Решение по дело №150/2019 на Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И Е

	48		18.03.2020г.		ПАНАГЮРИЩЕ

 

          Номер                Година                                             Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД		НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

                                                                                                                 

 

Двадесет и втори януари

2020

                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                                                                                 

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 

Секретар                                                        

 

и прокурор   КРАСИМИР ТАНЕВ                                                     

 

като разгледа докладваното от                                                                                    

	съдия СТАТЕЛОВА
			150		2019

 

                                       АНД №                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В. 2005“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.С.Р., в която дружеството- жалбоподател твърдят, че обжалват Наказателно постановление №***г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- П., с което на дружеството, съгласно Протокол № ПР1909964/10.04.2019 г. е направено предизвестие да бъде изплатено дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск на М.Д. Ф.. В жалбата се сочи, че срокът за изпълнение на предписанието е бил до 02.05.2019 г., като жалбоподателят – Т.Р., като управител и представляващ дружеството, твърди, че в същия ден е получил както протокола с предписанието, така и АУАН № 13-001551. Сочи, че е получил едновременно и предписание и АУАН за едно и също нарушение. Твърди в жалбата, че в тридневен срок за депозиране на възражение срещу АУАН, на 15.04.2019 г., лично е занесъл в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ П., фиш за заплати, който представлява писмено доказателство, че дружеството е изпълнило предписанието в много кратък срок, в сравнение със срока, указан в протокола – 02.05.2019 г. Според жалбата във фиша е посочено, че на М.Ф. е изплатена цялата сума, дължима като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Р. твърди в жалбата, че е получил процесното наказателно постановление на 21.06.2019 г., в 21,00 часа.

По делото е изслушан актосъставителят С.Й.А. и е разпитан свидетелят В.Н.Д..

От приложения по делото Протокол № ПР19-09964/10.04.2019 г., за извършена проверка, се констатира, че след извършена проверка в ресторант -барбекю „К.“, стопанисван от дружеството- жалбоподател е констатирано, че са изпълнени всички предписания, дадени с предишен протокол, като трудовият договор на М.Ф. е прекратен със Заповед № 13/01.10.2018 г., считано от 01.10.2018  г., на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ и след прекратяване на трудовия договор, работодателят не е изплатил в установените срокове – не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено – 30.11.2018 г., дължимото обезщетение за 23 дни неизползван платен годишен отпуск, което представлява нарушение на чл. 228, ал.3, във вр. с чл. 224, ал.1 от КТ и е предписано дължимото обезщетение да се изплати на М.Д. Ф. до 02.05.2019 г.

По делото е приложен Фиш за заплати за месец март 2019 година, от който е видно, че на М.Ф. е начислено основно възнаграждение за 18 работни дни през месец март 2019 г., в размер на 515,00 лв., като за обезщетение по смисъла на чл. 224 от КТ е начислена сумата от 592,25 лв.- за 23 дни неизползван платен годишен отпуск. Има отразяване, извършено на ръка, от което се констатира, че М.Ф. е получила сумата от 533,02 лв., за обезщетение за платен отпуск.

От представения по делото АУАН № 13-001551 от 11.04.2019 г. се констатира, че актосъставителят С.А. и свидетелят В.Н.Д., при извършена проверка във „В. 2005“ ЕООД, са констатирали, че в качеството на работодател, по смисъла на §1, т.1 от ДР КТ, дружеството е допуснало след прекратяване на трудовия договор на М.Д. Ф., считано от 01.10.2018 г., да не се изплати в установените срокове – не по-късно от последния ден, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, в случая - 30.11.2018 г., дължимото обезщетение за 23 дни неизползван платен годишен отпуск от Ф.. В АУАН се сочи, че нарушението е извършено в град Панагюрище, ресторант- барбекю „К.“, с административен адрес: ***, на 30.11.2018 г., като последен ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, но дължимото обезщетение за 23 дни неизползван платен годишен отпуск не е изплатено на Ф.. Констатирано е, че с това дружеството- жалбоподател са нарушили разпоредбата на чл. 228, ал.3, във вр. с чл. 224, ал.1 от КТ.

От приложеното по делото Наказателно постановление № ***г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че за това, че на М.Д. Ф. не е изплатено дължимо обезщетение за 23 дни неизползван платен годишен отпуск в установените срокове – не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено – 30.11.2018  г., и след като трудовият договор на М.Д. Ф. е прекратен със Заповед № 13/01.10.2018 г., считано от 01.10.2018 г., на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, което нарушение е извършено на 30.11.2018  г., в гр. Панагюрище и установено на 04.04.2019  г., заради нарушение на чл. 228, ал.3, във вр. с чл. 224, ал.1 от КТ, на „В. 2005“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600,00 лв.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне от 17.06.2019 г., управителят на дружеството- жалбоподател е получил АУАН и НП.

По делото е приложена Заповед № 13/01.10.2018 г. за прекратяване на Трудов договор № 9/23.12.2016 г., от която се констатира, че дружеството- жалбоподател са прекратили трудовия договор на М.Д. Ф. по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1, считано от 01.10.2018 г., като в заповедта изрично е отразено, че работодателят не дължи на работника обезщетение към датата на прекратяване на трудовия договор, а работникът няма претенции към работодателя си, свързани с трудовото правоотношение.

Съгласно приложената по делото Разчетно платежна ведомост за месец януари 2019 г., липсват начисления по отношение на М.Д. Ф.. Същата не е осъществявала труд в дружеството. Това се установява и от приложената разчетно- платежна ведомост за месец февруари 2019 г., и отчетната форма за явяване и неявяване на работа през същия месец, докато от приложената и приета по делото Разчетно платежна ведомост за месец януари 2018 г. се констатира, че М.Д. Ф. не е ползвала платен годишен отпуск през този месец. Същото се констатира и от разчетно платежната ведомост на дружеството- жалбоподател за месец февруари 2018 г., от която е видно, че Ф. е работила 20 от 20 работни дни за месеца. Съгласно Разчетно - платежната ведомост за месец март 2018 г. Ф. отново не е ползвала платен годишен отпуск. Такъв тя не е ползвала и през месец април 2018 г., видно от приложената по делото Разчетно- платежна ведомост за месец април 2018 г., като не е ползвала платен годишен отпуск и през месец май 2018 г., видно от Платежно- разчетната ведомост. Съгласно Разчетно- платежната ведомост за месец юни и месец юли 2018 г., Ф. не е ползвала платен годишен отпуск. Такъв тя не е ползвала и през месец август 2018 г., което се констатира от приложените по делото разчетно- платежни ведомости. Съгласно разчетно платежната ведомост за месец септември 2018  г., Ф. е ползвала 5 дни платен годишен отпуск и 13 дни неплатен отпуск. Видно от приложената по делото Разчетно- платежна ведомост за месец октомври 2018г. и месец ноември 2018 г. Ф. вече не е работила в дружеството -жалбоподател. По делото е приета Разчетно платежна ведомост за месец септември 2017  г., от която се констатира, че М.Д. Ф. е била в платен годишен отпуск за 1 ден през този месец, а от разчетно платежната ведомост за месец ноември 2017  година се констатира, че тя е била в платен отпуск 4 дни през същия месец.

Видно от приложената по делото молба от М.Д. Ф., подадена на 31.08.2018 г., в качеството си на ***, във „В. 2005“ ЕООД, М.Д. Ф. е поискала да й бъде разрешен петдневен платен годишен отпуск, като същият й е разрешен със Заповед № 27/31.08.2018 г. на Управителя на дружеството- жалбоподател. По делото е приета и приобщена молба за ползване на неплатен годишен отпуск № 27 от 10.09.2018  г., с която М.Д. Ф. е поискала ползването на 13 дни неплатен отпуск, считано от 11.09.2018 г. до 30.09.2018  г., включително. Този отпуск й е разрешен със Заповед № 27/10.09.2018 г., на управителя на дружеството- жалбоподател.

Съгласно приложената молба от М.Д. Ф. от 27.09.2017 г., същата е поискала ползването на платен годишен отпуск в размер на 1 ден за 2017 г. На същата дата е издадена Заповед № 27/27.09.2018 г., с която отпускът е разрешен.

По делото е приложена молба от М.Д. Ф., подадена на 12.11.2017 г., с която е поискала да й бъде разрешен 4- дневен платен годишен отпуск за периода от 14.11.2017 г. до 19.11.2017 г. и той й е разрешен със Заповед № 27/12.09.2017 г.

Съгласно Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, директорите на Дирекция „Инспекция по труда“ издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори и от лицата, натоварени с такива функции, съгласно чл. 21, ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“.

Изслушана в открито съдебно заседание, актосъставителят С.Й.А., сочи, че на 27.03.2019 г. е осъществена проверка в дружеството -жалбоподател и е констатирано, че на две служителки от дружеството не е изплатено обезщетение при прекратяване на трудовия договор за неизползван платен годишен отпуск, като срокът за изплащане на обезщетението е последния ден на месеца, следващ месеца на освобождаване и за това нарушение на дружеството е съставен АУАН. Сочи, че към 27.03.2019 г. обезщетението не е изплатено, като на същата дата е връчена призовка, а на 04.04.2019 г. жалбоподателите са представили ведомости и досиета. Сочи още, че към жалбата на М.Д. Ф. е приложена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като фирмата е съдействала при проверката и съставянето на АУАН. Изяснява, че проверката е осъществена по жалбата на М.Д. Ф., като нарушението е извършено, след като е изтекъл един месец от датата на освобождаването й от длъжност от дружеството -жалбоподател. Актосъставителят установява, че най-късно през ноември 2018 г. това обезщетение е следвало да бъде изплатено, а не в срок -след извършване на констатацията от страна на АНО.

От разпита на свидетеля В.Н.Д., чийто показания съдът цени изцяло, като последователни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че през месец март 2019 г., в АНО са постъпили две жалби за неизплатени обезщетения при прекратени трудови правоотношения на бивши служители на „В. 2005“ ЕООД. Сочи, че проверката е извършена на 27.03.2019 г. На нея е присъствал управителят на дружеството, който заявил, че всичко трябва да е изплатено на бившите му служители, освен трудовите възнаграждения и обезщетенията. По тази причина, няколко дни по-късно в АНО са представени ведомости, присъствени форми и досиетата на М.Д. Ф. и още една бивша служителка. Свидетелят установява, че първоначално двете бивши служителки на дружеството- жалбоподател не са знаели какво трябва да направят, след което са напътени от свидетеля Д. да подадат жалба и сигнал, станали повод да бъде извършена проверката от страна на АНО. Така, Д. е констатирал, че на М.Д. Ф. се дължи обезщетение за 23 дни неизползван платен годишен отпуск. Изяснява, че счетоводството на дружеството- жалбоподател се води от счетоводна къща.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че при извършена проверка на 27.03.2019 г., от страна на АНО е изготвен Протокол за извършена проверка № ПР1909964/10.04.2019 г., в който е констатирано, че трудовият договор на М.Д. Ф. е прекратен със Заповед № 13/01.10.2018 г., считано от 01.10.2018 г., на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие. Но след прекратяване на трудовия договор работодателят не е изплатил най-късно до 30.11.2018 г., дължимото обезщетение за 23 дни неизползван от Ф. платен годишен отпуск. Констатирано е нарушение по смисъла на чл. 228, ал.3, във вр. с чл. 224, ал.1 от КТ.

Тази констатация е станала основа за издаването на АУАН № 13-001551 от 11.04.2019 г., защото е установено, че докато е работила в ресторант- барбекю „К.“ в град Панагюрище, стопанисвано от „В. 2005“ ЕООД, на М.Д. Ф. не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 дни в установените срокове – не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, т.е. -30.11.2018 г.

Съдът счита, че следва да потвърди процесното наказателно постановление, тъй като макар да се събраха данни, че през месец март 2019 г., чрез фиш за заплати за месец март 2019 г., на М.Д. Ф. е изплатена сумата от 533,02 лв. за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, нарушението е констатирано на 27.03.2019  г. и то трябва да се счита извършено към дата 30.11.2018 г., която представлява последния ден на месец, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено.

По делото безспорно се установи, че трудовият договор на М.Д. Ф. е прекратен със Заповед № 13 от 01.10.2018 г., на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 01.10.2018 г.

Безспорно се констатира, от събраните по делото доказателства, че през времето, прослужено в дружеството- жалбоподател М.Д. Ф. не е ползвала 23 дни платен годишен отпуск, които към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е следвало да бъдат начислени и изплатени в края на месеца, следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение.

С оглед изхода на делото, следва да бъде осъдено дружеството жалбоподател да заплатят на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 342,00 лв.

Така мотивиран на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №13-001551/12.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- П., с което на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 228, ал.3, във връзка с чл. 224, ал.1 от КТ, на „В. 2005“ ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.С.Р., е наложена имуществена санкция - глоба в размер на 1600,00 лв. (хиляда и шестстотин лева).

ОСЪЖДА „В. 2005“ ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.С.Р., да заплатят на Дирекция „Инспекция по труда“- П., със седалище *** , сумата от 342,00 лв. (триста четиридесет и два лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – П.на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: