Р Е Ш Е Н И Е
Номер
285 21.01.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
петнадесети януари Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка А.
като
разгледа докладваното гр.д. № 3964 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „Топлофикация- Бургас” ЕАД против Т.А.Т. искова молба, с която
се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 376,17
лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия през
периода 01.2016 г. - 01.2019 г., както и сумата от 186,75 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода 01.03.2016 г. -
25.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 1744/2019 г. по описа на БРС. Претендира се присъждане на
направените от ищеца разноски по делото. Ищецът твърди, че ответникът е
собственик (по наследство от родителите си) на топлоснабден
имот - жилище, находящо се в гр. ******, и като такъв
е потребител на предоставяните от ищеца енергийни услуги, но не е заплатил
стойността на предоставената топлинна енергия през периода януари 2016 г. –
януари 2019 г. Твърди се също така, че процесните
задължения представляват сбор от дължимите от ответника суми за битово-горещо
водоснабдяване, отопление, сградна инсталация и
дялово разпределение, като ответникът не е предявявал рекламации и възражения и
не е оспорил размера на начислените му суми в предвидените за това срокове. В
съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищцовото
дружество, но с нарочна молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
като същият е допустим.
В законоустановения
срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника,
в който се твърди, че искът е неоснователен, тъй като липсват доказателства, че
ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване относно
апартамента за целия процесен период. Твърди се също
така, че липсват доказателства как са измерени и фактурирани количествата на
топлинната енергия и как са определени дължимите суми за топлинна енергия.
Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, като поддържа
отговора и моли искът да бъде отхвърлен, не ангажира
доказателства.
По делото е
конституирано трето лице-помагач на страната на ищеца, а именно „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД, като
същото не е изразило становище по иска, не е ангажирало доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложено ч.гр.д. № 1744/2019
г. по описа на БРС, с издадената по това дело Заповед № 953/27.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено
длъжникът Т.А.Т. да заплати на кредитира „Топлофикация Бургас” ЕАД сумата от 1 376,17
лв., представляваща дължима главница за доставка на топлинна енергия за периода
м. януари 2016 г. – м. януари 2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. *********, сумата от 186,75
лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода 01.03.2016 г. –
25.02.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 31,26 лв. - разноски по делото.
По делото е приложено копие на
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 24.03.1986 г.,
съгласно който А. С. Т. е закупил двустаен апартамент с площ от 60,80 кв.м., находящ се в гр. ****, ведно с прилежащите му избено
помещение № 20 и 1.073 % ид.ч. от общите части на
сграда и от правото на строеж върху мястото. Представено е и удостоверение за наследници,
съгласно което
А. С. Т. е починал на 22.11.2012 г., към която дата той е бил вдовец, като
единственият му наследник по закон е ответникът Т.А.Т.. С оглед на това и при липсата на
други доказателства съдът намира за доказано, че през процесния
период ответникът е бил собственик на процесното
жилище въз основа на наследствено правоприемство.
Видно от приложените към исковата молба Протокол
от общо събрание на ЕС от 25.11.2000 г., Договор № ТАК 4/21.01.2000 г. и Анекс
№ 185/01.02.2001 г. към него, Договор № ТДРТ-1/04.12.2002 г., Договор №
ТДРТ-1/31.12.2005 г., Договор № Т-1/15.01.2008 г., Анекс № 1/ 15.01.2011 г.,
Анекс № 2/15.01.2014 г. и Анекс № 3/16.01.2017 г. към него, Договор № Дог-14/02.04.2018
г. и Договор № 266/2001 г. от 03.02.2001 г. за топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода чрез разпределители за топлинни разходи,
имотът на ответника се намира в топлоснабдена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД етажна собственост, дяловото разпределение за която
през процесния период се е извършвало от
„БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД.
По делото са представени и отчетите на общите
топломер и водомер в абонатната станция за етажната собственост, както и изготвените от топлинния счетоводител окончателни
сметки за дялово разпределение за имота на ответника за процесния
период. Приложени са и издадени от ищцовото дружество
справка за консумираната топлоенергия и приспаднати технологични загуби за
абонатната станция на етажната собственост за процесния
период, както и справка за дължими от ответника суми за същия период, като тези
доказателства не са оспорени от ответната страна.
Видно от изготвената по делото
комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, през процесния период абонатната станция, обслужваща жилището на
ответника, е работела на отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ), като
топлинният счетоводител е отчитал ежемесечно разпределителите на радиаторите и
топлите водомери в отделните имоти в сградата – етажна собственост, а ежегодно
през м. август е било извършвано годишно изравняване. В експертизата е
посочено, че в жилището на ответника има два затапени радиатора, един работещ
радиатор с топлинен разпределител, една щранг-лира и
един топъл водомер, като е начислявана топлинна енергия от един радиатор, една щранг-лира, за БГВ и за сградна
инсталация. Посочено е също така, че начисленията са по реални отчети, а сградната инсталация се изчислява по формула и се
разпределя на отделните имоти съобразно техния обем. Според вещите лица
топлинният счетоводител е разпределял правилно доставената топлинна енергия
съгласно действащите нормативни разпоредби, като главното задължение на
ответника е в размер на 1 376,17 лв. и е формирано от неизплатени суми за
топлинна енергия за БГВ, за отопление, за сградна
инсталация и за такса дялово разпределение, а предвид липсата на извършено от
ответника плащане същият дължи и мораторна лихва за
периода 01.03.2016 г. – 25.02.2019 г. в общ размер от 186,75 лв. В експертизата
е посочено, че вещите лица не са установили несъответствия при разпределяне на
топлинната енергия, като цената на топлинната енергия и дължимите мораторни лихви са изчислени правилно. Така представеното
заключение не е оспорено от страните, поради което съдът намира, че същото
следва да бъде кредитирано.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация-Бургас” ЕАД и доказателства за публикуването им в два
всекидневника, като липсват данни за приети след това нови Общи условия.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от тези общи условия, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичането на
периода, за който се отнасят, а ал. 3 предвижда, че купувачите имат право да
предявяват възражения за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая липсват доказателства
ответникът да е подал възражение за начислените му суми.
При така ангажираните по делото
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй
като ищецът доказа, че ответникът е собственик на топлоснабден
от ищцовото дружество недвижим имот – самостоятелен
обект в сграда етажна собственост и като такъв е потребител на предоставяните
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД услуги, съответно е бил купувач на топлинна
енергия по смисъла на общите условия на ищцовото
дружество и на осн. чл. 32 от ОУ е следвало да
заплаща доставената в имота му топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на съответния отчетен период, а от изготвената по делото експертиза се доказа,
че процесните суми са начислени при спазване на
приложимите законови норми и задълженията на ответника са именно в претендираните по делото размери. С оглед на това съдът
намира за доказано по делото, че ответникът дължи на ищцовото
дружество процесната главница в размер на
1 376,17 лв., представляваща неплатена стойност на доставената в имота му
топлинна енергия през периода януари 2016 г. – януари 2019 г., сумата от 186,75
лв., представляваща сборна мораторна лихва, дължима
за периода 01.03.2016 г. – 25.02.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.02.2019 г., за които суми е издадена заповедта за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Ето защо предявеният установителен
иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по
съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 855,06 лв., представляваща направените от него
съдебно-деловодни разноски, от които 823,80 лв. - разноски в исковото
производство и 31,26 лв. - разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.А.Т., ЕГН **********,***, че същият дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано от Х. И. И., сумата от 1 376,17 лв. (хиляда триста седемдесет и шест лв. и седемнадесет ст.) – главница, представляваща неплатена
стойност на ползвана топлинна енергия през периода м. януари 2016 г. – м.
януари 2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, сумата
от 186,75 лв. (сто осемдесет и шест лв. и седемдесет и пет ст.) – сборна мораторна лихва, дължима за
периода 01.03.2016 г. - 25.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.02.2019 г., до
окончателното плащане, които вземания са предмет на Заповед № 953/27.02.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1744/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Т.А.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано от Х. И.И.,
сумата от 855,06 лв. (осемстотин петдесет и пет лв. и шест ст.), представляваща
сбор от направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението
е постановено
при участието на „БЕЛЧЕВСТРОЙ”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Абоба” № 6, представлявано от С. С. Б., в качеството на трето лице - помагач
на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА