Р Е Ш Е Н И Е № 25
гр. Търговище, 12.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в открито съдебно заседание на девети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
АЛБЕНА СТЕФАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурор Васил Ангелов, като разгледа докладваното от председателя
КНАХД № 23 по описа на Административен съд –
Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационни жалби на процесуален
представител на ЦУ на НАП и по касационна жалба на процесуален представител на
„Газ - 99“ ООД против решение № 21 от 20.01.2021г. на Търговищкия районен съд,
постановено по НАХД № 833/2020г. Касационното основание, което се сочи от процесуалния
представител на ЦУ на НАП е нарушение на закона. Поддържа се, че
районният съд неправилно е приложил закона, като е счел, че е извършено нарушение,
което не води до неотразяване на приходи и респ. е по-леко наказуемо. По тези
съображения се прави искане съдът да отмени решението на първоинстанционния съд
и да потвърди наказателното постановление. В жалбата на „Газ - 99“ ООД се
обосновава, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения и
несъответствие с материалния закон. Прави се искане съдът да отмени решението
на РС и да отмени наказателното постановление. Всеки от касаторите има
качеството и на ответник по съответната касационната жалба и я оспорва.
Представителят на ТОП дава заключение
за неоснователност на жалбите. Счита, че
решението на ТРС следва да бъде потвърдено.
Административен съд – Търговище, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационните жалби са подадени в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими.
С обжалваното решение ТРС е изменил наказателното
постановление № 538171 – F564568 от 21.09.2020г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна към ЦУ на НАП, с което на „Газ - 99“ ООД - гр. Търговище, ул.“…“ № .., представлявано от Р. П.
С., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева, като на основание чл.185, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал.
1 от ЗДДС е намалил размера на имуществената санкция от 3000 на 500 лв.
Установената от районния съд
фактическа обстановка е следната: На 02.08.2020 г. контролни органи от ЦУ на НАП извършили
проверка в търговски обект - автомивка „Левчето“ и пункт за годишни технически
прегледи, находящ се в гр. Търговище, Промишлена зона, стопанисван от "ГАЗ
– 99“ ООД. При проверката било установено, че в клетка за измиване № 2 в
автомивката е поставен автомат за измиване на самообслужване, включен в
ел.захранване и оборудван с механизъм за приемане на монети, като в него
липсвало ФУВАС. От управителя на дружеството било извършено преброяване на
наличните монети в автомата, за което бил съставен опис. Установената сума била
в размер на 12 лева. Резултатите от извършената проверка били отразени в ПИП сер.АА
№ 0389108/ 02.08.2020г. С оглед така установените обстоятелства, инспектор по
приходите в ЦУ на НАП съставил на „ГАЗ -99“ ЕООД АУАН № F 564568/ 13.08.2020 г.
за нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с чл.3, ал.8 във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба
№ Н-18 /13.12.2006г. на МФ. Въз основа на акта Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ЦУ на НАП издал Наказателно постановление № 538171 – F564568
от 21.09.2020г. Посредством същото, за нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с чл.3,
ал.8 във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ и на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на търговеца имуществена санкция в размер на 3000
лева.
Въз основа на тези факти ТРС е
обосновал извод, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма и при липса на процесуално нарушение,
като е изложил мотиви по направените в тази връзка възражения от името на
оспорващото дружество. Съдът подробно е обсъдил възраженията, направени в
жалбата относно твърдяната липса на автомат, който е следвало да бъде обезпечен
със самостоятелно фискално устройство, мотивирано ги е отхвърлил, позовавайки
се на конкретни законови норми и фактите, установени по делото. В допълнение
следва да се посочи само, че създадената организация на работа на обекта нито
дерогира законовата дефиниция за „автомат на самообслужване“, нито задължението
към подобно устройство да бъде монтиран и въведен в експлоатация фискален
апарат, който да подава данни за осъществените продажби към НАП. Търговските
субекти следва да организират дейността си по начин, който да е съобразен с
изискванията на закона. Същото важи и за обстоятелството, че търговското
дружество има един регистриран касов апарат за извършвани от него продажби.
При преценка на материалната
законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът е
аргументирал, че безспорно е извършено нарушение на чл.7, ал.1 във вр. с чл.3,
ал. 8 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ, което е наказуемо на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС. Съдът е приел, че в хода на административно-наказателното
производство не е установено, че нарушението е довело до неотразяване на
приходи – от една страна, а от друга, че от страна на управителя на дружеството
са направени неоспорени от административно-наказващия орган твърдения, че сумите,
постъпващи в монетника са отразявани чрез регистрираното в пункта за годишни
технически прегледи фискално устройство. По тези съображения съдът е обосновал,
че наказанието следва да бъде определено в размерите по ал.1 на чл. 185 от ЗДДС
на основание чл. 185, ал.2, изр. 2 от същия закон и е изменил наказателното
постановление в частта на наложената санкция.
Тези изводи по приложението на
материалния закон не могат да бъдат споделени. Редакцията на нормата на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС сочи на извод, че при констатирано нарушение на изискванията
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, административно-наказващият орган
не е длъжен да установи някакъв конкретен размер на неотразените доходи, за да
приложи нормата на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС. Нарушението по чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., изразяващо се в липсата на въведено в
експлоатация фискално устройство за търговския обект с изградена дистанционна
връзка с НАП, е от такова естество, че по дефиниция води до неотчитане на
приходи и само по изключение – няма такава последица. В този смисъл и решение
от 26.08.2020 г. на АдмС - Русе по КНАХД № 228/2020 г., решение по КНАХД № 173
по описа за 2018г. на АССГ, решение по
КНАХД № 12553 по описа за 2017г. на АССГ. Приложението на чл. 185, ал. 2, изр.
първо от ЗДДС не изисква в НП и АУАН да се сочи и респ. установява, че
нарушението е довело до неотразяване на приходи, тъй като това не е елемент от
състава на нарушението. Напротив, приложението на привилегирования състав
изисква да се установи, че конкретното нарушение не е довело до неотразяване на
приходи, което означава да се установи, че всички приходи от извършените
продажби от съответния търговски обект са били отразени или, че от обекта не са
реализирани каквито и да било доходи. Обстоятелството, че дружеството е
отчитало приходи, не означава автоматично, че е отчитало всички приходи от
извършените продажби от посочения автомат, който е функционирал без фискално
устройство, което да подава данни в НАП за извършените продажби. На база
представените писмени доказателства подобен извод не може да бъде обоснован и е
напълно произволен. Твърденията на управителя на дружеството за изгодни за
дружеството и не се ползват с каквато и да било доказателствена сила. По тези
съображения съдът приема, че правилната правна квалификация на нарушението,
както е приел и наказващият орган, е по чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС.
По изложените съображения съдът
приема, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване
на правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени
от районния съд, настоящият съдебен състав съобрази следното: От формална
страна наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му и в него се
съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като
наказателното постановление съответства на материалния закон, по изложените
по-горе съображения. Липсата на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН е
подробно аргументирана от РС и затова съображенията в тази насока не следва да
се преповтарят.
С оглед изхода на делото следва да
се постави претенцията за присъждане на разноски на касационния жалбоподател в
минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че
претенцията за заплащане на разноски за юрисконсулт в размер на 80лв. е
основателна и следва да бъде уважена. По тези съображения „Газ - 99“ ООД - гр. Търговище, следва да бъде осъдено да
плати на ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 21 от 20.01.2021г.
на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 833/2020г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление № 538171 – F564568 от 21.09.2020г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна към ЦУ на НАП, с което на „Газ - 99“ ООД - гр. Търговище, ул.“Шипка“ № 4,
представлявано от Р. П. С., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА „Газ - 99“ ООД - гр. Търговище, ул.“…“ № .,
представлявано от Р.П.С., да плати на ЦУ на НАП разноски по делото в размер на
80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.