Определение по дело №2374/2023 на Административен съд - Варна

При спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК,

Жалбоподателката - Н.П.С., редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

Ответната страна – кмет на Община - Варна, редовно призован, се представлява от юрк. А. Т., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Съдът намира, че ход на делото не следва да бъде даван, т.к. производството е недопустимо.

Производството е образувано по жалбата на Н.П.С., ЕГН: **********,***, чрез адв.С.З., против мълчалив отказ на кмета на Община - Варна по заявление рег. № ***/04.09.2023г. за заверка на молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка, за ПИ с ид.***по КК на гр.Варна.

Със Заявление С.д. № 15727/06.11.2023г. ответната страна е представила доказателства за извършване на исканата административна услуга и твърди, че за жалбоподателката е отпаднал правния интерес от оспорване на мълчаливия отказ.

В тази връзка, съдът докладва, че в изпълнение на Разпореждане № 9482/06.11.2023г., с молба С.д.№ 16598/20.11.2023г. жалбоподателката, чрез адв.З., сочи, че към момента на подаване на жалбата и насрочване на съдебното заседание, жалбата е била допустима. Доколкото обаче по делото са представени доказателства за това, че заявената административна услуга към момента е изпълнена, за нея е отпаднал правния интерес от обжалване на мълчаливия отказ и моли производството да бъде прекратено. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК, общо в размер на 1010,00лв., от които 10,00лв. държавна такса и 1000,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ серия Б № ***/10.11.2023г., е заплатено изцяло в брой.

Юрк. Т.: Правя възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена на 19.10.2023г., а съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и обоснован. Той следва да е съобразен с обема и сложността на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. В тази връзка е необходимо цената на адвокатския труд да бъде определена като кумулативно изражение на двата критерия, като в противен случай тя не би била справедлива и обоснована. В случая, определеният от страните по договора размер на възнаграждението не може да се приеме за съответен на изискванията на закона. По делото липсва фактическа и правна сложност. Не са разменяни книжа, не са ангажирани доказателства или формулирани доказателствени искания, липсва и пледоария по същество. В този смисъл, искането за присъждане на възнаграждение е направено при отпаднал правен интерес, тоест, след като вече услугата е изпълнена. В самата жалба няма искане за присъждане на разноски. Считам, че изобщо не следва да се присъждат разноски. В случай че приемете, че разноски се дължат, то считам, че техният размер следва да бъде определен по аналогия съгласно изричното предвиждане на § 1 от ДР на Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. В случая правната помощ се изразява единствено в изготвяне и депозиране на жалбата пред съда, и понеже липсва фактическа и правна сложност, положеният от процесуалния представител труд би могъл да се приравни единствено в изготвяне като на искова молба и по аналогия да се приложи чл.9, ал.1 от Наредбата, предвиждащ възнаграждение в размер на 400 лева.

Съдът, като взе предвид, че по делото са постъпили доказателства, от които се установява, че исканата административна услуга по заявление рег. № ***/04.09.2023г. е изпълнена, и като съобрази изявленията на страните, намира, че за жалбоподателката е отпаднал правния интерес от оспорване на мълчаливия отказ, поради което е налице основанието по чл.159, т.4 АПК за прекратяване на производството.

Доколкото ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като към момента на подаване на жалбата услугата не е била извършена, на основание чл.143, ал.2 ГПК, вр. чл.78, ал.2 ГПК, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски - което съдът, с оглед на това, че е направено в молбата със С.д. № 16598/20.11.2023г. докладвана в днешно съдебно заседание, намира за своевременно направено - следва да бъде уважено.

Основателно е обаче направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По арг. от чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението, определен с договор между страните, трябва да бъде справедлив и обоснован от обема на предоставената защита. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, възнаграждението, определено в размер на 1000,00лв., е за „Жалба срещу отказ на кмета на Община - Варна и защита по а.д. № 2374/2023г.“. Доколкото производството по делото е недопустимо процесуално представителство реално не е осъществено, поради което възнаграждението следва да се определи по реда на относимата в случая разпоредба на чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а именно в размер на 400,00лв. Още повече че в случая договорът е сключен на 10.11.2023г. - т.е. след извършване на услугата и постановяване на Разпореждане № 9482/06.11.2023г. В този смисъл съдът съобрази и Определение на ВАС № 9794/17.10.2023г. по адм.д. № 8799/2023г.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.П.С., ЕГН: **********,***, против мълчалив отказ на кмета на Община-Варна по заявление рег. № ***/04.09.2023г. за заверка на молба декларация за извършване на обстоятелствена проверка за ПИ с ид.***по КК на гр. Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 2374/2023г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Н.П.С., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 410,00 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок, който за ответната страна тече от днес, а за жалбоподателката - от получаване на съобщението!

Разглеждането на делото приключи в 11:22 часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.