Р Е Ш Е Н И Е
№ 260335
гр. Русе, 14.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря Антоанета
Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4153 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от С. А.С. против Б.М.А., в която
се твърди, че през месец август 2019 г. ищецът
закупил лек автомобил марка „***“, модел **, за сумата от 2000 евро. След
това направил други разходи за автомобила - за нови джанти, за озвучителна
система, за спортна маска на колата, с които екстри общата му стойност
възлизала на 3700 евро.
На 17.09.2019 г.
ищецът решил да изпробва лекият си автомобил и тръгнал да пътува по път *****,
като се движел в посока гр. Русе. На разклона за село *****завил наляво по
посока гр. Русе, а след това решил да се върне обратно към гр. *****и направил
обратен завой на втория разклон за село Борисово. След като изминал известно
разстояние, забелязал срещу него да се движи засилен товарен автомобил, марка „*****“,
с рег. № *****, който се управлявал от Б.М.А. с адрес ***. Последният се отклонил
наляво и навлязъл в пътната лента на ищеца, като му нанесъл челен, нецентрален
удар. При настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът претърпял множество
имуществени щети, представляващи спукан двигател на автомобила, изтекло масло и
антифриз, изкривени предни джанти, предна броня, капак, счупени фарове - преден
ляв фар и преден десен, предна броня, основна предна броня, преден капак,
преден ляв калник, радиатор воден, ляво странично огледало. Колата не подлежала
на ремонт и станала негодна за употреба. Имуществените вреди от процесното ПТП,
довели до пълна щета на автомобила, възлизали на стойност около 6000 лв.
По образувано
досъдебно производство № ***/2019 год. по описа на Окръжна прокуратура - Русе
се установило, че са допуснати нарушения единствено от страна на ответника, тъй
като той умишлено навлязъл в пътната лента на ищеца и движейки се предизвикал
сблъсък между двете превозни средства. В хода на досъдебното производство
ответникът признал, че е причинил произшествие поради личен мотив. Също така в
досъдебното производство било установено, че ищецът не е имал възможност да
предотврати удара и да реагира по какъвто и да е начин на поведението на
ответника. С постановление от 16.06.2020 г. досъдебното производство водено за
престъпление по чл. 342, ал. 3, буква "а", във връзка с ал. 1 от НК
било прекратено поради несъставомерност на деянието.
Ищецът твърди, че
освен имуществените вреди, в резултат на произшествието, претърпял и
неимуществени такива - множество болки и страдания. На първо място изпитал
уплаха, виждайки как товарният автомобил идва срещу него. При сблъсъка ударил
тялото си във волана в областта на гърдите, почувствал силна болка. Стъклото
тръгнало към него - било счупено от удара. Стъкла наранили на няколко места
тялото му, от което изпитал силна болка. Китката му останала заклещена между
волана и таблото и от това се изместила костта на китката. Сега нямал пълен
обем на движенията на тази китка и не можел да я използва пълноценно. Боляла го
много дълго време. Лявото му рамо се повредило от поставеният предпазен колан и
към настоящият момент го боляло. При движение се чувал специфичен звук. От
удара си счупил и десен горен зъб. Това променило и говорът му. Също така имал
много силни болки в областта на главата и цялото тяло, синини в областта на
гърдите от притискането на предпазния колан. Главоболието му продължавало и
през следващите дни след инцидента. От случилото се почувствал много унизен. С
действията си ответникът уронил достойнството и доброто му име. Станал обект на
подигравки и обсъждане в населеното място, в което живеел. Ищецът твърди, че
все още не се е възстановил от инцидента след който станал раздразнителен,
тревожен, страдал от безсъние и проблем с концентрацията, имал нужда от тишина,
често имал и главоболие. Изпитвал и страх да се вози в лек автомобил след
инцидента, преди който нямал такива проблеми.
По изложените
съображения ищецът счита, че са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основания за отговорността на
прекият причинител за обезвреждане на причинените му вреди, с оглед на което
моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 4000 лева, частично от 6000 лв., представляващи
обезщетение за нанесени имуществени вреди, както и сумата от 5000 лева
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от уврежданията, причинени
на 17.09.2019 г. в резултат на ПТП между двата автомобила.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Не се
оспорва, че е настъпило пътно-транспортно произшествие на 17.09.2019год. между
управляван от него товарен автомобил и управляван от ищеца лек автомобил. Оспорва изложените в исковата молба
фактически твърдения относно претърпените от ищеца физически наранявания, вида
и размера на настъпилите имуществени и неимуществени вреди, както и причината
за настъпването на пътно –транспортното произшествие. Твърди, че причина за
последното било поведението на ищеца. Ответникът имал син на 26 годишна
възраст, който се познавал със съпругата на ищеца и двамата имали кратка
връзка. Това дразнело много ищеца, който отправял заплахи към сина на ответника
за физическа саморазправа, а в деня преди катастрофата им за пореден път
получил съобщение със закана за убийство. Твърди се, че на въпросната дата
ищецът със своя автомобил е преследвал автомобил, управляван от сина на
ответника, като се е опитвал да го изхвърли от пътя. В района на произшествието
синът на ответника го предупредил за това, че ищецът го преследва и за да
предотврати блъскането на своят син от автомобила на ищеца, ответникът бил
принуден да причини процесното пътно-транспортно произшествие. Твърди, че по
този начин е предотвратил настъпването на сериозни вреди по отношение на сина си.
Оспорва описаните в
исковата молба телесни увреждания да са причинени от процесното ПТП, както и че
в резултат на същото причинените по автомобила щети да възлизат на
претендираната стойност.
Ответникът твърди,
че е действал при условията на неизбежна отбрана, алтернативно в условията на
крайна необходимост и не следва да носи отговорност за настъпилите вреди. В
условията на евентуалност прави възражение, че настъпилите вреди за ищеца са в
резултат от съпричиняване от негова страна, включително и поради непоставяне на
предпазен колан.
По изложените
съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят
направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че на 17.09.2019г. между управлявания от ищеца лек автомобил „***“, модела „**“
с рег. №*****и управлявания от ответника
товарен автомобил марка „*****“, с рег. № ***** е настъпило пътно-транспортно
произшествие на път ***, в близост до разклона за с. ***. По случая е
образувано ДП №***/2019г. по описа на ОД МВР – Русе, по което е проведено
разследване за извършено престъпление по чл. 342, ал.3 б. „а“, вр. с ал.1 НК. В хода на разследването е установено, че
причина за настъпилото произшествие е навлизане на управлявания от Б.А. товарен
автомобил в насрещната пътна лента. Тъй като причинените имуществени вреди по
управлявания от ищеца автомобил били оценени на 2 625лв. и не покриват критерия
за значителни (14 МРЗ за страната), разследването по досъдебното производство е
прекратено от наблюдаващия прокурор на основание чл. 199, ал.1, чл. 243, ал.1
т.1 и чл. 24, ал.1 т.1 НПК и материалите по същото са изпратени на ОД МВР –
Русе за реализиране на административно – наказателна отговорност.
По делото е
представено свидетелство за регистрация на управлявания от ищеца автомобил по
време на процесното ПТП, издадено на 22.07.2019г., в което като собственик е
посочено лицето Т.Ш.с адрес в гр. *** ФР Германия.
Представен е и
договор за продажба на употребяван автомобил, според който на 20.09.2019г., Т.Ш.е
продал процесния автомобил на ищеца по делото С.С. за
сумата от 5000 евро.
Свидетелите С.А.М.
и С.И.М. установяват, че са дядо и баба на ищеца и са запознати с
произшествието, което претърпял внука им през месец септември 2019г. Той живеел
и работел в ***, там бил израснал и когато се прибирал в България оставал в
дома на свидетелите в гр. ***. Понеже си донесъл от *** автомобил и му направил
ремонт, излязъл въпросния ден да го изпробва, а малко по-късно се обадил, че е
катастрофирал. Двамата свидетели посетили мястото на инцидента, което било на 1
км. от гр. ***. Видели, че автомобилът
на внука им е блъснат от микробус, който навлязъл в насрещната лента за
движение. Шофьорът на микробуса им заявил, че умишлено ударил автомобила на
ищеца. Последният бил много уплашен. Вечерта се оплакал от болки в лявото рамо,
където минавал колана на автомобила, както и от болки в дясната китка, на която
имало „изскочил кокал“. Оплаквал се и от главоболие. При движение на рамото му
се чувало звук. Понеже нямал здравни осигуровки, посетили чакръкчия в село ***,
който да му намести рамото и китката. Катастрофата му се отразила много зле,
започнал да не може да спи нощно време, сънувал кошмари, не можел да върши и
тежка работа, защото ръката го боляла, страхувал се да шофира. За
произшествието се говорело в цяло село и С. се чувствал унизен от случилото се,
срамувал се дори да излезе на улицата. Гордеел се с колата си и му станало
много криво след инцидента с нея.
Свидетелят А.Д.А.
установява, че познава и двете страни по делото. С. бил агресивен, заканвал се
и налитал на бой. Бил разделен с бившата си съпруга, от която имал две деца.
Понеже синът на ответника – Д. имал отношения с бившата му съпруга, С. и на
него се заканвал и го заплашвал със саморазправа. Свидетелят разбрал за
инцидента и посетил мястото. Разговарял с ответника Б., който бил много
разтреперан и казал, че ако не бил спрял С., той щял да убие сина му Д..
Последния също бил на място, колата му била паркирана на 10-15м. от място на
катастрофата и той също казал на свидетеля, че ако баща му не бил спрял ищеца,
той щял да го убие. Свидетелят разговарял и със своя чичо, свидетеля С.М.,
който казал по отношение на своя внук и ищец по делото „ето до тук ще се стига,
защото това хлапе е много лудо“. Според А. „цялата селищна система“ знаела за
конфликт между С. и сина на ответника. С. също бил на мястото на инцидента, видимо
бил добре, нямало наранявания по него, нито счупен зъб. След случило се го
виждал в гр. ***, правел „стойки и погледи“, не изглеждал нито притеснен нито
унизен, дори карал други коли.
Свидетелят П.В.Н.
установява, че познава ответника по делото, на който е бил учител. Разбрал за
инцидента и го посетил на място. Видял какво се е случило, че управляваният от Б.
микробус е навлязъл в лентата на управлявания от ищеца автомобил и го е
блъснал. Момчето от автомобила, за което последствие разбрал, че се казва С.,
било също на място, голо до кръста, с къси панталони, обикаляло и заплашвало
казвайки „аз ще го убия, ще го излежа“. Казаното било по отношение на Д., синът
на Б.. От тях двамата разбрал, че момчето с автомобила гонело Д. и искал да го
убие, защото се срещал с бившата му съпруга. Докато бягал от С., Д. успял да
каже на баща си, че е преследван. По С. нямало никакви видими наранявания,
движел се съвсем спокойно и ръкомахал. Според свидетеля, ответникът Б. не е
агресивен и е причинил процесното ПТП, за да защити сина си.
Свидетелят Б.Г.С.,
установява, че по повод изпълнение на служебните си задължения като полицейски
служител в РУ на МВР гр. *****е посетил процесното ПТП. Познавал и двамата
участници, с които разговарял. Ищецът твърдял, че ответникът нарочно го е
блъснал, а ответникът обяснил, че синът му Д. му се оплакал, че С. го
преследва. Последният нямал травми по тялото си. Бил изрично попитан дали има
нужда от медицинска помощ и той отговорил, че няма, заявил, че нищо не го боли.
Свидетелят Д.Б.М.
установява, че преди инцидента бил преследван от С.. В един момент сякъл пътя
му, слязъл от колата си и започнал да рита и блъска с крака и юмруци по
автомобила на свидетеля. Последният направил ляв завой и спрял, защото видял,
че баща му идва насреща. Успял да му каже, че е преследван от С., който в този
момент също обърнал колата си и тръгнал към тях „с бясна скорост“. Като видял
това, ответникът, който се движел съвсем леко свил буса в другата лента, зад
колата на свидетеля, за да го предпази. С. слязъл от автомобила си гол до
кръста, нямало му нищо, разкрещял се към свидетеля, казвайки да се маха, че щял
да го убие. Ответникът помолил сина си да се махне и той напуснал с автомобила
мястото на инцидента преди идването на полицаите. Свидетелят твърди, че и преди
инцидента получавал заплашителни съобщения и закани от ищеца, тъй като
поддържал отношения с бившата му съпруга. След случая братовчед на свидетеля му
показал клип, на който С. играел бокс и танцувал.
Свидетелят Ш.Г.Б.установява,
че познава свидетеля Д.М. и ищеца по делото. Знаел, че Д. поддържа връзка с
бившата жена на С., за което последният се заканвал и заплашвал Д., че щял да
го бие, да го утрепе от бой. Когато свидетелят разбрал за инцидента отишъл на
място. Спомня си, че стъклото на автомобила на С. не било счупено, а счупено
било стъклото на микробуса управляван от бащата на Д.. С. бил гол до кръста,
нямало му нищо, нито рани, нито кръв, псувал и се заканвал.
Според заключението
на изготвената по делото автотехническа експертиза, лекият автомобил „***“
преди началото на удара се е движил с около 35,5км./ч., а товарният автомобил „***“
с около 31 км./ч. Според вещото лице няма данни по делото преди удара водачите
да са намалявали или увеличавали скоростта на движение на управляваните от тях
автомобили. Причина за възникване на произшествието е навлизането на товарния
автомобил в лентата за насрещно движение, като ищецът не е имал възможност да
предотврати настъпването на сблъсъка. Вещото лице е определило пазарната
стойност на автомобила управляван от ищеца към 17.09.2019г. на 4110лв., която
стойност е при положение, че по него са извършени посочените в исковата молба
подобрения. Стойността на автомобила след инцидента е определена на 900лв.,
поради което вещото лице е посочило, че щетите нанесени на автомобила „*** **“
е 3210лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е
претендирал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат от
непозволено увреждане. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, вина.
Въпреки, че по
делото няма доказателства за произнасяне на компетентния административен орган
относно вината за процесното ПТП, установената по делото фактическа обстановка
дава основание да се приеме, че тя е на ответника, който е нарушил разпоредбата
на чл. 25, ал.2 ЗДвП, като е навлязъл в насрещната пътна лента и е причинил
произшествието. Нарушението е извършено умишлено, което изрично е признато от
негова страна. Поради това ответникът следва да понесе отговорността за
обезщетяване на причинените в резултат на това свое деяние вреди на ищеца.
По претенцията за
имуществени вреди: ищецът е претендирал обезщетение в размер на част (4000лв.)
от стойността на повредения му автомобил, възстановяването на който е
икономически неизгодно, тъй като необходимите за това средства надвишават
пазарната му стойност. Основен правен принцип е, че вещта погива за нейния
собственик, т.е. за да бъде обезщетен за установените щети по автомобила, ищецът
следва да докаже, че е негов собственик. Правото на собственост върху моторно
превозно средство (лек автомобил), както на територията на Р. България така и в
държавата по регистрация на процесния автомобил – ФР Германия се установява с
писмени доказателства, като това право подлежи на специална регистрация и
отчет. В конкретния случай, за да докаже правото си на собственост ищецът е
представил с исковата молба писмени доказателства, които поради липсата на
превод на български език не отговарят на изискванията на 185 ГПК и не биха
могли да бъдат съобразени. С оглед дадените от съда указания са представени
свидетелство за регистрация на процесния автомобил и договор за продажба на
немски език съпроводени с легализиран превод. Видно от тези доказателства, ищецът
е придобил собствеността върху процесния автомобил на 20.09.2019г. или три дни
след произшествието, по време на което собственик е бил отбелязания в договора
и свидетелството за регистрация Т.Ш.с адрес в гр. *** в ФР Германия. С оглед на
това обстоятелство не би могло да се приеме, че към датата на деликта на ищеца
са причинени посочените в исковата молба имуществени вреди, тъй като той не е
бил собственик на увредения автомобил. Вложените от него допълнителни части и
елементи в увредения автомобил са загубили самостоятелното си предназначение и
са станали част от превозното средство и за тях ищецът не може да претендира
отделно обезщетение (а и не го е направил). По тези съображения предявеният иск
за имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По отношение на
неимуществените вреди: в исковата молба са описани претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Доказателства за тези твърдения на ищеца се съдържат
частично в показанията само на свидетелите С.А.М. и С.И.М., които са негови
баба и дядо. Поради това обстоятелство, както и поради противоречието на
техните показания относно телесните увреждания на ищеца и щетите по автомобила
му с останалите доказателства по делото, съдът не би могъл да кредитира тези
показания. Всички останали свидетели, включително и полицейския служител
посетил на място произшествието не са установили видими наранявания по тялото
на ищеца, същият е отказал предложена му медицинска помощ, тъй като не е имал
нужда от такава. При извършения оглед на местопроизшествието и последващите
процесуални действия с автомобила управляван от ищеца в хода на проведеното
досъдебно производство, са изготвени снимки и описание на настъпилите
увреждания, от които се установява, че предното обзорно стъкло на автомобила управляван
от ищеца не е счупено. Точно обратното се твърди в исковата молба и показанията
на свидетелите М. и М.. Твърдените сериозни и видими телесни увреждания ако
действително са били налице, ищецът е имал възможност да потърси лекарска помощ
и включително да бъде освидетелстван от съдебен медик, независимо дали има
здравни осигуровки или не. След като не го е направил се е лишил от
възможността да докаже телесните си увреждания. Също така в хода на настоящото
производство е отказал изготвянето (не е заплатил) на медицинска експертиза, с
която би могло да се установи ако понастоящем има още затруднено движение на
крайници. Поради това би следвало описаните физически наранявания по тялото на
ищеца да се приемат за недоказани. За доказани биха могли да се приемат
единствено неимуществени вреди, които обичайно биха настъпили за водач на
превозно средство при произшествие като процесното – стрес, уплаха, евентуално
и по-леки натъртвания, както и влошаване на психо-емоционалното му състояние за
известен период от време след инцидента. За обезщетяване на тези „обичайно
търпени“ неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че
справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД възлиза на 500лв.
По отношение на
направените от ответника възражения за изключване на отговорността му: Липсват
доказателства, от които съдът да направи категоричен извод, че ако ответникът
не беше предприел маневрата причинила произшествието, за свидетеля Д.М. щяха да
настъпят тежки последици от поведението на ищеца, било то да бъде наранен
физически или да бъде увреден автомобилът му. Скоростта с която се е движел
ищецът преди инцидента според заключението на техническата експертиза е била
ниска (около 35,5км.ч, а определена от свидетеля М. като „бясна“) и не би могло
да се приеме, че блъскането на свидетеля М. е било неизбежно, ако не се предизвика
произшествието от ответника с управлявания от него товарен автомобил, още
повече, че липсват категорични доказателства къде точно се е намирал свидетеля
на пътното платно. Също така нелогично е да се приеме, че ищецът е щял умишлено
да блъсне автомобила си, след като по-рано е имал възможност да направи това,
когато според свидетеля е сякъл пътя му и е слязъл да се саморазправя. По-скоро
реакцията на ответника е импулсивна, недобре обмислена и силно емоционално
повлияна от евентуалната опасност за неговото дете. Това обаче не би могло да
бъде достатъчно основание и да се приеме, че е доказана хипотезата на чл. 12 НК
(неизбежна отбрана) или чл. 13 НК (крайна необходимост), в който случай щеше да
бъде изключена отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на
ищеца вреди от умишлено предизвиканото произшествие. За установяване на
възраженията за наличието на посочените предпоставки за отпадане отговорността
на ответника са ангажирани единствено показанията на свидетеля Д.М., който
съгласно чл. 172 ГПК се явява заинтересован свидетел – син на ответника и в
категорично установен конфликт с ищеца. Тази негова пристрастност води и до
определяне на скоростта на движение на ищеца като „бясна“. Това дава
допълнително основание да се приемат за недоказани възраженията на ответника,
че е действал в условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост.
С оглед приетите за
доказани неимуществени вреди, съдът не следва да обсъжда и направеното от
ответника възражение за съпричиняване на физическите наранявания описани в
исковата молба.
По изложените
съображения исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 500лв.
неимуществени вреди и отхвърлена до пълния предявен размер от 5000лв., както и
изцяло да бъде отхвърлена в частта за имуществени вреди, претендирани частично
в размер на 4000лв.
При този изход на
спора следва да се определят дължимите на страните разноски. Ищецът
е направил разноски в размер на 390лв., от които пропорционално на уважената
част от исковата претенция следва да му бъдат присъдени 21,67лв. Разноските
направени за техническа експертиза следва да останат изцяло в негова тежест,
тъй като експертизата е относима за установяване на имуществените вреди, в
която част исковата претенция е изцяло отхвърлена.
Ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650лв., от които
съобразно отхвърлената част от исковата претенция следва да му се присъдят
613,89лв.
Ищецът е останал
задължен за заплащане на разноски по делото в размер на 200лв. за изготвянето
на поисканата от него автотехническа експертиза. В указания изтекъл на
29.03.2021г. тези разноски не са заплатени от него, поради което и на основание
чл. 77 ГПК следва да бъде постановено и определение за принудителното им
събиране.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.М.А. ЕГН**********, с адрес *** да заплати на С.А.С. ЕГН********** с адрес *** сумата от 500лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, причинени при пътно-транспортно произшествие на 17.09.2019г. на път ***,
ведно със законната лихва от датата на деликта – 17.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.С.
ЕГН********** с адрес *** против Б.М.А.
ЕГН**********, с адрес *** иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 500лв. до пълния
предявен размер от 5 000лв., както и иска за заплащане на имуществени
вреди в размер на 4000лв. претендирани частично от общ размер на 6000лв,
причинени при пътно-транспортно произшествие на 17.09.2019г. на път ***, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б.М.А. ЕГН**********, с адрес ***
да заплати на С.А.С. ЕГН********** с адрес *** сумата от 21,67лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С.А.С. ЕГН********** с адрес *** да заплати на Б.М.А.
ЕГН**********, с адрес *** сумата от 613,89лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С.А.С. ЕГН********** с адрес *** да заплати
по сметка на Районен съд – Русе сумата от 200лв. за разноски по настоящото дело за изготвена автотехническа
експертиза.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: