РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Враца, 05.11.2020 г.
Врачанският районен съд, втори
граждански състав, в публично съдебно заседание на 09 октомври през Две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря М.Богданова, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N 1520 по
описа за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от Д.Г.И., Й.Д.И. и В.Г.И.,*** срещу Г.Г.И. и Й.Р.Й. ***:
-с пр.основание чл.124 ГПК за
признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на
240/4320 ид.части от поземлени имоти – ливада с площ 2500 кв.м. с идентификатор
12259.209.15, гора с площ 9499 кв.м. с идентификатор 12259.267.4 и гора с площ
500 кв.м. с идентификатор 12259.209.104, всички в м.“*** землище на с.Ч.;
-с пр.основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт № 71 от 09.07.2015г., рег. № 3246, н.дело № 250/2015г.
на нотариус И.Л., с който първия ответник е признат за собственик на имотите на
основание давностно владение;
- с пр. осн. чл.108 ЗС за
осъждане на втория ответник Й.Й. да предаде на ищците владението на 240/4320
ид.части от поземлените имоти.
В исковата молба се твърди, че
ищците са законни наследници на б.ж. И.П., поч. на 05.10.1955г. на наследниците
на когото са възстановени процесните земи и гори и притежават 240/4320 ид.части
от правото на собственост върху имотите. Поддържа се, че първия ответник се е
снабдил с н.а. за признаване право на собственост по давностно владение върху
имотите и впоследствие е продал същите на Г.Г.Г. с нот.акт №77, рег.№3310,
нот.дело №256/2015г. на нотариус Ив.Л., който приобретател на 24.08.2015г. с
нот.акт за продажба на недвижими имоти № 136, т.2, рег.№ 4092, нот.дело №
309/2015г. на нот. Ив.Лиловски прехвърлил същите на втората ответница. Развиват
доводи, че давностно владение върху имотите не може да бъде обективирано от
никой от наследниците, поради спецификата на ползване и управление на имотите и
поради споделената през годините съвместна грижа за събиране на плодовете от
собствеността в годините след нейното реституиране. Ищците твърдят, че те лично
и починалия Г.В. И. – бивш съпруг на ищцата Й.И. са се грижили и стопанисвали
имотите, управлявали са тяхното администриране и не са установили своене или
отблъскване на владението им от ответника Г.И. преди 2015г. Желаят и
ревандикация на притежаваната от тях част от имотите от последния приобретател
– ответницата Й.Й..
В писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът Г.И.
оспорва исковата молба и твърденията на ищците. Поддържа, че е признат за
собственик по силата на давностно владение върху трите недвижими имоти, като в
периода от 1994 до 1997г. основно той и баща му Г. И. са положили усилия за
събиране на документи и заявяване на земи и гори на името на Иван Презлатански
пред бившата ПК-В.. Твърди, че от 1998г. е започнал непосредствено да владее
имотите непрекъснато, несмущавано от никой /вкл. наследодателя на ищците и
самите те/ до снабдяването му с нот.акт по давностно владение през 2015г., т.е.
повече от 20 години. Заедно със съпругата си С.Г. са владеели и обработвали
имотите целогодишно, наемали са работници за косене на трева, почистване на
камъни, саморасляци и храсти, подхранвали са почвата с оборски тор. Горските
площи също твърди, че е владял непрекъснато, явно и несмущавано и е почиствал
същите от храсти, боклуци и паднали клони, без да сече дърветата. Опазвал е
дървесината от пожари и умишлено унищожаване, а ищците не са заявявали
претенции и не са искали де секат дървета от горите, нито са проявявали
действия по добиване на дървета по съответния законов ред.
Ответницата Й.Й. в подадения
писмен отговор по чл.131 от ГПК твърди, че е придобила правото на собственост
върху имотите на правно основание от собственик-Г.Г.Г. и от сключването на
договора за продажба е във владение, като правото й не е нарушавано или
отнемано. Позовава се и на разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС и твърди, че е
добросъвестен владелец, което е основание да бъде призната за собственик.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства. След преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците
и първия ответник са наследници на б.ж. И.И.П., поч. на 05.10.1955г. С решение
№ 40/02.08.2000 г. на Поземлена комисия В. по преписка № 3892/1999г., със
заявител Г. В. И. и придружаваща го скица, на наследниците на **** е
възстановено правото на собственост върху имот № 267004 – широколистна гора от 9.499
дка, м.”Сливова дръмка”, земл. на с.Ч., както и върху имот № 268004,
шириколистна гора с площ 0.500 дка, в същата местност и землище. Представено е и
копие от решение № 350/29.12.1998г., с което ПК В.на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и протокол № 107/11.02.1993г. е
възстановила правото на собственост на наследниците на Иван Илиев Презлатански
върху имот № 209015, представляващ използвана ливада от 2.501 дка, шеста
категория в м.“Сливова дръмка“ по плана за земеразделяне на гр.В.
С нот.акт
№ 71 от 09.07.2015г., рег. № 3246, н.дело № 250/2015г. на нотариус И.Л., първия
ответник Г.Г.И. е признат на осн. чл.587, ал.2 ГПК за собственик на трите имота
на основание давностно владение. С договор за покупко-продажба този ответник е
продал имотите на своя син Г.Г.Г. с нот.акт №77, рег.№3310, нот.дело
№256/2015г. на нотариус Ив.Л., който приобретател на 24.08.2015г. с нот.акт за
продажба на недвижими имоти № 136, т.2, рег.№ 4092, нот.дело № 309/2015г. на
нот. Ив.Л. прехвърлил същите на втората ответница.
Имотите
са с идентификатори по кадастрална карта, както следва: ливада с площ 2500
кв.м. с идентификатор 12259.209.15, гора с площ 9499 кв.м. с идентификатор
12259.267.4 и гора с площ 500 кв.м. с идентификатор 12259.209.104, всички в
м.“Сливова дръмка“.
Представено
е удостоверение за наследници на б.ж. И.И.П., поч. на 05.10.1955г. /л.11 от
делото/, в което под №3.2 фигурира наследодателят на ищците И.В.И., който има
качеството внук на наследодателя от коляното на починал син В.И. И.. Тримата
ищци съгласно това удостоверение са вписани като наследници на Г. В., след
неговата смърт през 2014г.
По
отношение на спорния по делото въпрос – упражнявано ли е спокойно, трайно, несъмнено
и несмущавано владение от ответника Г.Г. и изтекла ли е в негова полза
придобивна давност, която да изключва съсобствеността върху спорните имоти се
събраха гласни доказателства.
В
показанията си свидетеля на ищците В. К./брат на ищцата Й.И./ твърди, че
ливадата, която е около 10 дка е била косена от наследодателя на ищците Г. В.
след от връщането й от ПК. Твърди също, че с Г. са секли гора, която е
широколистна с видове – ясен, цер, горун, имало е и тръни, дренки. Заявява, че
никой не им е пречил както да косят ливадата, така и да секат дървета в гората,
която е около 2.5 дка. Свидетелият Й. Ц., в качеството си на техник лесовъд към
Горско стопанство В. в периода 1967г.-м.12.2008г. поддържа, че през 2006-2007г.
Г. В. е подал заявление и му е издадено позволително за сеч на гората в
м.Сливова дръмка“, която попада в земл. на гр.В. с площ 9.5 дка. Според
свидетеля позволително е издадено за част от гората около 4 дка, която той е
ходил да маркира, заедно с друг лесничей, а в годините Георги Владимиров е
подавал жалби за извършени нарушения, свързани с незаконна сеч. Свидетелят Б.В.
също твърди, че през 2004-2005г. Георги му споделил, че притежава наследствени
земи и гори, които се косят и секат от други хора в с.Ч.. Поискал съвет как да
постъпи и свидетелят го насочил към полицейския инспектор, обслужващ района на
с.Ч.. Този свидетел споделя, че бил ангажииран от ищеца Д.И. през 2007г. да
извърши превоз на дървесина, която щял да добие в земл. на с.Ч..
Свидетелите
на ответника Г. Г. – Ц. Н. и П. Д. заявяват, че са помагали на отв.Г.Г. преди
повече от 20 години да треби тръни в Ч.ското и да коси ливада с площ около 80
дка. Косеното са извършвали на ръка, като са косели и друга ливада от около 2
дка, която е разположена над гората. Първия свидетел твърди, че на ливадата е
ходел до 2016г., а втория поддържа, че над 20 години помага в косенето на
ливадата. И двамата твърдят, че вършат тази помощ безвъзмездно, на приятелски
начала.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По иска с пр.основание чл.124 ГПК:
С него се претендира признаване
за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на 240/4320 ид.части
от поземлени имоти – ливада с площ 2500 кв.м. с идентификатор 12259.209.15,
гора с площ 9499 кв.м. с идентификатор 12259.267.4 и гора с площ 500 кв.м. с
идентификатор 12259.209.104, всички в м.“Сливова дръмка“ землище на с.Ч..
От
събраните по делото доказателства се установи, че спорните по делото имоти е
възстановени на наследниците на б.ж. И.И.П. със стабилни административни актове
на ПК В. в периода 1999-2000г. и са издадена скици за имотите. Съществуващата
колизия между актове – тези на административния орган и констативния
нотариалния акт, признаващ за собственик ответника Г.Г. следва да се реши в
полза на първия. Този извод следва от определящия изхода на делото правен
въпрос за придобиване на съсобствен имот по давност от един съсобственик и за
доказателственото значение на констативните нотариални актове, по който има
формирана богата и константна съдебна практика. Според нея във всеки конкретен
случай следва да бъде установено завладяване на частите на другите
съсобственици чрез отблъскване на тяхното владение. Действията, чрез които се
изразява това завладяване следва да бъдат категорични по своето съдържание и да
са достигнали до знанието на останалите съсобственици. Следва да се отбележи,
че снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка,
ако не е установено друго, сочи по отношение на останалите съсобственици
промяна на държането във владение, т.е. установяване на давностно владение и
едва след изтичане на десет години от този момент може да се приеме, че имотът
е придобит по давност. В процесния случай тези условия не са налице – нито е
осъществено владение, с намерение да се свои цялата вещ /имоти/, нито е налице
промяна на намерението от държане на своята идеална част във владение на цялата
вещ за себе си, изводимо от показанията на разпитаните по делото свидетели, в
частност тези на ищците, които установиха упражнявано от техния наследодател Г.
В. владение както върху ливадата, така и върху горите и липсата на ангажирани
от страна на ответника Г.Г. убедителни доказателства за доказване на
правопораждащия придобивното му основание факт – изтегла в негова полза
придобивна давност. С оглед на това съдът приема, че ответникът Г. не е
придобил собствеността на процесните наследствени имоти чрез упражнявано негово
самостоятелно давностно владение. С оглед на това установителния иск за
признаване, че 240/4320 ид.части от процесните имоти, съответсващ на дела им в
съсобствеността, съгласно чл.5 и сл. от ЗН са собственост на ищците, като
наследници на б.ж. Г. В. И., поч. на 15.02.2014г. /внук на общия наследодател
б.ж. И. И. П./ е основателен и доказан и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
Ревандикационният
иск е собственически и е предоставен на разположение на невладеещия собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При него ищецът следва да установи,
че той е собственик на вещта, че ответникът владее същата и упражнява това
владение без правно основание.
От
събраните по делото доказателства и извършения по-горе техен анализ се установи,
че ищците са собственици на 240/4320 ид.части от процесните имоти, в качеството
им на наследници на б.ж. И. И. П.. Ответницата
Й.Р.Й. в писмения си отговор по чл.131 от ГПК признава, че владее имотите на
правно основание, считайки се добросъвестен владелец. Упражнявайки такова в
пълен обем тя засяга по негативен начин собственическите права в посочените
идеални части на ищците. Доказана на следващо място е и последната предпоставка
за уважаване на ревандикационния иск – липса на правно основание на ответницата
да упражнява фактическа власт в пълен обем. С оглед на това са налице
задължителните материално правни предпоставки за уважаване на предявения по
реда на чл.108 ЗС иск в тяхната кумулативна даденост, поради което искът като
основателен и доказан следва да се уважи само в частта, в която се засягат
правата на ищците.
По иска с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК:
С него се иска отмяна на нот.акт
№ 71 от 09.07.2015г., рег. № 3246, н.дело № 250/2015г. на нотариус И.Л., с
който първия ответник е признат за собственик на имотите на основание давностно
владение.
Безспорно е, че този нотариален
акт засяга правата на ищците, като наследници на имотите и поражда спор за
действителните права на собственост.
С оглед изложените съображения по
ревандикационния иск с правно основание чл.108 ЗС и установеното, че имотите са
собственост на наследниците на б.ж. И. И. П.,
на основание чл.537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен оспорения нотариален акт. Даже и да нямаше изрично искане в този
смисъл съгласно задължителните разяснения в ТР № 178/1986г. по гр.дело ***. на
ОСГК отмяната на нотариалния акт на ответницата Й.Р. е изрично разпоредена
законова последица от уважаването на ревандикационния иск, поради което такава
с настоящото решение в посочената част следва да се постанови.
С оглед изложеното и на основание чл.537, ал.
2 ГПК следва да бъде отменен оспорения нотариален акт за покупко – продажба № 71 от
09.07.2015г., рег. № 3246, н.дело № 250/2015г. на нотариус И.Л., в частта, в която са засегнати правата на
ищците от 240/4320
ид.части от процесните имоти,
предмет на същия.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да
се присъдят направените по делото разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.И.,
ЕГН *********** *** и Й.Р.Й., ЕГН ********** ***, че Д.Г.И. с ЕГН **********, Й.Д.И., ЕГН ********** и В.Г.И. с ЕГН
**********,*** са собственици на 240/4320 ид.части от имоти: ПИ с идентификатор
12259.209.15, ливада с площ 2500 кв.м.; ПИ с идентификатор 12259.267.4 широколистна
гора с площ 9499 кв.м. и ПИ с идентификатор 12259.209.104, широколистна гора с
площ 500 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца,
одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изп.директор на АК, всички в
м.“Сливова дръмка“, землището на с.Ч..
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС Й.Р.Й., ЕГН **********
***, ДА ПРЕДАДЕ на Д.Г.И. с ЕГН **********,
Й.Д.И., ЕГН ********** и В.Г.И. с ЕГН ********** владението на 240/4320
ид.части от имоти: ПИ с идентификатор 12259.209.15, ливада с площ 2500 кв.м.; ПИ
с идентификатор 12259.267.4 широколистна гора с площ 9499 кв.м. и ПИ с
идентификатор 12259.209.104, широколистна гора с площ 500 кв.м., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със заповед
№ РД-18-43/16.09.2005г. на изп.директор на АК, всички в м.“Сливова дръмка“,
землището на с.Ч..
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК нот.акт № 71
от 09.07.2015г., рег. № 3246, н.дело № 250/2015г. на нотариус И.Л. В ЧАСТТА, в
която са признати на Г.Г.И.,*** права от имотите, предмет на същия в обем на
240/4320 ид.части.
ОСЪЖДА Г.Г.И., ЕГН *********** *** и Й.Р.Й., ЕГН **********
*** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Г.И. с ЕГН **********, Й.Д.И., ЕГН ********** и В.Г.И.
с ЕГН **********,*** сумата от 708.55 лв., направени в производството съдебно –
деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез
въззивна жалба пред Врачанския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………