.  и  за разликата в размер на 198.33, начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.09.2014г. до 30.09.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 955.53 лв. до 1326.58 лв.  и  за разликата в размер на 204.16лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.10.2014г. до 31.10.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 742.50 лв. до 1253.43 лв.  и  за разликата в размер на 277.20лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

 За данъчен период от 01.11.2014г. до 30.10.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 742.50 лв. до 1168.74 лв.  и  за разликата в размер на 227.63лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. ревизионния акт се отменя за разликата от 742.50 лв. до 1232.05 лв.  и  за разликата в размер на 181.18лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.01.2015г. до 31.01.2015г. ревизионния акт се отменя за установените в него задължения в размер на  307.14лв. и начислената лихва в размер на 191.83лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. ревизионния акт се отменя за установените в него задължения в размер на  404.19лв. и за начислената лихва в размер на 206.32лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.03.2015г. до 31.03.2015г. ревизионния акт се отменя за установените в него задължения в размер на    463.05лв. и за начислената лихва в размер на 232.37лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.04.2015г. до 30.04.2015г. ревизионния акт се отменя за установените в него задължения в размер на   343.86лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. ревизионния акт се отменя за установените в него задължения в размер на   399.07лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.06.2015г. до 30.06.2015г. ревизионния акт се отменя за установените в него задължения в размер на  385.13лв. и за начислената лихва в размер на 183.86лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. ревизионния акт се отменя за установените в него задължения в размер на 397.49лв. и за начислената лихва в размер на 186.00лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.08.2015 г. до 31.08.2015г. ревизионния акт се отменя за разликата от 1 325.01 лв. до 1688.96 лв.  и  за разликата в размер на 165.99лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. ревизионния акт се отменя за установените в него задължения в размер на 416.80лв. и за начислената лихва в размер на 187.94лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.10.2015г. до 31.10.2015г. ревизионния акт се отменя за разликата от 3515.79лв. до 3933.39 лв.   и  за разликата в размер на 185.07лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.11.2015 година до 30.11.2015г. за разликата от 1839.31 лв. до 3842.24лв.  и  за начислената лихва в размер  870.91лв.., начислена лихва към 27.03.2020г

За данъчен период от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. ревизионния акт се отменя за разликата от 5119.70лв. до 9761.87лв. и  за разликата в размер на 1978.48 лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.01.2016г. до 31.01.2016г. ревизионния акт се отменя установените в него задължения в размер на  468.66лв. и 203.22лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.02.2016г. до 29.02.2016г. ревизионния акт се отменя установените в него задължения в размер на  450.48лв. и 184.48лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.03.2016г. до 31.03.2016г. ревизионния акт се отменя за разликата от 21.49лв. до  481.44 лв., и  за разликата в размер на 183.99 лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.04.2016г. до 30.04.2016г. ревизионния акт се отменя за разликата от 116.67 лв.  до  511.92 лв., и  за разликата в размер на 154.70 лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.05.2016г. до 31.05.2016г. ревизионния акт се отменя за разликата от 179.88 лв. до 780.28 лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.06.2016г. до 30.06.2016г. ревизионния акт се отменя установените в него задължения в размер на 531.61лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.07.2016г. до 31.07.2016г. ревизионния акт се отменя за разликата от 7.83 лв. до 560.11лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. ревизионния акт се отменя за разликата от 7883.32лв. до 8370.45лв., и  за разликата в размер на 325.33лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.09.2016 година до 30.09.2016г. ревизионния акт се отменя за разликата от 1526.67лв. до 1992.90лв., и  за разликата в размер на 642.68лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.10.2016г. до 31.10.2016г. ревизионния акт се отменя за разликата от 1416.67лв. до 1838.06лв., и  за разликата в размер на 142.30лв., начислена лихва към 27.03.2020г. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.11.2016г. до 30.11.2016г. ревизионния акт се отменя за установените в него задължения в размер на 432.58лв. и за начислената лихва в размер на 143.71лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.12.2016г. до 31.12.2016г. ревизионния акт се отменя за установените в него задължения в размер на 495.23лв. и за начислената лихва в размер на 160.26лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.01.2017г. до 31.01.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3346.67лв. и за начислената лихва в размер на 1054.19лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3356.87лв. и за начислената лихва в размер на 1031.31лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3382.72лв. и за начислената лихва в размер на 952.78лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3348.91лв. и за начислената лихва в размер на 972.12лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3424.51лв. и за начислената лихва в размер на 964.57лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3345.24лв. и за начислената лихва в размер на 914.37лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3375.48лв. и за начислената лихва в размер на 893.56лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3889.57лв. и за начислената лихва в размер на 996.17лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

 За данъчен период от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3552.30лв. и за начислената лихва в размер на 880.18лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г.  ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3685.48лв. и за начислената лихва в размер на 881.45лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.11.2017г. до 30.11.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3558.94лв. и за начислената лихва в размер на 821.53лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

За данъчен период от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. ревизионния акт се отменя за установените в него допълнителни задължения в размер на  3587.41лв. и за начислената лихва в размер на 797.21лв. като отхвърля жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА „***“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ****, представлявано от управителя П.Б. да заплати на Национална агенция по приходите съдебни разноски в размер на 2605.74лв. /две хиляди шестстотин и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева. 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на  ****ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ****, представлявано от управителя В.В. съдебни разноски в размер на 10 684.72лв. /десет хиляди шестотин осемдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ:/п/