Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №260016
гр. ВРАЦА,28.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение,в
публичното заседание на 21.08.2020г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар В.Николова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 330 по
описа за 2020 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от „ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД гр.София,чрез юрк.Л.Д.,срещу решение
на РС гр.Козлодуй от 19.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 883/2019г.,в частта,в
която са уважени предявените против въззивника искове с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./,чл.432 ал.1 КЗ/нов/.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението в
обжалваната му част е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено
при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и
при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Иска се отмяната
му,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на
предявените против въззивника искове и в уважената им част.
Противната страна оспорва въззивната жалба.
Пред въззивната
жалба не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество,същата се явява
частично основателна.
Производството е образувано по искова молба ,подадена от В.Р.И. *** и Б.И.А.,***, с която са предявени против
„ЗД ЕИГ Ре” ЕАД,със седалище и адрес на
управление гр. София два субективно съединени иска с правно основание
чл.226 ал.1 КЗ/отм./за заплащане на всеки един от ищците на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,представляващи болки и страдания от ПТП - на В.И. в размер на 3 000 лева,и на Б.И.А. в размер на 1 500 лева.Претендират се лихви и разноски.
Поддържа се в
исковата молба, че на 15.07.2014г., около 16.00 ч. на път 11-13 в посока от
гр.Кнежа към гр.Искър, е настъпило ПТП между водач на товарен автомобил марка
„ДАФ 95ХФ430" с peг. № ВР *** ВМ и лек автомобил марка „Фолксваген” модел
„Шаран” с peг. № ВР *** ВС, в който те са пътували - Б.И. на предна дясна
седалка, а В.Р.И. на задна дясна седалка, при което са пострадали.Поддържа се също,че товарен автомобил марка „ДАФ
95ХФ430" с peг.№ ВР *** ВМ има сключена застраховка „Гражданска отговорност”
с полица № 09114001455305 със срок на валидност от 29.05.2014г. до 28.05.2015г.,
издадена от ответното дружество „ЗД ЕИГ Ре“ АД (с предишно наименование „ХДИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД). Сочи се, че причина за
ПТП-то, при което те са пострадали е поведението на водача на товарния
автомобил, който предприел извършване на маневра ляв завой, като не изпълнил
задължението си да укаже на останалите участници в движението, че ще предприеме
завой на ляво, в следствие
на което реализирал ПТП с изпреварващия го лек
автомобил „Фолксваген Шаран” с peг.№ ВР *** ВС, в който пътували ищците. Във връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие срещу водача на товарен автомобил марка „ДАФ 95ХФ430" с peг.
№ ВР *** ВМ Л.А.Т. било предприето административно производство, като е съставен АУАН № 654654 по
описа на ПП - КАТ гр. Кнежа, ОД на МВР гр. Плевен.
Излагат се в исковата молба съображения, че след настъпване на пътнотранспортното
произшествие ищцата В.Р.И. е била откарана от екип на ЦСМГ гр.Враца, филиал
гр.Козлодуй, като първа помощ и е оказана в гр. Кнежа. След
извършените и прегледи и изследвания е била освободена с диагноза: Contusio
capitis. Contusio humer, а нa 17.07.2014 г. при извършен преглед от съдебен
лекар са установени разкъсно-контузна рана на главата, оток, кръвонасядания и охлузвания по
главата, тялото и крайниците. При прегледа съобщила, че няма ясен спомен за пътния инцидент, на
челото в ляво от срединната линия, на границата с окосмената част имала
вертикално линейно червеникаво охлузване с дължина 4 см. и синкаво
кръвонасядане околовръст на площ 3/3 см. В дясно от срединната линия на челото
имала вертикална рана с неравни и охлузени ръбове и стени, с червеникава
надигната коричка, с дължина 3 см. и синкаво кръвонасядане околовръст на площ
4/4 см. Над дясна ушна мида в окосмената част на главата, слепоочно-теменно имала
оток без промяна цвета на околната кожа - 3/3 см. Предна повърхност на дясна
раменна става била синкаво-мораво кръвонаседнала на площ около 3/4 см. с
ограничени движения в посочената става. Десен лакът, по задна повърхност била с две
овални, дълбоки червеникави охлузвания 2-2.5 см. всяко. По предна повърхност на
дясна колянна става имала овално червеникаво охлузване - 3 см. в диаметър. По
предно-странична повърхност на лява колянна става имала овално червеникаво
охлузване със синкаво кръвонасядане в дълбочина на площ - 8/6 см. По странична
повърхност на лява подбедрица, в средна трета имала елипсовидно, разлято
синкаво-мораво на цвят кръвонасядане - 7/5 см.
Излага се,че на 18.07.2014 г. е бил извършен преглед
на ищеца Б.А. от същия съдебен лекар, който установил кръвонасядания по горни крайници, като по предна повърхност на
лява раменна става имал жълтеникаво с неправилна форма петнисто кръвонасядане -
5/5 см. По предна повърхност на дясна предмишница, в долна трета имал овално
широко сивкаво-кафеникаво кръвонасядане - 5/6 см. Сочи се, че по
своя медико-биологичен характер,според съдебния лекар получените
увреждания от В.И. са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а получените увреждания от ищеца Б.И. са причинили болки и страдания от интензивен
характер.
В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество „ЗД ЕИГ Ре“ АД
(с предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД) чрез юрисконсулт Л. Д., оспорва
исковете като неоснователни по основание и размер.Заявява, че не
оспорва обстоятелството, че на 15.07.2014г. е настъпило ПТП между товарен
автомобил марка „ДАФ 95ХФ430" с peг.№ ВР *** ВМ и лек автомобил
„Фолксваген Шаран” с peг.№ ВР *** ВС, както и че към датата на това ПТП за
товарен автомобил марка „ДАФ 95ХФ430" с peг.№ ВР *** ВМ е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица №
09114001455305 със срок на валидност от 29.05.2014г. до 28.05.2015г. с
ответното дружество „ЗД ЕИГ Ре“ АД. Оспорва механизма на ПТП-то и виновността
на водача на товарния автомобил, като счита, че водачът на лекия автомобил е допринесъл със своите действия за
настъпване на ПТП-то. Оспорва, че към момента на същото ПТП ищцата
В.И. и ищеца Б.А. са били пътници в лекия автомобил и са
пострадали, а също и че е налице причина връзка между описаните от тях телесни
увреждания и ПТП-то. Оспорва и размера на исковете за неимуществени вреди по
съображения, че са завишени, тъй като е налице съпричиняване,поради
факта, че ищците не са били с поставени обезопасителни колани. Оспорва
претенцията за лихва, като излага че такава не се дължи съгласно чл.497 от КЗ,
евентуално че за периода от 15.07.2014г. до 11.07.2016г. претенцията е погасена
по давност.
По делото са събирани
писмени и гласни доказателства.Назначени са и изслушани автотехническа и
медицинска експертизи.
Настоящият състав
намира исковете за допустими.Претенциите са за претърпени вреди от настъпило увреждане на ищците в резултат на противоправни и виновни действия
на застрахования по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с въззивника.
Правилни са изводите
на първоинстанционния съд,че съгл. § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ приложим закон в конкретния случай е отменения КЗ,тъй като застрахователния
договор с въззивника,от който ищците черпят права е заварен към датата
на влизане на новия кодекс , освен ако страните не са договорили друго след влизането в сила на новия кодекс.Липсват данни да е уговорено друго,а в част четвърта от
КЗ (отм.) се включва и текста на чл. 226,
уреждащ прекия иск срещу застрахователя.Заявяването
на претенция за вреди първо пред застрахователя в конкретния случай не е
положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството пред
съда, предвид разглеждането му по реда на КЗ (отм.).
Установено е по делото,и
не
се спори между страните , че участвалия в процесното ПТП товарен автомобил
марка „ДАФ 95ХФ430" с peг. № ВР *** ВМ управляван от Л.А.Т. е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
09114001455305 със срок на валидност от 29.05.2014г. до 28.05.2015г. при
ответното дружество „ЗД ЕИГ Ре“ АД (предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД), както и относно факта на настъпване на ПТП на 15.07.2014г. между цитирания
по-горе товарен автомобил и лек автомобил„Фолксваген Шаран” с peг.№ ВР *** ВС
управляван от И.Н. И..
Спорен
е механизма на настъпване на
произшествието, вината на водача и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалите.
Въззивната инстанция
споделя съображенията на първата,че съобразно трайно установената съдебна
практика, въпреки характера си на официални документи, актовете за установяване
на административно нарушение и наказателните постановления не съставляват
доказателства за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението
на участниците в него. В хода на общия исков процес наличието на предпоставките
за уважаване на иска, респ. отхвърлянето му поради липса на виновно поведение
или съпричиняване следва да бъдат доказани по реда на главното и пълно
доказване, като вината в гражданския процес се предполага съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД, а оборването на презумпцията е
възможно само с доказателства, ангажирани от страните в процеса,
в какъвто смисъл е и разпределената от съда доказателствена тежест между
страните.
За установяване
механизма на произшествието, съпричиняването и причинно – следствената връзка
между ПТП и вредоносния резултат по делото са допуснати съдебно -
автотехническа експертиза и съдебно - медицинска експертиза,чийто
заключения и по двете експертизи са приети
като обективни и компетентн и не оспорени от страните.Възприемат се и от настоящата инстанция.
От заключението на
съдебно - автотехническата експертиза, както и от обясненията на вещото лице Г.В.. в с.з., се установява, че ПТП-то е реализирано на 15.07.2014 г. около
16.00 часа на път II - 13 в посока от гр.
Кнежа за гр. Искър на прав хоризонтален участък от пътя при нормална видимост,
с видимост в посока на движението на двете ППС към мястото на удара, не по
малко от 1000 метра и сухо пътно платно. Товарна композиция /автовлак / с
теглещ автомобил, марка ДАФ 95 ХФ 430 с per. № ВР *** ВМ и прикачено към него
ремарке с per. № ВР *** ЕА се е движела по II
- 13 в посока гр. Кнежа за гр. Искър. За да може да изпълни маневра „Завиване
на ляво“ товарната композиция се е движила плътно
в дясната лента с равно закъснително движение, при което, след достигане на
просек от лявата страна на пътя, с маневра „Завиване на ляво“ за навлизане в
крайпътен имот, без да сигнализира тази маневра по съответния
начин навлиза с теглещият автомобил в лентата за насрещно движение, затваря
коридора на изпреварващия го и движещт се в тази лента лек автомобил, при което
след достигане до мястото на удара със скорост от около 26 км/./ч. в режим на
аварийно спиране, с лява странична част в обласатта на кутията на
акумулаторните батерии на автомобила влиза в
съприкосновение с предна дясна ъглова част на лекия автомобил. Двете ППС,
зацепени едно в друго, продължават движението си съвмество в посока просеката и
се установяват в покой на място отразено в Схемата на ПТП от Протокол за
ПТП/15.07.2014г. Лекият автомобил се е движил в полагащата му се дясна лента за движение по пътното
платно със скорост от около 81 км/ч., която е разрешена за този участък от
пътя. Водачът му видял и възприел движещата се попътно
пред него товарна композиция, плътно в дясно на пътното платно с ниска скорост
и без подадени светлинни показатели. Предприел маневра „Изпреварване“,
позволена му от габарита на пътното платно и регулацията му, чрез навлизане в
лентата за насрещно движение, и при достигане до мястото на
удара, с предна дясна ъглова част на лекия автомобил се удря в кутията на
акумулаторните батерии на товарния автомобила, след което двата автомобила
продължават съвместно движението си в посока на ляво в просеката на пътя и към
отклонението към полето ,и след изминаване на път от около
5-6 метра се установяват в покой на място отразено в протокола за ПТП. Според
вещото лице, от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е внезапно
предприетата маневра „Завиване на ляво” от товарната композиция автовлак за
навлизане в крайпътен имот, за което на пътя съществувал
просек, без да сигнализира тази маневра, с което водачът е поставил сам себе си и водача на лекия
автомобил в условия на невъзможност да предотвратят
настъпилото ПТП. Участъкът от пътя на
мястото на процесното ПТП според в.л.е прав,
хоризонтален с видимост спрямо мястото на удара не по-малка от 1000 метра.
Движението е двупосочно с ширина на всяка от лентите по 3,7
метра, разделени в участъка на ПТП с единична прекъсната линия, позволяваща изпреварване.
По пътното платно няма неравности, а времето е било дневна светлина с нормална
видимост. Съобразно изчислената скорост на движение и с оглед вида МПС и предприетата
маневра и участъка от пътя, вещото лице е изчислило, че товарния
автомобил се е движел със скорост 26 км.
в час, а скоростта на движение на лекия автомобил е била около 81 км. в час,
при разрешена 90 км.в час. Опасната зона за спиране на товарния автомобил е
била 15 метра, а на лекия автомобил - 68,4
метра. Според вещото лице, водачът на
лекия автомобил „Фолксваген“, при движение с около 81км/ч. не е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез своевременно реагиране на
намаляне на скороста и аварийно спиране при възникналата опасност. Водачът на товарния автомобил, е имал техническа възможност, осигурена
му от релефа на пътя, видимостта от метрологичните условия и техническата
възможност от огледалото за обратно виждане, да види и възприеме предприетата
маневра „Изпреварване“ от лекия автомобил и да намали и спре движението си, за
да пропусне преминаване на лекият автомобил покрай него и след това да продължи
движението си.
От заключението на
съдебно медицинската експертиза, както и от обясненията на вещото лице Федя Т. в с.з., се установява, че от приложената от ищците медицинска
документация е видно, че ищцата В.И. с получила разкъсно
контузна рана на главата,дясно челно,охлузване
и кръвонасядане на челото, оток в областта на главата,кръвонасядане
на дясна раменна става, охлузване на десен лакът, двете
коленни стави и кръвонасядане на лява подбедрица. Ищецът
Б.А. е получил оток в областта на главата и охлузване на лява
подбедрица. Болките и страданията са били с не голям интензитет, по интензивни са били при ищцата И.
и характерни за посочените по-горе наранявания. Според вещото лице е налице
причинно-следствена връзка между механизма на
процесното ПТП и получените телесни увреждания от ищците.
B делото е
приложена медицинска документация от деня на инцидента само за ищцата
В.И. в следствие на претърпяно ПТП на същата дата. Два дни
по-късно същата е посетила съдебен лекар, който е отразил надлежно и е описал
съответно констатираните външни
травматични увреждания, като няма медицински данни за изпадане в
състояние на безсъзнание от ищцата И.
в резултат на тежко мозъчно сътресение . В делото няма приложена медицинска
документация от деня на инцидента, в която да са констатирани телесни
увреждания в следствие на пътен инцидент, в който ищецът Б.А. да е участвал.
Три дни по-късно съшият е посетил съдебен лекар, който е
oтразил и е описал констатираните външни травматични увреждания, като е отразил,че е възможно те да са в причинно следствена връчка с механизма на
ПТП-то.
Според вещото лице
оздравителния период за уврежданията причинени на В.И. е от порядъка на 2-5
седмици, а срока за възстановяване на уврежданията на Б.А. е от порядъка на 7-12 дни. В приложената
медицинска документация е отразено, че на И. е предписан Аналгин при нужда, като
няма данни на Б.А. да е назначено лечение. Няма данни и двамата ищци да са били
временно неработоспособни в резултат на инцидента. Няма данни и ищците да са
търсили последваща медицинска помощ и да са се подлагали на последващо лечение.
Вещото лице заключава, че с оглед механизма на ПТП и вида и характера на
получените телесни увреждания от ищците, не може да се установи дали са били с
поставени обезопасителни колани, но при процесното ПТП в конкретния случай
сблъсъка е осъществен от страни и поставянето или непоставянето на предпазен
колан, не би имало отношение към получените травми.
Описаният
механизъм на настъпване на произшествието – предприетата маневра за завой на
ляво от товарния автомобил без да подаде светлинен сигнал и без да съобрази, че
движещия си зад него лек автомобил, в който са пътували ищците е предприел
маневра да го изпревари, както и факта, че ищците са пътували в лекия автомобил
и сблъсъкът с товарния се установяват и
от показанията на разпитания по делото свидетел И.Н. И., които съдът кредитира
като обективни и безпристрастни.Настоящата инстанция
също дава вяра на показанията на този свидетел.Независимо,че същият е зет на
ищеца /и жената с която живее на семейни начала-ищцата/и,че е ищец по друго
дело срещу същото застрахователрно дружество,свидетелят добросъвестно е
депозира показания под страх от наказателна отговорност,показанията му са
логични и последователни и се подкрепят и от останалите доказателства по делото,поради
което няма основание съдът да не ги цени и да не им даде вяра.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел
предявените субективно съединени искове за частично основателни и ги уважил
частично – за 2000 лв.по отношение на ищцата и 1000 лв.по отношение на
ищеца.Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се
присъдинява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Установява се от
посочените по-горе доказателства, че към момента на настъпване на
произшествието водачът Любомир Трайков е управлявал товарния автомобил, като е
предприел маневра „Завиване на ляво” за навлизане в крайпътен имот, за което на
пътя съществувал просек, без да сигнализира тази маневра
със светлинен сигнал, с което е поставил сам себе си и водача на лекия автомобил в условия на
невъзможност за предотвратяване на произшествието.Неспазвайки правилата за движение по пътя,конкретно не подавайки сигнал за
предприета маневра „завой на ляво“, водачът на т.а. е извършил противоправно
деяние.
Деянието е извършено
виновно.При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.Противно не е установено по делото.За да бъде
изключена вината на водача на товарния автомобил за настъпване на
произшествието, е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин,
че произшествието е настъпило поради събитие или поведение на другия водач на
лекия автомобил, което не е могло да се предвиди или е
осъществено в резултат на непреодолима сила,каквито данни по
делото липсват.
По делото не са
събрани доказателства, от които да се установява,
че сблъсъкът на двата автомобила е могъл да бъде избегнат, предвид посоченото
от вещото лице, че при така предприетата маневра от товарния автомобил без да
подаде светлинен сигнал и без да отчете в огледалото за обратно виждане, че
водача на лекия автомобил е предприел изпреварване, не би било възможно да се
избегне удара.
Настоящият състав намира,че не е установено и наличието на
съпричиняване, предвид обстоятелството установено от вещото лице на
съдебно-медицинската експертиза, че независимо дали са били или не с поставени
обезопасителни колани, това не би било в състояние да предотврати уврежданията
на ищците, с оглед механизма на настъпването им.Доводите във
въззивната жала в този смисъл също са неоснователни.От друга страна фактът на
използване на предпазните колани се установява и от показанията на св.Ив.И.,на
които съдът няма основание да не даде вяра,както се изложи по-горе.
Налице е и вреда – получените от ищците
увреждания,като е установена и
причинно-следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат.В тази връзка са заключенията на двете експертизи и показанията на
разпитания свидетел.
Настоящият състав намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба доводи,че не било установено,че ищците
действително са пътували в лекия автомобил.И от писмените доказателства по
делото,и от заключенията на експертизите,както и от гласните доказателства по
делото се установява,че ищците са пътували в л.а.
В обобщение налице са предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на водача на т.а.-застрахован,което пък от
своя страна е предпоставка за предявяване на иска по чл.226 ал.1 от КЗ
(отм) – увреденият,спрямо когото застрахования е отговорен има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Установено е по безспорен начин наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на реализиране на ПТП между собственика на
причинилия увреждането товарен автомобил и ответника като застраховател по
риска.
Предвид обхвата
на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ/отм./, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.257
ал.2 от КЗ (отм.) застраховани лица са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Предявените искове са доказани по основание и следва да бъдат уважени.
Съдебният състав намира,че първоинстанционния съд е определил справедлив размер
на дължимото обезщетение на двамата ищци,който е
съобразен с характера, степента,
продължителността на търпените от ищците болки и страдания от причинените с ПТП
травми,и сравнително благоприятната им прогноза.Предявените
искове следва да се уважат съответно за 2000 лв.и 1000 лв.,като в останалата
част се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
В тази и част – касаеща присъдените обезщетения – главници, въззивната
жалба са явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение в тази му част – потвърдено.
При уважаване на иска за неимуществени вреди в посочения размер основателна се явява и акцесорната претенция за лихви, считано от датата на деликта
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.84 ал.3 ЗЗД
вр.чл.223 КЗ,в случая считано от датата на застрахователното
събитие - датата на ПТП.С оглед направеното,обаче, с отговора на
исковата молба възражение,че претенцията за лихви е погасена по давност за
периода 15.07.2014г./датата на събитието/-11.07.2016г./три години назад от
завеждане на исковете/ и разп.на 111 ал.1 б.“в“ ЗЗД,законната лихва върху
присъдените обезщетения е дължима от 12.07.2016г.,тъй като до тази дата
вземането за лихви е погасено по давност.
В тази и част жалбата е основателна.Като такава следва да се уважи,като първоинстанционното
решение в частта,в която е присъдена законна лихва ,начиная от 15.07.2014г. се
отмени и вместо него се постанови друго,с което законната лихва се смята
дължима от 12.07.2016г.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемите
сторените пред настоящата инстанция разноски – 440 лв.-възнаграждение на адв.У.
на основание чл.38 ЗА.
Водим от горното,ВрОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на РС Козлодуй от 19.02.2020г.,постановено по гр.д.№
883/2019г. в частите,в които е присъдена законна лихва върху главниците,начиная
от 15.07.2014г.,и вместо него в тези му части
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенциите за законна лихва върху главниците по двата иска за
периода 15.07.2014г.-11.07.2016г.като погасени по давност. Законната лихва да се
смята дължима от 12.07.2016г.до окончателното изплащанте на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Козлодуй в останалата му част.
ОСЪЖДА
на основание чл.38 от ЗА „ЗД ЕИГ Ре“ АД (предишно наименование „ХДИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати
на адвокат В.У. *** адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........