Р Е Ш Е Н И Е
№ 261106
28.09.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми
граждански състав
на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 5730 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Д.№ 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., с която се
моли съда да приеме за установено, че ответникът А.Б.Н., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата
от 1600 лева главница, дължима по договор за паричен заем № 161465/26.12.2017 г., сключен между Н. и „С.К.“ ООД, за периода от 26.01.2018 г. до 26.11.2018 г.,
сумата от 410 лева договорна лихва за периода от 26.01.2018 г. до 26.11.2018
г., сумата от 985,10 лева обезщетение за забава за периода от 26.01.2018 г. до
13.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.02.2020 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 397/17.02.2020 г.
по ч. гр. д. № 1059/2020 г. на БРС.
Твърди, че между Н. и „С.К.“ ООД е сключен договор за заем № 161465/26.12.2017 г. На длъжника е предоставен кредит от 1600 лева,
който е следвало да се заплати на 11 месечни вноски, като падежът на последната
вноска е 26.11.2018 г. Сумите не са плащани. Впоследствие вземането по договора
е прехвърлено от страна на „С.К.“ ООД в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с договор за цесия от 11.06.2019 г., за което длъжникът е
уведомен.
Ответната страна чрез особен
представител е изразила становище за неоснователност на претенциите. Счита, че
договорът за цесия не е надлежно съобщен на длъжника. Посочено е, че договорът
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК – не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, нарушено е изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като е
използван шрифт, по-малък от 12. Посочено е още, че ГПР, разписан в договора, е
неверен, тъй като реално е приложен по-висок процент Поради това договорът за
заем е недействителен и ответникът дължи само чистата стойност на кредита.
Изложени са доводи за неравноправност на клаузите на договора, тъй като не са
индивидуално уговорени.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за паричен заем № 161465/26.12.2017
г., сключен
между „С.К.“ ООД и Н.. В договора е посочено, че на кредитополучателя се
предоставя заем в размер на 1600 лева. Уговорен е годишен лихвен процент 40,08
%, като сумата ще бъде върната ведно с уговорената лихва на 11 месечни вноски,
последната с падеж 26.11.2018 г. Представен е погасителен план към договора.
Приложен е договор за прехвърляне
на вземания, сключен между „С.К.” ООД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД на 11.06.2019 г., в който е описано, че първото дружество продава и прехвърля чрез
цесия на второто вземанията си към длъжници по договори за кредит, описани
подробно в приложението, сред които фигурира и ответникът Н.. Представено е
уведомление до длъжника за цесията.
Вещото лице, изготвило
съдебно-икономическата експертиза, е посочило, че до продажбата на вземанията има
само едно постъпило плащане на сумата 100 лева на 28.08.2018 г., което е
отнесено за погасяване на такси. Търсените суми за главница в размер на 1600
лева и договорна лихва в размер на 410 лева не са погасени. Вещото лице е
изчислило размера на лихвата за забава.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за частично основателни.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията
на пълно и главно доказване да установи наличие
на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането „С.К.” ООД и ответника, възникнало
по силата на сключен договор
за кредит, по което последното е изпълнило задълженията си точно, както и забавата на ответника да
изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Ищецът съумя да проведе
пълно и главно доказване на основанието на претенцията си за главница по настоящото дело. По делото е безспорно
установено чрез приетите писмени доказателства, че на 26.12.2017 г. „С.К.“
ООД като заемодател и Н. като заемополучател са сключили валиден
договор за заем. Въпреки че по делото не е представена разписка за
получена от Н. сума по договора, същият е потвърдил сключването на договора и
неговите параметри, подписвайки същия и извършвайки по него плащане – видно от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза същият е извършил плащане на сума в размер на 100 лева.
В договора за кредит изрично е посочено, че същият служи като разписка за
получаване на заемната сума. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване
на договорно правоотношение между „С.К.“
ООД и ответника, цитирано в исковата
молба, и неговия предмет – предоставяне
на сума срещу задължение на кредитополучателя да върне предоставения му заем,
като връща ежемесечно уговорена в погасителния план към договора погасителна
вноска. Действието
на договора се е прекратило след изтичане на срока, уговорен в него – 26.11.2018
г.
Праводателят на ищеца е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответника бе да докаже, че е
изпълнил насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният
му заем, ведно с начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в
договора. Доказателства за заплащане на договорените суми от страна на
ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Размерът на
задължението към датата на прехвърляне на вземането на ищеца по делото съгласно
заключението на вещото лице Д. е 1600 лева главница, 410 лева договорна лихва, както
и такси и неустойки, които не са предмет на изследване в настоящото
производство.
Неоснователно
се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че не е
уведомен за прехвърляне на вземането и следователно ищецът няма качеството на
кредитор спрямо него. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника за
цесията е неговата защита – да знае на кого
да изпълни и, ако не е бил надлежно
уведомен и е изпълнил на стария кредитор,
то да е изпълнил
валидно. Следва да се отбележи, че ответникът е получил
отправеното от „С.К.“ ООД чрез неговия пълномощник „Агенция за събиране на
вземания” ЕООД (видно от приложеното по делото пълномощно) уведомление за цесията най-късно получавайки препис
от исковата молба с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление
за цесия. Следователно, най-късно на тази дата длъжникът е получил изходящото
от цедента до него уведомление, като според практиката
на ВКС по реда на чл. 290 ГПК получаването на уведомлението от особен
представител на ответника се счита за надлежно връчено. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че
договорът за цесия има действие за длъжника.
Следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на
ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване
разпоредбите на ЗПК. За процесното правоотношение
приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а
съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния
договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съдът намира, че възражението за неспазване разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е основателно. В договора не е посочена общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит.
По делото е представен погасителен план,
в който е упоменато, че освен главница и договорна лихва, кредитополучателят
дължи ежемесечно и вноска
за неустойка, като по този
начин размерът на месечната
вноска се увеличава до 362 лева. В договора за заем обаче е посочено, че размерът на погасителната вноска
е 3 х 53,44 лева и 8 х 231,21 лева, съответно дължимата неустойка не е включена в годишния
процент на разходите, посочен
в договора, в който смисъл
е и заключението на вещото
лице. Ето защо следва да се приеме, че и задължението
по чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК не е изпълнено. Освен
това посоченият годишен процент на разходите е
посочен като абсолютна процентна стойност – 48,32 %. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това води
до предвидената в чл. 22 ЗПК недействителност
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по
кредита.
Ето защо съдът намира, че исковете са частично основателни. Следва да се
уважи искът за главница, а искът за присъждане на договорна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като длъжникът е
заплатил сума в размер на 100 лева на 28.08.2018 г., с тази сума следва да се погаси част от дължимата главница, като остава
за плащане главница в размер на 1500 лева. Върху главницата е дължима и лихва
за забава в размер на законната за периода от датата на дължимост
на първата вноска за главница съобразно представения погасителен план –
26.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 12.02.2020 г. Съдът направи изчисления на дължимата законна лихва
в онлайн калкулатор, като същата възлиза на сумата 228,48 лева, до който размер
искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до
пълния претендиран размер от 985,10 лева следва да
бъде отхвърлен.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на
спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски в размер на 481,58 лева в настоящото и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете, включително юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 200 лева.
Поради изложените
аргументи Бургаският районен съд
Р ЕШ
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Б.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Д-р Петър Д.№ 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 1500
лева главница, дължима по договор за паричен заем № 161465/26.12.2017 г., сключен между Н. и „С.К.“ ООД, сумата от 228,48 лева обезщетение за забава за
периода от 26.01.2018 г. до 12.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
397/17.02.2020 г. по ч. гр. д. № 1059/2020 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница над сумата 1500 лева до претендирания размер
от 1600 лева, за сумата от 410 лева договорна лихва за периода от 26.01.2018 г.
до 26.11.2018 г., за обезщетение за забава над присъдения размер от 228,48 лева
до пълния претендиран от 985,10 лева.
ОСЪЖДА А.Б.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Д.№ 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 481,58 лева
(четиристотин осемдесет и един лева и
петдесет и осем стотинки) съдебно-деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева