РЕШЕНИЕ
№ 317
03.05.2023г.,
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове:
Росица Чиркалева
Петър
Вунов
при секретаря Светла Иванова в присъствието
на прокурор Атанас Палхутев като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД
(К) № 203 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.Д.Б. ***,
подадена чрез пълномощник – адв. Б.К. от САК, против Решение №
12/17.01.2023г., постановено по АНД № 1024/2022 г. по описа на Районен съд
– Хасково.
В касационната жалба се твърди, че
обжалваното решение противоречи на доказателствата по делото и на установеното
от тях действително положение. Претендира се, че в хода на производството е установено
че ЗППАМ, с която процесния автомобил е спрян от движение не е надлежно връчена
на касационния жалбоподател и направения от съда извод, че същата е влязла в
законна сила противоречи на материалния закон. Не можело да се направи извод за
знание, че автомобила е спрян от движение с изземването на малкия талон. Сочи
се още, че към момента на проверката контролния талон на водача се е намирал в
ПП Хасково, иззет по друга преписка, предвид което няма как същият да се намира
у него. Претендира се отмяна на решението на Районен съд Хасково, съответно на
наказателното постановление и осъждане на ответника да заплати адвокатски хонорар
за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не
ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.
218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е
потвърдил Наказателно постановление (НП) № 20-1253-000784 от 02.06.2020г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково.
Със същото на В.Б. са наложени следните административни наказания:
1. глоба в размер на 100 лева - за нарушение
на чл.
5, ал. 3, т. 2, от ЗДвП и
2. глоба в размер на 10 лева - за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
За да потвърди НП районният съд е приел, че
от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установявало
извършването и на двете вменени нарушения. Безспорно се установявало, че на
процесната дата Б. е управлявал описания в НП автомобил, като при проверка от
съответните контролни органи същото било спряно от движение със ЗППАМ, с
цитиран в решението номер, както и не носел в себе си контролен талон към СУМПС.
Проверяваната съдебна инстанция е изложила
разсъждения, съобразно които, независимо че инкорпорираната към посочената ЗППАМ,
разписка за връчване не носи подписа на жалбоподателя, то горното обстоятелство
не изключвало нейното редовно връчване. Последното е приел за възможно
осъществимо чрез пощата, с обратна разписка. Освен това, доколкото на водача
бил отнет малкия талон на МПС, същия нямало как да не знае, че автомобилът му е
спрян от движение.
По отношение на второто вменено нарушение
съдът е цитирал, разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и вмененото със
същата задължение за водачите на МПС-та да носят у себе си СУМПС и контролен талон към него. Предвид безспорната
установеност, че към момента на проверката контролен талон не се е намирал у
водача, въззивният съд е приел за осъществен от обективна и субективна страна
състава и на това нарушение.
При извършената служебна проверка, настоящият
състав намира, че оспореното решене се явява неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон по отношение на вмененото на наказаното лице
по т. 1 от НП нарушение.
Решението е постановено при напълно изяснена
и правилно установена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Въз основа на същите обаче, ревизираната съдебна инстанция е достигнала до
неверни правни изводи, касателно вмененото на жалбоподателя нарушение по т.1 от
оспореното наказателно постановеление.
Настоящият състав не споделя извода на
районния съд, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява осъществяването на всички елементи от обективна и субективна страна
на вмененото по т. 1 с оспореното НП нарушение, от страна на жалбоподателя Б..
Касационната съдебна инстанция намира
изводите на въззивния съд относно наличието на доказано знание у Б. за
управление на МПС с прекратена регистрация за формирани в разрез с всички
правни постулати относно доказването на обективната и субективната страна на
деянието.
Предвид, че с процесното НП на жалбоподателя
се вменява управление на МПС, временно спряно от движение, с влязла в сила
ЗППАМ от 13.10.2019г., в тежест на административния орган е било да докаже на
първо място наличието на това твърдяно обстоятелство, с всички допустими и
относими доказателства и доказателствени средства. В хода на възивното
производство е била изискана цитираната в НП заповед за налагане на
принудителна администартивна мярка- временно спиране от движение на посоченото
в НП моторно превозна средство. По делото обаче липсват каквито и да било
доказателства, че тази ЗППАМ е надлежно връчена на своя адресат- жалбоподателя Б..
При липсата на такива доказателства, няма как да се преме за безспорно
установено, че същата е произвела своя правен ефект. Недопустимо е на база
предположения и хипотетични разсъждения да се приема, че един административен
акт е влязъл в сила и са настъпили последиците от него. В тази връзка следва да
се посочи, че макар и ЗППАМ да има придадено от закона предварително изпълнение
и оспорването й да няма суспенсивен ефект, то правопроменящия с нея факт
настъпва от момента на нейното редовно връчване, а не от този на нейното
издаване. Ето защо няма как да бъдат споделени доводите на ревизираната съдебна
инстанция, че процесното МПС е спряно от движение, а още по малко че за
жалбоподателя Б. е налице знание относно това обстоятелство. Последното води на
извод, че административният орган в хода на съдебното оспорване не е изпълнил
законово вмененото му задължение да докаже всички елементи от състава на
нарушението по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, а последното предопределя материалната
незаконосъобразност на оспореното наказателно постановеление, в частта му,
вменяваща на гражданина Б., осъществяването на деянието по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, в
останалата част решението за правилно и законосъобразнос. Намира за осъществено
от обективана и субективна страна нарушението по чл.
100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
По
делото безспорно е установено, че на процесната дата контролният талон на
жалбоподателя е бил иззет по друго административно наказателно производство, обстоятелство което не само не се оспорва от жалбоподателя,
но и изрично се навежда. Ето защо същият не е бил във владение на Б. и
последният не го е носел със себе си. Водачите на МПС са длъжни да носят със
себе си както СУМПС, така и контролен талон към същото, като единственото
изключение е предвидено с нормата на чл.157, ал.6 от ЗДвП, когато АУАН замества
контролния талон. Последното обаче е възможно единствено във времеви период от
един месец от издаване на АУАН, какъвто безспорно не е процесния случай. В
процесния случай, видно от приобщената към доказателствата по делото справка за
нарушител контролния талон е иззет с АУАН издаден на 13.10.2019г., по който има
издадено НП от 16.03.2020г. В този смисъл няма как да се възприеме правомерното
управление на МПС при неносене на контролен талон. Това, че същият се намира
все още у органите на МВР е свързано с неправомерно поведение на водача,
предвид обстоятелството, че за възстановяването му е необходимо изпълнение на
задължението по чл. 190, ал.3 от ЗДвП. Ето защо жалбоподателя Б. е следвало да
се съобрази с това обстоятелство и докато не възстанови владението си върху
процесния контролен талон да не управлява МПС.
При тези съображения, оспореното решение в
частта му, в която НП е потвърдено за вмененото на жалбоподателя нарушение по
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора, жалбоподателя има
право на разноски, но предвид, че по делото не се представят доказателства за
реално осъществени такива, искането за присъждане на адвокатски хонорар за
двете съдебни инстанции не следва да бъде уважавано. В тази връзка следва да се
посочи, че искането за разноски следва да бъде подкрепено с доказателства за
размера на сторените такива, а адвокатския хонорар следва да бъде действително
заплатен, а не само уговорен. Нито пред настоящата инстанция, нито пред
въззиванта такава са били представени доказателсва, че жалбоподателя реално е
заплатил адвокатски хонорар, поради коетотакъв не следва да бъде присъждан.
Водим
от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №
12/17.01.2022г., постановено по АНД № 1024/2022 г. по описа
на Районен съд – Хасково, в частта му, потвърждаваща НП №
20-1253-000784/02.06.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Хасково, по т.
1 от същото, като
ОТМЕНЯ НП № 20-1253-000784/02.06.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Хасково, за наложено на В.Д.Б., наказание „глоба“ в размер на
100 лева, за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 2, от ЗДвП и
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 12/17.01.2022
г., постановено по АНД № 1024/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.