Присъда по дело №1376/2010 на Районен съд - Сливен

               МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №720 ПО НОХД №1376/2010 год.

 

         РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.В.П. за престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.

В с. з. подс. П. се призна за виновен като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че не иска да се събират доказателства за тези факти.

Съдът прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия при постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Пострадалия от престъплението предяви граждански иск против подсъдимия и заяви, че желае да бъде конституиран в качеството на частен обвинител и в качеството на граждански ищец.

Съдът прецени, че гражданския иск не би затруднил наказателния процес и го прие за съвместно разглеждане в него. Пострадалия бе конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец.

         Подсъдимият лично и чрез защитника си в съдебно заседание моли да му бъде наложено административно наказание глоба по реда на чл.78А от НК.

Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага подс. П. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78А от НК и да му се наложи глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.343Г от НК предлага да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ години. Алтернативно предлага на подсъдимия да се наложи наказание „Пробация”, която да се изразява в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично. 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. На основание чл.343Г от НК предлага да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ години. Предлага вещественото доказателство автобус „Мерцедес” с рег. №……. да се върне на собственика.

Гражданският ищец и частен обвинител чрез повереника си предоставя на съда да прецени какво наказание да наложи на подсъдимия. По отношение на гражданския иск счита същия за основателен. Моли да бъде уважен в пълен размер.

          

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         Подс. П. и св. А.С. *** на 30.01.2010г. с лек автомобил марка „Х.П.” с рег. №….., собственост на Н.К. Последният с пълномощно от 13.12.2007г. е упълномощил св. М.П., сестра на подсъдимия относно разпореждането с МПС. Около 15,30 часа подс. П. и св. С. решили да се прибират към гр. Я. При отпътуването от гр. С. автомобила бил управляван от подс. П., а св. С. седял на предната дясна седалка. След преминаването през с. К. в посока гр. Я. по път ІІ- 53 на км. 134, подс. П. предприел маневрата изпреварване при наличието на пътна маркировка „непрекъсната линия”. Предприел изпреварване на няколко движещи се пред него автомобили. В това време в обратна посока  от Я. към гр. С. се движел автобус марка „Мерцедес 209Д” с рег. №СН 2522 НС, управляван от пострадалия, св. К.. В автобуса се намирали пътници, между които свидетелите Д. Т. и А. Ж.. Тъй като колоната автомобили се оказала по- голяма от първоначално възприетата от подсъдимия, той не успял да се прибере в своята лента за движение и последвал челен удар между управлявания от него автомобил и този управляван от св. К.. Вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие, св. К. получил наранявания на долния ляв крайник, както и контузия и разкъсно контузна рана в областта на главата и контузия на лявата половина на гръдния кош. Непосредствено след катастрофата, св. К. ***, където му била оказана неотложна медицинска помощ.

         По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза от заключението на която е видно, че пострадалия К. вследствие на настъпилото ПТП е получил счупване на големия пищял на лявата подбедрица в областта на двата кондила, което е осъществило медико биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник”, а останалите наранявания са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.

Изготвена е била по делото и съдебна автотехническа експертиза от заключението, на която е видно, че скоростта на движение на автомобила управляван от подс. П. преди ПТП е била около 143 км/час, а към момента на удара около 78 км/час. Скоростта на движение на автобуса управляван от св. К. преди ПТП е била около 81 км/час, а към момента на удара около 66 км/час. Техническите причини довели до възникването на ПТП са: 1. Предприетата технически неправилна маневра изпреварване от подс. П.. Технически правилна е при наличие на насрещно движещ се автомобил водача да намали скоростта си на движение и запази праволинейното си движение, без да пресича непрекъснатата линия. 2. Движението на автомобила управляван от подсъдимия със скорост по- голяма от максимално разрешената за извън населено място. 3. Извършване на маневра изпреварване от подсъдимия при наличие на непрекъсната линия.

По делото са изготвени и две съдебно- химически експертизи от заключенията на които е видно, че не е установено наличие на алкохол в кръвта, както на подс. П., така и на пострадалия К.

        

                          

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели К., С., Т. и Ж., тъй като същите са безпротиворечиви и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, а именно протокол за оглед на местопроизшествие и приложен към него фотоалбум, копие от медицински документи, справка от сектор „ПП” при ОД на МВР- Я, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените съдебни експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

Съдът дава вяра и на вещественото доказателство приложено по делото и неоспорено от страните.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б”, предл.2 от НК, затова че на 30.01.2010г. в землището на гр. С. по път ІІ- 53, километър 134- ти, при управление на МПС, лек автомобил марка „Хонда Прелюд” с рег. №А 6006 ВТ със скорост от около 143 км/час като нарушил правилата за движение установени от ЗДвП: Чл.20, ал.1 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; Ал.2: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Чл. 21. ал.1 При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:

Път                    пътно	Нас     населено	Извън	Ава            Авто-
Превозно	Мя          място	Нас      населено	Гис       магистрала
Сре                 средство от:		Мя           място
Кат             Категория А                   50                         80                   100 Кат             Категория В                  50                         90                   130

Чл.25, ал.1 от ЗДвП: Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. ал.2: При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Чл.42, ал.1 от ЗДвП: Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. Преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво; 2. След като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение; ал.2: Водач, който изпреварва, е длъжен: 1. По време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство; 2. Когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; 3. Да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време и неспазвайки знак В24- „3абранено изпреварването на МПС” и по непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се в „Трайно затрудняване движението на левия долен крайник” на К.С.К. ***.

Деянието подсъдимия П. е извършил по непредпазливост. Той не е съзнавал общественоопасния му характер, не е предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати. Подсъдимият е следвало да прецени, че няма да успее да изпревари автомобилите движещи се пред него и не е следвало да предприема тази маневра. Освен това престъпния резултат е вследствие и високата скорост на движение на управлявания от него автомобил. Видно е от съдебната автотехническа експертиза, че той се е движел със скорост от 143 км/час преди удара. Ето защо, макар и да е задействал спирачния механизъм не е успял да намали достатъчно скоростта така, щото да не се стигне до катастрофата, довела до нараняванията на пострадалия К.. Подс. П. не е следвало да предприема изобщо маневрата изпреварване при положение, че пътната маркировка, непрекъсната осова линия не му позволява да извърши такава маневра. Въпреки това той е извършил тези нарушения на правилата за движение визирани в разпоредбите на ЗДвП, а именно чл.20, чл.21, чл.25 и чл.42 от ЗДвП и по този начин се е стигнало до настъпването на катастрофата между двата автомобила.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура, неспазване императивните разпоредби на ЗДвП.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие самопризнанието на подсъдимия, чистото му съдебно минало искреното му разкаяние и добрите характеристични данни.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. П. за деянието извършено от него, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализацията на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.58а от НК. Съгласно тази разпоредба към момента на извършване на деянието съдът не може да наложи най- тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания. В конкретния случай в разпоредбата на чл.343, ал.1, б.„Б”, предл.2 от НК са предвидени две наказания, а именно Лишаване от свобода или Пробация. Съдът обаче счете, че  следва да определи наказанието съгласно последната редакция на разпоредбата на чл.58а от НК, тъй като тя е по- благоприятна за дееца, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК. Видно е че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което наказанието следва да се определи при условията на чл.55 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55 съдът прилага само чл.55. От изложеното е видно, че определянето на наказанието при условията на чл.55 от НК е по- благоприятно за дееца, поради което съдът следва да приложи само чл.55 от НК. Съдът следва да определи наказанието на подс. П. като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.„В” от НК замени предвиденото наказание Пробация в нормата на чл.343, ал.1, б.„Б”, предл.2 от НК с наказание „Глоба”. Тази Глоба съдът намира, че следва да бъде в средния предвиден в закона размер, а именно в размер на 300 лева. Съдът счете, че на основание чл.343Г от НК следва да лиши подсъдимия от право да управлява МПС. С оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът намира, че това наказание следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е най- подходящото да е за срок от ЕДНА година. Така определени наказанията на подс. П. съдът намира за справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца.

Съдът счете, че следва да бъде уважен предявения граждански иск от пострадалия К.К., тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен своевременно. Установи се, че на 30.01.2010г. К. е претърпял неимуществени вреди, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подс. П.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимия и телесната повреда причинена на пострадалия. По делото по безспорен начин се установи, че точно вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие между автомобила управляван от подсъдимия и този управляван от пострадалия на него са му били причинени наранявания. Счупен е бил големия пищял на лявата му подбедрица в областта на двата кондила. По несъмнен начин е установено по делото, че това счупване е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник на пострадалия. Доказа се, че вследствие на счупването пострадалия К. е търпял болки и страдания. Видно е, че за по- добро наместване на костните фрагменти, по- бързо и по- качествено зарастване на костта е била извършена оперативна интервенция с използване на метална остеосинтезна техника с два винта, което означава, че след приключване на оздравителните процеси на пострадалия К. му предстои повторна операция за изваждане на металните остеосинтезни материали. От изготвената съдебно- медицинска експертиза е видно колко време продължава възстановителния период, а именно, че затрудненията в движението на пострадалия ще продължи най- малко 4- 5 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Съдът се съобрази с всички тези обстоятелства и счита, че с оглед този възстановителен период, характера, степента и интезитета на търпените болки и страдания от гражданския ищец вследствие непозволеното увреждане, причинено му от подсъдимия справедливата репарация следва да бъде в размер на 6000 лева. При определяне на размера на справедливата репарация съдът се съобрази и със страданията, които е изпитал пострадалия, вследствие останалите увреждания, а именно контузията и разкъсно- контузната рана в областта на главата, както и контузията на лявата половина на гръдния кош, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът се съобрази и с факта, че на пострадалия предстои да му бъде извършена повторна операция, за да се извади от крака му остеосинтезния материал. С оглед на това съдът счете, че в останалата част следва да отхвърли гражданския иск до размера на претендираното обезщетение от 20000 лева като неоснователен. Върху главницата съдът следва да присъди и претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането 30.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от момента на деликта, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. Съдът счете, че следва да осъди подс. П. да заплати на пострадалия и направените от него разноски за адвокатски хонорар, във връзка с оказаната му правна защита и съдействие в размер на 1300 лева.

С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати 240 лева държавна такса върху уважената част на гражданския иск и направените по делото разноски в размер на 493 лева в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: