Решение по дело №4128/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1153
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20213110104128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1153
гр. Варна , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110104128 по описа за 2021 година
Ищецът Ст.Р. сочи, че на 19.02.2021г. е предоставил личния си автомобил „Шевролет
Авео", с peг.№** на Т.К.. На същата дата, около 14:30ч., при управление на автомобила в
гр.Варна, по бул. „Васил Левски" той е блъснат от л.а. марка „БМВ 530", с peг. №**,
управляван от А. Р.. ПТП настъпило при следните обстоятелства: Т.К. управлявайки л.а.
„Шевролет Авео", с peг.№**се движел по бул.„Васил Левски" посока бул.Осми Приморски
полк, в района на базар Левски, пред магазин СВА, 1 движещият се пред него автомобил
спрял, за да пропусне преминаващ пешеходец, поради което и Т.К. спрял. Зад автомобила на
ищеца спрял друг автомобил, но водачът на движещият се зад него л.а.„БМВ 530", с peг.
№** не могъл да спре безопасно и блъснал спрелият зад автомобила на ищеца. От удара
същият се преместил напред и ударил автомобила на Р., който от удара също се преместил
напред и ударил спрелият пред него автомобил. За настъпилото ПТП са уведомени
контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на
механизма на произшествието съставили протокол за ПТП №1823310. В него, като виновен
посочили водача на л.а. марка „БМВ 530", с peг.№**. Лекият автомобил управляван от
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна
компания „Л. И." АД, със срок на действие 09.05.2020г. - 09.05.2021г., която полица е
действаща към датата на ПТП. На 22.02.2021г. ищецът уведомил застрахователя на
виновния водач, като същият извърши оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил описи - заключение за вреди на МПС по щета № 0003-5000-21- 000120. В описите
като увредени детайли били описани: облицовка предна броня, носач предна броня, ляв фар,
облицовка задна броня, капак багажник, леви задни светлини комплект, десни задни
светлини комплект, задна престилка, бленда капак багажник, основа заден регистрационен
1
номер, основа ляв стоп, основа десен стоп, задна ламарина под, заден ляв рог, заден десен
рог, заден ляв панел, заден десен панел, външна лява странична рамка, външна дясна
странична рамка, предна лява врата, задна лява врата и основа PVC броня задна. Като
застрахователно обезщетение ищецът получил сумата в размер на 1 349.10лв., която според
него не можеше да покрие щетите. Той извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи
се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на
автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 8 689.09лв. Счита, че ответникът неправилно е
определил, съгласно нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради
което за него се поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск. Сумата, която
застрахователят следва да му изплати, като обезщетение е в размер на 8 689.09лв., от която
сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 1349.10лв., или
сумата, която следва застрахователя да му заплати е в размер на 7 339.99 лева. Моли, да се
осъди ответника да му заплати: сумата в размер на 100лв., представляваща частичен иск от
общо 7 339.99лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващо се в увреждане на облицовка предна броня, носач предна броня, ляв фар,
облицовка задна броня, капак багажник, леви задни светлини комплект, десни задни
светлини комплект, задна престилка, бленда капак багажник, основа заден регистрационен
номер, основа ляв стоп, основа десен стоп, задна ламарина под, заден ляв рог, заден десен
рог, заден ляв панел, заден десен панел, външна лява странична рамка, външна дясна
странична рамка, предна лява врата, задна лява врата и основа PVC броня задна на
собственият ми л.а. марка „Шевролет Авео", с peг. №***, причинени в резултат на
реализирано на 19.02.2021г. ПТП, в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача
на л.а.„БМВ 530", с peг. №**, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар.
По реда на чл.214 от ГПК размерът на претенцията е увеличен до сумата от
6 072.04лв.
Ответната страна по реда на чл.131 от ГПК е подала отговор в който сочи, че оспорва
претенцията, като сочи, че соченият от ищеца механизъм на настъпване на ПТП-то не
отговаря на истината, а освен това оспорва претенцията по размер, като счита същата за
силно завишена и изплатеното застрахователно обезщетение напълно покрива щетите.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Като писмени доказателства по делото са приети:
Свидетелство за управление на МПС І част за л.а.“Шевролет Авео“ с рама **,
протокол за ПТП от 19.02.2021г., опис заключение по щета №0003-5000-21-
2
000120/23.02.2021г., опис заключение от 26.02.2020, като е приета и САвтЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства при условията
на чл.235, ал.2 от ГПК - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Ищеца доказва неоспореното от ответника обстоятелство, че е собственик на лекия
автомобил посочен в исковата молба с представеното копие от свидетелство за управление
част І. Съгласно приложеното копие от протокол за ПТП на 19.02.2020г. между лекия
автомобил на ищеца и л.а. „БМВ 530“ д.к.№** застрахован при ответника по застраховка
„ГО“ е настъпило ПТП. Ответника не оспорва, че вторият участвал в ПТП-то автомобил към
него момент е бил застрахован при него по застраховка ГО.
По въпроса за вината обуславяща или освобождаваща ответника от отговорност
съдът приема следното:
Представеният протокол за ПТП л.6 от делото има характер на официален документ,
като отразеното в него се доказва и от твърдяното от ищеца и неоспорено от ответника
доброволно плащане от последния на застрахователно обезщетение в размер на 1 349.10лв.
Единственият спор между страните е стойностен и е за това каква е реалната стойност
на нанесените по лекия автомобил щети-дали съответства на вече изплатеното или е по-
голяма и съответства на размера на претенцията на ищеца оформен от него в хода на
производството съобразно заключението на вещото лице по приетата САвтЕ. Вещото лице
по посочената експертиза е дало заключение, че размера на щетите по лекия автомобил
възлиза на 7 421.14лв. Вещото лице също така е посочило, че съобразявайки механизма на
настъпване на ПТП-то и описаните щети е на лице съответствие между посочения начин на
настъпването на щетите и техният обем.
Съобразявайки заключението на вещото лице за наличието на причинно следствена
връзка между механизма на настъпване на ПТП-то и щетите посочени от ищеца, както и
посочените стойности за ремонт настоящия състав намира, че изплатеното от ответника
застрахователно обезщетение не покрива размера на щетата настъпила в рамките на
застрахователния период и поради това следва да се присъди в полза на ищеца изплащане на
допълнително обезщетение, като размера на същото се определя от съда в рамките на
посоченото от вещото лице и съвпадащо с претендираното от ищеца и възлизащо на
6 072.04лв. и поради това предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца и сторените по делото разноски възлизащи на
общо 1 222.88лв.
Съдът намира, че посочената от вещото лице осреднена цена между труда на
автосервизи имащи ISO лиценз и такива нямащи е дори по-малкото от това на което има
3
право ищецът, тъй като ISO лицензът като признаващ качество е за такова на средно, а не на
върхово ниво и съответно няма причини собственика на увредената вещ да бъде задължаван
да получи качество на ремонта си под средното.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Л. и.” АД ЕИК**със седалище и адрес на управление гр.София, ** да
заплати на СТ. Р. Р. ЕГН********** от гр.Варна, ** сумата от 6 072.04лв. застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ сключена от ответника за л.а.“БМВ
530“ с peг.№**, с който виновно е причинено ПТП на 19.02.2021г. при което е увреден
собствения на ищеца л.а. “Шевролет Авео“ с рама ** и представляваща разлика от
изплатените до момента от ответника доброволно 1 349.10лв. и действителния размер на
щетата на осн. чл.432 от КЗ, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда
22.03.2021г. до окончателното и заплащане на сумата и 1 222.88лв. на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на
уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4