РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Русе, 11.11.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ
АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС
СПАСОВ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ КАН
дело № 350 по описа за 2022
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Началник
сектор „ОП“ към Първо РУ при ОДМВР гр. Русе против Решение № 518/06.07.2022 г.
на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 705/2022 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 22-1882-000041/10.03.2022 г., издадено от Началник сектор „ОП“
към Първо РУ при ОДМВР - Русе за наложени на Д.А.А. административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за сок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. І от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон и А. е
предупреден на основание чл. 28 от ЗАНН, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Касационните основания,
релевирани в жалбата, са нарушения на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Излагат се подробни доводи в подкрепа на сочените
касационни основания. Претенцията е да се отмени изцяло решението на въззивния
съд и вместо него да бъде поставено друго, с което да се потвърди наказателното
постановление. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, евентуално претендирано от ответната страна. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационният ответникът – Д.А.А.,
чрез пълномощника си адв. Красимира Колева, в хода на делото по същество и в
депозирани писмени бележки, поддържа становище за неоснователност на
касационната жалба. Иска се решението на РРС да бъде оставено в сила и на
касационния ответник да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за основателност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено. Сочи
се противоречивост на мотивите на въззивния съд в оспореното решение.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение, Русенският районен съд е приел, че административното
нарушение, за което касационният ответник е санкциониран с процесното
наказателно постановление, представлява маловажен случай и приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Излагайки аргументи, защо приема случая
за маловажен, въззивният съд е посочил, че поради липса на доказателства за
това, че А. е знаел, че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена, то от
субективна страна не са налице интелектуалния и волеви елемент на прекия умисъл,
с оглед на което деянието не разкрива съставомерните признаци нито на престъпление,
нито на административно нарушение по смисъла на чл. 6, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 14 от НК. Това според въззивния съд, в случая се обуславя с
по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено административно
нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, т.е.
налице е маловажен случай.
С оглед на това въззивният съд е отменил
наказателното постановление и е предупредил Д.А. по реда на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция счита, че постановеното
решение от въззивния съд е в противоречие с относимите за случая законови
разпоредби, а изложените от районния съд мотиви страдат от вътрешно
противоречие.
Предмет на оспорване пред районния съд е Наказателно
постановление № 22-1882-000041/10.03.2022 г., с което на Д.А. са наложени
административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
извършено нарушение – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред – служебно прекратена регистрация на 15.12.2021 г. Според обстоятелствената
част на наказателното постановление на 05.02.2022 г. около 22:00 часа в гр.
Русе на ул. „Александровска“ пред № 3 А. управлява лек автомобил „Опел Астра“ с
рег.№ ******, собственост на
трето лице, който лек автомобил е със служебно прекратена регистрация. Пред
въззивния съд спор относно посочените обстоятелства не е бил формиран.
С оспореното наказателно постановление е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния ответник на
основание чл. 175, ал. 3, предл. І от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер.
В решението си въззивният съд от една
страна приема, че е налице маловажен случай на административно нарушение, т.е.
счита, че процесното административно нарушение е безспорно установено и
доказано, както от обективна, така и от субективна страна. От друга страна като
единствен довод за да обоснове извода си за маловажност на административното
нарушение, районният съд сочи, че деецът не е знаел, че регистрацията на
управляваното от него МПС е прекратена, т.е. не е налице субективният елемент
на деянието, липсва доказан пряк умисъл. Липсата на елемент от фактическия
състав на деянието (независимо дали от обективна или от субективна страна) прави
деянието несъставомерно, а от там и въобще не е налице административно
нарушение. В този случай въобще не може да се обсъжда въпросът за маловажност,
доколкото маловажни могат да са само деянията, които са административни
нарушения. В този смисъл от една страна от мотивите в оспореното решение на
въззивния съд не става ясно дали съдът счита че е налице административно
нарушение, което е маловажно, или че е налице несъставомерно деяние, т.е.
липсва административно нарушение. С оглед диспозитива на въззивното решение,
може да се приеме, че районният съд е възприел първата от посочените хипотези.
В този случай обаче съдът практически не е мотивирал извода си за маловажност
на процесното административно нарушение, доколкото изложените мотиви не обосновават
такава маловажност, а сочат на липса на административно нарушение въобще.
Отделно от това следва да се посочи, че
дори и да е налице маловажност на нарушението, за което е санкциониран
въззивния жалбоподател, то съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, предвид изричната забрана за това, въведена с новата норма на чл. 189з
от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., според която за нарушенията по този закон
(ЗДвП) не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания. В този случай не е налице основание за отмяна на наказателното
постановление и отправяне на предупреждение към нарушителя.
Касационната инстанция намира, че в
конкретния случай не е налице нито несъставомерност.
От анализа на приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма на чл. 175, ал. 3, предл. І от ЗДвП е видно, че на
административно наказание подлежи управлението на МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, като субект на това административно нарушение е водачът,
извършващ управлението на такова МПС. Съставът на това административно
нарушение обхваща както деяния, извършени умишлено, така и деяния, извършени по
непредпазливост, по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.
В случая настоящата инстанция намира за
основателни възраженията на касационния жалбоподател, че предвид конкретната
причина за прекратяване на регистрацията на процесното МПС – служебно, поради
липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, водачът на лекия
автомобил, за когото е регламентирано задължение в чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което
управлява, и за тегленото от него ремарке, е бил длъжен да знае, че липсата на
такава застраховка води до служебно прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство. Без правно значение в случая е знанието за това точно от коя
дата е извършено прекратяването на регистрацията на МПС. Нормата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП предвижда задължение за административния орган за уведомяване само
на собственика на превозното средство, чиято регистрация се прекратява служебно
поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като
евентуалното неуведомяване не представлява пречка за ангажирането на
административнонаказателната отговорност на водача по реда на чл. 175, ал. 3,
предл. І от ЗДвП, доколкото не е елемент от фактическия състав на това
административно нарушение. Неговата отговорност е независима от отговорността
на собственика на превозното средство.
Настоящата инстанция намира, че
безспорно касационният ответник е осъществил състава на вмененото от АНО
нарушение, като определените санкции съответстват на предвидените в закона за
това административно нарушение, като са индивидуализирани в предвидения
минимален размер. Горното налага извода, че оспореното решение като неправилно
следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което касационната
жалба да се уважи и се потвърди издаденото наказателно постановление.
При този изход на спора ответникът
има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д,
ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, което съдът определя в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.
221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №
518/06.07.2022 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 705/2022 г., с
което е отменено Наказателно постановление № 22-1882-000041/10.03.2022 г.,
издадено от Началник сектор „ОП“ към Първо РУ при ОДМВР – Русе, Д.А. *** е
предупреден на основание чл. 28 от ЗАНН, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание и ОДМВР І Русе е осъдена да
заплати на жалбоподателя разноски пред въззивната инстанция и вместо него
постановява
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
22-1882-000041/10.03.2022 г., издадено от Началник сектор „ОП“ към Първо РУ при
ОДМВР - Русе за наложени на Д.А.А. административни наказания „глоба“ в размер
на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за сок от 6 месеца на
основание чл. 175, ал. 3, предл. І от Закона за движение по пътищата за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА
Д.А.А. с адрес ***
да заплати на ОДМВР – Русе сумата 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.