Решение по дело №7501/2016 на Районен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            15.06.2018 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На седемнадесети май                                                         две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 7501  по описа за 2016 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от В.Х.Т., с която претендира да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 25000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП  5416/2007г. по описа на ОД МВР Варна, което наказателно производство е приключило с оправдателно решение № 234/29.06.2011г. по к.н.д № 1335/2011г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2007г. до окончателното изплащане на задължението.   

В исковата молба се сочи, че на 28.06.2007г. срещу ищеца било образувано ДП  № 5416/2007г. по описа на ОД МВР Варна, по което бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпленние по чл.  354 б ал. 5 вр. чл. 26 ал. 1 НК за това, че в периода 04.2005г. – 01.2007г. в гр.Варна като лекар в нарушение на нормативната уредба съзнателно изписвал наркотични вещества или техни аналози или лекарства, съдържащи такива вещества. Била му определена мярка за неотклонение „Подписка”. Твърди, че още в началния стадий на производството липсвали каквито и да е доказателства за извършено престъпление и основание за привличане към наказателна отговорност. Всички действия били извършени под прякото ръководство и контрол на прокуратурата. С обвинителен акт от 15.07.2010г. прокурор при ОП-Добрич ги предал на съд с обвинение за извършено престъпление  по чл.  354 б ал. 5 вр. чл. 26 ал. 1 НК. По повод внесения срещу него обвинителен акт било образувано НОХД №1265/2010г. по описа на ВОС, по което всички съдии се отвели, тъй като познавали подсъдимия като вещо лице към съда. Делото било изпратено по подсъдност на ВТОС, който с присъда № 165/14.12.2010г. по НОХД № 625/2010г. го признал за невинен по повдигнатите обвинения и го оправдал. Присъдата била протестирана пред ВТАпС и била отменена с присъда №54/21.02.2011г. по ВНОХД №626/2010г. по описа на ВТАпС, като ищеца бил осъден на три месеца лишаване от свобода, а изтърпяването на наказанието било отложено с три години. По жалба на подсъдимия, присъдата на ВТАпС била отменена с решение № 234/29.06.2011г. по КНД № 1335/2011г. на ВКС. Заявява, че продължилото срещу него наказателно производство му причинило неимуществени вреди. Неоснователно повдигнатите  и поддържани срещу него обвинения опетнили доброто му име и го злепоставили в обществото. Чувствал се изключително оскърбен и подтиснат. Близки, познати и колеги се дистанцирали от него, започнали да странят, не желаели да общуват и да работят заедно. За това допринесло и медийното отразяване на воденото срещу тях наказателно производство. Множество били негативните коментари, в които различни лица го „осъждали” предварително за действията, квалифицирани от прокуратурата като извършено от него престъпление. От образуване на делото до приключването му бил потиснат и депресиран. Станал емоционално лабилен, неуверен, непрестанно живеел с мисълта, че ще бъде осъден, което щяло да промени завинаги живота му в негативен план. Чувствал се изключително разстроен и подтиснат заради най-близките си – съпруга и две деца, които също много тежко преживявали случилото се. През 2008г. вследствие на стреса се разболял от „Декомпенсиран захарен диабет”. Не можел да взема рационални решения при упражняване на лекарската си дейност и преустановил практиката си в периода 2010-2014г. Огорчението, душевните болки и моралните страдания не били отшумяли и до днес. Сочи, че периода на времетраенето на наказателното производство от 28.06.2007г. до 29.11.2011г. надвишавал разумния съобразно критериите на чл. 22 НПК и чл. 6 ЕКЗПЧОС.  Моли за присъждане на разноски по производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът  е депозирал писмен отговор на иска, в който изразява становище, че е неоснователен. Сочи, че в хода на производството по отношение на ищеца е била взета възможно най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Възбуденото и воденото наказателно преследване срещу ищеца било за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и глоба до 3000 лева, като същото не съставлява „тежко престъпление” по смисъла на НК, което следвало да се вземе предвид при определяне на интензитета на причинените вреди. Твърди, че цялото наказателно производство е приключило поради множеството направени отводи от ВОС в разумен срок от четири години, като ищеца не е бил ограничаван по никакъв начин, вследствие на провежданите действия по разследване. Оспорва предявените претенции за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по размер. Намира същите за завишени и несъобразени с трайната съдебна практика, както и с обществено-икономическите условия в страната. Сочи, че не са налице доказателства, които да установят действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от воденото наказателно производство. Счита за неоснователни твърденията, че ищецът е понесъл вреди в резултат на медийното отразяване на наказателното производство, тъй като в нито една от публикациите не е посочено, че е привлечен като обвиняем или е предаден на съд и същите не са били по инициатива или със съгласието на прокуратурата. Оспорва претенцията за лихви, като сочи, че те се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите преди периода от 28.06.2013г. до 28.06.2016г. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите писмени доказателства - НОХД 625/2010г. по описа на ВТОС, вкл. обвинителен акт, Присъда по НОХД № 625/2010г., Решение на Ап.С - гр.В.Търново по ВНОХД / 17/2011г., Решение на ВКС по КНД №1355/2011г.; епикризи с изх. №4016/08.02.2008г; №4108/05.02.2009г. №66078/08.12.2009г.;  №20445/16.06.2010г., № 14204/02.05.2011г. №42144/27.12.2011г, №29803/04.09.2012г., №32982/01.10.2012г., №12052/28.03.2013г.; №14619/15.04.2013г; болн. листи с №1334137/13.05.2011г.; №1334381/10.01.2012г., №3309860/20.09.2013г.; №1452/282/17.09.2013г.; №42375/ 12.11.2014г., №1411078/02.10.2012г., №143660/12.10.2012г., №396853/24.04.3013г., №3968532/24.04.2013г., №3496855/25.04.2013г.; рецептурна книжка; Два бр.актове за раждане; Свидетелство за съдимост; Копие на стр.1 и стр.7 от в-к „Труд" - бр. 186/2135 от 25.09.2007г. - приложение „Варна-Морски труд",   се установява, че:   на 28.06.2007г. срещу В.Х.Т. било образувано ДП  № 5416/2007г. по описа на ОД МВР Варна, по което той бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 354 б ал. 5 вр. чл. 26 ал. 1 НК за това, че в периода 04.2005г. – 01.2007г. в гр.Варна като лекар в нарушение на нормативната уредба съзнателно изписвал наркотични вещества или техни аналози или лекарства, съдържащи такива вещества. Била му определена мярка за неотклонение „Подписка”. С обвинителен акт от 15.07.2010г. прокурор при ОП-Добрич го предал на съд с обвинение за извършеното престъпление  по чл.  354 б ал. 5 вр. чл. 26 ал. 1 НК. По повод внесения срещу него обвинителен акт било образувано НОХД №1265/2010г. по описа на ВОС, по което всички съдии се отвели, тъй като познавали подсъдимия като вещо лице към съда. Делото било изпратено по подсъдност на ВТОС, който с присъда № 165/14.12.2010г. по НОХД № 625/2010г. го признал за невинен по повдигнатите обвинения и го оправдал. Присъдата била протестирана пред ВТАпС и била отменена с присъда №54/21.02.2011г. по ВНОХД №626/2010г. по описа на ВТАпС, с която  ищеца бил осъден на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание било отложено с три години. По жалба на подсъдимия, присъдата на ВТАпС била отменена с решение № 234/29.06.2011г. по КНД № 1335/2011г. на ВКС. В.Х.Т. има две деца  Д. Т. – р. 2006г. и О. Т.  - р. 2003г. В.Х.Т. не  е осъждан.  В медийна публикация от 25.09.2007г е описано, че д-р В.Х.Т. е обект на разследване за съзнателно изписване на рецепти на лица, които не се нуждаят от медикаменти. Посочено е, че информацията е въз основа на неофициални коментари от полицията.

Съгласно заключението на вещите лица по приетата по делото комплексна съдебномедицинска експертиза – част неврологична и кардиологична се установява, че е възможно стреса от водено наказателно производство да провокира проявата на захарен диабет, в съчетание с наличната фамилна обремененост /трето поколение диабетик/, като е невъзможно да се посочи кой от двата фактора е водещ, но по-вероятно е това да е наследствената обремененост. Установената полиневропатия на долните крайници е усложнение вследствие на захарния диабет и е с неблагоприятна прогноза за евентуални усложнения. Предвид описаните симпотми в приложената документация – изтръпване на крайниците през 2005г. има данни за наличие на захарен диабет към този момент, който не е бил диагностициран. В.Х.Т. е имал високо артериално налягане /хепертония/ и преди 2007г. Артериалната хипертония не възниква и не се влияе от преживян стрес, като прогнозата за развитието на болестта е благоприятно при подходящо лечение. Няма данни за усложнения и засягане на други органи. В.Х.Т. се е справил на когнитивно-интелектуално ниво с преживения стрес и няма данни за развит дистрес.

От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля  Е. И. Е., се установява, че познава В.Т. от 23 години - запознали се през 1993 г. и работили 1 година в екип в гр. Р. към диспансер „Психиатрично отделение“. След това Т. се изместил в психиатрична клиника - В. Поддържали професионални контакти през следващите години, работни срещи, форуми, конгреси, чували са се по повод общи казуси. Близки са и в личен план, но по скоро професионално. От май месец 2007 година и свидетелят се преместил да работи във В. Малко след това  му се обадил и се видяли. Направило му впечатление, че има промяна в Т. - подтиснат, по-напрегнат, по-нерешителен, по-раздразнителен. Споделил му за наказателното производство. Че е неоснователно обвинен във връзка с провеждано лечение на зависими хора. Той бил от първите хора в страната обучени да се занимават с тази проблематика, имал нужния опит.  След това в продължение на 3-4 години бил в изолация. Бил много огорчен и се чувствал морално ощетен от това, което се случва. Споделял е, че клиентите са намалели, отношението от останалите колеги е по-резервирано спрямо него. Здравето му се влошило,  установили му диабет, година по-късно имал проблеми с артериалната хипертония. Спомня си, че имало публикации в местни медии, които били доста злободневни и обидни.  И след края на 2011 г., не се е възстановил и все още се чувства огорчен и ощетен морално. Като един отговорен човек е споделял, че се притеснява за семейството си – да не го натовари с това което се случва. Споделял, че имало обиски, че е взета документация, че на работното му място е имало злепоставяне и работодателите са променили отношението си. Доколкото знае е бил вещо лице във В. Не се сеща да е имал проблеми за това.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

            Предявен е иск  с правна квалфикация чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

За възникване на отговорността по този ред са необходими две предпоставки, а именно: повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това задължение, независимо от причината, е осъществено основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа обвинението в съдебната фаза на производството. За ангажиране отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде доказана вредата, причинната връзка между действията на органите по чл. 2 от закона и вредоносния резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите твърдения.

               В случая са налице основания за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБългария по чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ, тъй като с присъда влязла в законна сила на 29.06.2011г. ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпленние по чл.  354 б ал. 5 вр. чл. 26 ал. 1 НК  НК. Не може да бъде споделен довода на Прокуратурата, че не са доказани твърденията за претърпян от него психически и емоционален стрес. При постановена оправдателна присъда те винаги са налице. В тази насока е и решение № 489/03.01.2013г. по гр.д. № 1405/2011г. на ВКС.

               Предвид правната квалификация на предявения иск, като обективни критерий меродавни за определяне на справедливото обезщетение подлежат на изследване: 1. тежестта на предвиденото наказание за пресъпленето, за което е повдигнатато обвинение, доколкото безспорно стреса е различен при предвидено наказание лишане от свобода с различна продължителност, пробация, глоба, респ. при освобождаване от наказателна отговорност по силата на закона съобразно чл. 78 а НК и т.н.; 2. продължителността на воденото досъдебно производство; 3. последствията, които имат повдигнатите обвинения и би имала евентуалната осъдителна присъда за ищуца съобразно общественото му положение, професията му и заеманата от него длъжност. 4. наложената мярка за процесуална принуда, с която се ограничават личните му права и свободата на придвижване. 5. огласяване на данни по делата от органите на прокуратурата и разпространяването им сред обществото, с което се уронва престижа и авторитета на обвиняемия/подсъдимия/ сред него. 

В настоящия случай предвиденото наказание за престъпленитето, за което е бил привлечен като обвиняем ищеца е било лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК.   Наложената му мярка за неотклонение „подписка” е най-леката предвидена в закона, която не е довела до съществена промяна в обичайния му начин на живот и не е ограничила и/или затруднила реализирането на ангажиментите му в личен, семеен и обществен план. Видно от приложените публикации в печатни медии, същите се позовават на неофициални данни от полицията. Няма данни прокуратурата да е оповестила за започнатото досъдебно производство срещу ищеца или по какъвто и да е начин да е способствала за огласянето му в публичното пространство. Напротив изрично от ВАП са посочили, че до влизане в сила на осъдителна присъда, лицето ще продължи да бъде в списъка с вещи лица. Релевантно обстоятелство в случая е, че евентуална осъдителна присъда би могла да доведе до отстраняването му от длъжност или дисциплинарно уволнение, което в условията на икономическа криза би лишило него и семейството му от основен източник на доходи и препитание. (за разлика пр. от  самоосигуряващи се лица, безработни и т.н.) Досъдебното производство е продължило общо малко повече от три години /от привличането на ищеца като обвиняем до предявяването на разследването/. В тази насока съдът отчита факта, че в този период във ВОП са извършени отводи на всички прокурори с оглед личността на ищеца, което е било именно с оглед осигуряване на справедлив процес и не е утежняващо отговорността на държавата обстоятелство. Въпреки това според съда в случая е налице необосновано забавяне в досъдебната фаза на нактазателния процес. Съдебното производство се е развило и приключило пред три инстанции в напълно разумен срок – по-малко от една година.

               Освен обективните критерии, които са общи за всички искове с правна квалификация като процесния, следва да се изследват и субективните особености на всеки частен случай.  В настоящия процес, съобразно показанията на водения свидетел и заключенията по назначената комплексна СМЕ се установи, че ищецът е изживял негативно воденото срещу него наказателно производство. Преживял е стрес, който се е отразил неблагоприятно на общото му психическо състояние и ежедневието му, като е допринесъл за отключване на неличимо физическо  заболяване – захарен диабет. Това заболяване обаче според двете вещи лица е вследствие преимуществено на фамилната обремененост на ищеца, който извод съдът намира, че следва да бъде споделен. В тази насока следва да се отбележи, че според вещото лице по СМЕ – част кардиология са били налице данни за начални симптоми на захарен диабет у ищеца и към 2005г. – т.е  преди образуване на наказателното производство. Съдът счита, че заключението на двете вещи лица в своята съвкупност достатъчно обективно и всестранно разкрива от медицинска гледна точка последиците от воденото наказателно производство върху психическото и физическото здраве на ищеца.

Гореизложените съображения и задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., както и трайната съдебна практика /пр. Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г.,  Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. и др./, обуславят извода, че размера на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за действително претърпените неимуществени вреди от ищеца следва бъде определено на стойност от 15000 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата -  да бъде отхвърлен като недоказан по размер.

Съдът намира за неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на образуване на досъдебното производство срещу ищеца  на 28.06.2007г. до окончателното изплащане на сумата. Според указанията дадени в т.4  на ТР № 3/ 22. 04. 2005г. на  ОСГК на ВКС лихвата за забава се дължи, считано от влизане в сила на оправдателната присъда. В случая, предвид своевременното направено възражение от ответника и нормата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, законната лихва следва да се присъди за срок от три години преди предявяване на иска – т. е от 28.06.2013г.

            На основание чл. 10 ал. 3 изр. 1 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, според доказателствата за реалното им извършване –   вносни бележки за държавни такси и възнаграждения на вещи лица  - 1427  лв. Следва  съобразно чл. 10 ал. 3 изр. 2 ЗОДОВ, съразмерно на уважената част от иска да му се присъдят и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на  768 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

                                                   Р   Е  Ш  И

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, ул. „Витоша” № 2 да заплати на В.Х.Т. ЕГН ********** сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на физическо заболяване и емоционални страдания в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП  5416/2007г. по описа на ОД МВР Варна, което наказателно производство е приключило с оправдателно решение № 234/29.06.2011г. по к.н.д № 1335/2011г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди до пълния претендиран размер от 25000 лева като недоказан по размер, и иска за присъждане на лихва от 28.06.2007г. до 28.06.2011г. вкл. като неоснователелен и от 29.06.2011г. до 27.08.2013г. вкл. като погасен по давност.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, ул. „Витоша” № 2 да заплати на В.Х.Т. ЕГН ********** сумата от 2195 лева, представляващи сторените разноски в производството.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: