Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034 / 15.3.2021г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и пети януари две хиляди
и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......502...по описа за............2020…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод подадена искова молба от ищецът „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Ганчо
Тенев, чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З., с която са предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу С.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: ***. С исковете се моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството сумата от 1015, 37
лева главница дължима по издадени фактури за периода от 24. 02. 2017 г. до 20.
12. 2019 г.- с отчетен период по фактури 12. 01. 2017 – 09. 12. 2019 г. , както
и сумата от 85, 83 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата дължимо за периода 27. 03. 2017 до 24. 02. 2020 г., както и лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението. Желае се да бъде осъден ответника В.
да заплати на дружеството направените разноски по настоящото производство,
както и направените разноски присъдени по издадената заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 210 / 2020 г. по описа на
съда.
В
исковата молба се твърди, че ответника С.Д.В. е клиент на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги на водоснабдяван обект имот
с административен адрес: гр. Карнобат, ул. Витоша № 36А. За ответника С.Д.В. е възникнало качеството
„потребител на ВиК услуги“ от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която „потребители на
услугите ВиК са собствениците“. Предоставянето на ВиК услугите се извършвало по
силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на
интернет страницата на водния оператор,
поради което ищецът е счел, че не е необходимо тяхното представяне като писмено
доказателство по настоящото дело. Твърди се, че в съответствие с клаузата от
чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4,
предл. второ от Наредба № 4 за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство, поради което
клиентът или обитаващите имота лица са имали задължението да осигурят достъп до
водомера. Използването на електронно устройство е причината, поради която не
съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис,
каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет. При
осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, е сканирал
баркод, поставен в близост до водомера. Баркода представлявал директна връзка с
базата данни на дружеството, който индикира, че състоянието на отчитането на
водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не успявал
да влезе в имота, е набирал на самото устройство режим „служебно отчитане“. Според
ищецът начина на електронно отчитане на потребителя се удостоверява от
представената към исковата молба заверено копие от справка-извлечение, в
която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на
отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство.
След всяко отчитане по
електронен път, в законоустановения срок са били издавани за отчетния период
данъчни фактури, в които като реквизити
са посочени отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги - вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР с решение
№ Ц-11/31. 05. 2016 г., решение №
Ц-34/15. 12. 2017 г., решение № Ц-20 / 28. 12. 2018 г.,решение № БП-Ц-20 /4/ 30.
11. 2017г. заверено копие от извадка от които е представена по делото.
Към исковата молба са
представени заверени копия от фактури за периода от 24. 02. 2017 г. до 20. 12.
2019 г. , с отчетен период от 12. 01. 2017 г. до 09. 12. 2019 г..
Ищецът желае да бъде признато
за установено, по отношение на ответника, че дължи сумата от 1015, 37 лева главница
и 85, 83 лева лихви. Претендира също така да бъде осъден ищецът да заплати
направените разноски по настоящото производство, както и разноските по ч. гр.
Д. № 210 / 2020 г. по описа на КбРС.
В законовия преклузивен срок
ответника С.Д.В., чрез процесуалния си представител на основание чл. 131 от ГПК е представил отговор на
исковата молба, в който отговор е оспорил изцяло така предявения иск по
основание и размер, по следните
съображения: Твърди, че е налице неправилно отчитане и разпределение на
ползваната питейна вода. Освен това твърди, че част от претендираното
задължение, а именно това в периода 24. 02. 2017 до 30 . 04. 2017 г. е погасено
по давност, съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД поради изтичането на
тригодишната погасителна давност. Посочва, че лихвата като акцесорно вземане
също не се дължи поради несъществуване на основното вземане. Твърди, че за
претендирания период представител на ищеца не е влизал в имота му и не е
засичал водомера. Твърди, че водомера му е от вида, който следва да бъде
отчитан с визуален отчет, а въпросния баркод е закачен на оградата му с „миша
опашка“ и по този начин ищеца извършвал отчитането си, без да извършва визуален
отчет. Оспорва мястото където се намира водомера, че същия не е в банята, както
е посочено в исковата молба, а е в двора на къщата му,както и твърди, че няколкократно
е молил представители на ищеца да извършат проверка и да установят причината ,
за голямото количество начислена питейна вода, като на молбите му, е
отговаряно, че имал теч. Желае исковата молба да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
В
първото заседание по делото е постъпила молба от процесуалният представител на
ищцовото дружество, с която се твърди, че направеното с отговора на ИМ възражение
е неоснователно. Сочи се, че ИМ е
допусната фактическа грешка и същата се явява продължение на заповедното
производство, а в издадената заповед изрично се касае за посочена главница в
размер на 1015, 37 лева. Твърди се, чене е вярно възражението за дистанционни
отчети, а за електронни директни такива, при което задължение на потребителя е
да осигури достъп до отчитаните измервателни уреди. Инкасатора ги е отчитал,
когато му е бил осигуряван достъп, но никога потребителя не е възразил по
отношение на отчетените количества.Твърди се, че отчетите са реални партиди. Твърди се, че разпоредбата
на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 / 2004 г. възлага в задължение на потребителите
доставката, монтажът, проверката и ремонтът на индивидуалните водомери и от представените
доказателства задълженията за имота на ответника са формирани по показанията по
монтирания индивидуален водомер в имота му, а поддържането на техническата
изправност на средствата за търговско измерване е задължение на потребителя.
Ищецът оспорва и възражението за погасяване на част от
вземанията по давност, като твърди, че съгласно приложимите Общи условия на
оператора, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в „30
- дневен срок след датата на фактуриране“ и именно от този момент длъжника изпада в забава, като от деня на
изпадането във забава настъпва н изискуемостта на вземането. Твърди, че настъпването
на падежа на насрещното задължение на консуматора за заплащането на цената е обусловено и от издаването на фактурата,
която е документа, материализиращ счетоводни записвания, касаещи
изискването на насрещната престация за цената срещу ползването на питейна вода,
отведени и пречистени отпадни води и в този смисъл данъчната фактура, в
качеството си на счетоводен документ, установява факта на предявеното от нейния
издател искане за плащане към лицето, посочено в нея като получател. По
посочените причини счита, че началния момент,от който тече давностният срок е
моментът, в който се поражда правото на Кредитора да заведе иск за защита на
правата му. При облигационните задължения това право възниква към момента, в
който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежът за
неговото плащане. Или в конкретния случай, давността започва да тече с изтичане
на 30 дни, считано от издаване на фактура от страна на ВиК Бургас, съгласно чл.
3З, ал. 2 от ОУ на дружеството. Първата фактура от страна на ищеца е издадена
на 24. 02. 2017 г. и следователно 30-дневния срок до настъпването на падежа
изтича на 24.03.2017 г., от което
следва, че предвиденият в закона три годишен срок за погасяване по давност на
периодични вземания не е изтекъл към дата на завеждане на заявление за издаване
на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество подържа
изцяло заявените претенции против ответника, представя нови писмени
доказателства и ангажира гласни такива, както и съдебно техническа и съдебно
счетоводна експертизи.
Процесуалният
представител на ответника оспорва ищцовите претенции като неоснователни и
недоказани и пледира за цялостното им отхвърляне.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното ч. гр. дело № 210 по описа
на КРС за 2020г. е видно, че е издадена заповед № 129 / 06. 03. 2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило в съда на
02. 03. 2020 г. По делото е представена справка за неплатени задължения, според
която дължимите суми за консумирана питейна и отведена канална вода за аб.№ 962663
и имот находящ се в гр. Карнобат, ул. Витоша № 36А са в размер на 1015, 37 лв. главница и 85, 83
лева лихви.
Издадената
заповед е била получена от длъжника и в законовия едномесечен срок, същия е
подал възражение срещу същата, като е заявил, че няма задължения към ВиК. Във
връзка с така направеното възражение съдът е указал на заявителя в едномесечен
срок да предяви иск за вземането си срещу длъжника, което е и било направено.
От
представените към исковата молба писмени доказателства, а именно фактура №
**********, от 24. 02. 2017 г. и данните отразени в същата е видно, че крайния
срок за плащането и е 26. 03. 2017 г. .Като доказателства по делото са
представени общо 34 бр. фактури за отчетни периоди от 12. 01. 2017 г. до 09.
12. 2019 г. и краен срок за плащане от 26. 03. 2017 г. до 19. 01. 2020 г..
Всички фактури са издадени за абонат 962663 С.Д.В. с адрес: *** А.
В
хода на делото по искане на ищеца са допуснати и приети заключенията на
назначените съдебно счетоводна експертиза и техническа експертиза, които съдът
цени като компетентни, последователни и непротиворечиви на останалия
доказателствен материал. От заключението на съдебно счетоводната експертиза е
видно, че представените с исковата молба фактури са издадени на клиент на ВиК
ЕАД за отчетено потребление на вода по партида с абонатен номер 962663, същите
са осчетоводени , като е отразено вземане от клиент по дебитна сметка 4111
„частни клиенти“ , счетоводните записвания са правилно съставени и редовно отразяване по счетоводните сметки.
Размера на законната лихва е определен със Постановление №426 / 18. 12. 2014 г.
и е с начална дата 30 дни след датата на
съответната фактура. По процесните фактури няма извършени плащания. Приложените
цени по фактурите съответстват на определените от КЕВР за битови потребители на
ВиК ЕАД Бургас.
В
заключението на назначената техническа експертиза подробно е описан начина на
отчитане на водомера- визуално, устройството с което той се отчита-мобилен
промишлен компютър, в който се вкарват данните ръчно, които данни в последствие
се трансферират електронно в програмата на водния оператор, където е създаден
електронен карнет на абоната. Изрично в експертизата е записано, че мобилния
компютър е предназначен за въвеждане и прехвърляне на данни, а не за директно
сваляне на отчета от водомера.
В
хода на делото, показания даде свидетелката И.Г.С.- отчетник измервателни уреди
към ВиК Карнобат. Същата посочи начина на извършване на отчитане на водомера,
както и че редовно когато е имало осигурен достъп е отчитала водомера визуално.
Посочва, че през претендирания отчетен период всичко е било видяно. Съдът
кредитира показанията на свидетелката, същите съответстват на изложеното в
експертизите и установеното с представените писмени доказателства.
По
делото в качеството на свидетели са разпитани и свидетелите Марин Кънчев Иванов
и Кристина Йорданова Пенчева. Същите твърдят, че не е извършвано редовно
отчитане на водомера, когато е идвала отчетничката са и отваряли, твърдят, че
водомера не може да се види от улицата, а следва да бъде допуснат отчетника в
двора. В имота живеят двамата свидетели с децата си. Там се води и бащата на
свидетелката, но той се прибирал един път в месеца понеже пътувал.
Съдът
цени показанията на тези свидетели съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
съобразно всички останали данни по делото, тъй като същите са заинтересовани от
изхода на делото и с показанията си твърдят благоприятни за тях факти, като по скоро
се домогват да докажат отрицателни факти, които съгласно ГПК не подлежат на
доказване.
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от В и К оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД - гр.Бургас
са публично известни и се намират на
страницата в интернет на водния оператор.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не
е спорно между страните по делото, че ответника С.Д.В. е клиент на ищцовото
дружество и в това му качество е страна по валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги срещу съответното
заплащате.
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона
за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
От
постъпилите по делото писмени доказателства – фактури, предоставени от ищцовото
дружество и неоспорени от ответника е видно, че на водоснабдения обект са били
доставяни количества вода, различни през всеки месец от претендирания период и
съответно са били отвеждани съответното количество канални води. Безспорно
предоставените услуги не са били заплатени от абоната за срок от 34 месеца,
като задължението на същия възлиза на сумата от 1015, 37 лева. Видно от
заключението на назначената счетоводна експертиза законовата лихва върху
неизплатената главница възлиза на 173, 17 лева.
Относно
възражението за погасяване по давност на част от сумите. От разпоредбата на чл.
114 на ЗЗД „Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуема.“. Твърди се от ответника, че са погасени по давност вземанията за
периода от 24. 02. 2017 до 30. 04. 2017 г.. Фактура № ********** от 24. 02.
2017 г. е с краен срок за плащането 26. 03. 2017 г. или вземането по същата
става изискуемо на 27. 03. 2017 г., от която дата би следвало да тече
давностния срок, който би изтекъл на 27. 03. 2020 г., в случай, че ищеца е
бездействал. От ч. гр. дело № 210 / 2020 г. по описа на КбРС е видно, че Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило в съда на 02. 03. 2020 г.. На 06. 03.
2020 г. е издадена Заповед № 129 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, която е връчена на ответника по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, като на
02. 06. 2020 г. в КбРС е постъпило възражение по чл. 414 от същия. Предвид
постъпилото възражение с Определение 259 / 03. 06. 2020 г. съдът е указал на
заявителят ВиК ЕАД, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника
в едномесечен срок от получаване на разпореждането. Същото е получено на 16. 06. 2020 г. от представител на заявителя и на 10. 07.
2020 г. е входирана в съда молба с представен установителен иск срещу ответника
С.Д.В..
В т.14 от ТР № 2 / 26. 06. 2015 г. по т. д. №
2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно приложението на чл.116 б.В ЗЗД при молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК –отм. / се
правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането по чл. 422, ал.1 ГПК, като
предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал.1 ГПК. Ако иск
не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
Видно
от приложените по делото доказателства иска е бил предявен и то в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се счита, че
предявяването му има обратно действие и е прекъснат давностния срок, като към
момента на предявяване на заявлението не е бил изтекъл три годишния давностен срок
посочен в чл. 111 от ЗЗД, поради което така направеното възражение следва да
бъде отхвърлено.
В
чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение
на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора. Посочените текстове обосновават като
дължими и изискуеми посочените суми в исковата молба, които се подкрепят и
заключенията на назначената техническа и счетоводни експертизи.
Съдът
счита, че направените възражения за неправилно и неточно отчитане на потребената
вода са неоснователни и същите се
опровергават от показанията на свидетелят отчитал водомера и съответно от
издадените фактури. В случай, че потребителят е имал
възражения относно начисленото количество потребена вода, е следвало да оспори
показанията и да се обърне към оператора
по реда на чл. 56 и следващите от Общите условия, а в случай, че не бъдат удовлетворени
и към ДКЕВР, а не да преустановят плащането на питейната вода и то за срок от
почти три години.
Съдът
намира, че задължението за заплащане на питейната вода произтича от доставката
и потреблението й във водоснабдения имот, което в настоящото производство беше
доказано по несъмнен начин, както по основание, така и по размер, и следователно предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени, в претендираните размери.
От
ищеца са претендирани направените по делото разноски. Предвид уважаване на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответниците дължат на
ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. С оглед разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06.
2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищецът следва да се
присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева от които 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в исковото
производство от 75 лв. довнесена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 500 лева за
внесени депозити за вещи лица по назначените техническа и счетоводна експертизи.
Съдът не присъжда претендираната сума от 10 лева, депозит за призоваване на
свидетел, тъй като същата не е изплатена на призования свидетел и е налична по
сметката на съда.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че С.Д.В., ЕГН
**********,*** и настоящ адрес:*** дължи на “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, сграда „Метални панели и
конструкции”, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев чрез пълномощника гл.
юрисконсулт Д.Б.З., сумата от 1015, 37 /хиляда и петнадесет лева и
тридесет и седем стотинки/ лева главница дължима по издадени фактури за периода
от 24. 02. 2017 г. до 20. 12. 2019 г.- с отчетен период по фактури 12. 01. 2017
– 09. 12. 2019 г., както и сумите от 85.
83 лева /осемдесет и пет лева и осемдесет
и три стотинки/ - лихва за периода
от 27. 03. 2017г. до 24. 04. 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА С.Д.В., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:*** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир
Вазов № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от Ганчо
Йовчев Тенев чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д.Б.З. направените по заповедното производство-ч. гр. д. № 210 / 2020 г. по описа на КбРС, разноски в размер на 75
/седемдесет и пет / лева.
ОСЪЖДА С.Д.В., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев чрез пълномощника
гл. юрисконсулт Д.Б.З. направените по исковото
производство по настоящото гр. д. № 502 / 2020 г. по описа на КбРС,разноски в
размер на 675 /шестотин седемдесет и пет/
лева на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Отхвърля
искането на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев
чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д.Б.З. за заплащане на разноски за
призоваване на свидетел в размер на 10 лева сумата не е изплатена на призования
свидетел и е налична по сметката на съда.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: