О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
МЛ. С. НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 2078 по описа за 2016 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с вх. № 12865/05.05.2017 г., подадена от П.К.С., чрез
адв. М.К., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 467/27.03.2017 г. по настоящото дело.
В молбата се излага становище, че присъдените в полза на
молителя разноски не съответстват на реално дължимите за въззивното
производство. Отправено е искане да бъдат присъдени разноски в претендираните
от страната размери, доколкото същите са под минималния размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от
„Параходство БМФ“ АД, чрез юриск. П.К., в което се излагат доводи за
неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
В
производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна
жалба от „Параходство Български морски флот” АД срещу Решение № 2187/03.06.2016
г. по гр.д. № 11502/2014 г. на ХVІ състав на ВРС и с въззивна жалба от „Параходство Български
морски флот” АД срещу Решение №
3352/19.09.2016 г. по гр.д. № 11502/2014 г. на ХVІ състав на
ВРС.
Съставът на
ВОС с Решение № 467/27.03.2017 г. е потвърдил изцяло
Решение № 2187/03.06.2016 г., допълнено с Решение № 3352/19.09.2016 г.,
постановени по гр.д. № 11502/2014 г. на ХVІ състав на ВРС, като е прекратил производството по въззивната жалба от
„Параходство Български морски флот” АД срещу Решение № 3352/19.09.2016 г. по
гр.д. № 11502/2014 г. на ХVІ състав на ВРС.
Съобразно
изходът на спора пред въззивната инстанция, ВОС е осъдил „Параходство Български
Морски Флот“ АД-Варна да заплати на П.К.С. разноски за въззивната инстанция в
размер на 782.84 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
както и сумата от 300.00 лв., представляваща разноски на осн. чл.
78, ал. 4 от ГПК за въззивната инстанция.
Настоящият
състав счита за неоснователни възраженията на въззиваемия за дължимост на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на една минимална работна заплата от 460
лв. по всеки един от исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от една страна предвижда възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната, в случаите, когато искът за отмяна на
уволнение или искът за възстановяване на работа е предявен самостоятелно,
какъвто настоящият случай не е. В случаите, когато се разглеждат едновременно
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, то според практиката на
ВКС би следвало да се присъди по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КТ размера на минималната работна заплата, а по иска с правно осн. чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ-размера по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., към който
самата разпоредба препраща. Тези правила е имал предвид и ВОС, определяйки
размера на разноските, които следвда да бъдат присъдени в полза на П.К.С.,
съобразявайки се с представените от страната доказателства за сторени разноски,
независимо от това, което е посочено като сторени разноски в списъка по чл. 80
от ГПК или в молбата за изменение на постановеното въззивно решение в частта за
разноските с.д. № 12865/05.05.2017г.
Видно от
разписка от 07.06.2016г. и фактура 16/07.06.2016г. П.С. е заплатил на адв. М.К.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред ВОС в
общ размер на 950.00лв. от който 650.00лв. по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. и 300.00лв. по чл. 7, ал. 1, т. 4. Налице е възражение за
прекомерност от насрещната страна. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение за представителство и защита срещу исковете с правно осн. чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, според разпордбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. би могъл да бъде приет този на минималната работна
заплата към датата на плащането-07.06.2016г.-420.00лв., но С. е представил
доказателства според приложените по делото на л.22 фактура за заплатно на това
основание адвокатско възнаграждение от само 300.00лв. Няма
основание да му бъде присъдена сумата от 420.00лв. при доказателста за платени
300.00лв.-, още по-малко по 420.00лв. за всеки от двата иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. По искът с правно осн. чл.344, ал. 1,
т. 3 от КТ, предвид направното от процесуалния представител на „Параходство
БМФ“ АД възражение за прекомарност, съдът намира, че няма никакво основаяние да
се съобрази с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г.,
както е посочил С.. Критерий за определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение на това основание е не високата действителна фактическа и правна
сложност на спора, като съдът има предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г., предвид материалния интерес от 3612.00лв., след извършеното
прихващане. В молбата си с правно осн. чл. 248 от ГПК С. се съгласява, че
минимлният размер на адвокатското възнаграждентие е 482.84лв., колкото е
посочил и ВОС във въззивното решение,
прилагайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК или общо 782.84лв. Няма
никакво основание да бъде изменян определеният от ВОС във въззивното решение
размер на разноските с правно осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК от общо 782.84лв.
Доколкото
ВОС е бил сезиран с допълнителна въззивна жалба от „Параходство БМФ“ АД срещу
извършеното по искане на дружеството допълване на първоинстанционното решение, което
е било уважено изцяло, то производството
е било прекратено от съда. С. е бил принуден да се полза от адвокатска защита
за да представи писмен отговор, заплащайки
адвокатско възнаграждение от 450.00лв., съгласно разписка от
26.10.2016г. и фактура № 25/26.10.2016г. на л. 23 по делото. Предвид
направеното възражение за прекомерност, въззивният състав е определил размер на
възнаграждението в тази част в размер на 300.00лв., по реда
на чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г., намалявайки заплатеното на осн. чл. 78,
алр. 5 от ГПК. Тази сума е присъдена в полза на С. с решението, което изменение
в частта за разноските се иска. Неоснователно е и в тази част.
По изложените съображения, молбата
по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Доколкото
съдът е разгледал въззивния спор, но не е заплатена дължимата се държавна
такса, то ВОС намира, че „Параходство БМФ“ АД е останало задължено за сумата от
122.24лв., според уважената част на исковите претенции, която сума следва да
бъде събрана по сметка на ВОС, на осн. чл. 77 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12865/05.05.2017
г., подадена от П.К.С. за изменение на решение № 467/27.03.2017 г. по в. гр.
дело № 2078/2016 г. на ВОС-ГО в частта за разноските, на осн.
чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Параходство БМФ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Приморски“ № 1, представлявано от Александър
Янчев Калчев да заплати по сметка на ВОС сумата от 122.24лв.,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство, за която
дружеството е останало задължено, на осн. чл. 77 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.