№ 2307
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110141620 по описа за 2024 година
Предявени са от „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 срещу Н. Д. Б.,ЕГН : **********
положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК за признаване на установено
по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата 69,70 лева , представляваща
неплатени задължения за ползвани електронни съобщителни услуги за период от 10.12.2020
г. до 06.03.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 49,98лева / ,представляваща неустойка ,в размер на 3 стандартни
месечни такси ,без ДДС ,сумата в размер на 81,81 лева /осемдесет и един лева и 81
стотинки/,представляваща неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство , сумата
57,06 лева (петдесет и седем лева и 06 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 11.12.2020 г. до 07.01.2024 г.,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 5413/15.02.2024год. по ч.гр.д. № 6705/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Претендират се и направените в исковото производство разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
В исковата молба ищецът твърди , че между ищеца и ответника бил сключен договор
за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия
уникален номер ********* от 30.06.2020 г. със системен партиден номер М6551968. Към
горепосочения договор били сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени
следните услуги с тарифен план както следва:
С Приложение № 1 от 30.06.2020 г. за мобилна услуга с номер ********** с тарифен
план A1 Surf L за срок от 24 месеца и месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв.
За периода от 07.11.2020 г. – 06.02.2021 г. ответникът не бил заплатил съответните
1
задължения ,съгласно договора и ОУ в срок .
На 30.06.2020 г. ,с оглед двугодишното тарифно обвързване с тарифен план за
горепосочения номер, ответникът бил закупил на преференциална цена устройство ZTE
MF927U Hotspot.
Във връзка неплатените задължения за посочения и предхождащи периоди на
06.03.2021 г., договор № ********* от 30.06.2020 г. със системен партиден номер М6551968
бил прекратен ,поради не плащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ.
Била начислена и неустойка в размер на 131,79лв.
Сочи че задълженията на ответника били : сумата от 69,70 лв. – по договор №
********* от 30.06.2020 г. със системен партиден номер М6551968 - цената на месечни
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период
(период на фактуриране) 07.11.2020 г. – 06.02.2021 г. съгласно условията на договора,
приложенията към него и Общите условия, за които са издадени фактури.
Неустойката в размер на 131,79лв., от които 49,98лева ,представляваща неустойка ,в
размер на 3 стандартни месечни такси ,без ДДС по отношение на номер +359*********
,сумата в размер на 81,81 лева ,представляваща неустойка за дадена отстъпка от цената на
устройство ZTE MF927U Hotspot.
Към горепосоченото задължение претендира и мораторна лихва върху сумата 201,49
лв. (главница и неустойки) в размер на 57,06 лв. за периода 11.12.2020 г. - 07.01.2024 г.
Положителните установителни искове предявява във връзка с възражението на
длъжника в заповедното производство ,образувано въз основа на подадено заявление от
ищеца.Претендира деловодни разноски,както в заповедното ,така и в исковото
производство.
От страна на ответника не е подаден в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор.
В заповедното производство е постъпило възражение ,с което длъжника е посочил
,че не дължи изпълнение като е направено и възражение за местна неподсъдност ,по което
съдът се е произнесъл с определението по чл.140 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира фактическа страна следното:
Депозирано е на 08.01.2024год. заявление от „А1 България“ЕАД против Н. Д. Б. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въз основа на така предявеното заявление е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК 5413/15.02.2024год. по ч.гр.д.№ 6705/2024год. по
описа на СРС,65 състав ,с която е разпоредено длъжникът да заплати претендираните суми
на кредитора.
Срещу така издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника ,поради
което съдът е дал указания на заявителя,че на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК може да
предяви иск за установяване на вземането си,което разпореждане е връчено на страната на
11.06.2024год.
2
В срок на 10.07.2024год. е постъпило доказателство,че заявителят в едномесечен
срок е предявил иск за установяване на вземането си,а именно Искова молба до СРС ,въз
основа на която е образувано настоящото производство.
Ето защо настоящото производство е допустимо.
Представен е Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане идентифициран с неговия уникален номер ********* от 30.06.2020 г. със
системен партиден номер М6551968,сключен между страните,в който е предвидено ,че
същия влиза в сила от датата на подписването му 30.06.2020год. ,като срокът и
прекратяването на договора за всяка услуга ,се посочват в съответно приложение,като за
всяка услуга могат да се договарят и да се прилагат различни срокове.
С Приложение № 1 от 30.06.2020 г. за мобилна услуга с номер ********** с тарифен
план A1 Surf L ,страните са се споразумели тя да е за срок от 24 месеца ,като месечната
абонаментна такса е в размер на 19,99 лв.Срокът на ползване на услугата е с начална дата
30.06.2020год. и крайна 30.06.2022год. Преди изтичане на този срок абоната няма право да
прекратява договора ,освен срещу неустойка.
Съгласно чл. 6.1 от Приложение № 1 към договора ако достъпът до мрежата бъде
спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на
абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка,
до изтичане на съответния срок за ползване. Когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на
посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент
Посочено е че „пазарни цени на крайни устройства“ означава единичната цена на
съответното устройство в брой без абонаментен план,съгласно действащия ценоразпис на
оператора към датата на подписване на това приложение..Посочена е и отстъпка от пазарна
цена на крайно устройство ,закупено с абонамента от 136,66лв.
Представена е и гаранционна карта и Приемо-предавателен протокол за закупено
крайно устройство от 30.06.2020год. ,съгласно което на ответника е предадено устройство
ZTE MF927U Hotspot.
Съгласно на справки за общо потребление за фиксиран номер и данъчни фактури ,се
установява ,че са издадени такива за : 19,99лв. ,за период на потребление 07.11.2020год. –
06.12.2020год. ; 27,44лв. ,за период на потребление 07.12.2020год. – 06.01.2021год. като
включва освен таксата за потребление от 19,99лв. и други такси за ползвани услуги или др.
,извън основната месечна такса по тарифен план; 22,98лв. ,за период на потребление
3
07.01.2021год. – 06.02.2021год. като включва освен таксата за потребление от 19,99лв. и
други такси за ползвани услуги или др. ,извън основната месечна такса по тарифен
план.Представени са и справки за начислени : 49,98лв. ,неустойка – месечни такси и
81,81лв. ,неустойка – отстъпка от цена на устройство.
От правна страна съдът съобрази следното :
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявената претенция в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесните договори за мобилни услуги с посоченото в исковата молба
съдържание; включително относно дължимостта и размера на месечни абонаменти такси, че
е изпълнявал задълженията си по договора – предоставянето на мобилни услуги, както и че
е направил изявление за тяхното разваляне на датата, на която сочи.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на вземанията, за което не сочи доказателства.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните, съдът
намира следното.
В конкретния случай облигационното правоотношение между страните с предмета,
посочен в исковата молба, не е спорно. Горното се установява и от приетия договор ,който е
рамков и приложение № 1 към него от 30.06.2020год. ,с което са уговорени условията за
ползване на тарифен план за мобилен интернет.
Между страните не е спорна и доставката на електронни услуги и тяхната стойност.
В разглеждания случай предоставените на ответника услуги и тяхната стойност са
установени въз основа на справки за общо потребление за фиксиран номер и данъчни
фактури, издадени от ищцовото дружество, което не се спори, че води редовно счетоводство.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК, нито твърди, нито установява, че е заплатил стойността на ползваните от него през
исковия период далекосъобщителни услуги, то претенциите за заплащане на цената на
доставените услуги се явяват основателни.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД :
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание цитираната
законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува
задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните
по договора.
Видно от представения договор за мобилни услуги и подписано към него
приложения №1 от 30.06.2020год. , страните са договорили, че в случай че абонатът наруши
задълженията си по приложението, договора или общите условия, в това число ако по
негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на
която и да е от услугите в приложението бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
4
абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане на срок на ползване на съответната
SIMкарта/номер.
Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно
прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени
или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване
по съответния абонамент.
Установи се по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
дължими суми по договора, както и че поради тази забава в плащането за период повече от
124 дена, операторът е прекратил едностранно договора на основание чл. 54.12 от Общите
условия на преди изтичане срока на договора. Предвид това съдът намира, че вземането за
неустойка е дължимо като страните предварително са се съгласили на какъв размер възлиза
вредата при предсрочно прекратяване на договора
По отношение на претендираните неустойки съдът намира, че страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на
срока на договора по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях на
основание чл. 9 от ЗЗД. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай
клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк. д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите
нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото,
както е в настоящия случай. В този смисъл са Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, II т. о.
При извършване на преценка за наличие на нищожност на така цитираните уговорки
5
съдът намира, че в конкретния случай уговорените неустойки не излизат извън присъщите
на неустойката функции и не нарушават принципа за справедливост, доколкото се
претендира неустойка в размер на единствено 3 стандартни месечни такси без ДДС,
сторените отстъпки, както и неустойка за невърнато оборудване. Поради което така
уговорените неустойки не са нищожни.
Относно вземанията за обезщетение за забава върху главниците за доставени
мобилни услуги, съдът намира следното :
Съгласно чл.26.4 от ОУ за взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и
абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А 1
България“ ЕАД заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която
се издава на името на абоната. При сключване на договора А 1 уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този период може
да бъде извършвана едностранно от А1 след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми.
Съгласно чл. 22. 1 , в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната
във фактурата или друг финансово-счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът
дължи законна лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи, свързани със събиране на
дължимите суми, вкл. за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А 1 или чрез
трети лица; обезщетение в размер на 2 лева без ДДС за обработка на просрочени
задължения, което обхваща разходи за администриране на просрочени плащания.
Процесния договор е такъв с продължаващо действие и периодично изпълнение по
смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС и се развалят с действие
занапред, поради което и съобразно изключението, установено с Тълкувателно решение №
7/2013г. на ОСГК на ВКС относно този вид договори, липсва правна пречка за начисляване
на обезщетение за забава върху падежиралите преди прекратяването на договора вземания
едновременно с неустойката за прекратяване на договора, обезщетяваща вредите от
преустановяване на договорната връзка преди изтичане на уговорения срок. Следователно
са налице всички кумулативни предпоставки за присъждане на претендираната лихва.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски само ищеца ,съгласно чл.78,ал.1 от ГПК.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 175 лева - за
платена държавна такса в размер на 75лв. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение , в
настоящото производство и сумата 75 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от А.1................................. със
седалище и адрес на управление: гр. София район Илинден, ул. „Кукуш“ №1 срещу Н. Д. Б.
,ЕГН : ********** с постоянен адрес .............................. и настоящ адрес в
гр.София,.......................................... по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 79 ал.1, вр. чл.86 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД,че Н. Д. Б. ,ЕГН :
********** дължи на А.1................................. сумата 69,70 лева , представляваща
неплатени задължения за ползвани електронни съобщителни услуги за период от 10.12.2020
г. до 06.03.2021 г., ведно със законна лихва от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 49,98лева ,представляваща неустойка ,в размер на 3 стандартни месечни такси
,без ДДС ,сумата в размер на 81,81 лева ,представляваща неустойка за дадена отстъпка от
цената на устройство , сумата 57,06 лева , представляваща мораторна лихва за период от
11.12.2020 г. до 07.01.2024 г.,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
5413/15.02.2024год. по ч.гр.д. № 6705/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Н. Д. Б. ,ЕГН : ********** с постоянен адрес .............................. и
настоящ адрес в гр.София,.......................................... да заплати на А.1.................................
със седалище и адрес на управление: гр. София район Илинден, ул. „Кукуш“ №1 ,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 175лв.,представляваща деловодни разноски
в исковото производство и сумата в размер на 75лв.,представляваща деловодни разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7