Р Е
Ш Е Н
И Е № 260394
07.10.2021 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Седми граждански състав
на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия
: Христина Жисова
секретар
Павлина Николова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 292 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ)
вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) от Г.С.Д., ЕГН **********
против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Д., с който се
иска ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 5000,00
лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 15 000,00 лева - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно
събитие настъпило на 17.07.2019г. на ОМТ км. 256-200, в землището на с.
Овчарово, община Нова Загора, което ПТП е реазилирано по вина на водача на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
рег. № *******, застрахован по договор за за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение от датата на настъпване на застрахователното събитие до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2019г. в землището на село Овчарово, община Нова Загора настъпило
ПТП по ОМТ, км. 256-200, когато при управлението на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег. № ******* водачът В.Д.Д. в следствие на скоростта и поради
придърпване в дясната част на автомобила изгубил контрола над управлението
върху него и превозното средство свило рязко надясно в банкета, поради което се
преобърнало по таван в канавката на пътя. Вследствие на злополуката ищцата,
която пътувала на задната седалка в лекия автомобил, пострадала. Получила
следните травми в резултат на автомобилната злополука – контузия в областта на
главата с наличие на разкъсно-контузни рани и данни от медицинските документи за сътресение на мозъка, гръдна травма, изразяваща се
в контузии на гръдния кош с функционална /при дишане и движение/ и палпаторна
/при натиск с ръка/ болезненост предимно в дясната му половина, с охлузвания на
кожата в тази област, без клинични и ренгенологични данни за фрактури на костни
структури в областта или контузия на белите дробове, контузия на дясната тазобедрена става с функционална /при
движение/ болезненост и повърхности охлузвания на кожата в областта без
клинични или ренгенологични данни за фрактура на костни структури, изграждащи
ставата. Първоначално ищцата била хоспитализирана в гр. Н., но след това по
своя инициатива потърсила допълнителна лекарска помощ. В последствие при
извършен по-обстоен преглед било установено, че и са причинени също спукване на
ребро – ограничени дихателни екскурзии на дясна гръдна половина, спонтанна и
палпаторна болка по 8 и 10 междуребрие, заден ребрен конвеситет и кожни
екскорциации в същата област. Допълнителното
диагностициране на травмите било наложено от продължителните болки в дясната част и невъзможност на ищцата да диша
спокойно. В резултат на нараняването ищцата твърди, че е получила световъртеж и
затруднение при извършване на определения действия, необходими в ежедневието.
Поради нестихващо главоболие и постоянен световъртеж била подложена на терапия
от личния си лекар, като й била поставена диагноза „Комоцио церебри, контузио
капитис ет кропорис“. При извършените прегледи било установено наличие на
главоболие, световъртеж, болки във врата с изтръпване на ръцете и болка на
мястото на травмата. Ищцата твърди, че като стои права бързо се уморявала и й
ставало лошо. Към момента на подаването на исковата молба все още изпитвала
болки в гърдите и ръцете при промяна на времето и получавала замайване. Тези
неприятни преживявания съставлявали за ищцата неимуществена вреда, която тя
оценява на 15 000 лева.
Ищцата твърди, че по повод на настъпилото ПТП било
образувано досъдебно производство № ЗМ 327/2019г. по описа на РУ - Нова Загора,
преписка № 975/2019г. по описа на ТО Нова
Загора, което с постановление от 22.01.2020г. наказателното производство било
прекратено поради липса на съставомерност.
Ищцата поддържа, че гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил, чиято била вината за настъпване на произшествието,
била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника,
обективирана в застрахователна полица № GO 67867345 и № GO 70432569, валидна от 10.08.2018г. до
10.08.2019г.
Ищцата предявила претенциите си за обезщетяване на
причинените й неимуществени вреди по административен ред, като била образувана
щета № 0000-1000-03-20-7288/05.05.2020г. При първото разглежане на
застрахователното събитие от страна на ответника не била разгледана молбата на
ищцата, поради което това наложило преразглеждането й. С писмо с изх. № 6650 от
04.06.2020г. ищцата била уведомена, че застрахователят е разгледал молбата й и
е определил обезщетение в размер на 1500 лева. Било й известно, че на другата
пътничка, също пострадала при посоченото ПТП, било определено обезщетение в
размер на 3 000 лева, макар да била получила по-леки травми. Ето защо
поискала преразглеждане на молбата и определяне на по-високо възнаграждение,
като представила допълнителни изследвания за здравословното си състояние. В
отговор от 27.07.2020г. ответникът потвърдил вече определения размер на
предлаганото обезщетение. Ищцата не била съгласна с определения размер, тъй
като считала, че той не отговаря на действително претърпените от нея вреди и на
причинените й болки и страдания, поради което отказала да получи предложеното й
обезщетение в размер на 1500 лева и не подписала споразумение с ответника. Ето
защо претендира за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000 лева,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 15 000 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на
увреждането – 18.07.2019г. до
окончателното изплащане. Претендират се направените съдебни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, с който искът се оспорва
по основание и размер. Ответникът твърди, че заявените неимуществени вреди не
са настъпили изключително в причинна връзка с действията на водача на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******* - В.Д.Д., тъй като е
налице съпричиняване от страна на ищцата поради нарушение на чл. 137а от ЗЗДвП
– пътувала е без поставен обезопасителен колан. Ответникът навежда насрещни
твърдения, а именно, че описаните травми са получени в резултат на
непоставянето на предпазен колан, което е позволило и направило възможен
контактът между ищцата и вътрешното оборудване на автомобила. При използването
на предпазния колан не биха настъпили посочените травми или поне същите биха
били по-малко и по-леки по медикобиологичния си характер. Оспорва се и
твърдението, че на ищцата е причинена и средна телесна повреда – счупване на
ребро, установена на по-късен етап. Ответникът посочва, че в представените
документи никъде не е описано подобно нараняване, а единствено изпитването на
болка при извършване на определени движения или при натиск. В тази връзка
ответникът набляга на обстоятелството, че образуваното наказателно производство
е прекратенно именно на основание несъставомерност на деянието, тъй като
установените телесни повреди били единствено леки. При постановяване на
цитираното прокурорско постановление била обсъдена цялата налична медицинска
документация. Ответникът счита, че претендираният размер на обезщетение е
изключително завишен и не кореспондира нито с описаните телесни повреди и
претърпени болки и страдания, нито с тяхното лечение и срок на отзвучаване. Ето
защо освен по основание предявеният иск се оспорва и по размер, като
несъобразен с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Ответникът оспорва и искането за
присъждане на законна лихва, тъй като разпоредбата на чл. 497 от КЗ
предвиждала, че лихва за забава се дължи след заявяването на извънсъдебна претенция и след изтичане на
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Освен това, доколкото счита, че главният иск е
неоснователен, като такъв следвало да се отхвърли и акцесорния за лихви. С тези
доводи моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С постановление от 22.01.2020г. на прокурор при РП Сливен, ТО Нова Загора е
прекратено досъдебно производство № 327/2019г. по описа на РУ-Нова Загора,
представляващо преписка №975/2019г. (пор.№ 269/2019г.) по описа на ТО – Нова
Загова, образувано за това, че на 18.07.2019г., на АТМ, км. 256+200, в
землището на село Омрачево, общ.Нова Загора, при управление на МПС – лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, са нарушени правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на В.Д.Д.,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота –
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, вр. чл.342 ал.1 от НК, но в хода на което е
установено, че дениято на водача е несъставомерно от обективна страна, тъй като
в резултат на възникналото ПТП Г.С.Д. (ищца в настоящото производство) е
получила телесни повреди, леки по своя характер по смисъла на чл.130 ал.1 и
ал.2 от НК.
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се
установява, че на 18.07.2019г. около 08.00ч. е е състояло ПТП на Автомагистрала
„Тракия“(АМТ), км. 256+200, от което са пострадали общо пет лица, сред които и Г.С.Д.
като пътник в лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* с водач В.Д.Д..
Установява се също така, че водачът е управлявал автомобила с несъобразена
скорост с характера и интензивността на движението, вследствие на което излязал
от платното за движение в дясно и се блъснал в крайпътна канавка. Приложени са
фиш за спешна медицинска помощ за ищцата в Център за спешна медицинска помощ Сливен
в деня на ПТП № 7723 от 18.07.2019г., от който се установява снета анамнеза –
съобщава за краткотрайна загуба на съзнание, както и резултатите от
първоначалния преглед - в съзнание,
липсва отпадна симптоматика. Нормални зеници. GCS-15 точки. Неадекватно дишане
с честота 10-24 минути. Контузия на глава и гърди. Рана на главата. Пулс – 89
удара/минута. AH-120/70, остра болка след пълпация на гръбначния стълб, работна
диагноза – съчетана травма. Приложени са и лист за преглед на пациент в Спешно
отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД – гр.Сливен с амбулаторен № 11033 от
18.07.2019г., 09,32 часа, издаден от д-р Хилкова на името на ищцата, от който
се установява снета анамнеза – доведена от екип на ЦСМП. Пострадала при ПТП.
Съобщава, че няма спомен за случилото се. Оплаква се от болка в гръден кош, в
дясно. По късно съобщава, че има болка в областта на дясна ТБС. При приемане
запазен обем движения. В листа за преглед на пациент в СО е описано и обективно
състояние – бял дроб – везикуларно дишане. Сърце – ритмична сърдечна дейност,
Пулс – 99 уд/мин., АН-107/70. Корем – мек, допуска дълбока палпация. Охлузване
в областта на гръден кош в дясно, на дясна ТБС. Приложени са и резултатите от
проведените медицински изследвания. От медицинските документи се установява, че
ищцата е напуснала отделението на 18.07.2019г. в 12,00 часа с основна диагноза
– ПТП, Contusio
capitis et thoracis(контузия на главата и гръдния кош) и Excoratio thoracis
dextra et femoris dextra (охлузване в дясната половина на гръдния кош в дясно
бедро).
По делото е приложен и Амбулаторен лист №1950/19.07.2019г. с пациент Г.С.Д.
издаден от лекар с УИН № ********** В.З.Н., в който са описани: анамнеза – при
ПТП на 18.07.2019г. като пасажер на задната седалка получава болки в дясна
гръдна половина, затрудняваща дишането; обективно състояние: ограничени
дихателни екскурзии на дясна гръдна половина. Спонтанна и палпаторна болка по 8
и 10 между ребрие заден ребрен конвенситет. Кожни екскориации в същата област;
терапия: нимезил, парацетамол, ендотелон и издадени документи: МДД 000626 от
19.07.2019г. образна диагностика, болничен лист нов от дата 19.07.2019г. до
01.08.2019г.
Не е спорно между страните, а и от представената от ответника
застрахователна полица № BG/22/118002284322/10.08.2018г. се установява, че към
датата на ПТП лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* е бил застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
На 05.05.2020г. е подадено от ищцата заявление за образуване на щета до ответника.
С писма от 04.06.2020г. и от 27.07.2020г. застрахователят отговаря на ищцата
във връзка с подадени от нея възражения относно размера на обезщетението за
претърпени телесни увреждания вследствие на ПТП на 18.07.2019г., че
застрахователната комисия на дружеството преразгледала представените по
преписката документи и определила застрахователно обезщетение в размер на 1500 лв.
за неимуществени вреди.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ж.А.С., пострадала при
същото пътнотранспортно произшествие и пътувала в същия лек автомобил с ищцата и
Д.С.Д. (майка на ищцата) се установява, че при изваждането й от автомобила,
същата е била неподвижна, болял я е кръстът и в тази връзка излизането й било
по-трудно. Не можела да се движи и приятелите й я оставили да седне на тревата.
На задната седалка на автомобила, където е стояла ищцата, е нямало предпазни
колани. Непосредствено след катастрофата ищцата изпитвала силни болки, майка й
се грижела за нея седем дни, цялата била посинена и имала хематом на крака на
дясното бедро. Движела се трудно и не можела да се обслужва сама. Приемала
медикаменти и изпитвала болки в ребрата. След посещение на лекар в гр.Пловдив
се наложило закупуване и на шина на стойност 130 лева за обездвижването им. След
това св. Д. Д. отново се наложило да се грижи за дъщеря си 10 дни. След
катастрофата ищцата останала без работа и без доход, заради изпитваните болки,
които изпитва. Ищцата забременяла няколко месеца след катастрофата, но често
споделяла, че изпитва болки в кръста и ребрата.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът
назначи и изслуша съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. Съгласно заключението, след запознаване с
медицинската документация и другите материали по делото се установява, че
ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на главата – рана
на главата; охлузване в дясната половина на гръдния кош; охлузване в областта
на дясното бедро, към тазобедрената област. В своето заключение
съдебномедицинската експертиза посочва, че описаните увреждания са причинени от
действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма в
купето на лек автомобил. Според вещото лице, е налице характерно разположение
на травмите в дясната половина на тялото, предвид ситуирането на ищцата в
крайната дясна част на задната седалка. Не се установявала травма, която да
сочи дали по време на ПТП ищцата е била с поставен предпазен колан. Не била
изключена и възможността, охлузванията на гръдния кош и дясното бедро да са се
получили при изваждането на ищцата от автомобила. Тези травми, според вещото
лице, биха се получили дори и с поставен предпазен колан. Съдебният лекар
посочва, че болката е естествен феномен при травма. Интензивността на болката
била различна, взависимост от различната търпимост на всеки към такава. В конкеретния
случай травмите не предполагали изключително силна болка и изключително
продължителна такава. Най-сериозната травма била раната на главата, която била
със срок на възстановяване до около 20 дни, което включвало срока на пълно
зарастване на тъканите и формиране на белег, при условие, че няма някакви
усложнения. Възможно било остатъчни прояви на болка – инцидентни такива, които можело
да се появяват в продължение на месец или два, например предвид травмата на
главата, възможно било да се появи инцидентно главоболие, леко замайване и др.
под. Дори травмата да не била свързана с промяна в съзнанието, остатъчната
болка можело да се обясни в рамките на месец или два.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение (чл.498 ал.3 от КЗ). Наред с това следва да са налице и предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за обезщетяване на причинените вреди. Предявеният иск е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал.
1 от КЗ вр. чл. 412 от КЗ,
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна
застрахователна претенция по чл. 380, ал.
1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска срещу
застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства ищцата е
отправила до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е
спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция,
предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява
допустима.
Разгледан по същество, искът за обезщетение за неимуществени вреди е
частично основателен, по следните съображения:
В случая съдът намира, че са налице всички
изискуеми законови предпоставки ответното дружество да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение за претендираните от нея в настоящото производство
претърпени неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП. По категоричен начин от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 18.07.2019г. около 08.00ч. се е състояло ПТП на
Автомагистрала „Тракия“(АМТ), км. 256+200, като водачът В.Д.Д. на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № *******, управлявайки автомобила с несъобразена скорост с
характера и интензивността на движението е излязъл от платното за движение в
дясно и се блъснал в крайпътна канавка, тоест механизмът на ПТП. Не съществува
спор между страните относно вината на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № ******* за настъпване на процесното ПТП, като отговорността му е застрахована
със застраховка „Гражданска отговорност“ именно в ответното застрахователно
дружество. След предприемането на съответни действия по образуване на щета в
ответното дружество с писмо от 11.06.2020г. ищцата е уведомена, че е определено
застрахователно обезщетение в размер на 1500лв. за неимуществени вреди. Поради
несъгласието й с този размер е предявен и иска, по който е образувано
настоящото производство. Ответната страна не ангажира доказателства, от които да
се установи извършено плащане на търсеното застрахователно обезщетение, като всъщност
липсват и твърдения за такова. Между страните не съществува спор относно
дължимостта на търсеното застрахователно обезщетение, а и това се доказва от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, подкрепено от заключението
на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза.
Спорен остава въпроса относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. По безспорен начин
се установява наличието на вреди вследствие настъпилото ПТП, като в тази насока
са представените медицински документи - фиш за спешна медицинска помощ за
ищцата в Център за спешна медицинска помощ Сливен в деня на ПТП № 7723 от
18.07.2019г., лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“АД – гр.Сливен с амбулаторен № 11033 от 18.07.2019г., 09,32 часа,
издаден от д-р Х., резултатите от проведените медицински изследвания, Амбулаторен
лист №1950/19.07.2019г., издаден от лекар с УИН № ********** В.З.Н.. Данни за
наличието на увреждане на здравето на ищцата се съдържат не само в писмените
доказателства по делото, но и в депозираните експертно заключение и свидетелски
показания в тази насока. Установи се, че най-сериозната травма - раната на
главата, е със срок на възстановяване до около 20 дни, а инцидентни прояви на
болка може да се появяват в продължение на месец или два. От свидетелските
показания пък се установи, че ищцата изпитвала болки в кръста и ребрата в
период от около 3 месеца, като недоказани останаха твърденията й за установено спукване на ребро, респ. основателно се
явява ответното възражение в тази насока.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че вредите по вид,
интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, подкрепени от експертното заключение по
съдебномедицинската експертиза. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелства, при които е станало, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. Съдът намира за
неоснователно направеното в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, тъй като не била с поставен предпазен колан
в нарушение на съответните разпоредби на ЗДвП. От съдебномедицинската експертиза
се установява, че това обстоятелство е ирелевантно, тъй като травмите на ищцата
биха се получили и при поставен обезопасителен колан.
Предвид гореизложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 3000 лв., представляваща дължимия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
18.07.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на
предявяване на иска – 03.02.2020г. до окончателното изплащане, като частичният иск
в останалата част до пълния предявен размер от 5000лв., следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че законната лихва следва да се
присъди от датата на депозиране на исковата молба, тъй като това е датата, на
която официално ищецът е поканил ответното дружество да му заплати процесното
обезщетение. Няма основание да се приеме, че лихва за забава се дължи от
застрахователя от датата на увреждането, тъй като следва да има отправена
покана към него за заплащане на конкретното обезщетение, за да се приеме, че е
изпаднал в забава.
Следва да се присъдят на ищцата и направените разноски съобразно уважената
част от исковите претенции в размер на 480.00 лв. Същевременно следва да се
присъдят разноски и на ответната страна съобразно отхвърлената част от исковата
претенция в размер на 280.00 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Д., да заплати на
Г.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 12, сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 18.07.2019г. застрахователно събитие – ПТП, състояло се
на 18.07.2019г. на Автомагистрала „Тракия“(АМТ), км. 256+200, извършено от В.Д.Д.,
при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, застрахован с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението от
датата на предявяване на иска – 03.02.2020г.
до окончателното изплащане, като предявеният като частичен иск в останалата част
до размера от 5000лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Д., да заплати на
Г.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 12, направените по
делото разноски в размер общо на 480.00лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 12, да заплати
на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Д., направените
по делото разноски в размер общо на 280.00лв., съобразно отхвърлената част
от частичния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.