Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря
Дарина Баева, като разгледа докладваното от съдията в.т.д.№294/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.К.К., ЕГН **********,***,
чрез адв.П.Д. от ВАК в качеството и на особен представител на ответника,
назначен съгласно чл.47, ал.6 от ГПК, срещу решение по ГД №3526/2018г. на 42 състав на ВРС, постановено на 21.12.2018г., в частта, в която съдът приема
за установено в
отношенията между страните „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2,
представлявано от Н Т С и М Д Д и от друга
страна Л.К.К., ЕГН **********,***, че в полза на ищеца АСВ ЕАД съществува парично вземане от ответника Л.К.К., ЕГН **********, представляващо ЧАСТ от вземане, за което е била издадена Заповед №9931/04.12.2017г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД
№18186/2017г. по
описа на РС Варна, Х състава, а
именно вземане за сумата от 500,00
лева (петстотин шестдесет и пет лева), представляваща
неплатена главница, произтичаща от договор за паричен заем №2774792/23.03.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, вземането по който е
прехвърлено в полза на заявителя АСВ АД съгласно Приложение 1 от 01.07.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., на основание чл.422, ал.1,вр. чл.415, ал.1 ГПК .
Твърди
се, че решението на първата инстанция е неправилно поради нарушения на
материалния закон и необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че е
налице надлежно връчване на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената
цесия на ответника като същевременно по делото не е установено връчване на
ответника или негов пълномощник, а на назначения му особен представител
съгласно чл.47, ал.6 ГПК. Излагат се доводи, че представителната власт на
последния е ограничена от процесуално представителство по конкретното
гражданско дело, по което същия е назначен като това не включва получаване на
материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник, т.е. такива,
които биха довели до промяна в материалното правоотношение, вкл. със замяна на
досегашния кредитор с нов. /цит.практика/ В този смисъл, въззивникът поддържа,
че особеният представител не е нито договорен, нито законов представител на
ответника и не упражнява свои процесуални права, а чужди, при това в границите
на дължимата на отсъстващия защита. /цит.т.7 от ТР №6/2013г. по ТД №6/2012г. на
ОСГТК/ Поради липсата на осъществени контакти между ответника и особения му
представител, пълномощникът сочи, че няма как същия /ответника/ да се счита
уведомен за прехвърляне на вземането. При това положение, въззивникът поддържа,
че дори да е извършена цесията не е произвела действие спрямо ответника. Поради
това, особеният представител адв.Д. претендира отмяна на постановеното решение
в неговата уважителна част и вместо това отхвърляне на иска изцяло.
В
срока за отговор съгласно чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД,
ЕИК *********, София, чрез ю.к.А Б, за неоснователност на жалбата. Според
страната, правилно съдът е приел, че е налице уведомяване на ответника за
извършеното прехвърляне на вземане/цесия/ чрез особения представител. Прави се
довод, че с исковата молба е било приложено и копие от уведомлението до
страната като с редовното връчване на преписа от исковата молба и приложенията,
следва да се счита уведомен и длъжника, вкл. за извършената цесия. /цит.съдебна
практика/ За редовността на връчване в исковото производство е без значение
връчването чрез особен представител. Твърди се, че ответникът не може да черпи
блага от противоправното си поведение и след като е съобщил и регистрирал един
адрес като постоянен/настоящ и не е съобщил за промяна на кредитора си, следва
да се счита, че връчване на съобщените /известни/ адрес на страната, е редовно
извършено. Отделно от това, въззиваемата страна счита, че особения представител
има широки правомощия в представителството на ответника /арг. от чл.29, ал.5 ГПК/, като нему могат да се връчват всякакви изявления до отсъстващия ответник.
Цитира се съдебна практика както и отделно решение на ВКС, в което се приема,
че особения представител е процесуален представител на ответника. Страната
изразява несъгласие и с твърдението на въззивника, че цесията не е произвела
действие. Напротив, сочи, че цесията е произвела действия със сключване на
договора като цесионерът е носител на вземането. Уведомлението гарантира
единствено, че длъжникът няма да плати неправомерно на стария кредитор при
извършена цесия. Липсата на уведомление, според страната, не освобождава
длъжника от задължението да плати на кредитора си както и не се отразява на
действителността на цесията. Освен това, валидно е и съобщаването направено от
новия кредитор при наличие на упълномощаване за това. Правилно поради това
съдът приел, че уведомяване на длъжника е настъпило в хода на процеса с
връчване на преписа от исковата молба, приложение към която е и уведомлението
по чл.99 ЗЗД. /цит.решение по т.дело №1711/2013г. на ВКС/ Поради изложеното,
въззиваемата страна претендира потвърждаване на решението в обжалваната част
като правилно и законосъобразно ведно с присъждане на сторените разноски както
и ю.к.възнаграждение в размер на 350 лева.
При преценка
редовността на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в преклузивния
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, чрез назначен от
съда особен представител адв.П.Д..
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че
производството е образувано пред ВРС по искова молба на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез
юрисконсулт К.В. – М., против ответника Л.К.К.,
ЕГН **********,***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и
чл. 86 ЗЗД/ уточнени с допълнителна молба/ и имат за предмет установяване
съществуването на паричното вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 18 186/17 по описа на РС – Варна, Десети състав, за сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща дължима главница, произтичаща от
договор за паричен заем №2774792 от 23.03.2017г., сключен с „ Изи Асет
Мениджмънт” АД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя АСВ ЕАД съгласно Приложение 1 от 01.07.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.; сумата от 77.84 /седемдесет и седем
лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода 24.04.2017г. до 20.11.2017г. (падеж на
последната погасителна вноска), сумата от 18.00
/осемнадесет/ лева – такса разходи, сумата от 454.24 /четиристотин петдесет и четири лева и двадесет и четири
стотинки/ лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 24.04.2017г. до 20.11.2017г. (падеж на последна погасителна вноска),
сумата от 15.08 /петнадесет лева и осем
стотинки / лева – обезщетение за забава за периода 25.04.2017г. до
30.11.2017г.; ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.11.2017г. Твърди се, че на
23.03.2017год. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /в качество на заемодател/ и Л.К.К. като заемател бил сключен договор за паричен заем съгласно Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемополучателя и
съдържащ индивидуалните условия за бъдещия заем и предложение за сключване на
договора, направено от
заемателя. Твърди се предоставянето на сумата от 500 лева главница
по заема. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да
изплаща на заемодателя съставлявали изплащане на главницата по кредита ведно с
надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя като лихвения процент бил фиксиран за срока на
Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 577,84 лв. Така договорната лихва по кредита била
договорена между страните в размер на
77,84 лева. Заемателят се
задължил да върне кредита в срок до 20.11.2017г. на 8 равни месечни погасителни вноски в размер на
72,23 лева всяка с падежна дата: 24.04.2017г. за първа вноска и 20.11.2017г. – за следващите. Съдът не обсъжда останалите твърдения в
исковата молба поради обстоятелството, че предмет на произнасяне по ВЖ е
единствено решението в частта относно главницата. Ищецът твърди, че към момента на завеждане на иска непогасената част от задължението на ответника като
заемател по договора за заем възлиза на сума от 1 065,16 лв., от която главница от 500 лева, договорна лихва от
77,84 лева, неустойка за неизпълнение 454,24 лева, обезщетение за забава от
15,08 лв. и такса разходи 18 лева.
На следващо място в исковата молба се сочи, че на
1.7.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на Изи Асет
Мениджмънт АД, произтичащо от
договора за паричен заем било прехвърлено на ищцовата страна ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. и лихви. Сочи се, че Агенция за събиране на вземания
АД /понастоящем ЕАД – била правоприемник на АСВ ООД. Твърди се още,че Изи Асет
Мениджмънт било упълномощило АСВ ЕАД в качеството на цесионер по договора за
цесия от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Твърди се, че по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД било изплатено до ответника от страна на Изи Асет Мениджмънт,
чрез АСВ ЕАД, но писмото било
върнато от Български пощи в цялост с отбелязване, че пратката е е непотърсена. На 13.2.2018г. до
длъжника било изпратено повторно уведомително писмо за извършената цесия чрез куриер, като и второто писмо се върнало в цялост. Поради това ищецът претендира, че с исковата молба и приложеното
уведомление към същата, следва да се счита за надлежно уведомление на длъжника
за извършената цесия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е депозирала
отговор, чрез назначен от съда особен представител адв.П.Д. от ВАК за неоснователност на иска.
Ответникът оспорва че са изпълнени предпоставките на иска по чл.422 ГПК – не били представени с исковата молба доказателства за наличие на ликвидно и изискуемо задължение в
претендирания от ищцовата страна размер, нито се установявало, че договорът за
цесия е произвел действие
спрямо ответника. От представените с исковата молба доказателства, било видно, че между
ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството му на цесионер и
„Изи Aceт Мениджмънт" АД в качеството му на цедент, бил сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., с който
било прехвърлено вземането на цедента от ответника, произтичащо от Договор за
паричен заем № 2774792 от 23.03.2017г., но се твърди, че не е
налице уведомление съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди се, че от приложените като
доказателство по делото известие за доставяне
с № PSSDTS006ZYGQ на Български пощи ЕАД и обратна разписка към товарителница № *********,
издадена от куриерска служба „Лео Експрес" към Уведомително писмо изходящ
№ УПЦ-П-ИАМ/2774792, съдържащо изискуемото от закона уведомление за извършената
цесия, както и покана за изпълнение на новия кредитор, се установявало, че писмото не било получено от длъжника, а
пратката била върната, като
непотърсена. Твърди се, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 18186/2017г. по
описа на ВРС не била достигнала до длъжника, а била връчена на основание чл.
47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В производството ответникът, въпреки положените усилия, не бил открит
на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което наложило да му бъде назначен
и да се представлява в процеса от особен представител, комуто бил връчен
преписа от исковата молба и доказателствата към нея, в това число и всички
книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Твърди се, че в производството по настоящото дело ответникът
(длъжник) не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да
доведе до знанието му всички относими към спорното право факти, включително знанието
за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител съгл. чл. 47, ал. 6 от ГПК, на който били връчени
съдебните книжа. Ето защо и особеният представител на ответника акцентира върху
обстоятелството, че лицата, осъществяващи процесуално представителство в
качеството си на особен представител не разполагат с представителна власт за
получаване на материалноправни изявления като прави извод, че фактическо
връчване на книжата, сред които и уведомление за прехвърлянето на вземането, с
материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, не било осъществено. Поради това следва да се приеме, че длъжникът не е уведомен за цесията. Доколкото не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД,
то цесията, макар да е породила действие в
отношенията между стария и новия кредитор, не е породила действие в отношенията между новия кредитор
и длъжника. Отделно от това, ответникът оспорва клаузата по чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем,
предвиждаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение както и
предвидените в тарифата към договора уговорки за дължими разходи като възразява, че същите са нищожни.
Искът за посочения размер се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен.
Излагат се подробно съображения относно претендираната
неустойка и разходи.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, въведените
от страните оплаквания и възражения, съобразно нормативните актове и по
вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Образуваното пред ВОС въззивно
производство е допустимо, образувано въз основа на редовна въззивна жалба. При
преценка редовността на въззивната жалба съдът констатира, че същата е подадена
от надлежна страна чрез назначен от съда особен представител, в законовия
преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а относно правилността на решението е обвързан от
оплакванията във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в настоящия случай касаят единствено положителната част
от решението на първата инстанция, а именно за главницата по договора за кредит.
В останалата част, в която исковете на АСВ ЕАД са отхвърлени, решението не е
обжалвано. Поради това и предметните предели на въззивното производство са
ограничени спрямо тези на произнасяне на първоинстанционния съд.
Не се оспорва наличието
на специалните предпоставки за водене на установителния иск по чл.422 ГПК, въз
основа на издадена по ЧГД №18186/2017г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
вкл. идентичността на предявеното по исков път вземане с това по заповедта. Не
се оспорва валидността на договора за цесия, въз основа на който се легитимира
заявителя и настоящ ищец по спора Агенция за събиране на вземания ЕАД.
Оплакванията в жалбата са основно във връзка с възможността на особения
представител на страната, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, да приема
материалноправни изявления, вкл. уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД за
извършената цесия, съответно направения от съда извод за съобщаването и на
длъжника.
В случая, за установяване
легитимацията си на
кредитор ищецът АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, е посочил и представил
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. ведно с
извлечение от Приложение 1/01.04.16г. към него, по силата на който продавачът
"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД му е прехвърлил вземания към свои длъжници в
определен размер, произтичащи от договори за потребителски кредит,
индивидуализирани в съответното приложение, срещу определено възнаграждение,
сред които и този, сключен с длъжника Л.К.К.. Представено е и издадено от
цедента потвърждение за прехвърлянето на вземанията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД.
Фактът на прехвърляне на вземането впрочем не е спорен както не се оспорва и валидността на цесията.
По делото е приложено изрично пълномощно от "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД
на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, от което е видно, че е налице изявена
воля от цедента за упълномощаване на цесионера от негово име да предприеме
фактически действия по уведомяване на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва законова
пречка. От представените по делото доказателства не се установява факта на
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяване на
иска, доколкото видно от приложеното известие за доставяне, пратката, с която
се твърди да е изпратено уведомлението, е била върната на подателя с
отбелязване, че същата не е получена. /така на л.19 обратна разписка както и на
л.21 – обратна разписка към товарителница на Лео Експрес/ Същевременно, съдът отчита, че е извършено връчване на
книжа надлежно по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК, вкл. с установяване служебно от
съда постоянния и настоящ адрес на длъжника, който съвпада с адреса по
договора, който е и адрес на отправените изявления/уведомления.
Доколкото обаче на ответника, чрез
особения му представител, са надлежно връчени преписите от исковата молба ведно с приложенията към
нея (сред които договор за цесия от 16.11.2010г. с приложение №1, пълномощно за цесионера и
уведомлението до длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД), може да се
приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на
вземане е сторено с връчване книжата по реда на чл.131 ГПК чрез особения представител.
Въззивният състав съобразява в тази
връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите
настоящ и постоянен адрес на ответника/които съвпадат/, като на осн. Чл.47, ал.5 вр.ал.1 ГПК
предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на осн.ал.6 на същата
разпоредба е назначен особен представител на ответника с цел охрана на
интересите му. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен
представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение
на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител може
да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.5 ГПК и съответно той се
явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна,
вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици /по този въпрос изрично е постановено и Решение
№198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на Първо т.о. на ВКС/. Поради това, съдът намира за
неоснователни възраженията на особения представител в жалбата, свързани с
липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се
приеме, че цесията има
действие за длъжника и доколкото същия не
твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера.
Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване
изпълнение на ненадлежен кредитор и т.н. двойно плащане. В случая ответникът, макар чрез особен представител, не
е навел подобни твърдения. От приетата по
делото експертиза се установява, че по договора длъжникът не е извършвал
никакви плащания. Сумата, представляваща усвоена по кредита сума в размер на
500 лева е безусловно дължима на кредитора с настъпване и на крайния падежен
срок по договора на 20.11.2017г. Предмет на производството е единствено иска за
главницата в размер на 500 лева, поради което съдът не обсъжда останалите суми,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Съобразно изложеното, съдът достига до
извод, че ищецът
е носител на предявеното по исков ред задължение за главницата доколкото същата
е установена по основание и размер, а
така също и изискуема. В останалата част, решението не е
предмет на въззивно обжалване и е влязло в законна сила.
Поради идентичност в
правните изводи относно обжалваната част на първоинстанционното решение, същото
следва да бъде потвърдено.
С оглед на тези изводи, разноски се
следват на въззиваемата страна в претендирания размер на ю.к.възнаграждение от 300
лева, на осн.чл.78 ГПК. Въпреки изписване
като приложение към отговора на жалбата на списък на сторените разноски, такъв
отсъства по делото. Поради това съдът определя същото в минималните размери
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адв.възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5362/21.12.2018г.,
постановено по гр.дело №3526/2018г. на ВРС, 42 състав.
ОСЪЖДА Л.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, сторените по делото разноски за
ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева, на осн.чл.78 ГПК.
В
останалата част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: