Р Е Ш
Е Н И Е
№ 566/17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на десети декември през две хиляди и дваадесета
година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№481/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.Р.В. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0294-000391/29.09.2020г. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом,
с която на основание чл.171, т.1, б.“е“ ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача до предоставяне на сключена валидна застраховка. В
жалбата се поддържа искане за отмяна на оспорения административен акт, като се
поддържа, че е постановен в противоречие с материалния закон и
административнопроизводствените правила. В съдебно заседание, оспорващия
поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0294-000391/29.09.2020г. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ
Лом, с която на основание чл.171, т.1, б.“е“ ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача до предоставяне на сключена валидна застраховка.
Мотивите се свеждат до това, че на 04.09.2020г., около 03,55 часа в гр.Лом, на
ул.”Б*** шосе” е установено, че оспорващия като водач управлява лек автомобил „М***
Ц*** ” с рег.№TUR667,
държава Щ*** , като ползвател на МПС-то няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите валидна за
Република България за 2020г. към датата и часа на проверката. При тази
фактическа обстановка, административният орган е бил мотивиран на основание
чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП да издаде оспорения административен акт, с които по
отношение на оспорващия е наложена оспорваната принудителна административна
мярка.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
С приетия на л.6 по делото Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №303264/04.09.2020г. е
установено, , че на 04.09.2020г., около 03,55 часа в гр.Лом, на ул.”Б*** шосе”
е установено, че оспорващия като водач управлява лек автомобил „М*** Ц*** ” с
рег.№TUR667, държава Щ*** , като
ползвател на МПС-то няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите валидна за Република България за
2020г. към датата и часа на проверката, в нарушение на разпоредбата на чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховане (КЗ). АУАН е подписан без възражения от
оспорващия. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0294-000391/29.09.2020г. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом,
на основание чл.171, т.1, б.“е“ ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водача до предоставяне на сключена валидна застраховка. Оспореният административен
акт е връчен на лично оспорващият на 03.11.2020г., което се установява от
подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата с № ури294000-15401/04.11.2020г.,
с която е оспорен административния акт, е подадена в рамките на законоустановения
срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от О*** Т*** И***
, който видно от Заповед №8121К-13783/14.11.2019г. на Министъра на вътрешните
работи (л.18 по делото) е временно назначен на длъжност Началник РУ Лом при ОД
на МВР Монтана. Със Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР
Монтана (л.9 по делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи (л.10 по делото),
издателя на административния акт е овластен с правомощия да издава ПАМ по ЗДвП,
тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.
Оспорения административен акт за
налагане на ПАМ е издадена в предвидената писмена форма. В административния акт
са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ. При издаване на
оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на
защита на оспорващия.
Настоящият съдебен състав
счита, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че административния
акт е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като не се установява да е
налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Това е така,
тъй като видно от приетата на л.12 по делото застрахователна полица от
18.06.2020г., за управляваното от оспорващия МПС има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със ЗАД „Б*** “, която е валидна за периода 18.06.2020
– 17.06.2021г. Видно от приетите на л.11-13 по делото писмени доказателства,
застраховката е сключена от Р*** В*** Н*** , тоест към момента на извършване на
проверката се установява, че оспорващия е управлявал описаното МПС, което е
имало сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност“. При наличието на това безспорно установяване
по делото, следва да се приеме, че не е установено по безспорен начин да е
извършено описаното нарушение на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, тоест
незаконосъобразно по отношение на оспорващия е наложена оспорената принудителна
административна мярка с правно основание чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП, с която
временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до предоставяне на
сключена валидна застраховка.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0294-000391/29.09.2020г. на ВПД Началник РУ към ОД на
МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.1, б.“е“ ЗДвП на оспорващия
е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до предоставяне на сключена
валидна застраховка е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а жалбата да
се уважи като основателна предвид, което на основание чл.172, ал.2 АПК, І-ви
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0294-000391/29.09.2020г. на ВПД Началник
РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: