РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Велико Търново , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет
и първи август, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500488 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 486 от 08.06.2020 година, постановено по гр. дело №
2920/2019 година по описа на Районен съд – Велико Търново, е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, предявен от ИВ.
К. СТ. против ОБЩИНА - ВЕЛИКО ТЪРНОВО за заплащане на сумата от
2157,98 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди на л. а. марка
БМВ 330 ХД с рег. № ВТ 4455 ВН в резултат на настъпило на 17.05.2019
година ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.05.2019
год. до окончателното плащане.
Постъпила е въззивна жалба от ИВ. К. СТ., подадена адв. Д.Д. –
надлежно упълномощен. Обжалва се изцяло горепосоченото решение като в
жалбата се навеждат оплаквания за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Твърди се, че са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и
1
решението е необосновано. Излагат се доводи и аргументи, както и правни
съображения защо отговорността за настъпилото ПТП и причинените от него
имуществени вреди следва да бъде на Община Велико Търново, а не на АПИ.
ПТП било настъпила на път от републиканската пътна мрежа, но в
урбанизираната зона и съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗП АПИ и Общината
съвместно по взаимна договореност осъществяват дейностите по изграждане,
поддържане и ремонт на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии при условията и по реда , определен с правилника
за прилагане на закона. Не приема мотивите на съда в противната насока.
Позоваването на нормата на чл. 41, ал. 1 от ППЗП се отнасяла само до
финансирането. Сочи редица правни норми, които вменяват задължение на
Общината за конкретния случай. Предвид това моли съда да постанови
решение, с което да отмени това на районния съд и да уважи изцяло
предявения иск. Претендира присъждане на разноски по делото.
От ответника по делото – въззиваем в настоящото производство –
ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, чрез юрисконсулт Варнева, е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата и я намира за
неоснователна. Излага подробни доводи и аргументи относно правилността
на обжалваното решение. Подчертава, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗП
управлението на републиканските пътища се осъществява от АПИ, а в чл. 19,
ал. 2, т. 1-4 ЗП било регламентирано кои дейности представляват управление,
включително поддържане на пътищата и организиране и осъществяване на
защитата на пътните съоръжения и пътни принадлежности. Чл. 30 от ЗП
изрично вменявал на АПИ поддръжката на републиканските пътища, а тези в
урбанизираните граници на населеното място се поддържат съвместно с
общината при споразумение. Такова към датата на настъпване на ПТП не е
било налице, което не можело да обоснове отговорност на Община - Велико
Търново за това. Доколкото ищецът твърди, че ПТП е настъпило от внезапно
свлякла се земна маса, поради неизградени или лошо изградени укрепителни
съоръжения или подпорни стени, които представляват пътни съоръжения, то
задължение за тяхното изграждане и поддържане имала Държавата, съгласно
чл.п 19, ал.2 т. 4 от ЗП. Предвид това счита, че правилно районният съд е
приложил закона като е приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
2
решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства, не са
сочени нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция:
Жалбоподателят и неговият процесуален представител адв. Д. не се
явяват. Представено е писмено становище по същество на правния спор, с
което се заявява, че се поддържа въззивната жалба и изложените в нея
оплаквания, доводи и аргументи относно незаконосъобразност на
обжалваното решение и основателност на предявения иск.
Въззиваемият – Община –Велико Търново се представлява от
юрисконсулт Варнева. Поддържа отговора на въззивната жалба, както и
изложеното в хода на устните състезания пред първата инстанция. Моли съда
да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на РС-
Велико Търново.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях
доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивния съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта -
в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен
състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в
писмена форма, подписан е и е разбираем.
Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в
рамките така както е въведено то в исковата молба.
След като съдът приема, че не са налице нарушения на процесуалните
3
правила, които да обосновават недопустимост на решението, то следва да се
премине към разглеждане на спора по същество.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико
Търново са бил предявен от И.С. К. против ответника Община - Велико
Търново иск да присъждане обезщетение за причинени имуществени вреди на
стойност 2157.00 лв., представляващи стойността на уврежданията върху
притежавания от него лек автомобил марка БМВ 330ХД с рег. № ВТ 4455 ВН,
в следствие на настъпило на 17.05.2019 година ПТП на републикански път I-5
причинено от внезапно свлякла земна маса. Ищецът претендира и
присъждане на законна лихва върху гласното вземане от датата на
увреждането до окончателното плащане. Посочил е конкретните повреди –
предна броня, предна решетка, радиатор, интеркулър, водна помпа,
климатична система, защитна предна кора, ангренажен ремък и пистов ремък.
Твърди, че докато съпругата му Дочка С.а на 17.05.2019 година управлявала
посочения лек автомобил по републикански път I-5 км. 105+600 в прав
участък, в условията на проливен дъжд от дясната й страна по посока на
движение внезапно се срутва скална маса, която довежда до настъпване на
ПТП, тъй като водачът не е могъл да реагира и да предотврати същото,
поради внезапния характер на срутването. Мястото на настъпване на ПТП
било в границите на населеното място на гр. Велико Търново. Твърди, че
именно ответникът е отговорен за поддържането на тази част от
републиканския път и поради това, че същата със своите служители не е
изпълнила задълженията си в тази насока и е допринесла за настъпването на
ПТП – нито мястото е сигнализирано по надлежния ред, нито били изградени
съответните укрепителни и предпазни съоръжения.
Предвид твърденията в исковата молба и посочените правно релевантни
за спора факти първоинстанционният съд правилно е квалифицирал
предявения иск по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ответникът Община – Велико Търново оспорва иска като
неоснователен и недоказан. В отговора на исковата молба излага следните
възражения по иска – процесното ПТП е настъпила на пътен участък, който е
част от републиканската пътна мрежа, поради което администрацията, на
която по закон е вменено да стопанисва и поддържа процесния път не е
4
Община Велико Търново, а АПИ чрез ОПУ Велико ТърновоНе споделя
приложимост на чл. 30, ал. 3 и ал. 6 от ЗП за „споделяне“ на отговорността
между Общината и АПИ, доколкото през 2019 година по между им не е имало
сключен споразумителен протокол за съвместно финансиране, поддържане и
ремонт на републиканските пътища на територията на гр. велико Търново.
Твърди, че мястото на настъпване на ПТП не е индивидуализирано по
категоричен и недвусмислен начин, а размерът на имуществените вреди бил
произволно определен. Оспорва да е настъпило внезапно свличане на земна
маса. Навежда твърдения, че л.а. БМВ 330ХД с рег. № ВТ 4455 ВН,
собственост на ищеца имал валидна застрахователна полица и следвало да
бъде доказано, че ищецът не претендира повторно сумата като обезщетение.
Въз основа на тези възражение претендира отхвърляне на иска и присъждане
на разноски по делото.
В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са
събирани и нови доказателства.
От събраните поделото доказателства се установяват следните
относими към правния спор факти:
На 17.05.2019 г. след 15:00 часа в гр. Велико Търново на път І-5 км.
105+600, се е движил лек автомобил БМВ с рег. № ВТ 4455 ВН, управляван
от св. Дочка С.а, в условията на проливен дъжд, когато от дясната страна по
посока на движението внезапно се срутва скална маса на пътя, в която се
блъска автомобила и предизвиква ПТП. В следствие на това има нанесени
материални щети на моторното превозно средство - деформации и счупвания
в предната част на автомобила. Увредени на следните части от лекия
автомобил – предна броня, колонка теглене, решетка, държач номер, държач
броня, лайсна броня, очиларка/предна маска/, радиатор охлаждане,
кондензатор климатик, дифузьор и перка, пистови ремъци, водна помпа,
компресор климатик, предпазни кори под двигателя, интеркулер.
Изслушаната съдебно авто-техническа експертиза потвърждава механизма на
настъпване на ПТП - внезапно срутване на скална маса, чието
местоположение върху пътното платно съвпада с траекторията на движение
на лекия автомобил. Водачката не е имала време за реакция и възможност да
предотврати настъпването на ПТП. Описаните по горе увреждания са
5
всичките по средата на конфигурацията на леки автомобил в резултат на
челен удар по средата на скалната маса, приблизително с размер 0.5 м.
Стойността на така нанесените щети е изчислена от вещото лице в размер на
2157,98 лв. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1687048 от
17.05.2019 година в 16:40 часа, където същото е описано подробно.
Свидетелката Дочка С.а, която е управлявала автомобила при настъпване на
ПТП, потвърждава обстоятелствата в протокола за ПТП. Св. Станислав
Борисов, в чиито сервиз е откаран лекият автомобил за ремонт, и където
същият реално е извършен, описва подробно детайлите и частите от
автомобила нуждаещи се от ремонт и подмяна. Това свидетелят е
констатирал веднага след като лекият автомобил е бил докаран с пътна
помощ.
Не се спори, че пътният участък, на който е настъпило гореописаното
ПТП, е част от републиканската пътна мрежа в урбанизираните територии на
населеното място – гр. Велико Търново.
Така описаната фактическа обстановка е съответна на тази, описана в
исковата молба и се възприема като безспорна от първата инстанция, а
настоящата не намира основание, след анализ на събраните доказателства, да
формира други изводи по фактите. Възраженията на ответника относно
механизма на настъпване на ПТП, размерът на имуществените вреди,
причинно следствената връзка се опровергават от събраните по делото
доказателства.
Страните спорят в случая относно правната оценка на установената
фактическа обстановка и следва ли ответникът да носи отговорност на
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Съгласно посочената правна норма, този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. При
гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният съд намира, че
не са налице предпоставките на закона за реализирането на отговорността на
ответната Община - Велико Търново по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за изплащане
на имуществените вреди на ответника. Прието е, че ищецът /ответникът по
жалбата/ не е доказал, че е претърпял твърдените имуществени вреди от
бездействието на ответната Община, изразено в нереализиране на нейно
6
нормативно задължение за поддържане на процесния републикански път,
попадащ в урбанизираната територия на населеното място /гр. Велико
Търново/, в подходящо за ползване от гражданите състояние, а ако възникнат
препятствия - да ги сигнализира и отстранява, липса на осъществен контрол
за безопасност и цялост.
Първоинстанционният съд е приел, че субект на задължението за
поддържането и ремонта на републиканския път е Агенция „Пътна
инфраструктура“ и тя е, която следва да понесе отговорността за вреди,
причинени от виновни длъжностни лица, които не са обезопасили пътя и не
са сигнализирали по указания в закона начин за съществуващо препятствие за
използване на пътя по предназначението му. До този извод съдът е достигнал,
анализирайки нормативната уредба, касаещи задължението за поддръжка и
ремонт на републиканските пътища в редакцията й към датата на настъпване
на процесното ПТП – чл. 3 от ЗП, чл. 29 и чл. 30 от ЗП, чл. 48, ал.1, б. „б“ от
ППЗП, чл. 167, ал. 1 от ЗДвП и чл. 30.
Въззивният съд обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд
и ги намира за неправилни. Безспорно законът в чл. 19, ал. 1 т. 1 от ЗП
възлага отговорността за управление на републиканските пътища на АПИ, а
на общинските пътища - на съответните общини. Тази разпоредба, разгледана
сама по себе си и извадена от контекста на следващите разпоредби на Закона,
действително е в противоречие с разпоредбата на чл. 48 от ППЗП, който
възлага дейността по поддръжка на републиканските пътища в границите на
градовете на общините. Чл. 30, ал. 3 от ЗП повелява, че Агенцията и
общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени
с правилника за прилагане на закона. Това е именно чл. 48 ППЗП. Това се
осъществява съвместно от АПИ и общините по взаимна договореност, при
условия и по ред, уредени в ППЗП – посочения по-горе чл. 48 -
Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на
Агенция „Пътна инфраструктура“ за републиканските пътища извън
границите на урбанизираните територии; за платното (платната) за движение
на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за
населените места с население до 100 000 души; при постигната взаимна
7
договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се
осъществяват съвместно. Разпоредбата на чл. 48, т.2, б. „в“ от ППЗП
предвижда, че организирането на дейностите по поддържане на пътищата са
задължение на общините за републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души,
като АПИ участва във финансирането със средства в размер на
средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път,
предвидени в бюджета на агенцията за текущата година. Тълкувайки тези
норми първоинстанционният съд е стигнал до извод, че след като между
Община - Велико Търново и АПИ не е налице споразумителен протокол, то
за общината е отпаднало задължението и съответно тя не носи отговорност
при причиняване на увреждания на трети лица вследствие неподдържане на
пътя, пътните съоръжения, с което тълкуване въззивният съд не може да се
съгласи. Систематичното тълкуване на посочените правни норми води до
извод всъщност, че за ремонта и поддръжката на процесния участък от пътя
отговаря ответната община. Законът е задължил общините и АПИ да сключат
споразумение и да се договорят помежду си относно поддръжката и ремонта
на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.
Ответникът в случая твърди, че за 2019 г. между него и агенцията не е
постигната договореност в горния смисъл. Липсата на споразумение по чл.
30, ал. 3 от ЗП обаче не дава основание да се счете, че отговорността за
поддръжката и ремонта на пътя в процесния му участък е лежала единствено
върху Агенцията. Напротив, възлагайки съвместното упражняване на
горепосочената дейност на два субекта, законът, при липса на конкретна
договореност между тях, създава т.нар „неистинска солидарност“ помежду им
- и двата субекта носят отговорност за изпълнението на тази дейност. След
като не са постигнали договореност, каквато и да е била причината за това,
ответната Община и АПИ не са изпълнили едно свое законово задължение.
Това неправомерно поведение от страна на двата задължени субекта, не може
да рефлектира върху правата, които трети лица имат, още по-малко да осуети
тяхното упражняване. Споразумението между общината и АПИ не е условие
за ангажиране на отговорността на общината. Несключването му и причините
за това биха могли да са от значение само в отношенията между общината и
агенцията.
8
По делото, както се посочи по-горе, е безспорно доказано, че ищецът е
претърпял имуществена вреда в размер на 2157,98 лв., представляваща
стойността на ремонта на притежавания от него лек автомобил, увреден в
резултат на внезапно свлякла се скална маса на пътен участък, за ремонта и
поддържането, както и неговото обезопасяване отговорност носи
жалбоподателя – ответник по иска Община – Велико Търново. С оглед
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗП Община – Велико Търново отговаря за
поддръжката и ремонта на пътния участък, дори и да не е постигната
съответната договореност между нея и АПИ за реда и начина, по който ще се
осъществява тази дейност.
Гореизложените съображения на въззивния съд обосновават извод за
основателност на предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Основателността на този иск е предпоставка за уважаване и на искането за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането – 17.05.2019 година.
Предвид горните мотиви въззивният съд следва да отмени изцяло
първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което да уважи
предявеният иск, ведно със законните последици.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът
намира за основателно искането на ответника по жалбата – ищец в
производството пред първата инстанция да му бъдат присъдени направените
по делото разноски и в двете инстанции. Видно от доказателствата по делото
и приложения списък по чл. 80 от ГПК ответникът по жалбата е направил
разноски и за двете инстанции общо в размер на 1296,57 лева.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл.
271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 486 от 08.06.2020 година, постановено
по гр. дело № 2920/2019 година по описа на Районен съд – Велико Търново,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА ОБЩИНА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с адрес пл. „Майка
България“ № 2, представлявана от Кмета Даниел Панов ДА ЗАПЛАТИ на
ИВ. К. СТ., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В. Т., ул. „С. В.“ № 10, вх.
Б, ет. 6, ап. 21, сумата от 2157,98 лв. /две хиляди сто петдесет и седем лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, последица от увреждането на л. а. БМВ 330 ХД с рег. №
ВТ 4455 ВН, в резултат на настъпило на 17.05.2019 година ПТП, ведно със
законната лихва от 17.05.2019 година до окончателното плащане, както и
сумата от 1296,57 лв. /хиляда двеста деветдесет и шест лева и петдесет и
седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и събиране на доказателствата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10