Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9909 по описа за 2019 година, прецени:
Търговско
дружество „Ф.е.п.О.“ ЕАД гр. София е предявило срещу Р.България чрез министъра
на финансите осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 89 227,85 лева имуществени вреди вследствие удържана от
дружеството ищец такса в размер на 20 % за производство на електрическа енергия
за периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от датата на извършване
на непозволеното увреждане до окончателното изплащане. При условията на
евентуалност спрямо главния иск, ищецът е предявил срещу ответника осъдителен
иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, за сумата от 89 227,85 лева,
удържана от дружеството ищец такса в размер на 20 % за производство на
електрическа енергия за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. При условията на евентуалност спрямо евентуално предявения иск по
чл. 55 от ЗЗД, ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата от 89 227,85 лева, удържана от дружеството ищец такса в
размер на 20 % за производство на електрическа енергия за периода от 01.07.2014
г. до 10.08.2014 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът „Ф.е.п.О.“ ЕАД излага, че е
производител на електроенергия от възобновяеми източници – фотоволтаична
електроцентрала в с. Гара Орешец обл. Видин, въведена в експлоатация от
04.04.2012 г. Ищецът е сключил с „ЧЕЗ Електро България“ АД договор за
изкупуване на електрическа енергия от 04.04.2012 г. С § 6 т. 2 и 3 от Закона за
държавния бюджет на Р. България за 2014 г. се създали нови чл. 35а, чл. 35б,
чл. 35в и чл. 73 от Закона за енергията от възобновяеми източници, с които се
въвежда такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева
енергия в размер на 20 % от преференциалната цена по чл. 31 ал. 1 от ЗЕВИ, без
ДДС. Съгласно чл. 35б и чл. 35в от ЗЕВИ, таксата се удържала и внасяла от
обществения доставчик, съответно крайните снабдители, които имали задължение за
подаване на тримесечна сравка в КЕВР и за превеждане на удържаните такси в срок
до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответната
справка. Текстовете били обявени за противоконституционни с решение № 13 от
31.07.2014 г. на Конституционния съд, обнародвано в ДВ бр. 65 от 06.08.2014 г.
и влязло в сила 3 дни след обнародването – на 10.08.2014 г. Ищецът твърди, че му били причинени вреди със
събраната от ответника – държавата, такса за производство на електрическа
енергия от вятърна енергия на основание чл. 35а-35в от ЗЕВИ по времето, в което
тези норми са били действащи, за периода между тяхното влизане в сила и
обявяването им за противоконституционни. Евентуално излага довод, че е
нестъпило неоснователно обогатяване с удържаните такси за периода от 01.07.2014
г. до 10.08.2014 г. са заплатени при отпаднало основание, защото са преведени
от „ЧЕЗ електро България“ АД към държавата след датата на отмяна на
противоконституционните разпоредби. При евентуалност поддържа и тезата за
настъпило неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, поради
настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника във връзка помежду им,
при липса на правно основание за прехвърляне на имущественото благо.
На основание изложеното, ищецът „Ф.е.п.О.“ ЕАД прави следните
искания до съда:
1. Да осъди ответника – държавата, представлявана от
министъра на финансите да му заплати на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 89 227,85 лева обезщетение за причинени имуществени вреди от
удържана такса в размер на 20 % от производството на електрическа енергия през периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г.,
ведно с лихва за забава от извършването на непозволеното увреждане до пълно
изплащане.
2. При условията на евентуалност да осъди държавата да
му заплати на основание чл. 55 от ЗЗД сумата от 89 227,85 лева удържана такса в
размер на 20 % от произведената от дружеството ищец електрическа енергия за
периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от предявяване
на исковата молба до пълно изплащане.
3. При условията на евентуалност да осъди държавата да
му заплати на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 89 227,85 лева удържана такса в
размер на 20 % от произведената от дружеството ищец електрическа енергия за
периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от предявяване
на исковата молба до пълно изплащане.
Ответникът – държавата чрез министъра на финансите,
оспорва исковете със следните възражения:
- възражение за недопустимост на исковете, поради
неподведомственост на спора на гражданските съдилища и липса на правни
основание за ангажиране по съдебен ред на отговорността на държавата за
нормотворческата дейност на законодателната власт.
- възражение за неоснователност на иска по чл. 49 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД, поради липса на противоправност на действията на
законодателния орган и влизащите в състава му народни представители.
- възражение с оспорване доводите на ищеца за
допуснати нарушения на правото на ЕС;
- възражение срещу твърдението за противоправно
бездействие на Народното събрание за упражняване правомощията му по уреждане на
правните последици на обявяването на нормите за противоконституционни, с довод,
че не възникнали прпавни последици, което е следвало да бъдат предмет на
уредба;
- възражение с твърдение за липса на възлагане на
работа като материалноправна предпоставка за отговорността по чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД;
- възражение за неоснователност на евентуално
предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, с довод, че заплащането на
таксата е било действаща правна норма;
- възражение за неоснователност на иска с правно
основание чл. 59, предявен при условията на евентуалност, поради наличието на
основание за заплащане на държавната такса към момента на нейното заплащане от
ищеца.
Исковете са процесуално допустими. Основанието
на претенцията за обезщетение за вреди е твърдение на деликт чрез събиране на
такса за производство на електрическа енергия, която е приета със Закона за
държавния бюджет на Р. България за 2014 г. в противоречие с Конституцията,
установено с последващо решение на КС. Квалификацията на плащането на таксата
като вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е въпрос по съществото на спора. Същото
се отнася и до евентуално предявените искове с правно основание чл. 55 и чл. 59
от ЗЗД. Дължимостта на удържаната такса, обедняването на ищеца и съответното
обогатяване на държавата като ответник, както и основанията за това, са
относими към правния спор по същество, а не към допустимостта на предявените
искове.
По делото е установено, че ищецът „Ф.е.п.О.“
ЕАД гр. София е собственик на обект за производство на електрическа енергия –
фотоволтаична централа с номинална мощност 4900 kW в УПИ ХVІ-111 кв. 42 по плана на с.
Гара Орешец обл. Видин. Между ищеца и „ЧЕЗ разпределение – България“ АД са
сключени договор от 27.04.2011 г. за присъединяване на описания обект на ищеца
в качеството му на производител на електрическа енергия, към електроразпределителната
мрежа на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, договор от 04.04.2012 г. за
използване на разпределителната мрежа от производител и договор за изкупуване
на електрическа енергия от 04.04.2012 г. Произведената от предприятието на
ищеца електрическа енергия за месеците юли и август 2014 г. се удостоверява от
протоколи от 31.07.2014 г. (л. 118) и 31.08.2014 г. (л. 121). Произведената
електрическа енергия е била заплатена от „ЧЕЗ Електро България“ АД, видно от
представените фактури (л. 119, 122). От представените от „ЧЕЗ Електро България“
АД удостоверения № **********-7 (л. 120) и № **********-8 (л. 123) от
30.10.2014 г. е видно, че електроразпределителното дружество е удържало от
дължимите на ищеца плащания такса за производство на електрическа енергия по
чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници за периода м. юли 2014
г. до 09.08.2014 г. в общ размер 89 233,85 лева. От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че удържанататакса е
била преведена от „ЧЕЗ Електро България“ АД на Комисията за енергийно и водно
регулиране.
Разпоредбите
на чл. 35а и чл. 35б от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) са
били приети с § 6 точка 2 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния
бюджет на Р. България за 2014 г. (обн. ДВ бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от
01.01.2014 г.). В чл. 35а от ЗЕВИ е било предвидено събиране на такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчива енергия, която се
определя по методика съгласно ал. 2 от същия член. В чл. 35б е било предвидено
удържане и внасяне на таксата от обществения доставчик в държавния бюджет и
съответния ред за това. Разпоредбата на § 6 точка 2 от ЗР на Закона за
държавния бюджет, с която са приети цитираните норми на чл. 35а и чл. 35б от
ЗЕВИ е обявена за противоконституционна с решение № 13 от 31.07.2014 г. по к.
дело № 1/2014 г. на Конституционния съд. С обявяването на цитираната
заключителна разпоредба за противоконституционна в тази ѝ част следва да
се считат обявени за противоконституционни и нормите на чл. 35а и чл. 35б от
ЗЕВИ.
Съгласно
чл. 151 ал. 2 от Конституцията, актът, решението на Конституционния съд виза в
сила три дни след обнародването му, а обявеният за противоконституционен акт не
се прилага от деня на влизане на решението в сила. решение № 13 от 31.07.2014
г. по к. дело № 1/2014 г. на Конституционния съд е обнародвано в ДВ бр. 65 от
06.08.2014 г. Обявените за противоконституционни разпоредби на чл. 35а и чл.
35б от ЗЕВИ не се прилагат от 09.08.2014 г., съгласно чл. 151 ал. 2 от КРБ.
Горното
обуславя следните правни изводи на съда по предявените искове:
По предявения иск с правно основание
чл. 49 от ЗЗД.
Фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, което е основание за отговорността по
чл. 49 от ЗЗД, обхваща следните елементи: деяние; вреда; причинна връзка между
деянието и настъпилата вреда; противоправност на деянието; вина на деликвента,
за която е в сила презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. Основанието на
предявения иск за непозволено увреждане е събиране от държавата като ответник
на такса за производство на електрическа енергия на основание разпоредби на
закона, които са били обявени за противоконституционни от КС. Конкретното
деяние, на което се позовава ищецът, е приемането на закон, който противоречи
на Конституцията, и последващо бездействие на Народното събрание, изразяващо се
в неуреждане на последиците от неприемането на подобен закон в предвидения за
това срок. Законът е част от нормативната система на страната и приемането или
не на определен закон не може да се квалифицира като противоправно действие или
бездействие, дори при констатирано впоследствие противоречие с Конституцията
или акт на ЕС. Държавата не носи отговорност за своята нормотворческа дейност,
като последната не може да се счита за противоправна, защото произтича от
държавния суверенитет и конституционните правомощия на законодателния орган.
Тъй като държавната такса е установено със закон публично парично вземане на
държавата, нейното приемане по законодателен път и последващо събиране не е
противоправна дейност и не може да причини непозволено увреждане по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД.
В
конкретния случай не следва да се счита и за противоправно бездействие
неуреждането на възникналите последици от обявените за противоконституционни
норми. Такова задължение е вменено на органа, постановил акта, с чл. 22 ал. 4
от Закона за Конституционния съд. Нормотворческият орган обаче не е обвързан с
действие с конкретни смисъл и съдържание, а е компетентен да уреди тези правни
последици когато и както прецени. Поради това, непроизнасянето на Народното
събрание по последиците от обявените за противоконституционни норми не е противоправно
деяние.
Поради
тези съображения съдът намира предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД
за неоснователен.
По предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Ищецът
обосновава претенцията си с довод за изначална липса на основание за събирането
на таксата по чл. 35а от ЗЕВИ, поради обявяването му за противоконституционен с
решение на КС, което е равносилно на отмяна на закон от Народното събрание и
което решение има безусловно отменителен характер спрямо заварените
правоотношения.
Съдът
не приема тези доводи за основателни. Обявяването за противоконституционни нормативни актове
или части от тях не е равносилно на отмяна на нормативния акт. Решението на
Конституционния съд няма отменителен характер, а възникналите от действието на противоконституционната норма
правни последици не се преуреждат с обявяването ѝ от КЗ за такава. В този смисъл е редакцията на чл. 151 ал. 2 от Конституцията, според която актовете, обявени за противоконституционни, не се
прилагат от деня на влизането на решението на КС в сила. Това означава, че тези
актове следва да се считат част от действащото право и са се прилагали до деня
на влизане в сила на решението на КС. Поради това, удържаните такси по чл. 35а
за м. юли 2014 г. и до 09.08.2014 г. включително са вземания, възникнали на
валидно правно основание, по силата на действаща правна норма. Не е налице
недължимо плащане по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, поради което искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Приложимостта
на чл. 59 от ЗЗД се предпоставя от обогатяване на ответника и обедняване на
ищеца, които да произтичат от общи факти и липса на основание за настъпилото
обогатяване на ответника и обедняване на ищеца. В случая, за настъпилото
разместване на имущество е налице основание, съдържащо се в действащата към
този период правна норма на чл. 35а от ЗЕВИ, установяваща дължимостта на
удържаната парична сума като такса за производство на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия. Предвид на това, искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД следва да се отхвърли.
Ищецът
дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от „Ф.е.п.О.“
ЕАД ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, Бенч марк бизнес център
срещу държавата Република България чрез м. на ф., с адрес за призоваване: гр.
София ул. „******** осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45
от ЗЗД за сумата от 89 227,85
лева имуществени вреди вследствие удържана от дружеството ищец такса в размер
на 20 % за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014 г. –
10.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане
до окончателното изплащане.
Отхвърля
предявения при условията на евентуалност от „Ф.е.п.О.“ ЕАДгр. София срещу държавата
Република България чрез министъра на финансите осъдителен иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 89 227,85 лева удържана без
основание такса по чл. 35а от ЗЕВИ в
размер на 20 % от произведената от дружеството ищец електрическа енергия за
периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от предявяване
на исковата молба до пълно изплащане.
Отхвърля
предявения при условията на евентуалност от „Ф.е.п.О.“ ЕАД гр. София срещу държавата
Република България чрез м. на ф. осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 89 227,85 лева, удържана такса по чл. 35а от
ЗЕВИ, с която е настъпило обедняване на „Ф.е.п.О.“ ЕАД гр. София
и обогатяване на Р. България, ведно с лихва за забава от предявяване на
исковата молба до пълно изплащане.
Осъжда „Ф.е.п.О.“ ЕАД гр. София да заплати на държавата Р. България чрез
министъра на финансите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: