Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1232 02.10.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1482 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н.С.Я., ЕГН **********,***
137, срещу решение
№ 276 от 28.02.2020г., постановено по НАХД № 294/2020 по описа на Районен съд –
Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2950535 на ОД МВР-Бургас, с който за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 100 лв.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се, че в ЕФ липсвал посочен издател и
дата на съставяне. На следващо място се оспорва, че нарушението е извършено в
населено място, както и че не бил надлежно установен водачът на автомобила в
момента на нарушението. Излагат се аргументи срещу годността на техническото
средство, с което е заснето нарушението и срещу разположението на пътните
знаци. Иска се прилагане на чл.28 от ЗАНН. Несе сочат нови доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя
доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е потвърдил електронен фиш серия К № 2950535 на ОД МВР-Бургас,
с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н.С.Я. е наложена „глоба” в размер на 100 лв.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приел, че към момента на нарушението
жалбоподателя е управлявал автомобила, тъй като липсвала декларация по чл.189,
ал.5, изр.второ от ЗДвП. Фишът бил издаден от компетентен орган и съдържал
всички реквизити по чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП. Не били допуснати
съществени нарушения в производството по издаване. Съдът приел нарушението за
доказано. Обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил мотиви, въз
основа на които приема, че същите са неоснователни.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
По
делото е безспорно установено, че на
18.08.2019г. в 14,00 ч. на територията на населено място – гр.Бургас, ПП I-6, км. 489+200 в
посока от кв. Ветрен към пътен възел „Лукойл“ техническо средство – мобилна
система за контрол над скоростта – „TFR1-M“ с № 510/07, поставена в спрян полицейски автомобил, засякла и заснела, движещ със скорост от 120
км/ч. автомобил. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било
записано на файл с наименование „Клип № 8065”. По-късно служители на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас установили, че заснетият автомобил е
собственост на касационния жалбоподател Я., както и че скоростта следва да се
счита 116 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Следва да се уточни, че
възраженията, изложени в касационната жалба са напълно идентични с тези,
изложени пред районния съд. В оспорения съдебен акт съдът подробно е разгледал
тези възражения и мотивирано е намерил същите за неоснователни, поради което е
потвърдил ЕФ. Касационният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния
съд, поради което и на основание чл.221, ал.1 от АПК препраща към тях.
Разпоредбата на чл.188 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя
на МПС, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Чл.189, ал.5 от ЗДвП предвижда 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в
който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай, по делото липсва декларация от
касационния жалбоподател, в която да е посочен друг водач на автомобила в деня
и часа на нарушението, поради което правилно същият е бил санкциониран с
издадения електронен фиш.
Неоснователни са всички
възражения на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на ЕФ. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по
т. д. № 1/2013 г., легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа
в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Действително с разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП е предвидено, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето
защо, то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час
на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на
когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен
фиш и доколкото разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо чл.57 от ЗАНН,
същият не е незаконосъобразен, поради непосочване на дата на издаване и подпис
на издателя. Следователно не е необходимо при проверка законосъобразността на
ЕФ да се изследва въпроса кой и кога го е издал, доколкото ЕФ не е НП, а е
своеобразен властнически акт, създаден от административно-информационна
система, както е посочено и в тълкувателното решение на ВАС. В този смисъл, не
е и необходимо ЕФ да бъде подпечатан или подписан.
Неоснователни са
възраженията касаещи автоматизираното техническо средство използвано за
заснемане на скоростта на процесния автомобил. В случая са спазени изискванията
на чл.7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява,
че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно. В този смисъл, нарушението е установено от стационарна система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията
за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен
протокол. С оглед на изложеното процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение.
В приложения към
преписката протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредбата, са отразени
номерата на първото и последното статично изображение. Действително, по делото
не се съдържа снимка на разположение на АТСС, в съответствие с изискванията на
чл.10, ал.3 от Наредбата, но това не е съществено процесуално нарушение,
доколкото в протокола се съдържа цялата необходима информация, включително и за
точното местоположение на уреда, пътния знак за ограничение, разстоянието от
пътния знак с въведено ограничение до АТСС - 200, режим на измерване - стационарен,
посока на задействане – приближаващ, номер на служебния автомобил в който е
разположен уреда, номерата на протоколите установяващи годност на уреда,
началото и край на работа, номер на първото и последно статично изображение,
като тази информация съответства на информацията съдържаща се в приложените към
електронния фиш статични изображения на лекия автомобил собственост на
касатора. Също така, съдържанието на протокола, който е официален документ, не
е оспорено от санкционираното лице, поради което не е било необходимо и
допълнително събиране на доказателства както относно местоположението на пътния
знак, така и относно другите отразени в него обстоятелства.
Вярно е също, че мястото
за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24” (или знак за зона под
видеонаблюдение, както претендира жалбоподателя). В тази връзка следва да се
посочи, че ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена
нормата на чл.7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова
задължение на контролните органи.
Не може да бъде
споделено и възражението, че нарушението не е извършено в населено място. По
делото са представени доказателства, от които безспорно се установява, че в
процесния участък е поставен знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 90
км./ч., както и че този участък е в границите на населеното място. В ЕФ са
посочени и географските координати на мястото на контрол.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, право на разноски в
настоящото производство има ответникът, но поради липсата на своевременно
направено искане в тази насока, съдът не дължи произнасяне относно разноските.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 276 от 28.02.2020г., постановено по НАХД № 294/2020
по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.